ИЗБОРИТЕ В ГЕРМАНИЯ

site.btaОпасният завой надясно, наблюдаван не само в Германия, но и по целия свят, може да подейства отрезвяващо, смята социологът д-р Любомир Пожарлиев

Завоят надясно, който Германия направи на изборите за Бундестаг, е част от една обезпокоителна тенденция, която се наблюдава в целия свят и ясно говори за готовността на хората в демократичните общества да се отказват от свободите си в замяна на някаква сигурност, каза в интервю за БТА социологът д-р Любомир Пожарлиев, който работи и живее в Лайпциг. 

Той е завършил специалност "Социология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и понастоящем работи в Института по регионална география в Лайпциг, а също така преподава в Лайпцигския университет в катедра "Източноевропейска история" и в катедра "Европеистика и глобалистика".

"Ние вече познаваме този сценарий", каза д-р Пожарлиев по повод големия брой гласове, който крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ)  спечели на изборите за Бундестаг. "Това се случва в Австрия, случва се в Унгария вече повече от 15 г. при управлението на Виктор Орбан, и то на радикално ниво, с антисемитски послания и какво ли още не. Същото се случва при президента Александър Вучич в Сърбия, където от няколко месеца има протести. Същото нещо виждаме при Марин Льо Пен, при Джорджа Мелони... И, разбира се, не на последно място - при президента Доналд Тръмп и неговата администрация", изброи д-р Пожарлиев. 

"В този смисъл ние имаме една обезпокоителна тенденция, която е глобална. Този тренд ясно говори за склонността на хората, на гласоподавателите в тези демократични общества да заменят повече свободи за сметка на някаква форма на сигурност. Парадоксът е, че колкото повече сигурност ужким добиваш, толкова повече свободи губиш и накрая нямаш нито сигурност, нито свобода", коментира социологът. 

Според него България също е застрашена от тези процеси, както, по думите му, се вижда от последните избори. "Това, което все пак е хубаво, обнадеждаващо както за Германия, така и за България, е, че запазваме демократичния си характер. Има един сериозен плурализъм, който цари на политическата сцена и в България, и в Германия", добави той. 

Ситуацията в САЩ обаче е различна, отбеляза д-р Пожарлиев. "В момента, в който се стигне до сблъсък между два единствени идеологически модела (...), тогава заплахата за демокрацията става все по-голяма", предупреди той. 

Д-р Пожарлиев коментира и резултатите, които левите партии отбелязаха на изборите за Бундестаг. По думите му не е изненада, че в новия състав на долната камара на парламента влизат три леви партии. "Левите" са на политическата сцена повече от 20 г., "Зелените" - повече от 40 г., а Германската социалдемократическа партия (ГСДП) е най-старата партия в Германия, припомни д-р Пожарлиев. 

Той направи паралел между популизма на крайната десница и на крайнолевите формации в Германия. Тези политически сили през последните години не са участвали в управлението на държавата и можеха да се противопоставят на всякакви законодателни инициативи на властимащите партии. "Левите" са партия, която практически се държи като квази извънпарламентарна и само критикува, но реално никога не носи сериозна отговорност", отбеляза д-р Пожарлиев. 

За сравнение, "Зелените" участваха в тройното коалиционно правителство на досегашния канцлер социалдемократ Олаф Шолц и те поемаха отговорност за конкретни политики, но загубиха гласоподаватели. В резултат на това Роберт Хабек, който беше министър на икономиката в кабинета на Шолц и бе  кандидат на "Зелените" за канцлер на парламентарните избори, заяви, че се оттегля от лидерските позиции в движението. "С други думи "Зелените" търпят щети и поражения поради това, че решиха да носят отговорност и да участват в едно нелюбимо за никого управление", отбеляза д-р Пожарлиев. 

Що се отнася до предстоящите преговори между християндемократите и социалдемократите за съставяне на правителство, д-р Пожарлиев е твърдо убеден, че двете политически сили ще успеят да изгладят различията си. "Първо, трябва да се разбере, че такъв тип коалиционни споразумения вече са стандарт в Германия. (...) Немецът не просто свикна, а и дори, както се вижда от последните социологически проучвания, очаква коалиция", отбеляза д-р Пожарлиев. Освен това, ако ХДС и ГСДП искат да изолират крайната десница, те нямат друг избор, освен да се коалират, добави той. 

"Ние наблюдаваме един консервативен обрат в немската политика, който се видя много ясно и при ХДС, но се вижда много ясно и при ГСДП. Те имат малки, нюансирани разминавания от гледна точка на социалните привилегии", коментира д-р Пожарлиев. Пример за подобно различие е желанието на християндемократите изцяло да отпаднат социалните помощи за трудово неактивните лица или да се ревизира пенсионната система за най-бедния слой, който също се състои от хора, които дълги години не са работели. "Там вероятно ще могат да водят някакви вътрешнокоалиционни спорове", прогнозира д-р Пожарлиев. Оттам насетне има множество теми по които ХДС и ГСДП имат ясен консенсус, като например ограничаването на нелегалната миграция чрез затягане на граничния контрол, добави социологът. 

"Относно външната политика – мога веднага да ясно да кажа, че те се разбират за Украйна. Шолц е този, който в крайна сметка наложи цялата помощ на Германия за Украйна. Мерц е по-радикален от Шолц", отбеляза д-р Пожарлиев. 

Според него християндемократите и социалдемократите имат единна позиция и по отношение на Тръмп, "който вече е разглеждан по-скоро като проблем, отколкото като приятел". 

"Аз мисля, че в момента тече един отрезвяващ процес в европейската политика, който в крайна сметка не е лош", добави д-р Пожарлиев по повод засилващото се напрежение между Брюксел и Вашингтон след встъпването в длъжност на президента републиканец. "Тръмп, а и цялата му администрация правят провокативни и на моменти радикални изказвания. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс например каза в Мюнхен, че едва ли не европейците не сме демократични, което всъщност е чиста спекулация и може да се каже, даже с по-висока вероятност, обратното - че Америка става все по-недемократична. Или пък изказването на Тръмп, че украинският президент Володимир Зеленски бил диктатор. Или пък гласуваната в понеделник резолюция на ООН, в която САЩ не назовават Русия като агресор и по този начин те се изравниха официално с руската позиция, което е много жалко да се наблюдава", изброи д-р Пожарлиев.  

"Притесненията, които администрацията на Тръмп породи и все по-агресивно и все по-често поражда, както и начинът, по който се опитва да изолира и да изостави Европа, водят до множество опасения сред всички ключови играчи на Европейския континент и, разбира се, в това число и в Германия", добави социологът. "В този смисъл това е и една от причините за по-бързото и по-ясно налагане на стабилен коалиционен модел в Германия, който в спешен порядък да може да отговаря на администрацията на Тръмп", прогнозира социологът.

"Така че по мое мнение ще наблюдаваме все по-ясна и устойчива, по-силна европейска позиция, която ще се координира в тясно сътрудничество между Франция, Германия и големите държави, сред които да не забравяме и Полша. (...) Политиката на Тръмп ще бъде огледало на това, което новата управляваща коалиция в Германия тепърва ще започне да прави", заключава д-р Пожарлиев.  

 

 

/ИТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:50 на 27.02.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация