site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 24 април в историята

24 април 2024 г., сряда, 17-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва дена на мчк. Сава Стратилат.

В България се отбелязва:

Денят за възпоменание на жертвите от масовото изтребление на арменците в Османската империя в периода 1915-1922 г. Обявен е с Решение на 43-ото Народно събрание от 24 април 2015 г. Със същото решение парламентът признава масовото изтребление над арменците в Османската империя през периода 1915-1922 г., което е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи.  Годишнина от масовите арести (1915) в Константинопол (дн. Истанбул) в Турция на хиляди арменци, заподозрени във вражески действия срещу централното правителство на Османската империя. Повечето от тях впоследствие са екзекутирани или депортирани. Около милион и половина са избити между 1915 г. и 1917 г.

По света се отбелязва:

Световната седмица на имунизациите (24-30 април). Отбелязва се от 2012 г. по инициатива на ООН и под егидата на Световната здравна организация. Първоначално инициативата е проведена през 2003 г. в региона на Северна и Южна Америка под егидата на Панамериканската здравна организация (PAHO), а впоследствие в нея се включват над 180 страни от останалите пет от общо шест региона на Световната здравна организация - Европейския регион, Източносредиземноморския регион, Африканския регион, Западнотихоокеанския регион и Югоизточна Азия. Световната седмица на имунизациите има за цел да популяризира използването на ваксините за защита на хората срещу болести.

Международният ден на мултилатерализма и дипломацията за мир. Отбелязва се от 2019 г. съгласно резолюция A/RES/73/127 на Общото събрание на ООН от 12 декември 2018 г., за да се подчертае ролята на мултилатерализма и дипломацията в постигането на трите основни цели на ООН - устойчиво развитие, мир и сигурност, и защита на човешките права.

Международният ден на младежката солидарност. Отбелязва се от 1957 г. по инициатива Световната федерация на демократичната младеж и на Международния студентски съюз. Годишнина (1955) от заключителното заседание на конференцията в Бандунг, Индонезия, на страните от Азия и Африка.

Световният ден за защита на лабораторните животни. Отбелязва се от 1979 г. по инициатива на Международната асоциация срещу болезнените експерименти с животни (IAAPEA), която се бори срещу експериментите с лабораторни животни за фармацевтичната, химическата и козметичната индустрия. Целта е да бъдат преустановени опитите с лабораторни животни и да бъдат заменени с научни изследвания като епидемиологичните изследвания на човешки популации, изследвания на човешката генетика, изследвания на стволови клетки и други човешки тъкани.

Денят в памет на жертвите на арменския геноцид в Армения. Отбелязва се от 1989 г. със закон "За осъждане на геноцида на арменците през 1915 г. в Османската империя", приет от Върховния съвет на Арменската ССР на 22 ноември 1988 г. в памет на 1,5 милиона арменци, станали жертва на масовото изтребление в Османската империя в периода 1915-1922 г.

Националният ден в памет на арменския геноцид от 1915 г. във Франция. Обявен с решение от 6 февруари 2019 г. на президента на Франция Еманюел Макрон.

На този ден в България:

1877 - Ловчанският митрополит Йосиф е избран и провъзгласен за български екзарх от Църковно-народния събор в Екзархийския дом в Цариград. Идеите на екзарх Йосиф I да бъде духовен стълб на българщината и "да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията" са реализирани в значителни мащаби. До Балканската война (1912) в екзархийския диоцез сa включени седем епархии, възглавявани от митрополити, и още осем епархии в Македония и една в Одринско, управлявани от екзархийски наместници. Екзарх Йосиф открива българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-1913 г. в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78854 ученици и 2266 учители. След Балканските войни (1912-1913) и решенията на Букурещкия мирен договор (1913) екзарх Йосиф I заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринско е принуден да напусне Цариград и да се прибере в София, където премества седалището на Българската екзархия от Цариград. Умира на 20 юни 1915 г., погребан е до църквата "Св. Неделя" в София.

1900 - С указ 115 на княз Фердинанд I е утвърден гербът на София, създаден за участието на България в Световното изложение в Париж, Франция, от април до ноември 1900 г. На 17 март 1900 г. е проведено заседание на Софийското градско общинско управление, на което е представен и дискутиран избраният проект за герб, изработен от художника Харалампи Тачев. Той го разделя на четири полета, като определя горните две полета за картини, подсказващи името на града, а долните две за сюжети, характерни за София. Окончателно одобреният проект е "...един щит разделен на четири полета, отгоре на които има една зъбчата корона, изобразяваща Стара планина, Витоша, Люлин, разклоненията на Рила и Средна гора във формата на крепост. На горното ляво поле на щита образ във вид на женска глава с корона от две зъбчати кули, фонът червен а образът бял. Под него на второто поле изобразена Витоша със зелена боя, а небето във вид на сребърен фон. От горната дясна страна - изображение на главната фасада на старата черква "Св. София" в розов цвят, а фонът златен. Под нея в син фон Аполонус Медикус - изображение на софийските минерални бани в златен цвят. В средата на тези четири полета, в един по-малък щит, с боя на кръв, златен разярен лъв." През 1911 г. художникът Харалампи Тачев добавя към герба лентата с девиза "Расте, но не старее". Първоначално текстът бил "Расте, не старее", като бил заимстван от девиза на герба на Париж "Плава, не потъва". По време на управлението на кмета на София Ради Радев (1915-1918), някой преброил буквите и казал, че са тринадесет, затова се решило да се прибави "но" и буквите да станат петнадесет. През 1928 г. по времето на кмета ген. Владимир Вазов са прибавени двете лаврови клонки, отляво и отдясно на герба,  за да символизират младостта, постоянството, успеха и славата на града. През 1974 г. художникът Иван Радев добавя в герба петолъчна звезда, като символ на социализма, променя цветовете и по-силно стилизира герба. Със заповед на кмета на София Александър Янчулев от 7 ноември 1991 г.  гербът на София е възстановен във вида му от 1928 г.

1991 - Излиза бр. 1 на сп. "Мики Маус", издание на "Егмонт България".
Последният брой на списанието излиза през ноември 2017 г.

1998 - В Залцбург, Австрия, Съюзът на демократичните сили (СДС) е приет за пълноправен член на Европейския демократичен съюз.

2000 - Учреден е Съюзът на работодателите в България  като неправителствено, доброволно сдружение с нестопанска цел на собствениците на частни дружества, работещи на територията на Република България с повече от 100 работници. Сред членовете на сдружението при учредяването са авиокомпания "Балкан" АД,
 "Кремиковци" АД, "Балканфарма холдинг" АД, "ЛУКойл България"  ЕООД, ЗПАД "Булстрад" АД, "Домейн Бойар" АД, "Прайсуотърхаус Купърс". За председател на неправителствената организация делегатите на учредителното събрание избират Васил Василев - главен акционер в "Братя Василеви". На 16 май 2006 г. Съюзът на работодателите се слива с Българската международна стопанска асоциация (БИБА) (учредена на 10 април 1992 г.) в Конфедерация на индустриалците и работодателите в България (КРИБ).

2002 - В 13:52 ч. българско време е регистрирано земетресение с магнитуд около 5.3 по скалата на Рихтер с епицентър на около 130 км в югозападна посока от София извън територията на България. То е усетено в югозападната и южната част на страната - Благоевград, Кюстендил, Хасково, Кърджали, по-слабо във Видин, Плевен и Велико Търново. В София земетресението е усетено със сила 5 степен по скалата на Медеведев-Шпонхойер-Карник. Епицентърът е югоизточно от Косово между Витина и Урошевац. Интензитетът на труса е от 7 степен по скалата на Меркалий (от общо 12 степени).

2004 - Излиза бр. 1 на в. "Политика" - седмично издание. Последният брой излиза през март 2022 г.

2006 - В резиденцията на министър-председателя на Япония Джуничиро Коидзуми в Токио председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу връчва церемониална препаска ("kesho-mawashi") от името на Европейския съюз на българския състезател по сумо Калоян Махлянов - Котоошу. Барозу обявява българския състезател, който е първият европеец носител на втория по значимост ранг в сумото "одзеки", за посланик на добра воля на ЕС в Япония. ЕС връчва церемониалната препаска на българина в знак на признание за успехите му в японския национален спорт сумо и като символ на приятелството и развитието на отношенията в областта на културата и спорта между Европа и Япония.

2007 - Осъществена е третата и последна операция по предсрочно погасяване на остатъчния размер на дълга на България към Международния валутен фонд (МВФ) в размер на 204, 8 млн. СПТ (специални права на тираж). Обект на транзакцията са деветте транша от Разширеното тригодишно споразумение, сключено между България и МВФ на 25 септември 1998 г.

2015 - Народното събрание приема решение за признаване на масовото изтребление над арменците в Османската империя през периода 1915-1922 г. и обявява 24 април за Ден на възпоминание на жертвите.

2016 - В София се провежда 9-ата Национална конференция на Движението за права и свободи (ДПС), на която Мустафа Карадайъ  е избран за председател на партията. Избрани са и нов Централен съвет, Централна контролна комисия, приети са промени в Устава на партията. Във форума участват 856 делегати.

2019 - Общинският съвет в Плевен приема решение дарената на Плевен от акад. Светлин Русев колекция с ценни творби на българското и световно изящно изкуство да получи статут на филиал към художествената галерия "Проф. Илия Бешков".   Община Плевен е собственик на колекцията по договор за дарение със Светлин Русев от 19 февруари 2007 г., но досега не е вписана в Регистъра за музеите и не притежава статут за това. С вписването в Регистъра колекцията-дарение ще стане художествен музей и ще влезе в музейната, административна и финансова структура на галерия "Бешков".

2021 - В подножието на Плана планина президентът Румен Радев дава началото на президентската инициатива: "Да засадим дърво, да възродим българската гора".  Инициативата за залесяване, която е от 2020 г., се осъществява на различни места в цялата страна два пъти годишно - пролет и есен, с подкрепата на учебни заведения, неправителствени организации и доброволци.

2023 - В Гранитната зала на Министерския съвет са представени изводите и резултатите от първото икономическо изследване на създадения през 2023 г. Съвет за икономически анализи, посветено на темата за регионалните неравенства и икономическите дисбаланси между регионите в България.

На този ден по света:

1800 - Във Вашингтон, САЩ, е основана Библиотеката на Конгреса. Конгресната библиотека в създадена с акт на Конгреса на САЩ, когато президентът Джон Адамс подписва законопроект, предвиждащ прехвърляне на седалището на правителството от Филаделфия в новата столица Вашингтон. В библиотеката са събрани книги и материали на около 400 езика, систематизирани по 128 млн. теми,  подредени на рафтове с обща дължина около 860 км. Колекцията съдържа 29 млн. книги и други печатни материали, 2,7 млн. различни записи, 12 млн. фотографии, 4,8 млн. карти, 57 млн. ръкописи.

1876 - Основан е "Копенхаген", датски футболен клуб.

1877 - В гр. Кишинев императорът на Русия Александър Втори подписва Манифест за обявяване на Руско-турската освободителна война (12 април ст. ст.). Войната е предизвикана от изострянето на т. нар. Източен въпрос, свързан с нежеланието на османското правителство да приеме предложенията на Великите сили (Русия, Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария и Италия) за реформи в балканските провинции на Османската империя и от борбата на българския народ за национално освобождение. На 24 април 1877 г. Българското централно благотворително общество отправя Възвание, в което призовава всички българи да окажат подкрепа на руската армия. "Всички ние трябва да станем като един человек да посрещнем братски нашите освободители и да съдействаме с всичките си сили на руската армия". Възванието е съставено в Букурещ и е подписано от Владимир Йонин, Кириак Цанков, Олимпи Панов, Стефан Стамболов, Петър Енчев, Димитър Иванов, Павел Висковски, Иван Кавалджиев и Иван Вазов. За участие във войната са сформирани две армии: Дунавска (554 500 души), в която е включено и Българското опълчение, и Кавказка (112 600 души). На страната на Русия се включват и Румъния (42 795 души), Черна гора (26 000 души), Сърбия (от декември 1877 г. с 40 000 души) и финландска част (1000 души). Турската армия разполага с около 700 000 души. На 27 юни 1877 г. (15 юни ст. ст.) главните сили на руската армия начело с ген. Михаил Драгомиров форсират Дунав при Свищов. Военните действия завършват на 31 януари 1878 г. (19 януари ст. ст.), когато в Одрин е подписан протокол за приемане на "Предварителни основания на мира" между Русия и Турция. На 3 март (19 февруари ст. ст.) 1878 г. е подписан  Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на войната. Загиват 200 000 души от руската армия срещу 229 838 от османските войски, както и 1347 души от българското опълчение, 7618 румънци, 24 финландци.

1915 - В Константинопол (дн. Истанбул, Турция) започват масови арести на арменци, заподозрени във вражески действия срещу централното правителство на Османската империя. Тогава са арестувани 250 арменски интелектуалци като прелюдия към започналите убийства. Повечето от тях впоследствие са екзекутирани или депортирани. С това се поставя началото на масовото изтребление на арменците в Османската империя. В периода 1915-1917 г. близо 1,5 млн. арменци  са загинали при убийствата, депортациите и принудителните походи, започнали през 1915 г. заради страховете на османските политици, че арменците християни ще се съюзят с Русия - враг на Османската империя в Първата световна война. 

1916 - В Дъблин, Ирландия, избухва Ирландското въстание против британското господство. Потушено е на 30 април 1916 г. Ирландия е завладяна от Англия през 1169-1172 г., официално е присъединена на 1 януари 1801 г. със закон, приет на 2 юли 1800 г., по силата на който е създадено Обединеното кралство Великобритания и Ирландия. На 6 декември 1921 г. е обявена независимостта на Ирландия.

1927 - В Москва, Русия, е открита първата световна изложба на модели на междупланетни апарати, механизми, прибори и исторически материали.

1945 - В Ясеновац, Хърватия, е разрушен концентрационният лагер, известен като хърватския Аушвиц. В периода 1941-1945 г. по време на Втората световна война (1939-1945) в лагера загиват между 80 000 и 100 000 хърватски евреи, сърби, роми и хърватски антифашисти.

1964 - Влиза в сила Виенската конвенция за дипломатическите отношения, подписана на 18 април 1961 г. България ратифицира конвенцията на 19 октомври 1967 г., в сила за България от 15 февруари 1968 г.

1972 - Влиза в сила Конвенцията за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, приета на 14 ноември 1970 г. в Париж, Франция, на 16-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).

2002 - Босна и Херцеговина e приета за 44-а страна членка на Съвета на Европа.

2005 - Литургия за официалното встъпване в длъжност на немския кардинал Йозеф Рацингер като папа Бенедикт Шестнайсети, избран на 19 април 2005 г. за 265-и Римски папа. Той е първият папа-германец от 11 в. насам. Оттегля се от Светия престол на 28 февруари 2013 г.

2006 - Япония и САЩ постигат споразумение по плана за частично прехвърляне на американски морски пехотинци от южния японски остров Окинава на тихоокеанския остров Гуам, който е американска територия. Токио приема да плати 6,1 млрд. долара от разходите по прехвърлянето. По силата на двустранно споразумение в Япония са разположени около 50 000 американски войници.

2008 - В Туркменистан президентът Гурбангули Бердимухамедов отменя календара, въведен от неговия покоен предшественик Сапармурат Ниязов, който назовава месеците на себе си и на своите родители. На заседание на правителството президентът Бердимухамедов заяви, че "имената на месеците и дните от седмицата трябва да отговарят на международните стандарти". Сапармурат Ниязов променя календара през 2002 г.

2013 - В САЩ за първи път от ноември 2009 г. Монетният двор спира продажбата на монети "Американски орел", съдържащи 1/10 тройунция злато (1 тройунция е равна на 31,103 грама), след намаляването на правителствените запаси заради засилено търсене. "Американски орел" е официална златна монета на САЩ, която е пусната за първи път от Монетния двор през 1986 г. и от нея има четири вида: 1/10 тройунция, 1/4 тройунция, 1/2 тройунция и 1 тройунция. Правителството гарантира точното съдържание на злато в монетите, като по закон златото за американския златен орел трябва да бъде добито в Америка.

2017 - Астронавтката Пеги Уитсън поставя рекорд за най-дълъг сборен престой на американец в космоса. Тя е първата жена, станала командир на Международната космическа станция (МКС), като подобрява рекорда от общо 534 дни, два часа и 48 минути на орбита, поставен през 2016 г. от Джефри Уилямс. Пеги Уитсън е първата жена, заемала два пъти поста командир на Международната космическа станция (МКС). На 57 години, тя е и най-възрастната жена, изпълнявала космическа мисия. Първият й полет в космоса е през 2002 г. За първи път става командир на МКС през 2007 г.

2019 - Върховният съд на Бразилия намалява присъдата затвор на бившия президент Луиз Инасио Лула да Силва от 12 години и един месец на 8 години и 10 месеца. Седемдесет и три годишният Луиз Инасио Лула да Силва влиза в затвора в южния град Куритиба през април 2018 г., след като е осъден на втора инстанция за корупция и пране на пари във връзка с триетажно жилище в крайбрежния град Гуаружа в щата Сао Пауло, което получил от строителна фирма в замяна на договори с държавната петролна компания "Петробраз". Делото е свързано с огромния корупционен скандал "Автомивка" около "Петробраз", в който са замесени десетки бизнесмени и политици.

2020 - Саудитска Арабия премахва бичуването като форма на наказание. Според документ на висшата съдебна инстанция на кралството решението е продължение на реформите в областта на човешките права под ръководството на крал Салман и прякото наблюдение на престолонаследника принц Мохамед бин Салман.

2021 - Президентът на САЩ Джо Байдън става първият президент на САЩ, който използва терминa "геноцид" за избиването на 1,5 милиона арменци от Османската империя в периода 1915-1922 г. "Американците почитат всички арменци, които са загинали в геноцида, започнал на днешната дата преди 106 години", се казва в изявление на Джо Байдън.

2022 - Еманюел Макрон е преизбран за президент на Франция на втория тур на президентските избори с 58,55 процента от гласовете срещу 41,45 процента за председателката на партия "Национален сбор" Марин Льо Пен. За първи път от 20 години френски държавен глава печели втори мандат.

Родени на този ден българи:

Георги Кирков, библиотекар, финансист, математик, картограф, график и просветен деец (1849-1929).
Председател (от 1 януари 1879) на новооткрития Окръжен съд в София. Депутат в Учредителното народно събрание (1879). Главен библиотекар на Софийската публична библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (от 5 юни 1879) и неин първи директор (началото на 1880 -15 юни 1880, с прекъсване до 1884). Изгражда първата държавна печатница в България и е неин директор (1881-1887 с прекъсвания; 1903-1913). Автор е на художествения проект за първите български пощенски марки (1879). Изработва проекта за първите български банкноти от първата емисия на Българската народна банка с номинал от 20, 50 (1885) и от 100 лв. (1887). Изготвя графичните проекти и организира отпечатването на 5 милиона български сребърни и златни банкноти с номинал от 5, 10, 20, 50 и 100 лв. Основател и първи началник на Военния картографически институт към Министерството на войната (1891). Дописен член (1881), и действителен член (1884) на Българското книжовно дружество. Автор на "Броителница за първоначални ученици" (1869), на първата биография за Апостола "Васил Левски, Дяконът" (1882) и др. Носител на държавен орден "За граждански заслуги" (1885), на сребърен медал за представени лични произведения по картография, фотография и фотолитография на международната изложба по повод Световното изложение в Анверс, Белгия (1884). Завещава всичките си средства на Българската академия на науките.

Светослав Миларов (Светослав Миларов Сапунов), писател, историк и публицист (1850-1892).
През 1868-1869 г. помага на Петко Славейков в редактирането на в. "Македония" и участва в съставения от него български политически комитет в Цариград. Сътрудничи на в. "Право", в. "Напредък"  и др. По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в боевете при Плевен. След Освобождението (1878) живее в Пловдив, където сътрудничи на в. "Целокупна България", в. "Народний глас", в. "Братство", в. "Съединение",  на сп. "Наука", участва в редактирането на в. "Марица", в. "Независимост" и др. Бил е главен редактор на в. "Българский лев". Действителен член (от 1984) на Българското книжовно дружество. Оставя значително книжовно наследство. Автор е на драмата "Падането на Цариград" (1874), на спомени, дневници и др. Обвинен в съучастие при убийството на министър Христо Белчев, осъден на смърт и обесен.

проф. Иван Мърквичка (Ян-Вацлав Мърквичка), художник от чешки произход (1856-1938).
През 1881 г. идва в България. Учител в Пловдив (1881-1889)  и в София (1889-1895). Участва в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892) в Пловдив. Един от създателите и пръв директор на Държавното рисувално училище (1896-1909). Преподавател по живопис (1896-1921). Дописен член на Българската академия на науките (1918). През 1923 г. се завръща в Чехия. До края на живота си живее в Прага, Чехия, но всяка година твори по няколко месеца в България. Оставя богато художествено наследство в най-различни жанрове. Сред най-известните му картини са "Ръченица" (първи вариант - 1894, втори вариант - 1906), "Пазар в Пловдив" (1888), "Циганска веселба" (1887), "Птицепродавец" (1888), портрети на Иван Шишманов (1901), на Стоян Заимов (1904) и др.

Христина Морфова, оперна певица и вокален педагог (1889-1936).
Пяла е в Българската оперна дружба /дн. Софийска опера и балет/ (1912-1915). Редовна артистка в Пражката национална опера в Чехия (1917-1931). Преподавала е пеене в Държавната музикална академия (дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"). През есента на 1936 г. в нейна памет е създаден женският хор "Христина Морфова".

Боян Коцев, състезател по колоездене и треньор (1930-2013).
Трикратен победител в обиколката на България (1958 г., 1959 г., 1960 г.). През 1958 г. печели бронзов медал в "Пробега на мира" - състезание за аматьори в света. Три пъти е треньор на националния отбор на България по колоездене (1963 г., 1965-1969, 1975-1976). Председател на Българския колоездачен съюз (1994-1996) и негов почетен президент до смъртта му. Почетен гражданин на София (1955). Почетен гражданин на Тетевен (2008).

проф. Емануил Паламарев, биолог ботаник (1933-2004).
Ръководител на секция "Палеоботаника и поленов анализ" в Института по ботаника при Българска академия на науките (1989-2003), научен секретар (1989-1993) и директор на института (1993-2003). Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1973-2002) и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (1995-1998). Открива и описва 70 нови за науката видове растения и едно ново подсемейство. Проучва терциерната флора по българските земи. За първи път предлага обобщена фитостратиграфска скала на миоценските флороносни елементи в България, Балканския полуостров и Европа.

проф. Димитър Шойлев, лекар травматолог, ортопед и хирург (1935-2009).
Асистент в Клиниката по ортопедия и травматология към Медицински факултет във Варшава, Полша (1962-1970), където работи под ръководството на Адам Гуца. Главен асистент в Клиниката по ортопедия и травматология към ВМИ в София (1971-1976). Създател (1976) и първи ръководител (1976-2001) на първата в България специализирана "Клиника по спортна травматология и ортопедия", която от 2010 г. се нарича Специализирана болница за активно лечение по травматология, ортопедия и спортна медицина "Проф. Д-р Димитър Шойлев". Специализира колянна хирургия в Лион, Франция, при проф. Алберт Трия (1979-1982). Председател на Дружеството на българските ортопеди и травматолози (1988-1993). Член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и председател на Комисията по лекарска етика към него (1994-1998). Председател на Управителния съвет на районната лекарска колегия към Българския лекарски съюз (1998). Почетен член на научните дружества по ортопеди и травматология в Турция (1987), Куба (1989), Гърция (1997), Полша (2001) и др. Въвежда за пръв път в България артроскопското изследване на големите стави (1979), както и нови оперативни техники и подобрения в редица области на ортопедията и травматологията. Автор е на над 200 научни публикации, учебници и монографии. Носител на отличието "Почетен знак Български лекар" на Столичната лекарска колегия (19 октомври 2002), на годишната награда на Българския лекарски съюз за особен принос в медицината и науката (2007), на почетен знак първа степен на Държавната агенция за младежта и спорта за приноса си  към спортната медицина в България и в света (18 май 2009, посмъртно).

Лили Иванова, естрадна певица (1939).
Първото й участие е през 1962 г. в концерт на композитора и диригент Вили Казасян и неговия състав "Студио В"  в зала "България". Първият международен конкурс, в който участва,  е през 1966 г. в Братислава, Чехословакия, с песента "Адажио" по музика на композитора Ангел Заберски, която печели и трите награди "Златен ключ" - за най-добър изпълнител, за най-добра мелодия и текст. Има издадени над 39 албума и над 120 сингъла. През 2015 г. Лили Иванова продуцира и издава първата си антология "Невероятно" със 65 песни от своя репертоар от 1964-1989 г., включени в 5 компактдиска и подбрани от нея. Тя е първият български изпълнител със самостоятелен концерт в зала "Олимпия" в Париж, Франция (9 януари 2009). Носителка на десетки български и международни отличия, сред които голямата награда "Златен Орфей" за изпълнител (1974) и "Златен Орфей" за цялостно творчество (1996) и др. Удостоена е със званието "Народен артист" (1981). Носителка  на  орден "Стара планина" първа степен за извънредно големи заслуги към българската култура в областта на популярната музика (5 юли 1999). Има звезда на българската Алея на славата (11 май 2006). Почетен гражданин на Разград (1980), почетен гражданин на София (1999), почетен гражданин на Кубрат (2001).  Носителка на руския Орден Екатерина Велика, престижно отличие, присъждано само на жени (3 ноември 2006). През пролетта на 2015 г. получава платинена плоча с плакет от Българската асоциация на музикалните продуценти за албума си "Поетът"(2014), продаден в над 15 000 броя. Носителка на специална награда "Икар" за принос в театралното изкуство (27 март 2019), на Голямата награда за ярки постижения в културата на Столична община - статуетка на Св. София (17 септември 2019). (Източници: енциклопедия „Кой, кой е в българската култура“, 1998 г., с. 211; Голяма енциклопедия България, т. 6 ,с. 2094)

проф. Снежана Начева, юрист (1942).
Преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски (1972-2010) и заместник-декан по учебната дейност на факултета (1985-1987). От 1992 г. е и преподавател по конституционно право в Историко-юридическия факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Председател на Съюза на юристите в България (1990-1994) и член на централния му съвет (2001-2011). Председател на Централната избирателна комисия за избор на президент и вицепрезидент (10 август 2006-2007). Вицепрезидент на Международната асоциация на юристите - демократи (с регистрация в Брюксел) (1990-1994). Съдия в Конституционния съд (20 март 2008-9 октомври 2009). Носител на орден "Кирил и Методий" с огърлие (13 април 2011).  Дългогодишен председател на Културния дом при Съюза на юристите в България.

Николай Стоянов, писател, преводач и издател (1948).
Работи последователно в Българското национално радио, Студията за игрални филми, в. "Пулс". Бил е заместник главен редактор на сп. "Пламък". Основател (1991), собственик и директор на издателство "Библиотека 48". Основател (1996) и президент на международната фондация "Балканика", която ежегодно присъжда едноименната награда за литература, добила популярност още като "Балкански Нобел". Главен редактор (от 2007) на в. "Свят и дипломация" - българското издание на "Льо Монд дипломатик". Автор е на повече от 15 книги с разкази, новели, есеистика, романи. Сценарист е на телевизионни филми и радиопиеси. Творбите му са преведени на руски, немски, английски, френски, полски. Носител на Национална литературна награда "Иван Вазов" (2008), на европейската награда за поетична проза, както и на наградата "Париж - Европа" (2005), присъдена му от общината на Париж и ЕС за принос към културата на обединена Европа. Носител на наградата на Карлово за висок принос в културния и обществен живот на града (юли 2008).

Вилхелм Краус, инженер и политик (1949-2020).  
Заместник-кмет на София (1992-1997). Министър на транспорта (12 февруари 1997-21 май 1997; 21 май 1997-21 декември 1999).

Николай Апостолов, икономист, политик и дипломат (1957).
Депутат в 38-ото Народно събрание (19 април 1997-10 септември 1998). Посланик на България в Германия (3 септември 1998-11 октомври 2004).

Красимир Радков, актьор (1971).
Играл е в Драматично-кукления театър във Враца (1995-2000), в Сатиричния театър "Алеко Константинов" (2000-2005), в Театрална формация "Мелпомена". Участва в "Шоуто на Слави" по телевизия Би Ти Ви (2004-2019), във "Вечерното шоу на Слави Трифонов" по телевизия 7/8. Има над 30 роли в театрални постановки. Участвал е във филмите "Аз съм Дейвид" (2003) и в телевизионните сериали "Клиника на третия етаж" (1999-2000), "Ганьо Балкански се завърна от Европа" (2004), "Морска сол" (2005).

Радослав Лукаев, тенисист и треньор (1982).

На този ден са родени и:

Луиджи Лаваца, италиански предприемач (1859-1949).
Основател на едноименната компания за кафе (1895).

Едгар Воог, швейцарски обществен деец (1898-1973).
Един от създателите на Комунистическата партия на Мексико(1919), участник в международното работническо движение. Генерален секретар (1949-1968) на Швейцарската партия на труда (от 21 септември 2007 - Швейцарска комунистическа партия).

Робърт Пен Уорън, американски писател и литературовед (1905-1989).
Автор е на книгите "Нощен ездач" (1939), "Цялото кралско войнство" (1946), "Ела в зелената долина" (1971) и др. Носител на три награди "Пулицър" (1947, 1958, 1979). Той е единственият автор, печелил "Пулицър" за художествена проза и поезия.

проф. Бернхард Гжимек, немски зоолог и пътешественик (1909-1987).
Изследвал поведението на животните, директор на Франкфуртската зоологическа градина (1945-1974), създател на популярни филми за животни, автор и издател на книги за животни, както и на енциклопедия, носеща неговото име. За документалния си филм "Серенгети не трябва да загине" (1959) получава наградата "Оскар" (1960).

Глафкос Клиридис, кипърски политик (1919-2013).
Председател на Камарата на представителите (1960-1976). Изпълняващ длъжността президент на Кипър (23 юли 1974-7 декември 1974). Президент на Кипър (28 февруари 1993-28 февруари 2003).

Хериберто Херера, парагвайски футболист (1926-1996).
Играл е и за националния отбор на Испания.

Ферит Тюзюн, турски композитор и диригент (1929-1977).

Юрий Левада, руски социолог и политолог (1930-2006).
Един от основателите на Руския център за изучаване на общественото мнение (1992) и негов ръководител (1992-2003). Основател на Аналитичен център на Юрий Левада (Левада-център) (2003) и негов директор (2003-2006).

Шърли Маклейн, американска актриса и танцьорка (1934).
Участвала е във филмите "Апартаментът" (1960), "Сладката Ирма" (1963), "Повратна точка" (1977), "Стоманени магнолии" (1989), "Да охраняваш Тес" (1994). Носителка на награди "Оскар" (1984), "Златен лъв" - Венеция (1960, 1988), "Златен глобус" (1955, 1960, 1961, 1964, 1984, 1989) и др.

Шефкет Чападжиев, американски бизнесмен от български произход (1939).
През 1964 г. емигрира в САЩ. През 1976 г. започва собствен бизнес, а през 1979 г. купува първата си фабрика. През 1993 г. продава бизнеса си и започва да  инвестира в недвижими имоти. Има имоти в Чикаго, Ню Йорк, Флорида, в Кито (Еквадор) и др. Той е първият българин, който през 2008 г. плаща 200 000 долара, за да лети в Космоса. Той е инициатор за създаването на българския клуб "Балкан" в Чикаго. Подпомага с лични средства болници, социални домове, културни и религиозни институции в България. През м. февруари 2019 г. дарява 1 млн. долара на болницата в родния си град Мадан. Носител на Голямата награда на Международната организация по миграция за принос към България (2003).

Ричард Холбрук, американски политик и дипломат (1941-2010).
Помощник държавен секретар за Източна Азия и Тихия океан (14 януари 1977-13 януари 1981). Помощник държавен секретар по европейските въпроси и за Канада (25 юни 1994-21 февруари 1996). Постоянен представител на САЩ в ООН (25 август 1999-20 януари 2001). Специален пратеник за Афганистан и Пакистан (22 януари 2009-13 декември 2010).

Барбара Стрейзънд, американска певица, композиторка, актриса, режисьор и продуцент (1942).
Има издадени 50 златни и 30 платинени албума. Носителка на 2 награди "Оскар": за най-добра женска роля във "Весело момиче" (1969) и за най-добра филмова музика в "Роди се звезда" (1977). Тя е първата жена, удостоена с награда "Златен глобус" за режисура с филма "Йентъл" (1984). Носителка е и на 6 награди "Еми", 11 награди "Златен глобус" и 10 награди "Грами". Носителка е на Президентския медал на свободата (2015). През 2021 г. издава албума "Release Me 2" с непубликувани песни от периода 1962-2014 г.

Енда Кени, ирландски политик (1951).
Министър на туризма и търговията (15 декември 1994-26 юни 1997). Лидер на партията "Фина гейл" (5 юни 2002-17 май 2017). Министър-председател на Ирландия (9 март 2011-14 юни 2017). 

Жан-Пол Готие, френски моден дизайнер (1952).
Известен е със сутиените с конусовидни чашки, които създава за турнето на американската певица Мадона "Руса амбиция" (1990). Изработил е костюмите за филмите на режисьора Люк Бесон "Петият елемент" (1997), "Градът на изгубените деца" на Жан-Пиер Жоне (1995) и др. Творчески директор на френската модна къща "Ермес" (2003-2011).

Бамир Топи, албански политик (1957).
Президент на Албания (24 юли 2007-24 юли 2012). Председател на партията Нов демократичен дух (7 септември 2012-25 февруари 2021).

Алесандро Костакурта, италиански футболист (1966).

Хашим Тачи, косовски политик (1968).
Председател на Демократическата партия на Косово (15 октомври 1999-26 февруари 2016). Министър-председател на Косово (9 януари 2008-9 декември 2014). Заместник министър-председател и министър на външните работи на Косово (12 декември 2014-7 април 2016). Президент на Косово (7 април 2016-5 ноември 2020).

Стив Финън, ирландски футболист (1976).

Патрик Пембертон, футболист от Коста Рика (вратар) (1982).

Ян Вертонген (Ян Берт Ливе Вертонген, белгийски футболист (1987).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Ашли Барти, австралийска тенисистка (1996).
Печели една титла в турнирите от "Големия шлем". Водачка на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) (24 юни 2019).

Това е денят на смъртта на:

Василий Жуковски, руски поет (1783-1852).
Един от родоначалниците на руския романтизъм.

ген. Хелмут фон Молтке, немски военачалник и военен теоретик (1800-1891).
Началник на пруския и немския Генерален щаб (1858-1888). Има заслуга за победите над Дания (1864), Австрия (1866) и Франция (1871).

Язеп Витол, латвийски композитор, педагог и музикален критик (1863-1948).
Музикален рецензент за в. "Ст. Петербургер цайтунг" (1897-1914). От 1918 г. е директор на Латвийския оперен театър в Рига. Един от основателите на Латвийската консерватория (1919). Автор е на 6 кантати и симфонии.

Николай Кравков, руски фармаколог (1865-1924).
Основоположник на фармакологията в СССР. Носител на Ленинската награда (1926).

Макс фон Лауе, немски физик (1879-1960).
Носител на Нобелова награда за физика за 1914 г. за откритието на дифракцията на рентгеновите лъчи в кристали.

Ищван Тьомьоркен, унгарски писател, етнограф и археолог (1886-1917).
Работил е за в. "Сегедски новини" (1886-1892) и в. "Сегедски дневник" (1892-1899). Библиотекар в библиотеката "Сомоги" на Сегед и в Градския музей на Сегед (1899-1904). Участвал е в археологически разкопки около Сегед и в съставянето на колекция от археологически ценности, свързани със Сегедския фолклор. Директор на библиотеката "Сомоги" (1904-1917). Автор е на къси разкази, на археологически и етнографски статии. 

Герхард Домак, немски бактериолог и патолог (1895-1964).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1939 г. за откриването на сулфонамидите. Тъй като през 1936 г. Адолф Хитлер забранява на германци да приемат наградата Герхард Домак е арестуван, изпратен в затвор и принуден да я откаже. През 1947 г. получава от Нобеловия комитет диплом и златен медал, но съгласно правилата паричната стойност на наградата е върната на Нобеловата фондация.

акад. Сава Гановски, български философ и педагог (1897-1993).
Директор на Дирекция на печата (дн. Българска телеграфна агенция) (септември 1944-август 1945). Пълномощен министър в Румъния (1945-1947) и Югославия (1947-1949). Председател на Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1952). Заместник-председател  на Българската академия на науките (БАН) (1957-май 1959). Председател на Съюза на народните читалища (1950-1957) и на Комитета за балканско разбирателство и сътрудничество (26 декември 1959-май 1966). Директор на Института по педагогика при БАН (1959-1967) и на Института по философия (1977-1988) при БАН. Председател на Социологическото дружество в България (1959-1965). Председател на Българското философско дружество (август 1968-1989), на Дружеството на българските психолози (5 януари 1969-1989) и негов почетен председател (1989-1993). През 1973 г. е избран за президент на Международната федерация на философските дружества, от 1978 г. до края на живота си е неин почетен председател. Бил е главен редактор на сп. "Философска мисъл". Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (3 март 1954-2 март 1990). Депутат от 3-ото до 9-ото Народно събрание (1957-1990), председател на Бюрото на 4-ото Народно събрание (6 декември 1965-26 февруари 1966) и на 5-ото Народно събрание (11 март 1966-26 юни 1971). Автор е на трудовете "Основни направления във философията" (1934), "Основни закони на научната философия" (1940), "Кратка история на философията. От древността до най-ново време" (1941), "Обществено-икономическата формация и мирното съвместно съществуване" (1962), "Педагогически произведения. Избрани произведения" (1973) и др. Лауреат на Димитровска награда (май 1950). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" във връзка с 1100-годишнината от създаването на славянската азбука и писменост, за приноса му в развитието на науката, образованието, литературата и изкуството (22 май 1963) и званието "Герой на Народна република България" по случай 70-ата годишнина от рождението му (март 1967). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (27 януари 1956), на орден "Георги Димитров" (7 март 1957; декември 1959; май 1963; 1967; март 1972; март 1977; февруари 1987).

проф. Елисавета Карамихайлова, български физик (1897-1968).
Работила е в Радиевия институт при Австрийската академия на науките във Виена (1922-1935) и в Кавендишовата лаборатория  в Кеймбридж, Великобритания (1935-1939). Основател и ръководител на катедрата по атомна физика при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1945-1955). Била е завеждаща Лабораторията по радиоактивност  (1955-1963) и ръководител на Секцията по радиоактивност във Физическия институт при Българската академия на науките (1963-1966). С приносите си в областта на радиоактивността, радиолуминесценцията и ядрените реакции се нарежда сред основоположниците на атомната физика в България. Удостоена със званието "доктор на Виенския университет" (1922), магистър на университета в Кембридж (1938).

Алехо Карпентиер, кубински писател, поет и публицист (1904-1980).

Есте Лаудер, американска бизнесдама (1908-2004).
Създателка на една от най-големите в света компании за дамска парфюмерия и козметика "Есте Лаудер" (1946).
 
Асен Босев, български поет и преводач (1913-1997).
Редактор на в. "Заря" (1941-1944) и негов заместник главен редактор (1944). Един от основателите и пръв главен редактор на в. "Септемврийче" (1945-1952), главен редактор на в. "Стършел" (1961-1965). Основател и пръв директор на Дома на детската книга в София (1960-1970). Един от основателите и пръв председател на българската секция на Международния съвет по детска книга в Базел, Швейцария (1972-1990). Автор е на "Гатанки, премятанки и занималки" (1996), "От все сърце" (1988), "Една торбичка смешки" (1976), "Хитър Петърчо" (1970), "Книжко моя, сладкодумна" (1970), "Шейничка с парашут" (1964) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950). Пръв носител на националната литературна награда "Петко Р. Славейков" (1972). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1973).

акад. Радой Попиванов, български лекар, биолог, генетик и политик (1913-2010).
Директор на Медико-биологичния институт при Медицинска академия (1976-1977), директор на Централната лаборатория по генетика при Българската академия на науките (1975-1977). Депутат от 4-ото до 9-ото Народно събрание (1962-1990). Министър на народното здраве (20 юли 1977-19 август 1987), министър на народното здраве и социалните грижи (19 август 1987-15 декември 1988). Автор е над 200 труда, 10 монографии, 11 студии и университетски учебници. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963), на орден "Народна република България" втора степен (август 1973), на орден "Георги Димитров" (1983), на орден "13 века България" (8 септември 1984), на орден "Стара планина" първа степен (10 ноември 2003).

Оливър Тамбо, южноафрикански политик (1917-1993).
Председател на партията Африкански национален конгрес (21 юли 1967-5 юли 1991).

Тадеуш Ружевич, полски поет и драматург (1921-2014).
Участник в полската съпротива по време на Втората световна война (1939-1945). Автор е на стихосбирката "Горско ехо" (1944) и др. Носител на Европейската награда за литература за цялостното му творчество (2007).

Езер Вайцман, израелски политик (1924-2005).
Командващ Военновъздушните сили на Израел (1958-1966). Министър на транспорта (1969-1970). Министър на отбраната (21 юни 1977-25 май 1980). Министър на науката и технологиите (22 декември 1988 15 март 1990). Президент на Израел (13 май 1993-10 юли 2000). 

Милчо Радев, български лекар, писател и журналист (1925-1995).
Лекар в Профсъюза на миньорите (1955-1958). Редактор на сп. "Здраве" (1962), в. "Литературен фронт" (1964-1970). Главен редактор в Студията за игрални филми към Държавно обединение "Българска кинематография" (1970-1973). Редактор и завеждащ редакция в издателство "Български писател" (1975-1978). Завеждащ отдел в сп. "Съвременник" (1978-1988). Член на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Автор на книгите "По тротоара" (1960), "Събота вечер" (1966), "Скици с молив" (1976), "Верига или паяжина" (1979), "Разумната Моника" (1989) и др.

Владимир Комаров, съветски космонавт (1927-1967).
Два пъти Герой на СССР (1964, 1967). Загива по време на полет с космическия кораб "Союз-1" на 24 април 1967 г. 

Върбан Рангелов, български хоров диригент (1928-2013).
Диригент на представителен смесен хор "Царевец" във Велико Търново (1962-2008). Почетен гражданин на Велико Търново (22 март 2005).

Константин Орбелян, съветски композитор (1928-2014).
Ръководител на Държавния естраден оркестър на Армения (1956-1992). Народен артист на СССР (1979).
Ганчо Савов, български писател, литературен критик, публицист и преводач /1930-2021/.
Специалист по южнославянски литератури. Главен редактор на сп. "Панорама" (1994-1997). Председател на Съюза на преводачите в България (3 декември 1995-юни 1997). Бил е преподавател по южнославянски литератури в катедра "Славистика" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", сътрудник на редица периодични издания и издателства. Носител на наградата на сдружение "Балканмедиа" за медийна публицистика за 2000 г. за неговия цялостен принос в развитието на балканската публицистика и във връзка с неговия 70-годишен юбилей, на Национална награда за литература "Рачо Стоянов" (2003), на наградата на Съюза на преводачите в България за 2006 г.

Ханс Холайн, австрийски архитект (1934-2014).
Представител на постмодернизма. Сред най-забележителните му творения са Хаас Хаус във Виена с уникалната си стъклено-каменна фасада и Музеят за модерно изкуство във Франкфурт. Носител е на награда "Прицкер" (1985).

Венцеслав Караиванов, журналист (1940-2005).
Работил е в Българска телеграфна агенция, в. "Отечествен вестник" и в. "Дума".

Алън Бол, английски футболист и треньор (1945-2007).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия.

Анри Мишел, френски футболист и треньор (1947-2018).
Печели златен медал от Олимпийските игри през 1984 г. в Лос Анжелис, САЩ, като треньор на националния отбор по футбол.
 /АЯ/МГ/