В Германия започва нова политическа ера, поне така обещаваха мнозина по време на предизборната кампания, коментира в. "Зюддойче Цайтунг" резултатите от парламентарните избори в Германия.
Формирането на коалиция няма да е толкова трудно, колкото се опасяваха в изборната нощ, когато изглеждаше, че няма да се стигне до черно-червена коалиция на ХДС/ХСС и ГСДП. "Зюддойче Цайтунг" обаче обръща внимание на това, че в следващия Бундестаг ще е налице усложняващ фактор, който може да създаде значителни проблеми на следващото правителство. Изключително успешната крайнодясна партия "Алтернатива за Германия" (AзГ) и възкръсналата партия "Левите" ще разполагат общо с 216 места - повече от една трета от местата в Бундестага.
Всеки, който разполага с една трета от гласовете плюс един, има т. нар. блокиращо малцинство, което може да се използва за блокиране на определени решения на долната камара на германския парламент, като например изменения на конституцията или избор на конституционни съдии (въпреки че това вече е гарантирано от механизъм за устойчивост). Тъй като "Левите" и AзГ не са в един и същи политически лагер, а по-скоро в противоположните краища на спектъра, това всъщност не би било проблем - ако не беше един политически значим фактор, в който дясно-левият блокиращ потенциал все пак може да играе роля: парите.
Следващото правителство ще има нужда от пари. Ето защо дори водещият кандидат за канцлер от ХДС Фридрих Мерц, който обича да си изгражда образа на пестелив бюджетен мениджър, така популярен в неговата партия, не изключи категорично предпазливо разхлабване на дълговата спирачка, отбелязва "Зюддойче Цайтунг".
Тъй като дълговата спирачка е залегнала в германската конституция, черно-червената коалиция ще се нуждае не само от подкрепата на Зелените за реформа, но и от друга партия - защото черно-червено-зелените биха получили само 413 от необходимите 420 гласа. AзГ вероятно няма да участва в този проект, тъй като в предизборния си манифест се е обявила за запазване на настоящите правила: "AзГ категорично отхвърля всяко смекчаване на дълговата спирачка", се казва в него.
"Левите" са на съвсем различно мнение, заявявайки, че поемането на дълг е нещо добро и че иска да "инвестира в образование, мостове, автобуси и влакове и в икономиката". Ако парите бъдат похарчени за нещата, които тя смята за правилни, лявата партия едва ли би могла да се откаже от исканията си от предизборната кампания - ето защо всъщност би могла да бъде спечелена в полза на реформата.
През следващия законодателен период обаче ще има един много скъп проект, който не е сред приоритетите на "Левите". Разходите за отбрана ще трябва да се увеличат. Според средносрочното финансово планиране вече може да се предвиди, че след 2027 г. бюджетът ще трябва да бъде драстично увеличен, тъй като тогава специалният фонд на Бундесвера в размер на 100 млрд. евро ще бъде изчерпан. Към това се добавя и развитието на ситуацията в САЩ. Президентът Доналд Тръмп хвърли в дебата цифрата от пет процента от БВП, които според него трябва да се влеят в отбраната - вместо определените от НАТО два процента. Цифрата може да бъде гъвкава. Но няма съмнение, че Германия трябва да инвестира значително повече средства в армията си, отколкото досега.
И е малко вероятно партията "Левите" да се съгласи с това. Тя пропагандира "обрат към мирна политика", иска да трансформира Бундесвера в армия, която действа за отбрана и не е в състояние да атакува, и да "намали драстично разходите за въоръжаване", както обеща в предизборния си манифест. Следователно реформа на дълговата спирачка, мотивирана от политиката в областта на отбраната, едва ли ще бъде приета от нея, отбелязва "Зюддойче цайтунгг".
Друг кризисен момент за евентуално коалиране на лявата партия с ХДС/ХСС е , че "Левите" бяха единствената голяма партия, която се обяви за "основано на солидарност имиграционно общество, в което всички хора имат еднакви права и възможности, независимо от паспорт, произход, цвят на кожата, културна или религиозна принадлежност. Няма да мръднем и сантиметър надясно!", отбелязва сп. "Фокус". Партията отхвърля депортациите, точно както е отхвърляла всички предишни затягания на законите за предоставяне на убежище.
След парламентарните избори идва 24 юни. Тогава държавите от НАТО ще се съберат на среща на върха, на която вероятно ще вземат решение за нова цел за размера на вноските. Ясно е, че тя вероятно ще бъде по-висока от предишната, според която членовете на отбранителния съюз трябва да инвестират два процента от БВП на страните си в отбрана, посочва и "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ).
Поради получените резултати на вота за бъдещото германско правителство вероятно ще стане по-сложно да увеличи значително разходите за отбрана. Вестникът посочва, че увеличаването на разходите за отбрана ще трябва да се промени конституцията, тъй като дълговата спирачка се прилага не само за редовния бюджет, но и за допълнителни пера като фонд за отбраната. За бъдещите такива специални разходи обаче не е налице мнозинство от две трети. Финансирането на бъдещите разходи само от редовния бюджет изглежда невъзможно с оглед на очакваните суми.
Дори ако Фридрих Мерц създаде коалиция между ХДС, ХСС и ГСДП, мнозинството, което може да измени конституцията, не е налице. За това са необходими две трети от гласовете в Бундестага. Заедно със социалдемократите и Зелените, които вероятно ще бъдат в опозиция в бъдеще, ХДС/ХСС разполагат само с 413 гласа. При общо 630 места в Бундестага това не е достатъчно, за да се промени конституцията.
И ФАЦ отбелязва, че като федерален канцлер Мерц ще зависи от гласовете на "Левите" или на AзГ, които заедно имат блокиращо малцинство в новия Бундестаг. И двете политически сили обаче се противопоставят на превъоръжаването на Германия пред лицето на руската заплаха. Лидерът на "Левите" Ян ван Акен изчисли в неделя вечерта, че само европейските членки на НАТО харчат повече за армиите си, отколкото Русия. AзГ, от друга страна, се стреми към сближаване с Русия, наред с другото, за да може Германия отново да получава евтин природен газ оттам. В предизборния манифест на партията обаче се посочва също, че Бундесверът трябва да бъде "добре снабден финансово" и да разполага с достатъчно материали и персонал за националната отбрана и отбраната на Алианса. През юни 2022 г. 33 от 80-те членове на парламентарната група на AзГ гласуваха в подкрепа на специалния фонд от 100 млрд.евро, припомня ФАЦ.
/НС/
news.modal.text
