site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 26 април в историята

26 април 2024 г., петък, 17-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Василий, епископ Амасийски.

По света се отбелязва:

Световният ден на интелектуалната собственост. Oтбелязва се от 2001 г. с решение на Общото събрание на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) от септември 2000 г. Годишнина от влизането в сила (1970)  на конвенцията за създаването на организацията, подписана на 14 юли 1967 г. в Стокхолм, Швеция. Мотото на деня за 2024 г. е : "Да изградим нашето общо бъдеще с иновации и креативност".

Международният ден в памет на Чернобилската катастрофа. Отбелязва се от 2004 г. като Международен ден в памет на жертвите на радиационните аварии и катастрофи с резолюция A/RES/58/119 на Общото събрание на ООН от 17 декември 2003 г. и с решение от срещата на високо равнище на страните от Общността на независимите държави от 1 юни 2001 г. От 2017 г. денят се отбелязва като Международен ден в памет на Чернобилската катастрофа с резолюция A/RES 71/125 на Общото събрание на ООН от 8 декември 2016 г. с цел повишаване на информираността на обществеността за последиците от аварията в Чернобилската АЕЦ и за координиране на международните усилия за преодоляването им, както и за предприемане на мерки за възстановяване и постигане на устойчиво развитие в засегнатите райони. Годишнина от аварията (1986) в Чернобилската АЕЦ в СССР, на територията на днешна Украйна. В резултат на аварията от радиоактивно замърсяване е засегната територията на 17 страни в Европа с обща площ от 207 500 кв. км, от които близо 60 000 кв. км се намират извън пределите на бившия СССР. Най-засегнати са Украйна (37 630 кв. км), Беларус (43 500 кв. км) и европейската част на Русия (59 300 кв. км). На 15 декември 2000 г. Чернобилската АЕЦ окончателно е затворена.

Денят на участниците за ликвидиране на последиците от радиационни аварии и катастрофи и в памет на загиналите при такива аварии и катастрофи в Русия. Отбелязва се от 2012 г. съгласно федерален закон, подписан на 1 април 2012 г. от президента на Русия Дмитрий Медведев. От 1993 г. до 2011 г. денят се отбелязва като Ден в памет на загиналите при радиационни аварии и катастрофи в съответствие с постановление на Президиума на Върховния съвет на Русия от 22 април 1993 г. Годишнина от аварията (1986) на Чернобилската АЕЦ в СССР, днес на територията на Украйна.

Националният празник на Танзания. Годишнина от обединяването на Република Танганайка и Народна република Занзибар и Пемба в Обединена република Танзания.

На този ден в България:

1876 - В местността Оборище, на 8 км от Панагюрище, е свикано събрание на представителите на всички революционни комитети от IV (Панагюрски) революционен окръг, на което е взето решение за обявяване на въстание в страната. Ръководителите на окръга свикват събранието (26-28 април), за да проверят готовността на населението за въстание, което според решение на Гюргевския централен комитет трябва да избухне през пролетта на 1876 г. На събранието присъстват общо 150 души, от които 65 представители на революционни комитети, както и Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов. Прието е предложението на Георги  Бенковски да се дадат широки пълномощия на ръководителите на въстанието (апостолите) и е прието решение въстанието да избухне през пролетта на 1876 г. Денят на избухване не се съобщава, за да се избегне провал. В случаи на арести от страна на османската власт е препоръчано въстанието да бъде незабавно обявено. Избрана е Военна комисия, която да изработи конкретен план за въстаническите действия, военни инструкции, прокламации.

1913 - В Санкт Петербург, Русия, на конференция на представителите на Великите сили - Русия, Франция, Великобритания,  Италия, Германия, Австро-Унгария, е  подписан Санктпетербургският протокол, уреждащ спора между България и Румъния за Южна Добруджа по време на Балканската война (1912-1913). Спорът между двете страни заплашва да прерасне в общоевропейски конфликт, тъй като Румъния е съюзник на Централните сили, а България - на Антантата (Великите сили). По тази причина страните от двата военнополитически блока посредничат за дипломатическо решение на проблема. По силата на протокола България предава на Румъния гр. Силистра и околностите в радиус от 3 км, което не удовлетворява претенциите на Румъния. Затова след началото на Междусъюзническата война (1913) Румъния се намесва с военна сила в полза на бившите съюзници на България - Сърбия, Гърция и Черна гора, като завладява Южна Добруджа.

1966 - Излиза бр. 1 на в. "Икономически живот", двуседмично издание на Централния комитет на Българската комунистическа партия. От м. март 1968 г. вестникът излиза веднъж седмично. Последният брой излиза на 24 декември 1969 г.

1990 - Излиза бр. 1 на в. "168 часа" - национален седмичник.

1990 - Учредително събрание за възстановяване на дейността на Съюза на българските мелничари (1906-1944). Съюзът на българските мелничари (СБМ) е учреден по инициатива на Варненската търговско-индустриална камара, първият конгрес е от 17 до 23 февруари 1906 г. СБМ съществува до 1944 г., когато се изграждат държавни органи за управление и ръководство на мелничната промишленост. Целта на СБМ е да служи на специалистите и работещите в областта на мелничната промишленост, да работи за признаването му от обществото и държавата като представител на тази общност от специалисти.

1994 - България установява дипломатически отношения с Лихтенщайн.

2000 - 38-ото Народно събрание приема Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Текстът му се състои от четири члена. Според чл. 1 ал. 2  Българската комунистическа партия (БКП) е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа. В чл. 2 се изброяват десет обвинения към ръководствата на БКП и шест срещу целия режим. Чл. 3 обявява БКП за престъпна организация въз основа на обвиненията от чл. 2, а чл. 4 обявява всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, за "справедливи, морално оправдани и достойни за почит".

2000 - В София за първи път се провежда среща "Българският Великден" (26-30 април) по инициатива на министър-председателя Иван Костов и под мотото "България има нужда от вас". Участват 620 млади успели професионално българи страната и чужбина. Целта е всеки от тях да допринесе със своя експертен потенциал в процеса на преговорите за присъединяването на България към Европейския съюз.  От 2002 г. форумът се организира от инициативен комитет. През 2006 г. е последното издание на инициативата.

2005 - Народното събрание приема промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, според които пределната възраст за наборната военна служба се променя от 30 на 27 години, а за завършилите висше образование със степен "специалист" наборната военна служба става 6 месеца.

2013 - Главният редактор на агенция "ПИК" Диляна Димитрова предава на главния прокурор аудиозаписи, както и текстовото възпроизвеждане на част от тях, с разговори между Софийския градски прокурор Николай Кокинов, бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия министър на земеделието и храните Мирослав Найденов. На записите се чува как те обсъждат разследване за корупция, свързано с европейски средства. Същия ден Николай Кокинов подава оставка като ръководител на Софийската градска прокуратура.

2015 - В Ямбол се провежда първият за България Национален фестивал по география. В състезателния интерактивен тест участват 14 отбора от по четирима ученици от цялата страна - двама от прогимназиален курс на обучение и двама - от гимназиален. Първо място заема отборът от Варна.

2017 - В София в пресклуба на БТА Германо-българската индустриално-търговска камара представя резултатите от годишната си анкета "Бизнес средата в България". 2016 година завършва с пореден рекорд за търговския стокообмен между България и Германия - 6,66 млрд. евро. Данните на БНБ сочат 124,2 млн. евро преки чуждестранни инвестиции от Германия за 2016 г. Германо-българската индустриално-търговска камара провежда от 2005 г. година анкетата за бизнес средата в България сред своите членове. През 2016 г. допитването е проведено от 1 февруари до 1 март 2017 г. едновременно в 15 страни от Централна и Източна Европа. В него са се включили 102 фирми. Общо 67 на сто от взелите участие фирми спадат към категорията малки и средни предприятия с по-малко от 250 служители. 33 са големите предприятия.

2020 - В София чрез съвременен технологичен взрив с дистанционен механизъм е разрушено едното крило на недостроената сграда на Издателско-полиграфическият комплекс (ИПК) "Родина". 17-етажната сграда е разрушена поради нефункционалните й характеристики и конструктивни проблеми. Строителството на ИПК "Родина" - печатница и редакционен корпус от две сгради - 17-етажна и 9-етажна, започва през 1980 г. През 1987 г. печатницата е завършена, а строителството на редакционния корпус е замразено. През 2018 г. собственик на терена, който е 56 декара става фирмата "Изток плаза инвест".

2021 - Конституционният съд образува дело по искане на 60 народни представители от партия "ГЕРБ" за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание от 22 април 2021 г. за налагане на мораториум върху определени действия на държавните органи до избирането на нов Министерски съвет или назначаването на служебно правителство. Според вносителите с него се ограничава не само дейността на Министерския съвет, но и на всеки държавен орган, определен с Конституция или закон,  включително и на съдебната власт и самия Конституционен съд и  президентството. Искането е мораториумът да бъде обявен за противоконституционен както и друго - за тълкувателно решение на мораториума.

2023 - Във Виена, Австрия, се състои откриването на председателството на България на Форума за сътрудничество по сигурността (ФСС) на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Българският постоянен представител към ООН, ОССЕ и други международни организации във Виена посланик Емилия Кралева открива сесията. България е председател на форума до август 2023 г.
                       
На този ден по света:

1792 - В нощта на 25 срещу 26 април 1792 г. в Страсбург френският композитор Клод-Жозеф Руже дьо Лил написва песента  "Марсилеза" - националния химн на Франция, под името "Бойна песен на Рейнската армия". Песента е изпята от войниците от марсилския революционен батальон при влизането му в Париж на 10 август 1792 г. по време на Френската революция (1789-1794), откъдето получава името "Марсилеза". Обявен е за химн от Конвента на 14 юли 1795 г. и официално утвърден със закон на 14 февруари 1879 г.

1903 - Учреден е "Атлетико" - Мадрид, испански футболен клуб.

1915 - В Лондон, Великобритания, е подписан Лондонският договор между Италия, от една страна, и Великобритания, Франция и Русия, от друга, по силата на който те стават съюзници по време на Първата световна война (1914-1918).

1925  - В Германия Паул фон Хинденбург е избран за втори президент на Ваймарската република (1919-1933). Заема поста до смъртта си на 2 август 1934 г. Ваймарската република е буржоазно-парламентарна република образувана след абдикацията на кайзер Вилхелм Втори на 9 ноември 1918 г., принуден да се откаже от престола и да напусне страната, след началото на Ноемврийската революция в Германия (1918-1919), предизвикана от поражението на Германия по време на Първата световна война (1914-1918). Републиката съществува до установяването на национално-социалистическата диктатура на Адолф Хитлер (1933).

1937 - В Испания е разрушен баският град Герника. Германската авиация бомбардира и разрушава Герника по време на Гражданската война в Испания (17 юли 1936-26 януари 1939). Загиват над 1650 души. Събитието има широк международен резонанс, а испанският художник Пабло Пикасо създава платното "Герника", представено на световна изложба в Париж през 1937 г., за да привлече вниманието на международната общност към войната в Испания.

1964 - Република Танганайка и Народна република Занзибар се обединяват в Обединена република Танганайка и Занзибар, която от 29 октомври 1964 г. се нарича Обединена република Танзания.

1986 - В 1:23 ч. местно време в четвърти блок на Чернобилската АЕЦ в СССР на територията на днешна Украйна избухва взрив. В момента на аварията загиват двама души, а около 600 служители в централата и пожарникари са облъчени с висока доза радиация. В радиус от 30 километра около Чернобилската АЕЦ са евакуирани около 115 000 души. Изхвърлената в атмосферата радиация е с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тези, пуснати над Хирошима и Нагасаки в Япония на 6 август 1945 г. и на 9 август 1945 г. Над 600 000 души участват в ликвидирането на последиците от аварията, като много от тях умират, а други остават инвалиди. Над 200 000 кв. км от територията на Украйна, Русия и Беларус са радиоактивно замърсени, като почти 52 000 кв. км от тях с радиоактивните елементи Цезий 137 и Стронций 90. На 15 декември 2000 г. Чернобилската АЕЦ окончателно е затворена.

2005 - Церемонията по окончателното изтегляне на сирийските войски от Ливан, с което се слага край на продължилото 29 години военно присъствие на Сирия в страната. На церемонията присъстват началникът на военното разузнаване на Сирия в Ливан ген. Рустом Газали, началникът на Генералния щаб на Ливанската армия Мишел Сулейман и началникът на Генералния щаб на Сирийската армия Али Хабиб. На 1 юни 1976 г. Сирия изпраща свои войски в Ливан по молба на Арабската лига и правителството на Ливан, след началото на гражданска война в страната (13 април 1975-13 октомври 1990), водена на религиозна основа между различни сепаратистки фракции. На 2 септември 2004 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1559, която призовава Сирия да изтегли без отлагане от Ливан своите 20 000 военнослужещи и да уважава суверинитета и териториалната цялост на Ливан.

2006 - Японската полиция арестува архитекта Хидецугу Анеха и седем специалисти от строителния бранш заради строeж на сгради, които не отговарят на японските стандарти за сеизмична устойчивост. Скандалът избухва в края на 2005 г. През декември 2005 г. Анеха признава пред  парламента, че стотина сгради, строени по негови проекти, ще рухнат при средно по сила земетресение заради некачествено строителство, след като той е фалшифицирал данни, за да прикрие слабата сеизмична устойчивост на сградите.

2009 - Президентът на Еквадор Рафаел Кореа печели втори мандат на произведените президентски избори, като получава 55 на сто от подадените гласове. Рафаел Кореа е първият държавен глава в Еквадор от 30 години насам, който е избран без гласуване на втори кръг.

2012 - В Чехия с 27 гласа "за" срещу 10 гласа "против" Сенатът (горната камара на парламента) отхвърля поправка в конституцията, с която се ограничава обхвата на имунитета на депутатите срещу съдебно преследване. На 8 февруари 2012 г. Камарата на депутатите (долната камара) гласува поправка, според която депутатите губят имунитета си, след като напуснат парламента.

2014 - Украйна затваря шлюзовете на Северокримския канал, през който от р. Днепър се осигуряват 85 процента от прясната вода на Кримския полуостров, след като Крим се присъединява към Русия. Той е построен в периода 1961-1971 г., започва от Каховския язовир и стига до Керч.

2015 - Президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов е удостоен от парламента с почетното звание "Стопанин на туркменските коне". Отличието се присъжда за първи път в историята на бившата съветска република в Централна Азия. Бердимухамедов е отличен на конен фестивал в столицата Ашхабад. 

2016 - Президентът на Украйна Петро Порошенко подписва указ за създаване на Чернобилски радиационно-екологичен биосферен резерват. Новият резерват с площ 227 000 хектара ще се нареди сред най-големите защитени зони в Украйна. Разположен е в Киевска област, в границите на 30-километровата зона около Чернобилската АЕЦ, забранена за свободен достъп, и на зоната за задължителна евакуация. Резерватът няма да включва териториите, на които са разположени самата Чернобилска АЕЦ и останалите индустриални обекти с обща площ над 32 000 хектара.

2019 - В Пекин, Китай, се открива вторият форум за международно сътрудничество "Един пояс, един път" за разширяване на международните търговски връзки. Участват 37 държавни и правителствени ръководители. Целта на инициативата "Един пояс, един път" е взаимоизгодно сътрудничество между страните и изграждане на нова платформа за международна търговия, както и създаването на възможности за развитие на Китай.

2020 - Военнослужещи от Въздушно-десантните войски на Русия извършват първия в света групов парашутен скок в Арктика от височина 10 км. Десантът е извършен с военнотранспортни самолети "Ил-76" в района на архипелага Земя на Франц-Йосиф. Групата се приземява на остров Александър.

2021 - В Анкара, Турция, започва съдебен процес срещу ръководни представители на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), включително срещу бившия й лидер Селяхаттин Демирташ, във връзка с бурни демонстрации през октомври 2014 г. срещу обсадата на сирийския град Кобане от джихадисти от "Ислямска държава". Общо 108 души, сред които много ръководители или бивши ръководители на партията са съдени в този процес. Те са обвинени, че са били подстрекатели на демонстрациите с прояви на насилие, отнели живота на 37 души в Югоизточна Турция.

2022 - Според доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира световните военни разходи са се увеличили с 0,7 процента през 2021 година, достигайки 2,1 трилиона долара. Това е най-високата стойност до този момент.

2023 - В Русия Съветът на федерацията (горната камара на парламента) одобрява закон "За гражданството на Руската федерация", съгласно който се  намаляват изискванията за получаване на руско гражданство за повече от 20 категории лица. Предвижда се възможността за облекчено издаване на руски паспорти на чужденци, които са сключили договор за служба в руските въоръжени сили за срок не по-малък от една година.

Родени на този ден българи:

Стефан Караламбов, актьор и режисьор (1902-1968).
Директор и режисьор на Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1945-1951) и в Народния театър за младежта в София (1951-1952). Актьор в Народния театър "Иван Вазов" (1952-1964). Лауреат на Димитровска награда (1950).

Димитър Гочев, режисьор (1943-2013).
Работил е в театрите на Плевен, Монтана, Русе, Враца, Бургас и в театър "София". От 1985 г. работи и живее в Германия. Носител е на наградата на германската критика в областта на театъра за режисьор на годината за постановката "Госпожица Юлия" (1991) и за постановката "Иванов" (2005). Многократно е сред победителите на фестивала "Берлински театрални срещи" - с постановките "Госпожица Юлия" (1992), с "Битката на негъра и кучетата" (2004), с "Иванов" (2007) и др.

Сергей Трайков, писател (1950).
От 1978 г. работи във в. "Стършел". Автор е на книгите "Кучета без село" (заедно с Румен Белчев), "Убитият мъртвец", "Вечер, когато слънцето изгрее", "Война за мир".

Георги Денков, певец и композитор (1953).
През 1979 г. завършва медицина в Медицинската академия. Работи три години по разпределение като лекар. От 1979 г. до 1983 г.  участва в дуета "Христо Деянов и Георги Денков", за който написва и първата си песен "Докосване". За първи път се представя като солист на Младежкия конкурс за забавна песен през 1982 г. и неговата песен "Докога" е отличена с наградата на Българската национална телевизия.  Участва в група "Асоциация" и съпровожда на китара изявите на Михаил Белчев, с който записва неговия албум "Късна любов". Песните на Георги Денков са печелили много награди: "Ноктюрно" (в изпълнение на Вили Кавалджиев) печели втора награда през 1980 г., "Ела до мен" (в изпълнение на група "Тест") печели наградата на вестник "Народна младеж" през 1983 г., "Песничка" (в изпълнение на Георги Денков) печели втора награда през 1984 г. и "Телефон на доверието" (в изпълнение на Кристина Димитрова и Георги Денков) печели трета награда през 1986 г.

Силвия Кацарова, певица (1954).
Дълги години е вокалистка на група LZ, с която през 70-те и 80-те години на 20 в. има пет албума. Песните й "Бяла въздишка", "Големият кораб минава", "Топъл дъжд", "Огън от любов" и "Всичко е любов " в дует с Васил Найденов се превръщат в шлагери. Песента "Топъл дъжд" е обявена за "Мелодия на годината" в едноименния телевизионен конкурс през 1987 г. Носителка на наградата "БГ вдъхновител" на "БГ радио" (2008). Песента й "Летя" с Васил Найденов и "Бон-Бон" получава първа награда в Националния конкурс за песен "Бургас и морето" през 2009 г.

доц. Георги Лозанов (Георги Лозанов Георгиев), журналист и медиен експерт (1958).
Завеждащ отдел "Теория и критика на фотографията" в сп. "Българско фото" (1983-1989),  редактор и заместник главен редактор на в. "Култура" (от 1989) и главен редактор на сп. "Егоист" (2004-2006). Главен редактор на сп. "Пет звезди" (2006-2010). От 1994 г. е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет (СУ) "Св. Климент Охридски". Ръководител на Катедра "Печат и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Св. Климент Охридски" (1995-1998, 2004-2010). Член на Националния съвет за радио и телевизия (1997-2001) и негов председател (11 юли 2001-23 ноември 2001). Член на Съвета за електронни медии (СЕМ) (23 ноември 2001-27 ноември 2003). Член на СЕМ (1 април 2010-31 март 2016) и негов председател (7 април 2010-31 март 2016). Автор и водещ на телевизионното предаване "Необичайните заподозрени" по телевизия "България он ер" (2017-2019). От 21 август 2018 г. е директор на дирекция "Културни комуникации" в Българска телеграфна агенция, а от октомври 2021 г. е директор на дирекция за знание и култура "ЛИК" в БТА. Председател на Управителния съвет на Българска медийна коалиция (9 март 2004-29 юли 2007).  Автор е на повече от 100 научни студии и над 200 статии, посветени на въпросите на медиите, културологията, изкуствознанието философията, естетиката и литературната критика. Автор е на книгите  "Какъвто трябваше да бъда" (2010), "Пластики и прочити" (2010), "Мое дясно" (2011), "Земното щастие" (2020) и др. Носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към утвърждаването независимите медии и ценностите на гражданското общество (2002).

Антония Първанова, лекар и политик (1962).
Работи като педиатър, експерт и изследовател в областта на управлението на здравеопазването. Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Наблюдател  (26 август 2005-31 декември 2006) в Европейския парламент. Депутат в Европейския парламент (1 януари-6 юни 2007; 14 юли 2009-1 юли 2014). Председател на партия "Национално движение за стабилност и възход" (НДСВ) (27 октомври 2013-27 юни 2015). Носител на наградата Политик на годината  на Европейската организация за редки болести(EURORDIS) заради големия й принос за борбата и за набиране на средства за разработване на нови лекарства за борба с редките заболявания (февруари 2014).

проф. Борис Велчев, юрист (1962).
Председател на Правния съвет към президента (13 октомври 2003 - 19 януари 2006).  Главен прокурор на Република България (23 февруари 2006-2 ноември 2012). Бил е член на Висшия съдебен съвет и на Управителния съвет на Националния институт за правосъдие. Член на Конституционния съд (15 ноември 2021-15 ноември 2021) и негов председател (16 ноември 2015-15 ноември 2021). Автор е на множество публикации по проблеми на наказателното и международното наказателно право. От 6 декември 2021 г. е ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

Наско Сираков, футболист, треньор и спортен деец (1962).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Левски" (София), "Спартак" (Варна), "Хасково" (Хасково), "Реал Сарагоса" (Испания), "Еспаньол" (Испания), "Ланс" (Франция), "Ботев" (Пловдив) и "Славия" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 82 мача и отбелязани 23 гола. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Изпълнителен директор на Професионален футболен клуб "Левски" (1999-2008). На 4 юни 2014 г. излиза биографичният роман "Наско Сираков Единакът", написан от спортния журналист Павел Колев. От 2 юни 2020 г. е собственик на ПФК "Левски", като притежава 86,6 процента от акциите. На 10 юни 2020 г. преотстъпва 35,6 процента от акциите си на Константин Папазов и остава мажоритарен собственик с 51 процента. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994).

Стефан Станчев, футболист (1989).  
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Левски" (София),  "Пирин" (Благоевград), "Ботев" (Пловдив), "Миньор" (Перник) и "Черно море" (Варна).

На този ден са родени и:

Марк Аврелий, римски император от 161 г. до 180 г. (121-180).

Леополд фон Бух, немски геолог и палеонтолог (1774-1853).
Изработва първата по рода си геоложка карта на Германия (1826), съставена от 42 листа.

Йожен Дьолакроа, френски художник живописец и график (1798-1863).
Представител на романтизма.

Фридрих Флотов, немски композитор (1812-1883).
Сред най-известните му произведения са оперите "Корабокрушението на "Медуза" (1839), "Марта" (1847), "Алесандро Страдела" (1844).

Алфред Круп, немски индустриалец (1812-1887).
Усъвършенствал технологията за леене на стомана и превърнал стоманолеярната фабрика, основана от баща му Фридрих Круп (20 ноември 1811), в един от най-големите концерни в света. От март 1999 г. носи името "Тисен-Круп", след като се обединява с компанията "Тисен".

Теодор Билрот, немски хирург (1829-1894).
Основоположник на съвременната коремна хирургия.

сър Оуен Ричардсън, британски физик (1879-1959).
Въвежда понятието термион (термоелектрон) за описване на процесите при излъчването на електрически заредени частици от нажежени тела (1909). Формулира емпиричен закон, който установява зависимостта между плътността на тока при емисия на електрони от нажежена метална повърхност, наречена термоелектронна емисия, и температурата на повърхността, т. нар закон на Ричардсън (1911). Носител на Нобелова награда за физика за 1928 г. за неговата работа върху термоелектронната емисия, по-специално за откриването на закона, наречен на негово име.

Лудвиг Витгенщайн, британски философ идеалист от австрийски произход (1889-1951).
Автор е на трудовете "Логико-философски трактат" (1921), "Философски изследвания" (1953) и др. Професор по философия в Кеймбриджкия университет (1939-1947).

Висенте Алейксандре, испански поет (1898-1984).
Автор е на стихосбирките "Предели" (1928), "Мечове като устни" (1932), "Унищожение или любов" (1933), "Страстта на земята" (1935), на философската лирика "Сянка от рая" (1944), "Диалози на познанието" (1974) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1977 г. за високи постижения в поезията, в която осветява мястото на човека в космоса и в съвременното общество и представя обновяването на испанската поезия между войните.

Чарлз Рихтер, американски сеизмолог (1900-1985).
Създател е на скала, която отчита силата на трусовете при земетресение (1935). Скалата носи неговото име.

Жан Виго, френски режисьор (1905-1934).
Той има завършени само 3 игрални филма и 1 късометражен ("Тарис", 1931), предизвикали огромен публичен интерес.

Бърнард Маламъд, американски писател (1914-1986).
Автор е на "Цената на живота" (1950) "Наемателите" (1971), "Моделът" (1983) и др. Носител на наградата "Пулицър" (1966).

Фани Бланкерс-Коен, нидерландска състезателка по лека атлетика (1918-2004).
Печели четири златни медала от Олимпийските игри в Лондон, Великобритания, през 1948 г. в дисциплините 100 метра, 200 метра, 80  метра с препятствия и щафета 4 по 100 метра. Постижението й е уникално, като се има предвид, че тя печели тези четири титли на 30 години и е майка на две деца. Тя е и първата жена с 4 златни медала от една олимпиада. От европейски първенства печели пет златни, 1 сребърен и 2 бронзови медала. Поставя 16 световни рекорда в 8 различни лекоатлетически дисциплини. През 1999 г. Международната асоциация на лекоатлетическите федерации (ИААФ) я определя  за лекоатлетка Номер 1 на 20-и век.

Микеле Фереро, италиански предприемач (1925-2015).
Собственик на компанията за шоколадови изделия "Фереро", основана през 1946 г. от неговия баща. Наричан "бащата" на течния шоколад "Нутела" (1964), произвеждан на основата на лешници и какао.

Франсис Ле, френски композитор и пианист (1932-2018).
Автор е на музиката за над 100 филма. Носител на "Оскар" и на "Златен глобус" за най-добра музика към филма "Любовна история" (1971).

Арно Пензиас, американски астрофизик (1933-2024).
Носител на Нобеловата награда за физика за 1978 г. заедно с американския астроном Робърт Уилсън за откритото от тях космично микровълново фоново лъчение. Двамата си поделят наградата с руския физик Пьотър Капица за изследванията му в областта на физиката и ниските температури.

Карлос Бианки, аржентински футболист и треньор (1949).

Даниил Квят, руски автомобилен състезател (1994).
Участва във "Формула 1". 

Това е денят на смъртта на:

Даниел Дефо, английски писател и публицист (1660-1731).
Автор е на романа "Робинзон Крузо" (1719).

Пьотр Чаадаев, руски философ и публицист (1794-1856).
Автор е на "Философски писма" (1828-1831), "Апология на побъркания" (1837) и др.

Бьорнстерне Бьорнсон, норвежки писател (1832-1910).
Автор е на романите "Между битките" (1857), "Арне" (1859), "Крал Свер" (1861) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1903 г. като доказателство за неговото значително и многостранно творчество, което се отличава с неподправена свежест и духовност.

Едмунд Хусерл (Едмунд Густав Албрехт Хусерл), немски философ (1859-1938).
Основател на феноменологията.

Карл Бош, немски химик (1874-1940).
Носител на Нобелова награда за химия за 1931 г. заедно с немския химик Фридрих Бергиус за заслугите им при създаването и развитието на методите за високо налягане в химията. 

Никола Юруков, български архитект (1880-1923).
Съучредител на архитектурното бюро "Фингов-Ничев-Юруков" (1909-1919), което през 1911-1912 г. печели множество конкурси за проектиране и построяване на училищни и административни сгради в София и Пловдив. По негови проекти са построени сградите на Търговско-индустриалната камара на ул. "Г. Бенковски" и ул. "Славянска" (1910), Софийската банка на ул. "Московска" и ул. "Г. Бенковски" (1914) и Българска търговска банка на ул. "Граф Игнатиев" и ул. "А. Кънчев" (1921). В 1913 г. заедно с още 13 души подписва Меморандум до Великите сили, в който се настоява за присъединяване на околиите Костурско, Леринско и Кайлярско към България. Председател на Костурското благотворително дружество (1914-1918). Убит от политически противници.

Джон Хартфилд (ист. име Хелмут Херцфелд), немски художник и фотограф (1891-1968).
Известен е с политическите си фотомонтажи от периода 1930-1940 г., които критикуват и осмиват идеологията и управлението на немския фашистки диктатор Адолф Хитлер.   

акад. Страшимир Димитров, български геолог минералог (1892-1960).
Директор на Геологическия институт при Българската академия на науките (БАН) (1950-1960), заместник-председател на БАН (1959-1960). Председател на Българското геологическо дружество (1951-1956). Депутат в 3-ото Народно събрание (1958-1960). Автор е на повече от 40 научни труда. Лауреат на Димитровска награда (май 1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1957, декември 1959). От 1 юли 1960 г. Геологическият институт при БАН носи неговото име.

Димитър Гичев, български политик и деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1893-1964).
Член на БЗНС от 1911 г. Депутат в 20-ото Обикновено народно събрание (1923). Ръководител на Българския земеделски народен съюз "Врабча 1" (1926-1944). Избран е за депутат в 23-ото Обикновено народно събрание (1931-1934). Министър на земеделието и държавните имоти (29 юни 1931-31 декември 1932), министър на търговията, промишлеността и труда (31 декември 1932-19 май 1934), управляващ Министерството на народната просвета (31 декември 1932-18 януари 1933). Депутат в 24-ото Обикновено народно събрание (1938-1939). Министър без портфейл (2 септември-9 септември 1944).

акад. Дечко Узунов, български художник живописец, график и сценограф (1899-1986).
Автор е на множество портрети, фигурални композиции и пейзажи, монументални фрески, мозайки и стенописи. Сценограф на постановки в Народния театър "Иван Вазов", в Софийската опера, в Народния театър за младежта. Член на Бюрото на Националния комитет за защита на мира (26 април 1955-11 юни 1962). Президент на Международната асоциация за пластични изкуства (1976-1979). Съосновател на дружество "Родно изкуство" (1919). От 1932 г. е преподавател в Държавната художествена академия, ректор на академията (1945-1950), декан на Факултета за изящни изкуства (1952-1957). Председател на Съюза на българските художници (27 март 1965-23 юни 1970). Депутат в 5-ото Народно събрание (1966-1971). Президент на Международната асоциация за пластични изкуства (1976-1978). Почетен член на Мексиканската академия на науките (1978) и на Академията на изкуствата на СССР (1983), член на Европейската академия на науките, изкуствата и литературата (1983). Носител на орден "Народна република България" трета степан (1959), "Народна република България" първа степен (юни 1961), на орден "Георги Димитров" (1967, 1969, 1974, 1979, 1984). Удостоен със званието "Заслужил художник" (29 април 1952), Лауреат на Димитровска награда (1962), званието "Народен художник" (22 май 1963), Почетен гражданин на Габрово (април 1978), Почетен гражданин на Самоков (7 февруари 1979). На 2 юни 1997 г. по повод 100-годишнината от рождението му  Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) включва името му в списъка на световноизвестните личности за 1998-1999 г.  

Каунт Бейзи (ист. име Уилям Джеймс Бейзи), американски джазмузикант - пианист, органист и композитор (1904-1984).

Моисей Фейгин, руски художник портретист (1904-2008).
Един от групата творци "Бубновий валет" от началото на 20-и в. Последната му изложба в Москва е организирана през 2007 г., когато той е на 102 години и 199 дни. На това основание през 2008 г. той е вписан в Книгата на рекордите на Гинес като най-възрастния работещ професионален художник в света. Рисувал е музиканти, поети и актьори като Чарли Чаплин и Владимир Маяковски.

Алберт Малц, американски драматург и писател (1908-1985).
Автор е на пиесите "Въртележка" (1932), "Мир на земята" (1933), "Черната дупка" (1935) и др. Прозата му включва "Кръстът и стрелата" (1944), "Пътешествието на Саймън Макийвър" (1949), "Един дълъг ден от краткия живот" (1956), "Приказка за един януари" (1966) и др. Сценарист е на "Къщата, в която живея" (1945), "Голият град" (1948) и др.

Херман Гмайнер, австрийски социален педагог (1919-1986).
Създател на нов модел на отглеждане и възпитание на изоставени деца и сирачета, известен в цял свят като "SOS Киндердорф" или "SOS детски селища" (1949).

Стефан Чанев, български политик (1921-1999).
Депутат в 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-29 юли 1992). Председател на Агенцията за чуждестранна помощ (29 юли 1992-1 юни 1995).

Мария Шел, австрийска актриса (1926-2005).
В киното дебютира на 16-годишна възраст. Участвала е в повече от 200 филма, сред които  "Последният мост" (1953), "Бели нощи" (1957),"Братя Карамазови" (1958) и др.

Тодор Симов, български състезател и треньор по волейбол (1929-2020).
С националния отбор по волейбол за мъже печели два бронзови медала от световните първенства през 1949 г. и 1952 г. и един бронзов медал от Европейското първенство през 1955 г., златен медал на Световните студентски игри през 1954 г. На Световното първенство през 1956 г. е обявен за най-добър разпределител. Треньор на националния отбор по волейбол за жени на Куба (1968-1971), с който печели златните медали на Панамериканските игри през 1971 г.  През 1972 г. е треньор на българския мъжки национален отбор, с който печели четвърто място на Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, Германия.  Носител на орден "Стара планина" първа степен (30 август 2011). Почетен гражданин на Перник (4 декември 2014).

Никола Инджов, български поет, публицист и преводач (1935-2020).
Работил е като редактор в Радио София (1957-1960), в сп. "Младеж" (1961-1962), в сп. "Български воин" (1958-1965), в Българска национална телевизия (1965-1969). Заместник главен редактор на сп. "Отечество" (1976-1979). Главен редактор на сп. "Родолюбие" (1982-1989), на "Литературен фронт" (1989), основател и главен редактор на "Литературен вестник" (1990), основател и главен редактор на в. "Камбана" (1991), главен редактор на сп. "Картинна галерия" (1991-1992). Главен секретар на Съюза на българските писатели (27 юли 1994-30 ноември 1996). Бил е дългогодишен председател на Международна фондация "Гео Милев" (до февруари 2015). Автор е на повече от 20 книги с поезия, пътеписи, есета. Преводач на поезия от испански, португалски, руски и сърбохърватски език. Носител на Националната Ботевска награда (2001), на награда на Съюза на българските писатели за най-добър роман ("Възречени от Манастър") (2001) и за най-добра публицистична книга за "Приписки към времето" (2005), на орден "Кирил и Методий" огърлие (23 май 2006), на Националната награда "Георги Джагаров" (2008), на Националната награда за литература "Захарий Стоянов" за 2015 година (1 октомври 2015) и др.

Ваня Петкова, българска поетеса и преводач (1944-2009).
Редактор в сп. "Славейче" (1966-1968) и във външния отдел на в. "Литературен фронт" (1970-1973). Преводач в българското посолство в Хартум, Судан (1969-1970). Превежда от руски, украински, арабски, арменски, сръбски, испански и френски език. Авторка е на 35 книги, сред които 25 стихосбирки, 6 романа, и 4 новели, между които стихосбирките "Солени ветрове" (1965) "Куршуми в пясъка" (1967), "Привличане" (1967), "Грешница" (1968), "Предсказание" (1970), "Черната гълъбица" (1972), "Кестенова любов" (1973), "Обратна река" (1976), "Обет за мълчание" (1979), Venceremos Behceremos (1980) и др. През 1968 г. под нейно съставителство излиза антологията "Съвременни арабски поети". Произведенията й са преведени на 13 езика.

Димитър Кърнолски, български композитор (1945-2009).
Създател е на над 300 детски песни, оперети и мюзикъли. Той е авторът на текста на песента "Аз съм българче". Организатор на международните конкурси и фестивали за деца и младежи: "Ние - XXI век", "Път към славата", "Орфей в Италия". Създател (1993) на Арт център "Кърнолски", който се занимава с организирането на конкурси в областта на детското и младежко изкуство, и на вокална студия "Дъга" (1993) към центъра.

Цветан Денев, български композитор (1946-2017).  
Автор е на музикално-сценична, оркестрова, камерно-инструментална, вокална, хорова музика и др. Музицира джаз, фолклор, класика. Автор е на книгите "Псапфо", "Да започнем със заека" и "Концерт за контрабас и зелена поляна", издадени на немски и български език.

Клаус Шулце, немски музикант (1947-2022).
Един от основоположниците на германската електронна музика.

Мирослав Косев, български актьор (1953-2017).
Играл е в Драматичен театър "Константин Величков" в Пазарджик, в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов", в театър "Сълза и смях", в Младежки театър "Николай Бинев", в театър "Възраждане", в театър "Мелпомена", в театър "Българска армия" (1986-2017). Участвал е в над 50 театрални постановки, повече от 25 игрални филма. Носител на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България в категорията поддържаща мъжка роля (28 март 2008), на наградата "Максим" за актьорски постижения в театър "Българска армия" за поддържаща роля за изпълненията му в два спектакъла (28 март 2008).
/АЯ/МГ/КГ/