site.btaСъбитията днес - Дневен календар
На 27 април в историята
27 април 2024 г., събота, 17-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва Лазарова събота. Св. свщмчк Симеон, брат Господен по плът.
Лазарова събота е празник с подвижна дата, отбелязва се винаги в събота една седмица преди Великден и е първият от трите големи празника, свързани с чудото на Възкресението. Според Евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър. На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
Според българската народна традиция Лазаровден, или "Лазарица", "Лазарова събота", е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото. Като пеят обредни песни за всеки член от семейството, те възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари.
Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито. На този ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар и др.
По света се отбелязва:
Световният ден на ветеринаря. Отбелязва се от 2000 г. през последната събота на април по инициатива на Световната ветеринарна асоциация по време на 16-ия Световен ветеринарен конгрес. Целта на деня е да насочи вниманието на обществеността към професията на ветеринарния лекар и ролята му за здравето на животните. Темата на деня за 2024 г. е: "Ветеринарните лекари също са здравни работници", като акцентът е за компетентностите на ветеринарните лекари, които трябва да се разглеждат като неразделна част както за здравето и благосъстоянието на животните, така и на хората. През 2008 г. Световната ветеринарна асоциация (WVA) и Световната организация за здраве на животните (OIE) учредяват Награда на Световния ден на ветеринаря, с която ежегодно се удостояват най-успешните ветеринарни организации измежду членовете на Световната ветеринарна асоциация за предишната година.
Националният празник на Нидерландия. Ден на краля. Рожден ден на крал Вилем-Александър (1967).
Националният празник на Република Южна Африка. Ден на свободата (1994).
Националният празник на Сиера Леоне. Ден на независимостта (1961).
Годишнина от провъзгласяването на независимостта на страната от Великобритания.
Националният празник на Того. Ден на независимостта (1960).
На този ден в България:
1881 - Установен е "режим на пълномощията" - държавно управление, установено от княз Александър I, след свалянето чрез държавен преврат на правителството на Петко Каравелов на 27 април 1881 г. Режимът продължава до 1883 г. През този период князът отменя Търновската конституция, свиква II Велико народно събрание (ВНС), което му дава специални правомощия за 7-годишно управление, и пряко ръководи правителството. На 6 септември 1883 г. князът издава манифест, с който обещава да възстанови Търновската конституция при условие, че бъде изменена. На 5 декември 1883 г. 3-ото Обикновено народно събрание приема Закон за изменение и допълнение на Конституцията и в края на декември 1883 г. княз Александър I се отказва от режима на пълномощията.
1963 - Официално е открита първата електрифицирана жп линия - София - Пловдив с дължина 156 км. Открита е от министъра на транспорта и съобщенията Пенчо Кубадински.
1969 - Открит е язовир "Жребчево", изграден на р. Тунджа, до селата Баня и Асеновец, община Нова Загора. На язовира е изградена ВЕЦ "Жребчево". Основното му предназначение е за напояване и да изравнява оттока на р. Тунджа. Язовирът носи името на потопеното под него през 1965 г. с. Жребчево. Под водите на язовира остават още с. Запалня и Долни Паничарево. Заедно с трите села е потопена и църквата "Св. Иван Рилски", построена през 1895 г. Строителството на язовира е в периода от 1959 г. до 1966 г. Стената му е широка в основата 256 метра, висока - 57 метра, дължината на короната - 760 метра. Дължината на езерото е 18 км, а цялата му площ е 24 500 дка. Общият му обем е 400 млн. куб. метра.
1972 - 32-ото Народно събрание приема Закон за научните степени и научните звания. Законът действа в продължение на 38 години до 2010 г., когато 41-ото Народно събрание приема на 13 май 2010 г. Закона за развитието на академичния състав в Република България, който го отменя.
1990 - Академичният съвет на Висшия икономически институт "Карл Маркс" приема решение учебното заведение да се преобразува в Университет за национално и световно стопанство (УНСС), което официално става с Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г.
2005 - Президентите на България и Република Македония Георги Първанов и Бранко Цървенковски откриват Културно-информационен център на Република Македония в София. Центърът е създаден на основата на Спогодбата между правителствата на двете страни за основаване на Културно-информационни центрове в София и в Скопие, подписана на 18 април 2003 г.
2005 - Народното събрание приема Закон за регистър БУЛСТАТ, според който Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието ще води и поддържа регистър БУЛСТАТ като единен национален административен регистър.
2007 - Обявено е правното вливане на "Ейч Ви Би Банк Биохим" и "Хеброс Банк" в "Булбанк". Новото име на обединената институция е "УниКредит Булбанк", част от европейската финансова група - "УниКредит Груп". "HVB Bank Biochim" и "Хеброс Банк" се вливат в "Булбанк". Новото име на обединената институция е "УниКредит Булбанк", част от европейската финансова група - "УниКредит Груп".
2012 - На тридневно посещение в България пристига патриархът на Москва и на цяла Русия Кирил, начело на официална църковна делегация. Той посещава София и Пловдив. По време на посещението патриархът на Българската православна църква Максим връчва на патриарх Кирил най-високото отличие на Българската православна църква - ордена "Св. цар Борис".
2013 - В Силистра е измерена температура от 30,2 градуса - с 1 градус по-висока от регистрирания на тази дата през 1968 г. температурен рекорд.
2017 - В София в сградата на парламента партия ГЕРБ и коалиция "Обединени патриоти - Национален фронт за спасение на България, "Атака" и ВМРО - Българско национално движение", подписват коалиционно споразумение за съставяне на правителство след предсрочните парламентарни избори на 26 март 2017 г. Документът е подписан от председателите на партиите Бойко Борисов, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров.
2021 - В галерия "Средец" в София заместник-министърът на културата Румен Димитров връчва наградите "Златен век" на Министерство на културата и грамоти за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност на 14 творци. Голямата награда "Златен век" е връчена на композитора Георги Костов. Сред отличените с наградата "Златен век" огърлие, са оперната певица Александрина Пендачанска, актрисата Искра Радева, пианистката и педагог проф. Милена Моллова, музикантът проф. Анастас Славчев и диригентът Йордан Дафов.
На този ден по света:
1784 - Премиера на пиесата "Сватбата на Фигаро"от Пиер дьо Бомарше в "Комеди Франсез" в Париж, Франция.
1908 - Откриват се IV летни Олимпийски игри в Лондон, Великобритания. В тях участват 2008 атлети (37 жени и 1971 мъже) от 22 държави, които се състезават в 22 вида спорт. Игрите завършват на 31 октомври 1908 г.
1940 - В Полша до Краков е построен най-големият концентрационен лагер Аушвиц от немските нацисти по заповед на ръководителя на тайната държавна полиция на фашистка Германия "Гестапо" Хайнрих Химлер. През годините на Втората световна война (1939-1945) в концлагера са убити 1,5 млн. души, между които 1 млн. евреи, 140 000 поляци, 20 000 цигани и др.
1978 - Априлска революция в Афганистан. На власт идва Народнодемократичната партия на Афганистан. Обявена е Демократична република Афганистан. Първи президент е Нур Мохамад Тараки (30 април 1978-16 септември 1979).
1989 - Студенти окупират площад "Тянанмън" в Пекин, Китай. Протестите започват в малък мащаб, във формата на траур за генералния секретар на Китайската комунистическа партия (ККП) Ху Яобан, починал на 15 април 1989 г. и отстранен от поста заради призиви за "бърза реформа" и откритото му пренебрежение към маоизма. Студентите настояват ККП да ревизира своето официално становище относно личността на Ху Яобан и за политическа реформа. Кулминацията на протестите е на 4 юни, когато се стига до кървави сблъсъци на студенти и части на Народноосвободителната армия на Китай, при които са убити са между 1500 и 3000 души, няколко хиляди са ранени.
1992 - Сърбия и Черна гора приемат Декларация за непосредствените и трайни цели на политиката на новата държава - Съюзна република Югославия. В нея се казва, че тя наследява СФРЮ като международноправен и политически субект и стриктно ще спазва всички задължения на бившата федерация. Дипломатическите и консулските представителства на СР Югославия в чужбина продължават дейността си без прекъсване, както и чуждите представителства на нейна територия. Новата държава няма териториални претенции към когото и да било в съседство. Утвърдена e нова конституция.
1994 - В Република Южна Африка са произведени първите многорасови избори. Денят се отбелязва като национален празник - Ден на свободата. Социалдемократическата партия Африкански национален конгрес печели с 62,65 процента от гласовете. Изборите са произведени, след като на 18 ноември 1993 г. е одобрена временна конституция, с която се слага край на апартейда, и се дават равни права на чернокожото мнозинство. Парламентът я одобрява 22 декември 1993 г.
1997 - В специалния административен район Сянган (бивш Хонконг) е открит висящ мост с дължина 2160 м., който е един от най-дългите висящи мостове в света. Той свързва островите Маван и Цини. Строителството му продължава 5 години и възлиза на 7,2 млрд. хонконгски долара.
2000 - Президентът на Виетнам Чан Дък Луонг подписва указ за амнистия на 12 264 затворници по повод 25-ата годишнина от края на войната между Северен и Южен Виетнам (1974-1975). Това е най-голямата амнистия в историята на страната.
2005 - Най-големият пътнически самолет в света - Еърбъс А 380, изпълнява първия си изпитателен полет. На 18 януари 2005 г. на летище Бланяк близо до Тулуза, Франция, европейската самолетостроителна компания "Еърбъс" представя на церемония А 380. В самолета местата за пътници са 555.
2013 - В Нидерландия принц Вилем-Александър празнува последния си рожден ден като престолонаследник. Той навършва 46 години. На 30 април 2013 г. Вилем-Александър става първият нидерландски монарх от мъжки пол от 1890 г., след като поема трона от майка си кралица Беатрикс, която абдикира след 30 години на власт. От 2014 г. рожденият му ден (27 април) е обявен за национален празник, наречен Ден на краля.
2014 - На церемония на площад "Свети Петър" във Ватикана папа Йоан Двадесет и трети и папа Йоан Павел Втори са канонизирани за светци, което се случва за първи път в над двехилядолетната история на Римокатолическата църква, защото в лоното на светците едновременно влизат двама понтифекси и защото на церемонията участват и двама живи предстоятели на църквата - папа Франциск и почетния папа Бенедикт Шестнадесети. На церемонията присъстват 93 чуждестранни делегации, от които 31 водени от държавни и правителствени ръководители.
2015 - Лорета Линч полага клетва като 83-ия министър на правосъдието на САЩ в присъствието на вицепрезидента Джо Байдън. Тя е утвърдена за министър на правосъдието от Сената (горната камара на Конгреса) на 23 април 2015 г. и е първата афроамериканка на поста. Преди това тя е главен прокурор на източния съдебен окръг на щата Ню Йорк.
2018 - На демаркационната линия в Панминжон, в демилитаризираната зона между Република Корея и КНДР, се осъществява среща на високо равнище между президента на Република Корея Мун Дже-ин и председателя на Държавния съвет (президент) на КНДР Ким Чен-ун. Двамата остават всеки от своята страна на границата в село Панминчжон и усмихнати разменят няколко думи. След това Ким Чен-ун пресича границата, ставайки първият севернокорейски лидер, стъпил в Южна Корея след края на войната между двете страни през 1953 г. След продължили преговори между тях в продължение на час и половина двамата подписват декларация, съгласявайки се да работят за "пълната денуклеаризация на Корейския полуостров" и участват в церемония по засаждане на бор, растящ от 1953 г., когато е подписано примирието след Корейската война и символизиращ мира и благоденствието на Корейския полуостров.
2020 - Германската компания за производство на спортни стоки "Адидас" представя резултатите си за първото тримесечие на 2020 година, според които компанията е понесла мащабен финансов удар заради пандемията от КОВИД-19, отчитайки срив от 97 процента на чистата печалба от продължаващи операции.
2021 - С 660 гласа "за", 5 "против" и 32 "въздържали се" Европейският парламент одобрява търговското споразумение между Европейския съюз и Великобритания за периода след излизането на Великобритания от ЕС (Брекзит). Евродепутатите гласуват и юридически необвързваща резолюция, в която окачествяват Брекзит като историческа грешка.
2022 - Русия напуска Световната организация по туризъм по време на Общо събрание на организацията в Мадрид (Испания), изпреварвайки събитията, преди изключването й от СОТ да бъде предложено за гласуване от страните членки. Замразяването на членството на Русия влиза в сила незабавно. В началото на март 2022 г. Световната организация по туризъм обявява намерението си временно да изключи Русия заради инвазията й в Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г.
2023 - В Австрия Националният съвет (долната камара на парламента) приема решение да бъде преустановено издаването на хартия на "Винер цайтунг", най-старият вестник в света, основан през 1703 г. "Винер цайтунг" продължава да излиза електронно.
Родени на този ден българи:
Пенчо Славейков, поет, литературен критик, есеист и преводач (1866-1912).
Той е един от членове на кръга "Мисъл" заедно с Пейо Яворов, Петко Тодоров и идеолога д-р Кръстьо Кръстев, които са в основата на модерната българска литература. Бил е учител в Софийската мъжка гимназия. Поддиректор на Народната библиотека (1901-1908) и неин директор (1909-1911). Директор на Народния театър (1908-1909). Автор е на стихосбирките "Момини сълзи" (1888), "Сън за щастие" (1906), "Епически песни" (1907), "На острова на блажените" (1910), на епическата поема "Кървава песен" (1911-1913), на литературоведски изследвания и27 есета, на фолклорния сборник "Песен на песните" и др. Превежда творби на немски поети. През 1912 г. шведският писател Алфред Йенсен, член на Института за Нобелова награда, предлага Пенчо Славейков за Нобелова награда, но поради смъртта на поета предложението не е разгледано от членовете на Нобеловия комитет.
проф. Петър Нойков, педагог (1868-1921).
От 1 декември 1899 г. е преподавател във Висшето училище в София, през 1905 г. става първият български професор по педагогика. Декан на Историко-филологическия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1911-1912;1914-1915). Автор е на "Учение за активното образование", "Физиологически прояви на половото съзряване у българските ученици и ученички", "Поглед върху развитието на българското образование до Паисия" и др.
проф. Боян Пенев (Боян Пенев Николов), литературен историк и критик (1882-1927).
Учител в София (1907-1909). Ръководител на Катедрата по българска и славянски литератури в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1925-1927). Преподавател по история на българската литература в университетите в Краков и Варшава в Полша и Лвов, Украйна (1923-1924). Дописен член на БАН (1918). Специалист по полска литература и култура. Автор е на книгите: "Паисий Хилендарски" (1910), "Начало на българското Възраждане" (1918), "Полска граматика" (1930, посмъртно), "История на новата българска литература" (в 4 тома, 1930-1936, посмъртно) и др. От 15 май 1999 г. Шуменският университет "Епископ Константин Преславски" присъжда награда за критика на негово име.
Спас Дупаринов, журналист и политик, деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1892-1923).
От 1908 г. е член на БЗНС, от 1918 г. участва в редактирането на в. "Земеделско знаме" и негов редактор (1920-1922). Депутат в 19-ото Обикновено народно събрание (1920-1922). Пълномощен министър в Чехословакия (1922-1923). Министър на правосъдието (14 март-9 юни 1923). След Деветоюнския преврат (1923) прави неуспешни опити да защити земеделската власт в Асеновградско. Заловен и осъден на три години затвор. Убит е край Вакарел при инсценираното му преместване от Пловдивския в Софийския затвор.
Бенчо Обрешков, художник живописец (1899-1970).
Твори в областта на портрета, пейзажа и натюрморта. Рисува сцени от бита на рибарите и моряците. Носител на ордените "Кирил и Методий" втора степен (1963) и "Народна република България" втора степен (1969). Удостоен със званието "Заслужил художник" (1966).
Петър Ступел, композитор (1923-1997).
Музикален редактор в детската редакция на Радио „София“ (1945-1949) и асистент по хармония в Държавната музикална академия (1951). Композитор в Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия (1951-1965), в Комитета за телевизия и радио (1965-1972). Директор на Международния фестивал "Софийски музикални седмици" (1980-30 ноември 1997). Автор е на музиката на много детски песни ("Зайченцето бяло" по текст на Леда Милева, "Лека нощ деца"), детска оратория, оперети, 2 филмови мюзикъла, детски мюзикъли, музика към театрални постановки и филми и др. Автор е и филмова музика. Носител на първа награда на Съюза на българските композитори за ораторията "България древна и млада" (1980), на първа награда на Съюза на българските композитори за "Поема за Япония" (1983), на Голямата награда на Съюза на българските композитори за 1984 година (1985) и др. Лауреат на Димитровска награда (1971, с колектив). Удостоен е със званието „Заслужил артист“ (1963) и със званието "Народен артист" (май 1981). Носител на орден "Народна република България" (юли 1983).
Тодор Панайотов, художник (1927-1989).
Майстор на цветната графика. Илюстрира "Под игото" (1965). Лауреат на Димитровска награда (1976). Удостоен със званието "Народен художник" (1979).
Христо Писков, режисьор (1927-2009).
Режисьор на филмите: "Бедната улица" (1960), "Смърт няма" (1963), "Понеделник сутрин" (1966), "Като песен" (1973), "Слънчев удар" (1977), "Лавина" (1982), "Само ти, сърце" (1987). Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1977). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1961) и първа степен (1973), на орден "Народна република България" втора степен (1987). Носител на награда на Съюза на българските филмови дейци за режисура за филма "Бедната улица" (1961), специална награда на Съюза на българските филмови дейци за филма "Понеделник сутрин" (1990) и др.
Юлий Стоянов, режисьор, кинодокументалист, сценарист и актьор (1930-2011).
Режисьор e на документални филми, сред които "Дни" (1964), "Биографична справка" (1969), "Захари Стоянов" (1976), "След години" (1977), "Любен Каравелов - материали от едно проучване" (1979), "Около паметника" (1991), "България: база данни" (2004) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1973), на Голямата награда "Златна роза" за документален филм от Фестивала на българския игрален филм "Златна роза" във Варна (1966), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (4 юни 2010) и др.
акад. Георги Милошев, геофизик и метеоролог (1933).
От 1960 г. работи в Геофизическия институт при Българската академия на науките (БАН), ръководител на секция "Физика на атмосферата (1975-1986). Директор на Главно управление "Хидрология и метеорология" при Националния институт по метеорология и хидрология на БАН (1982-1990). Ръководител на секция "Фазови преходи и дифузионни процеси в атмосферата" (1991-2000) при Геофизическия институт при БАН, негов директор и председател на Съвета на директорите на институтите по науки за Земята (1995-1999). Чл.-кор. на БАН (1997). Вицепрезидент на Европейската метеорологична асоциация (1987-1991). Автор е на "Върху механизма на кондензационните процеси в атмосферата" (1963; в съавторство), "Теоретични основи на фазовите преходи на водата в атмосферата" (1976) и др.
Продан Проданов, диригент (1934-2005).
Ръководи последователно смесения хор "Добри Чинтулов" в Сливен (1962-1966), Хора на корабостроителите във Варна (1966-1969), хор "Родна песен" в Провадия (1966-1969), Пощенския хор в София (1970-1972), Академичния хор в София (1973-1975) и Представителния хор при Държавния застрахователен институт в София (1976-1983). Основател и главен диригент на хор "Хорал" (1976) и на хор "Планинарска песен" (2001-2004).
Любомир Левчев, поет и писател (1935-2019).
Главен редактор на в. "Литературен фронт" (януари 1970-8 юни 1972). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Първи заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (1 юли 1975-20 май 1977), първи заместник-председател на Комитета за култура (20 май 1977-26 декември 1979). Председател на Съюза на българските писатели (25 декември1979-11 март 1989). Основател и главен редактор на сп. "Факел" (1981-15 май 1984). Първата му стихосбирка е "Звездите са мои" (1957). Автор е на 33 стихосбирки, сред които "Завинаги" (1960), "Но преди да остарея" (1964), "Обсерватория" (1967), "Стрелбище" (1971), "Дневник за изгаряне" (1973), "Звездопът. Поеми" (1973), "Поздрав към огъня" (1976,1978), "Заклинания" (1981),"След любов“, "Бавен марш и други стихотворения" (1984), "Метроном" (1986), "Седмата смърт" (1989), "Небесен срив"(1996), "Пръстен от пръст" (1999), "Селена. Лявото око на боговете" (2001), "Вечерен акт" (2003) "Пепел от светлина" (2005), "Окончания" (2006) и др. Автор e на романите "Убий българина" (1988; 1989), "Ти си следващият" (2001), на книгата с есета "Писма от Ада" (2008) и др. Автор е на сценариите за филмите "Мълчаливите пътеки", "Гибелта на Александър Велики" и "Сладко и горчиво" и др. Носител на множество награди, сред които Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезия (1985), на Голямата награда на института "Александър Пушкин" и Голямата награда на Сорбоната (1989), на Световната награда за мистична поезия "Фернандо Риело" (1993), на Националната награда "Христо Г. Данов" за цялостно творчество (2008) и др. Носител на Димитровска награда (1972) и на Националната литературна награда "Пеньо Пенев" (1984). Носител на орден "Стара планина" първа степен (31 октомври 2005) за изключително големите му заслуги към България за развитието и популяризирането на българското изкуство и култура и по повод 70 години от рождението му. Почетен гражданин на София (2015).
Георги Кехайов, цирков артист (1938-2010).
Основател на акробатичната трупа "Кехайови" (1969). Три от постиженията на трупата са записани в Книгата на рекордите "Гинес" като световни рекорди - "Салтомортале" на колона от шест човешки ръста, на колона от седем човешки ръста и "Четворно салто на висок першов стол". Дълги години работи на световните циркови сцени - "Ринглинг", "Буш" и др. С трупа "Кехайови" той е носител на наградата "Сребърен клоун" от фестивала в Монте Карло (1987).
проф. Василка Герасимова-Томова, историк епиграф (1940-2011).
От 1964 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Секретар на Секцията за нумизматика и епиграфика в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (1976-1983) и неин ръководител (1993-2005). Преподавател в Нов български университет (1993-2008). Уредник на фонд "Антични каменни паметници" (1975-2003). Директор на Археологическия музей (1991). Автор е на 160 научни статии, студии и монографични трудове. Носител на Хердерова награда за 1993 г.
Цветан Веселинов (Меци), футболист (1947-2018).
През футболната си кариера е играл за отбора на "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 6 мача и отбелязани 2 гола. Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико с националния отбор по футбол.
Емил Измирлиев, журналист (1953).
Бил е журналист във вестниците "Пиринско дело" (1986-1988), "Разложки край" (от 1988) и "Демокрация". Кореспондент на в. "Стършел" (1981-1991), на в. "Машиностроител" (1981-1988) и на в. "Демокрация". Близо 15 години е работил в "Булгартабак". Автор е на книгите "Птица ли е като птица" (2003), "Бандитската топлофикация" (2010), на книгата-пиеса "Мутрата топлофикация" (2020). Носител на "Почетна грамота за принос в българската литература" от Съюза на българските писатели (ноември 2017).
проф. Александър Томов, икономист и политик (1954).
От 1987 г. е преподавател в катедра "Политология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Един от основателите на политическо движение "Демос" (2 декември 1989). Заместник министър-председател (20 декември 1990-8 ноември 1991). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), 36-ото (1991-1994) и 38-ото (1997-2001) Народно събрание. Един от учредителите (31 май 1993) и председател на партия "Гражданско обединение за републиката" (ГОР) (31 май 1993-28 февруари 1998). От 28 февруари 1998 г. е председател на партия "Българска евролевица" (дн. "Българска социалдемокрация - Евролевица"). Председател на Надзорния съвет и президент на ПФК ЦСКА (декември 2006-март 2009). Главен изпълнителен директор на "Кремиковци" АД (септември 2007-4 февруари 2008). Автор е на 7 самостоятелни монографии и над 110 научни публикации в областта на политологията, макроикономиката и геополитиката. Носител на награда "Чърчил" за приноса си в отношенията между България и Великобритания (1988).
Румен Данов, икономист, журналист и политик (1956-2016).
Бил е редактор на сп. "Отечество". Един от създателите на Комитета за защита на град Русе (1988), на независимото сдружение "Екогласност" (1989), един от учредителите на Съюза на демократичните сили (7 декември 1989). Депутат в VII Велико Народно събрание (1990-1991) и заместник-председател на Анкетната комисия за досиетата на народните представители в VII ВНС. Съветник на президента Желю Желев по националната сигурност (1991-1995). Автор е на книгата "Българските освобождения. Изгубените поуки" (2014).
Стефан Лулчев, български футболист (1971-2017).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Локомотив" (Пловдив), "Черноморец" (Бургас), "Розова долина" (Казанлък), "Локомотив" (Пловдив), ЦСКА (София), "Септември" (София) и "Марек" (Дупница).
Владимир Карамазов (ист. име Владимир Александров), актьор (1979).
От 2002 г. играе в Народния театър "Иван Вазов". Участвал е в над 50 театрални постановки. Участвал е във филмите "Ти гониш" (2007), "Аз съм ти" (2012) и в телевизионните сериали "Тя и той" (2002), "Дървото на живота" (2013), "Дяволското гърло" (2019), "Откраднат живот" (2018-2020), "Есента на демона" (2024) и др. Занимава се с художествена фотография. Носител на наградата за млади таланти "Иван Димов" на фондация "Млади български таланти" (2012), на наградата "Златен век" грамота на Министерството на културата (20 май 2013), на националната наградата "Любимец 13" на Димитровградския театър "Апостол Карамитев" за сценичен ансамбъл заедно със Захари Бахаров и Юлиан Вергов (17 октомври 2016), на награда "Икар" за водеща мъжка роля за ролята на Кандидатът в "Опашката" (2022).
На този ден са родени и:
Сюлейман Първи Великолепни (Сюлейман Първи Кануни), десети султан на Османската империя (1520-1566) (1495-1566).
Самюъл Морз, американски художник и изобретател (1791-1872).
Конструирал електромагнитния телеграфен апарат (1837) и създал телеграфен код (1838), известен като морзова азбука, излязла от употреба на 1 февруари 1999 г.
Хърбърт Спенсър, британски философ и социолог (1820-1903).
ген. Юлисис Грант, американски пълководец и политик (1822-1885).
Командващ армията на Севера (от март 1864) по време на Гражданската война в САЩ, известна като Войната между Севера и Юга (12 април 186-9 април 1865). 18-и президент на САЩ (4 март 1869-4 март 1877).
Садридин Айни, таджикски писател, учен и общественик (1878-1954).
Основоположник на таджикската проза.
Никос Захариадис, гръцки политик и общественик (1903-1973).
Генерален секретар на Гръцката комунистическа партия (1931-1956).
Герард Чешлик, полски футболист (1927-2013).
Игор Ойстрах, руски цигулар (1931-2021).
От 1958 г. е солист на Московската филхармония, а от 1965 г. - преподавател в Московската консерватория. През 1968 г. дебютира като диригент. Изнася концерти по цял свят. От 1996 г. до 2010 г. Игор Ойстрах преподава в Брюкселската консерватория.
Анук Еме (ист. име Франсоаз Дрейфус), френска актриса (1932).
Приема името Анук след първата си роля във филма "Къщата под водата" (1947), а фамилията Еме - след среща със сценариста Жак Превер. Участвала е във филмите "Осем и половина" (1963), "Един мъж и една жена" (1966), "Скок в празното" (1980), "Дни и нощи" (1990) и др.
Фредерик Бота (Роелоф Фредерик (Пик) Бота), южноафрикански политик (1932-2018).
Посланик на Южна Африка в САЩ (30 юли 1975-11 май 1977). Министър на външните работи (1 април 1977-11 май 1994). Министър по въпросите на енергетиката и природните ресурси (27 април 1994-май 1996). Думата Пик означава пингвин на африкаанс. Той получава това прозвище, защото приличал на пингвин заради костюма, който носел на делови срещи.
Енцо Мари, италиански промишлен дизайнер (1932-2020).
Работил е за компаниите "Артемидe", "Алеси" и др. Едни от най-известните му дизайни са столът "Делфина" и подносът "Путрела". Автор е на "Autoprogettazione" - книга от 70-те години на 20-и век за мебели направи си сам.
Теодорос (Тео) Ангелопулос, гръцки режисьор, продуцент и сценарист (1936-2012).
Режисьор е на 15 филма, сред които "Реконструкция" (1970), "Пътуване до Китира" (1984), "Прахът на времето" (2008) и др. Загива на 24 януари 2012 г. при пътна катастрофа.
Вилем-Александър, крал на Нидерландия от 30 април 2013 г. (1967).
Казуйоши Фунаки, японски състезател по ски скокове (1975).
Олимпийски шампион през 1998 г. в Нагано, Япония, където печели 2 златни (индивидуално и отборно на голяма шанца) и един сребърен медал. От световни първенства печели 2 златни (1998, 1999) и 3 сребърни медала (1997, 1999, 2003).
Мартин Кели, английски футболист (1990).
Георги Щенников, руски футболист (1991).
Това е денят на смъртта на:
Фернандо Магелан, испански мореплавател от португалски произход (1480-1521).
Ръководител на първата околосветска експедиция в историята (20 септември 1519-6 септември 1522). Фернандо Магелан е убит на 27 април 1521 г. по време на сражение с туземците при Мактан във Филипините.
Йон Елиаде, румънски поет, журналист и писател (1802-1872).
Представител на романтизма и класицизма в поезията.
Ралф Уолдо Емерсън, американски поет и философ (1803-1882).
княз Александър Дондуков-Корсаков, руски военен деец и политик (1820-1893).
Главнокомандващ на гражданската част на Кавказ и командващ войските на Кавказкия военен окръг (1882-1890). Участник във военните действия срещу войските на Шамил (1845-1851). Командващ 13-и армейски корпус по време на Руско-турската война (1877-1878). Върховен императорски комисар в България (20 май 1878-10 юни 1879).
Карл Пърсън, британски биолог, математик и философ (1857-1936).
Един от основоположниците на биометрията.
Александър Скрябин, руски композитор, пианист и диригент (1872-1915).
Антонио Грамши, италиански политик (1891-1937).
Съосновател на Италианската комунистическа партия (21 януари 1921) и генерален секретар на партията (6 април 1924-8 ноември 1926).
ген. Владимир Стойчев, български военен и спортен деец, политик и дипломат (1893-1990).
Участва в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918) като командир на ескадрон. Представя България на олимпиадите в Париж, Франция (1924) и Амстердам, Нидерландия (1928) и на редица международни конни състезания. През 1927 г. в Люцерн, Швейцария, е провъзгласен за "маестро на висшата езда". Военен аташе във Франция и Великобритания (1930-1934). Участва в Отечествената война (1944-1945) като командир на Първа българска армия. Дипломатически представител на България в САЩ и ООН (1945-1947). Първият заслужил майстор на спорта в България (1951). Председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при Министерския съвет (1947-1951). Председател на Българския олимпийски комитет (21 ноември 1951-5 март 1982) и негов пожизнен почетен председател (5 март 1982-27 април 1990). Член на Международния олимпийски (1952-май 1987) и почетен член (11 май 1987 - 27 април 1990). Депутат от 2-ото до 9-ото Народно събрание (1953-1990). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959, септември 1973), на орден "Георги Димитров" (1964, април 1973, 1976).
Кваме Нкрума, ганайски политик (1909-1972).
Първи министър-председател (6 март 1957-1 юли 1960) и първи президент на Република Гана (1 юли 1960-24 февруари 1964) след обявяването на независимостта й на 6 март 1957 г.
Петър Бобев, български писател (1914-1997).
Автор е предимно на юношески приключенски романи, сред които "Гущерът от ледовете" (1958), "Белият лоцман" (1961), "Самотникът от ледената пустиня" (1963), "Жрицата на змията" (1965), "Симба" (1967), "Вълчата царица" (1969), "Гонитба из южните морета" (1971), "Опалите на Нефертити" (1971), "Горан - мечи побратим" (1973) и др. Носител на Националната награда за литература "Петко Р. Славейков" за цялостно творчество (1994).
Рут Хандлър, американски предприемач и бизнесдама (1916-2002).
Създателка на куклата Барби (1959), наречена в чест на дъщеря й. През 1945 г. заедно със съпруга си Елиът Хандлър основават компанията за играчки "Мател".
Карлос Кастанеда, американски антрополог, социолог и писател от перуански произход (1925-1998).
Автор е на 10-те книги за учението на индианския шаман дон Хуан.
Кирил Лавров, съветски актьор (1925-2007).
Художествен ръководител на драматичния театър "Георгий Товстоногов" (1989-2007). На театрална сцена е играл в "Ревизор" на Гогол, "Вуйчо Ваньо" на Чехов, "Макбет" на Шекспир, "Коварство и любов" на Шилер и др. Участвал е във филмите "Живи и мъртви" (1964), "Братя Карамазови" (1968), "Укротяване на огъня" (1972), "Майсторът и Маргарита" (2005) и др. Народен артист на СССР (1972). Герой на социалистическия труд (1985).
Мстислав Ростропович, руски виолончелист, диригент и композитор (1927-2007).
Солист на Московската филхармония (1948-1974). Главен диригент на Вашингтонския национален симфоничен оркестър (1977-1994). През 1974 г. е изгонен от СССР заради позицията си в защита на писателя и правозащитник Александър Солженицин, през 1977 г. е лишен от съветско гражданство. Реабилитиран е през 1990 г. Носител на Държавна награда на СССР (1951), на Ленинска награда (1964), на Държавна награда на Русия(1996). Народен артист на СССР (1966). Носител на пет награди "Грами" в периода от 1971 г. до 2004 г.
Пеньо Пенев (Пеньо Пенев Митев), български поет (1930-1959).
Участник в бригадирското движение (1947-1949). Бил е журналист във в. "Димитровградска правда" и сътрудник на в. "Стършел". Кореспондент на в. "Литературен фронт" в Димитровград (1957-1959). Автор е на стихосбирките "Добро утро, хора!" (1956), "Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения" (1959), "Стихотворения (1961, посмъртно) и др. Самоубива се на 26 срещу 27 април 1959 г. От 1970 г. община Димитровград връчва Национална литературна награда "Пеньо Пенев", която се присъжда веднъж на 2 години в рамките на Дните на поезията "Пеньо Пенев", които се провеждат около рождения ден на поета - 7 май.
Стефан Самсиев, български актьор (1932-2009).
Играл е в театрите в Сливен (1958-1959), Димитровград (1959-1961) и Варна (1961-1976). Директор на Музикално-драматичния театър "Константин Кисимов" във Велико Търново (15 август 1976-1 септември 1991). Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1981).
Емма Москова, български архитект и политик (1934-2017).
Започва работа като проектант и ръководител на група в "Софпроект". Била е директор на Националния институт за паметници на културата (1991-1997). Министър на културата (21 май 1997-24 юли 2001).
Васил Аврамов, български поет и сатирик (1937-2023).
Работил е като преподавател в градовете Силистра, Плевен и Левски. Бил е председател на Общинския комитет за култура в гр. Левски. Автор е на стихосбирките "Престой на гара Левски" (1992), "Трохи за птиците" (2005), "Стряха от сънища" (2015). Почетен гражданин на град Левски.
Екатерина Максимова, руска балерина (1939-2009).
Примабалерина в Болшой театър, като играе в дует със съпруга си Владимир Василиев (1958-1988). Създателка на жанра телевизионен филм балет. Известни са филмите й балети като "Галатея", "Петър", "Анюта", създадени през 70-80-те години на 20-и век. Заслужена артистка на РСФСР (11 ноември 1964), Народна артистка на РСФСР (1969) и Народна артистка на СССР (1973).
/АЯ/КГ/МГ/
/МГ/
news.modal.header
news.modal.text