На 11 ноември 2024 г., броени дни след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, френският външен министър Жан-Ноел Баро призова да не се проявяват предубеждения спрямо бъдещата администрация на републиканския милиардер. Това мнение той изрази пред делегатите на Парижкия форум за мир. Баро подчерта тогава, че Франция е готова да работи с новата администрация на САЩ по различни международни досиета, както и в двустранен план. Той допълни, че не се съмнява в установяването на силна връзка между Франция и новата американска администрация на Тръмп, предаде Франс прес.
А още на 6 ноември френският президент Еманюел Макрон беше сред първите чужди лидери, поздравили Доналд Тръмп за повторното му избиране за президент на САЩ. Той беше и сред първите чужди лидери, които му позвъниха лично по телефона и в този разговор, продължил 25 минути, Макрон припомни на Тръмп сърдечните двустранни отношения между Франция и САЩ през първия мандат на републиканеца, предаде Франс прес. Победата на Тръмп на изборите в САЩ беше обаче и повод за Макрон и да пледира за една по-силна Европа.
Тази френска активност в дните след избирането на Тръмп показа, че френският президент иска да бъде този, който поема инициативата от страна на Франция, а и на Европа, спрямо новата американска администрация, отбелязва Франс прес. Тези амбиции намериха и конкретно изражение в началото на декември. На 7 декември Доналд Тръмп и неговият приближен Илон Мъск, който вложи 250 милиона долара в предизборната му кампания, бяха сред почетните гости на церемонията по откриването на възстановената от пожар парижка катедрала „Нотр Дам“, припомнят световните агенции.Тази церемония даде повод на Макрон и да направи истински дипломатически пробив, като организира тристранна среща на върха с Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски в Елисейския дворец, припомнят световните агенции. Тази среща беше предшествана от двустранна среща на Макрон с Тръмп. Двамата лидери афишираха тогава сърдечно отношение, припомня „Монд“. Макрон каза, че е голяма чест за френския народ да посрещне Тръмп в Елисейския дворец, а Тръмп каза, че за него е голяма чест на бъде във френското президентство и подчерта, че с Франция е имал отлични отношения. „Постигнахме големи успехи, работейки заедно“, заяви тогава Тръмп, припомнят Франс прес и „Монд“. А след тристранната среща с Тръмп и Макрон, Зеленски я определи като положителен разговор.
Няколко дни по-късно, на 11 декември, в интервю за френското издание „Пари мач“ Тръмп припомни, че Франция е приятел и съюзник на САЩ и подчерта важността на търговията и отбраната в отношенията между двете държави. Тръмп припомни, че винаги е имал добри отношения с Макрон, и добави, че приоритетите в отношенията с Париж ще бъдат на първо място търговията, а после и отбраната. „Ще правим голям бизнес с Франция. Вие ни продавате вече вашите невероятни вина и шампанско“, заяви Тръмп в момент, в който отрасълът се опасяваше, че той ще въведе мита върху неговата продукция, както се заричаше да направи по време на предизборната си кампания. През първия си президентски мандат Тръмп наложи 25-процентно мито върху някои европейски вина в рамките на продължителен спор между Европа и САЩ относно държавните субсидии за авиационния сектор, припомня Франс прес.
Дипломатическата активност на Париж в месеците след избирането на Тръмп за президент може и да отразява желанието на Макрон да бъде онзи лидер от Европа, който ще диктува и направлява отношенията на ЕС с администрацията на републиканеца. Но анализатори побързаха да припомнят, че съотношението на силите в самата Европа сега не е в полза на френския лидер, отбелязва Франс прес. Това неизменно ще рефлектира и върху отношенията между Франция и САЩ.
В речта си за бъдещето на Европа, която Макрон произнесе в университета „Сорбона“ в Париж през април миналата година, той предупреди, че Европа може да умре, ако не се отърси от зависимостта си от САЩ в областта на сигурността и не направи по-конкурентоспособна своята икономика, заплашена от трайно изоставане в сравнение с американската или китайската, припомня Франс прес. Така Макрон още тогава дефинира какви трябва да бъдат, според него отношенията между САЩ и Европа. Преди това той на няколко пъти подчерта, че Европа трябва да се стреми към стратегическа автономия и да не се превръща в следовник или васал на икономически гиганти като САЩ или Китай, а да се утвърди, самата тя, като икономически гигант.
Сега при завръщането на Тръмп в Белия дом и в светлината на едно потенциално дезангажиране на САЩ спрямо Стария континент, Макрон смята, че е в добра позиция, ръководен от своите принципи, да поеме европейското лидерство пред новата американска администрация, отбелязва Франс прес. Самият Макрон припомня и, че в началото на първия президентски мандат на Тръмп, което беше и съответно началото на първия президентски мандат на самия Макрон, двамата установиха специална връзка. Тогава Макрон все още беше силен лидер, едва-що дошъл на власт във Франция, обещаващ промяна и дистанциране от традиционните сили вляво и вдясно. Това го постави и в силна позиция в Европа. И въпреки това Макрон не успя тогава да предотврати изтеглянето на Вашингтон от Парижкото споразумение за климата и от иранската ядрена сделка. Сега позициите на Макрон и във Франция, и в Европа са разклатени, заради поредицата от кризи във Франция от 2019 г. насам и най-вече заради политическата парализа, белязала страната през 2024 г. Лагерът на Макрон изгуби и европейските, и националните избори, произведени миналата година. Освен това Макрон не допусна представители на политическата сила, спечелила националните избори да съставят правителство. Всичко това разклати авторитета му. Самият той призна в новогодишното си слово на 31 декември 2024 г., че носи отговорност за това, че разпускането на долната парламентарна камара във Франция след победата на крайната десница на евровота, не е донесло стабилност в страната.
Тази ситуация намали шансовете на Макрон да се превърне в онзи европейски лидер, който ще оглави европейския подход пред новата американска администрация на Тръмп. Според бившите посланици на Франция в САЩ Жерар Аро и Филип Етиен избирането на Тръмп би трябвало да подтикне ЕС, и в частност Франция, да вземе съдбата си в ръце, посочва Франс прес. Но според Жерар Аро по-скоро сега има вариант европейските лидери да проявят самосиндикалност и да се втурват един по един при Тръмп, за да поискат привилегировано отношение за своите страни. При Тръмп вече бяха от ЕС премиерите на Унгария и на Италия Виктор Орбан и Джорджа Мелони. Мелони присъства дори на церемонията по встъпване в длъжност на Тръмп на 20 януари във Вашингтон, като това беше втора нейна визита при Тръмп в рамките на две седмици. Двете визити на Мелони в САЩ породиха и коментари в редица авторитетни издания и агенции, като „Файненшъл таймс“, „Политико“, „Ню Йорк таймс“, Ройтерс, Франс прес и ДПА, че тя може да се превърне в мост между Вашингтон и Брюксел, сега когато на власт вече е Тръмп. „Файненшъл таймс“ дори коментира, че ЕС разчита на Мелони, за да спре митата на САЩ за европейския внос. А в петък Тръмп заяви: „Наистина харесвам Мелони. Нека да видим какво ще стане" в отговор на въпрос на италианската медия „Медиасет" дали той ще направи изключение за Италия при въвеждането на евентуални мита, съобщи „Ти Джи Ком 24".
Не бива да се забравя, че през първия мандат на Тръмп, когато Италия не беше в такава силна позиция, както е сега, а двигателят на ЕС Париж-Берлин беше все още непоклатим, Берлин понякога действаше самостоятелно, за да защитава търговските си интереси пред Белия дом, припомня още Франс прес.
Що се касае до перспективите пред френско-американските отношения, Макрон може и да иска рестарт на специалната връзка, установена през първия президентски мандат на Тръмп, но не бива да се забравя, че тогава неговата „офанзива за очароване“ на републиканеца в крайна сметка се провали и отношенията между двете страни се обтегнаха още през 2018 г., припомня Франсоа Ебур от френския мозъчен тръст Фондация за стратегически изследвания, цитиран от Франс прес. Макрон в допълнение на това сега не е в състояние да бъде взиман на сериозно в двустранен аспект, защото хората не знаят кой ще управлява във Франция след три седмици, три месеца или три години, казва анализаторът, визирайки честата в последно време смяна на френски правителства. Само през миналата година Франция имаше четири правителства, като две от тях се смениха в рамките на последните три месеца на 2024 г. А след две години, точно по средата на мандата на Тръмп в САЩ, във Франция Макрон вече няма да е президент, защото вторият му президентски мандат изтича през 2027 г.
През 2019 г. по време на първите президентски мандати на Тръмп и Макрон двете страни обтегнаха отношенията си заради плановете на Париж да започне да облага с 3-процентен данък печалбите във Франция на американските дигитални гиганти, припомня Би Би Си. Тогава Тръмп заплаши, че ще въведе мита за френските вина. Той заяви, че въпреки че не пие вино, той винаги е харесвал дори само по вида им американските вина и няма да се поколебае да облага с мита френските вина, както и други фрески продукти. В началото на януари 2020 г. двете страни постигнаха известно примирие по въпроса, като данъците във Франция за американските технологични гиганти бяха суспендирани тогава, а Вашингтон обеща, че няма да налага мита на френските продукти, припомня Ройтерс.
Този развой на двустранните отношения през първия мандат на Тръмп поражда подозрения, че ситуацията може да се повтори и през втория мандат, посочват световните агенции. Индикация за това е случилото се през близо трите месеца между победата на Тръмп на изборите в САЩ и церемонията по встъпването му в длъжност на 20 януари. През тези близо три месеца Тръмп на няколко пъти заяви своите експанзионистични амбиции относно Панамския канал, Канада, Мексиканския залив или Гренландия. А приближеният на Тръмп – Илон Мъск, който на 20 януари официално стана един от ръководителите на службата, която ще трябва да направи по-ефикасна федералната администрация на САЩ с цел постигане на бюджетни икономии, направи редица изявления в подкрепа на крайната десница в Германия и Великобритания и на консервативните управляващи в Италия. Всичко това беше възприето като намеса на Мъск във вътрешните дела на европейски страни.
Във Франция Мъск, насочи основно стрелите на критиките си срещу Тиери Бретон, бивш френски еврокомисар, отговарял за дигиталните технологии и предложил наскоро идеята за суспендиране на „Екс“ в ЕС, ако европейско разследване покаже, че тази социална мрежа нарушава европейското дигитално законодателство. Мъск дефинира Бретон като „тиранин“, след като Бретон на няколко пъти го разкритикува за намесата му във вътрешните работи на европейски страни, припомня Франс прес. Дигиталният магнат напомни на бившия еврокомисар, че „американската намеса в европейските дела е единствената причина, поради която днес Бретон не говори немски или руски“, визирайки дебаркирането на американските сили във Франция по време на Втората световна война, предаде Франс прес.
Относно изявленията на Мъск, както и тези на Тръмп френският външен министър Баро призова ЕК да действа срещу „Екс“. „Или ЕК трябва да приложи с най-голяма твърдост законите, които има, за да защитава публичното си пространство, или ако тя не го направи, то тя трябва да предостави на страните членки на ЕС възможността да го направят те“, каза Баро. Той освен това подчерта, че Републиканската партия на Тръмп трябва да поеме отговорност за думите, изречени от Мъск в подкрепа на европейската крайна десница, ако тази подкрепа действително е искрена. Според Баро или тази подкрепа е комуникационна стратегия, целяща да внесе смут в изборните процеси в Европа, или е осъзнато поведение, особено към партии като „Алтернатива за Германия“, която флиртува с неонацистките идеи. В такъв случай, според Баро Републиканската партия трябва да поеме отговорност за това, че обвързва по този начин съдбата си с една партия, представляваща всичко, което Републиканската партия винаги е отхвърляла, посочва Франс прес. Според Баро демокрацията е едно крехко съкровище. „Не можем да приемем, че европейският дебат се делокализира в социалните платформи, чиито правила са установени от американски и китайски милиардери и които се използват като инструмент от враговете на демокрацията, за да направят по-крехка Европа“, казва Баро. Той припомня, че в тази насока вече има започнати разследвания срещу „Екс“ и „Тик Ток“, които трябва да приключат и ако се окаже, че тези платформи са манипулирали обществения дебат, то трябва да се наложат съответните санкции, които да бъдат прилагани твърдо. Баро призова като цяло ЕС да се събуди пред подобни намеси и атаки.
„Всеки ден Тръмп и Мъск заплашват съюзническите демокрации. Европа трябва да се събуди. В противен случай трябва да се примири със съдбата да бъде изтривалка“, заяви и френският евродепутат Рафаел Глюксман от европарламентарното семейство „Социалисти и демократи“.
Относно позицията на Тръмп за Гренландия Париж също реагира на няколко пъти. Гренландия заедно с Фарьорските острови и континентална Дания формират Кралската общност Дания. Гренландия за разлика от Дания обаче не е част от ЕС. Островната територия се изтегли от единното европейско семейство още през 1985 г., припомня Франс прес. Въпреки това заявеният от Тръмп интерес към придобиването на този богат на природни ресурси остров накара френския външен министър да заяви, че не може и дума да става ЕС да допусне други страни по света, които и да са те, да поставят под въпрос неговите суверенни граници. „Трябва да се събудим, да се укрепим в един свят, управляван от закона на по-силния“, каза Баро, цитиран от Франс прес и от „Франс 24“. Но все пак той изрази убеждение, че САЩ при Тръмп няма да превземат със сила Гренландия. От своя страна говорителката на френското правителство Софи Приса нарече изявленията на Тръмп „форма на империализъм“, срещу която Франция и нейните европейски партньори не трябва да се показват наивни, а да се подготвят, допълва „Франс 24“.
Ден след като Тръмп положи клетва като президент на САЩ, на 21 януари републиканският конгресмен от Тенеси Анди Оугълс внесе законопроект, позволяващ на Конгреса да подкрепи евентуални преговори, подети от Тръмп с Дания с цел незабавно придобиване на Грендландия, предаде Бе Еф Ем Те Ве. По този начин, според конгресмена от Тенеси, САЩ ще се противопоставят на експанзионистичните амбиции и настъпването на Русия и на Китай в Арктическия регион. Самият Тръмп на 25 януари заяви, че според него повечето от грендланците искат да са част от САЩ, допълват Би Би Си и ДПА.
За не особено гладък старт на отношенията между Париж и Вашингтон говори и фактът, че Макрон не беше сред поканените на церемонията по стъпване в длъжност на Тръмп. Когато новината излезе наяве, Франс прес и Бе Еф Ем Те Ве поясниха, че по принцип на церемониите по встъпване в длъжност на президентите на САЩ не се канят чужди президенти, а страните са представени от техните посланици във Вашингтон. Но Асошиейтед прес и „Ал Джазира“ поясниха, че сега Тръмп е решил да разчупи протокола, като покани няколко президенти да присъстват. От тях аржентинецът Хавиер Милей уважи събитието, докато китаецът Си Цзинпин изпрати вицепрезидента си. Тръмп покани и няколко премиери, сред които тези на Унгария и Италия. От тях Орбан в крайна сметка не присъства заради проява в Будапеща, на която той направи обобщение на унгарското ротационно председателство на ЕС през втората половина на 2024 г.
На церемонията във Вашингтон бяха поканени обаче редица французи. Сред тях бяха няколко представители на френската крайна десница, като например Ерик Земур, лидер на партия „Реконкиста“ и неуспял кандидат за президент, неговата съпартийка, евродепутатка и спътница в живота му Сара Кнафо, която казва, че Тръмп е модел за подражание за френската консервативна десница. На церемонията беше поканена и племенницата на лидерката на „Национален сбор“ Марин Льо Пен – Марион Марешал Льо Пен, която напусна политическата формация на леля си и отиде при Земур, а после се скара и с него и днес е евродепутатка и заместник-председател на паневропейската партия „Европейски консерватори и реформисти“, припомнят ДПА, Франс прес и „Бе Еф Ем Те Ве“. Самата Марин Льо Пен не получи лична покана за инаугурацията на Тръмп, но партията й получи. Макар на пръв поглед да изглежда, че Тръмп и Льо Пен са създадени по един и същи политически калъп, съчетавайки старомоден протекционизъм с антиимигрантски и популистки дневен ред, двамата никога не са си допадали така, както Тръмп си допада например с други видни европейски политици от твърдата десница, като Орбан или Мелони, отбелязва „Политико“. В допълнение Льо Пен от няколко години се опитва се опитва да изглежда по-омиротворена, балансирана и умерена в очите на французите, а като цяло „Национален сбор“ се опитва да се дистанцира от Тръмп след щурма на Капитолия през 2020 г., извършен от поддръжници на републиканеца, допълва Бе Еф Ем Те Ве. Ето защо от партията на Льо Пен на церемонията отиде не някои от нейните лидери, а Луи Алио, който е кмет на Перпинян и е бивш спътник в живота на Льо Пен. Той беше придружаван от евродепутата от „Национален сбор“ Жулиен Санчес и от депутата Александер Сабату.
На церемонията по инаугурацията на Тръмп беше поканен и Луи Саркози, син на бившия президент на Франция, консерватора Никола Саркози, който днес има съдебни неволи, поставящи го в идентична ситуация като тази на Тръмп след края на първия му президентски мандат. Що се касае до младия Луи Саркози той има амбициите да започне политическа кариера и присъствието му на инаугурацията на Тръмп може да е трамплин за него в тази насока, отбелязва Бе Еф Ем Те Ве.
На церемонията на 20 януари присъства и Бернар Арно, президентът и изпълнителен директор на холдинга „Ел Ве Ем Аш“, като той беше придружаван от съпругата си и двете си деца, припомнят Франс прес, Франс 24 и Бе Еф Ем Те Ве. Арно е пети по богатство в света с 180 милиарда долара, според „Форбс“. През 2019 г. по време на първия си президентски мандат Доналд Тръмп откри в Тексас ателие на модната къща „Луи Вюитон“, която е част от холдинга на Арно, припомня Франс прес.
Липсата на покана към Макрон да присъства на инагурацията на Тръмп беше възприета като удар за него, предвид това че Макрон освен че покани Тръмп на откриването на възстановената „Нотр дам“, покани през 2023 г. Илон Мъск на два пъти във Франция за участие в инвестиционни форуми и в опит да го накара да открие завод за батерии на „Тесла“ на френска територия. Макрон също така покани Мъск и Тръмп на срещата на върха за изкуствения интелект, която ще се проведе в Париж през февруари.
За това, че отношенията между Франция и САЩ може и да не са безпроблемни, говори и това, че няколко месеца преди американските избори, миналото лято и Тръмп, и Мъск разкритикуваха церемонията по откриването на Летните олимпийски игра в Париж, замислена от Макрон като уникална и за първи път провела се не на стадион, а насред голям мегаполис. Церемонията породи критики сред консервативните среди заради някои елементи, илюстриращи многообразието, но възприети като подигравка с църковна символика. Тогава Тръмп нарече церемонията „позор“, а Мъск разкритикува транссексуалните елементите в нея, припомнят „Монд“ и Анадолската агенция. След което и Тръмп, и Мъск разкритикуваха и участието на транссексуални жени в женски спортни категории на Игрите в Париж, припомнят „Гардиън“ и „Ню Йорк пост“.
След победата на изборите в САЩ Тръмп обяви, че ще назначи нов посланик в Париж и това е Чарлз Къшнър, който е баща на Джаред Къшнър – съпруга на най-голямата дъщеря на Тръмп – Иванка, припомнят Франс прес, Франс 24 и Бе Еф Ем Те Ве. Тръмп определи номинирането на Чарлз Къшнър като добър избор, защото той е „част от семейството“ и защото е „много добър приятел и талантлив човек“. Тръмп нарече още Чарлз Къшнър „гениален бизнесмен, филантроп и преговарящ“ и каза, че той е очарован от дипломатическата мисия, която му се възлага, защото самият той искал да бъде посланик в Париж. Тази номинация обаче породи изумление във Франция, защото 70-годишният Чарлз Къшнър, който е магнат в областта на недвижимите имоти, е прекарал една година във федерален затвор заради данъчни измами. Тръмп го помилва в края на първия си мандат. Къшнър пледира виновен по афера, датираща от 2004 г., свързана с данъчни измами, подкупване на свидетели и незаконно финансово подпомагане на предизборни кампании, припомня Франс прес. Той призна, че във връзка с това разследване е наел проститутка, която трябвало да съблазни съпруга на сестра му, който пък сътрудничил на разследващите федерални органи. Съблазняването било заснето от Чарлз Къшнър и показано на сестрата на Къшнър, за да бъде разубедена тя да сътрудничи подобно на мъжа си на разследващите.
На два пъти през януари Макрон произнесе важни речи, очертаващи външнополитическите му приоритети, в които той спомена и за отношенията със САЩ на Тръмп. На 6 януари в реч на 30-ото издание на Конференцията на френските посланици Макрон предупреди, че има много значим риск от отстъпление в усилията за борба срещу климатичните промени и защитата на околната среда с идването на Тръмп в Белия дом. Още в първия ден от идването си на власт Тръмп изтегли страната си отново от Парижкото климатично споразумение и обеща масирано производство на енергия от изкопаеми горива, отбелязва Франс прес. Пак в речта си на 6 януари Макрон също така разкритикува Мъск, без да го цитира поименно, че подкрепя един нов реакционерски интернационал и че се меси в изборите, по-специално тези в Германия, припомнят Франс прес и „Франс 24“. Макрон призовава да не се отстъпва пред онова, което той нарече, „ужасяващото очарование на интернационала на реакционерите“. „Либералните демокрации не са били достатъчно ефикасни пред предизвикателствата на средните класи, но това не означава, че нелиберални демокрации или авторитарни режими ще бъдат по-ефикасни“, каза тогава Макрон, припомня „Франс 24“.
В речта си пред френските посланици Макрон заяви, че ако французите и в по-общ план европейците решат да се показват като слаби и пораженчески настроени, има малко шансове те да бъдат уважавани от САЩ на Тръмп. „Трябва да напредваме много по-бързо и много по-силно по въпроса за европейската отбрана“, заяви Макрон пред посланиците, цитиран от „Франс 24“. „Въпросът е да разберем дали европейците искат в идните 20 години да произвеждат онова, което е нужно за тяхната сигурност или не, защото ако европейците зависят от технологичната и индустриалната отбранителна база на САЩ, то те ще се изправят пред жестоки дилеми и пред стратегически зависимости, за които ще носят вина“, подчерта той.
В речта си на 6 януари Макрон говори и за Украйна в светлината на очакванията, че администрацията на Тръмп може да я изостави, да спре военната помощ за нея или да я принуди да приеме преговори с Русия при неблагоприятни за нея условия. Тогава Макрон заяви, че само украинците биха могли да водят дискусиите по териториалните въпроси, а не някои да го прави от тяхно име. Макрон предупреди и, че не може да има бързо и лесно решение на конфликта, в който Русия завзе около 20 процента от територията на Украйна и напредва в източната част на страната в последните месеци. Макрон също така предупреди, че капитулация на Украйна, няма да бъде добра за европейците и за американците. Той каза, че ако западните страни приемат отстъпки и смекчат позициите си относно намирането на решение на конфликта, водени от някакъв вид умора, то това ще накърни сериозно доверието в тях. Всичко това беше възприето като индиректна критика към предполагаемите планове на Тръмп за Украйна.
На 20 януари, докато Тръмп полагаше клетва като президент във Вашингтон, Макрон произнесе традиционната си реч-поздрав към френските въоръжени сили по повод Новата година, припомнят световните агенции. Събитието се състоя в Командването за цифрова и кибернетична поддръжка на армията в района на Рен. В речта си пред френските военни Макрон очерта тогава приоритетите на Франция, но и на Европа, в областта на отбраната и сигурността. Макрон предупреди, че милиардите евро на данъкоплатците, отиващи за европейския бюджет за отбрана, не трябва да се използват само за закупуване на американско оръжие, предаде Ройтерс. Той призова за повече инвестиции в европейските отбранителни промишлени отрасли. Макрон призова Европа да харчи повече за отбрана, точно по същото време, когато Тръмп се оплакваше във встъпителната си реч, че европейците не плащат достатъчно за тяхната отбрана, отбелязват Франс прес, Ройтерс и Асошиейтед прес.
Франция, която има най-голямата отбранителна индустрия в ЕС, често се оплаква, че членове на ЕС избират да купуват американски оръжия, когато има френски и европейски алтернативи. Например през 2022 г. решението на Германия да постави началото на система за противовъздушна отбрана, наречена „Европейски небесен щит“, като използва американски и израелски компоненти за нея, игнорирайки съществуващите френско-италиански алтернативи, особено подразни Макрон, припомня Ройтерс.
В речта си на 20 януари Макрон подчерта, че трябва да има повече съвместни европейски оръжейни проекти, дори и ако Франция не е начело на тях. Той каза, че Франция има най-ефективната армия в Европа и изпълнява целта на НАТО да харчи за отбрана 2 процента от БВП. Но предупреди, че Франция не трябва да лежи на стари лаври по времето, когато САЩ могат например да изтеглят американските си войски от Европа, предаде Ройтерс. Макрон призова Европа „да се събуди“ и да повиши разходите си за отбрана, за да намали зависимостта си от САЩ в сферата на сигурността, отбелязва Асошиейтед прес. Това е „възможност за стратегическо събуждане" на Европа, подчерта френският президент и попита: „Какво ще правим в Европа утре, ако нашият американски съюзник изтегли военните си кораби от Средиземно море? Ако изпрати изтребителите си от Атлантическия океан в Тихия океан?".
Франция и Европа трябва да се адаптират към променящите се заплахи и интереси, каза Макрон. „Кой би си помислил преди една година, че Гренландия ще бъде в центъра на политически и стратегически дебати?", каза също така френският президент, визирайки претенциите на Тръмп за Гренландия.
Макрон предупреди и, че никой не трябва да се заблуждава, че конфликтът в Украйна ще може да бъде разрешен още утре или във вдругиден. Мирът в Европа изисква европейците да са на масата на преговорите, каза още Макрон и предупреди, че Русия ще си остане дългосрочна заплаха за сигурността на Европа и в по-широк план за света, дори когато има край на войната в Украйна. „Предизвикателството днес е да предоставим на Украйна средства, за да издържи и да влезе във всякакви бъдещи преговори от позицията на силата. Предизвикателството утре, когато военните действия бъдат прекратени, ще бъде да дадем на Украйна гаранции срещу евентуално завръщане на войната на нейна територия, както и гаранции за нашата собствена сигурност", добави Макрон и подчерта, че Европа трябва да играе пълна роля в целия този процес, отбелязват Франс прес и Асошиейтед прес.
По този повод агенциите припомнят, че неотдавна Зеленски е обсъждал с Макрон възможността за разполагане на западни военни в Украйна, за да гарантират те спазването на евентуално мирно споразумение там. Макрон още преди време беше формулирал тази идея. Но подобно нещо е рисковано, защото то може и да не разубеди Русия да атакува отново Украйна и може да въвлече европейските страни в пряка конфронтация с Москва, което пък ще въвлече и НАТО, в това число и САЩ, в евентуалния конфликт, отбелязва АП. На 22 януари Зеленски заяви, че в Украйна трябва да бъдат изпратени най-малко 200 000 европейски военнослужещи, за да гарантират сигурността на страната в случай на прекратяване на огъня с Русия и за да се избегне нова инвазия в Украйна, предаде Франс прес.
Що се касае до Украйна Тръмп заяви на 21 януари, ден след полагане на клетвата като президент, че САЩ вероятно могат да наложат нови санкции на Русия, ако Москва не преговаря за край на войната. Той добави и, че САЩ ще обмислят и въпроса за продължаване на военната помощ за Киев.
Ден след встъпването в длъжност на Тръмп в Европейския парламент в Страсбург се състоя дебат за очакванията на Европа от новата американска администрация, в който сред ораторите бяха и френски евродепутати. Валери Айе от партията на Макрон и от еврогрупата „Обнови Европа" обърна внимание върху факта, че Тръмп постоянно изтъква, че Америка е на първо място. „Ние трябва да отстояваме многостранните отношения. Икономическата война ще бъде безмилостна", прогнозира Айе. Тя също така обвини Мъск в посегателство срещу свободата на словото. „Трябва да дадем право на изразяване на всички - и на малцинствата и пренебрегнатите," подчерта представителката на групата „Обнови Европа". „Очакваме ЕК да наложи адекватни санкции на „Екс", посочи Айе.
„Връщането на Тръмп на власт несъмнено се олицетворява от неговото мото – „Америка на първо място", заяви лидерът на групата „Патриоти за Европа" Жордан Бардела. По думите му това мото отразява „гласа на забравените хора, които дълго време бяха обект на подигравки" заради позициите им срещу масова миграция и неконтролируемата глобализация. „Тези хора ден по ден си връщат своето достойнство. Но да не бъдем наивни. Тръмп се грижи на първо място за американците", продължи Бардела и призова Европа да запази своето място на световната сцена. „Европа е на важен кръстопът. Ние тук провеждахме политика на провал, на наивност. Ограничаване на индустрията, земеделието, ядрената енергия. Всичко това ограничи нашата мощ в света", добави Бардела. „Сега трябва да продължим да работим за нашите предприятия, да засилим иновациите и икономическата си мощ. Ние трябва да бъдем субект в новия свят, но не бива да забравяме, че всичко тръгва от независимостта на европейските страни", заключи той.
По същото време френският министър на въоръжените сили Себастиан Льокорню направи остър коментар относно встъпителната реч на Тръмп, в която той заяви амбициите на САЩ да мислят на първо място за себе си. „Речта на Тръмп е силен ритник в задника на европейските столици, които трябва най-после да дефинират рамка на европейската отбранителна автономия“, казан Льокорню пред радио „Франс ентер“. Той добави, че може би бруталността на думите на Тръмп ще породи шок и осъзнаване в европейските столици. Лькорню припомни, че от много десетилетия насам съществува изкушение от страна на Европа да разчита на американския ядрен чадър, но сега отрезвяващите изказвания на Тръмп трябва да променят това. Льокорню призова европейските столици да развиват собствена отбранителна индустрия и да се отърсят от желанието си да купуват само американски оръжия.
За разлика от Льокорню, френският еврокомисар и изпълнителен заместник-председател на ЕК Стефан Сежурне спомена на 20 януари за един вид сделка с Тръмп относно европейската отбрана в замяна на търговски мир и неналагане на агресивни американски мита на ЕС. По този повод Льокорню обаче иронизира, че Европа не трябва да търгува своята сигурност за американски хамбургери.
На 23 януари френският министър на външната търговия Лоран Сен-Мартен призова по радио Ер Те Ел Евросъюзът да се подготви за ответни мерки, ако Тръмп приложи на практика заплахите си за митата за европейския внос. „Европа не трябва да се оставя да бъде третирана по този начин. САЩ ще останат съюзническа страна, но трябва да подготвим ответни мерки“, подчерта той.
Преди да бъде избран, Тръмп заплаши с мита европейските продукти, освен ако ЕС не увеличи покупките си на американки петрол и газ. Миналия вторник той заяви, че европейските страни са си заслужили налагането на мита, но не навлезе в детайли кога ще се случи това, припомня Франс прес. Когато САЩ увеличиха митата върху стоманата и алуминия от ЕС през първия мандат на Тръмп, европейците отвърнаха с увеличаване на митата върху американски продукти, като бърбъна и мотоциклетите „Харли Дейвидсън“. Но сега 27-те са разделени относно подхода, който да възприемат – дали да купуват повече американски газ или оръжия, за да се опитат да избегнат митата, или да действат настъпателно, въвеждайки евентуални наказателни мерки.
На 23 януари в реч по видеоконферентна връзка пред делегатите на Световния икономически форум в Давос Тръмп се оплака от бюрокрацията в ЕС, която създава спънки пред американските бизнеси и от много лошото и несправедливо отношение на ЕС към американски компании, визирайки например глобите, наложени от ЕК, на „Гугъл“ заради антиконкурентни бизнес практики или на „Епъл“ за нарушаване на правилата за държавни субсидии, припомня „Политико“.
Според допитване на агенция „Одокса-Бекбон кънсълтинг“ по поръчка на „Фигаро“ 83 процента от французите намират Тръмп за агресивен президент, 76 процента - за опасен, 73 процента смятат, че Тръмп е расист. 80 процента не го намират за симпатичен, 79 процента не смятат, че той е честен, а 71 процента не мислят, че той е близък до хората. Допитването показва още, че намесата на Мъск във вътрешните дела на други страни не се одобрява от французите и 71 процента от тях нямат нищо против заради това да напуснат социалната мрежа „Екс“, като по този начин те ще последват примера на кметството на Париж или на в. „Монд“, спрели да публикуват в „Екс“. Това негативно отношение към Мъск е въпреки факта, че той предостави 100 терминала „Старлинк“ на опустошения от циклона „Шидо“ френски архипелаг Майот, допълва „Политико“. Вчера между впрочем Мъск успя да подразни особено французите, а също и британците, с идеята, изразена в „Екс“, името на Ламанша, известен и като Английския канал, да се промени на „Канал Джордж Вашингтон“, съобщи „Република“.
/НС/
news.modal.text
