site.btaПолша подкрепя искането на Тръмп страните от НАТО да харчат за отбрана по 5 % от БВП

Варшава подкрепя искането на Доналд Тръмп страните от НАТО да отделят 5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана, макар че на изоставащите страни от алианса ще им е необходимо десетилетие, за да постигнат целта, заяви полският министър на отбраната, информира "Файненшъл таймс".

Владислав Кошиняк-Камиш заяви пред "Файненшъл таймс", че страната му може да се превърне в "трансатлантическата връзка между задачата, поставена от президента Тръмп, и нейното реализиране в Европа“. От всички членове на НАТО Полша е най-близо до постигането на новата цел. Тя е отделила 4,7% от БВП за отбрана - процент, който е по-висок от този на всяка друга страна в ръководения от САЩ военен алианс.

Преди завръщането си в Белия дом на 20 януари Тръмп с нова сила притиска съюзниците от НАТО да увеличат военните си разходи. На този етап само 23 от 32-те членки на НАТО са изпълнили целта от 2% разходи. Италия и Испания, наред с други, изостават, припомня вестникът.

Сигнал за събуждане  на НАТО

Кошиняк-Камиш нарече новата цел "важен сигнал за събуждане" за алианса.

"Ще е необходимо цяло десетилетие, за да бъде постигната поставената от Тръмп цел, но мисля, че той не бива да бъде критикуван за далечни цели. Защото в противен случай страните ще продължат да спорят дали по принцип са необходими допълнителни разходи", каза полският министър.

След като през 2022 г. Русия нахлу в Украйна, Полша удвои разходите си за отбрана и поръча оръжия за милиарди долари (предимно американски и южнокорейски). Министърът заяви, че правителството не е имало избор предвид близостта на Русия: "Купихме много, но позицията ни на картата прави инвестициите и военните покупки жизненоважни."

Италия и Испания изостават

Италия, чийто премиер Джорджа Мелони е политически близка до новата администрация на Тръмп, дори не е изпълнила настоящата цел на НАТО. Нейното правителство признава необходимостта от по-големи разходи за отбрана, но е ограничено от дълговото бреме и необходимостта от ограничаване на публичните разходи. Рим призова другите столици на ЕС да изключат военните разходи от изчисленията на бюджетните дефицити, но призивът беше отхвърлен.

По данни на НАТО Испания е на последно място по разходи за отбрана, като през 2024 г. отдели само 1,28% от БВП. Мадрид парира критиките, посочвайки, че неговата армия щедро предоставя войски и военно оборудване за мисиите на НАТО.

Но уверенията на премиера Педро Санчес, че страната ще постигне целта от 2% до 2029 г., не са съвсем убедителни, отбелязва "Файненшъл таймс". Смелите обещания на премиера социалист са ограничени от пацифистките наклонности на испанците, които са следствие от историята и наследството от военната диктатура.  Дори консервативната опозиция не е склонна да подкрепи по-високи разходи.

Варшава иска ЕС да похарчи 100 млрд. за отбрана

Варшава иска да използва шестмесечното временно председателство на ЕС, което започна на 1 януари, за да убеди съюзниците да похарчат 100 млрд. евро от следващия общ бюджет за отбрана. Скоро трябва да започнат разговори за планиране на седемгодишен бюджет, който ще влезе в сила през 2028 г. Миналата година Европейската комисия предложи военнопромишлена програма на стойност 1,5 млрд. евро, която Кошиняк-Камиш нарече крайно недостатъчна.

"ЕС има възможност да преразпределя пари", подчерта министърът и добави, че негов "приоритет" е да се прокарат 100 млрд. евро за отбрана през следващите години. За тази цел се планира да се пренасочат неизползваните средства от съвместния фонд за възстановяване от пандемии в размер на 800 млрд. евро, чийто срок изтича догодина.

"Ако можем да си позволим да влезем в дълг, за да се възстановим от коронавируса, със сигурност ще намерим средства, за да се предпазим от война“" каза Кошиняк-Камиш. "Знам, че това мнение не се споделя от всички, но Полша има свой начин да гледа на нещата. Не трябва да забравяме, че дори някои големи европейски държави са склонни да правят грешки, включително по отношение на Русия."

Кошиняк-Камиш изключи възможността за изпращане на полски войски в Украйна, които да наложат евентуално прекратяване на огъня. Тръмп обеща да сложи край на конфликта в Украйна, но наскоро измести обявения първоначално от него срок от 24 часа след встъпването си в длъжност на няколко месеца.

"Когато има мирен план, ще го обсъдим, но граничните държави не трябва да изпращат свои контингенти в Украйна. Смятам, че трябва да има по-справедливо разпределение на тежестта и по-многостранен подход в рамките на НАТО", каза Кошиняк-Камиш.

Миналата година външният министър на Естония заяви пред "Файненшъл таймс", че широка европейска коалиция, включително Великобритания, трябва да се подготви да изпрати войски в Украйна, за да подкрепи всяко мирно споразумение, инициирано от Тръмп.

Макар че Полша е твърд съюзник на Украйна в защита срещу Русия, отношенията им са помрачени от исторически обиди, износ на евтини селскостопански продукти и зреещо разочарование от украинците, които са избягали от родината си, отбелязва вестникът.

"Разбира се, в полското общество има умора и това е разбираемо, особено когато хората виждат млади украинци да карат последен модел автомобили или да отсядат в петзвездни хотели", каза министърът.

Друга точка на търкане е неотдавнашният отказ на Полша да достави на Украйна останалите от преди изтребители МиГ-29: Варшава твърди, че все още се нуждае от тях за собствената си сигурност.

"От една страна, разбирам президента Зеленски, защото неговата работа е винаги да изисква повече", заключи Кошиняк-Камиш. "Но аз вярвам, че той и цяла Украйна не трябва да забравят: когато други им помагаха само с каски, ние вече им изпращахме танкове."

Полша не от днес увеличава разходите си за отбрана 

На пресконференция в Брюксел през март 2024 г. президентът на Полша Анджей Дуда заяви, че увеличените разходи ще направят общата политика за сигурност ефективна, предаде тогава ПАП.

Полският президент тогава разговаря с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в централата на НАТО в Брюксел.

Дуда изрази задоволство, че Полша е член на НАТО и заяви, че страната иска да носи отговорност за собствената си сигурност. Ето защо, каза той, в момента Варшава отделя над 4% от БВП за модернизиране на въоръжените си сили.

Той повтори отправения по-рано призив към членовете на НАТО да увеличат разходите си за отбрана до 3 % от БВП от сегашните 2 %, което според него може би е било подходящо още през 2014 г., когато Русия анексира Крим от Украйна.

Варшава ухажва суетата на Тръмп още от предишния му мандат 

Полша се стремеше към топли връзки с Доналд Тръмп и по време на предишния му мандат в Белия дом. Както може да се види от сайта на полското правителство, през 2018 г. Варшава обсъждаше да нарече "Форт Тръмп" база на американските войски в Полша

Служители на администрацията във Вашингтон обаче поискаха да се обмисли друго име поради опасения, че предложението може да се възприеме като проект, ориентиран към заиграване със суетата на тогавашния президент на САЩ, а не като сериозно военно предложение. "Форт Тръмп" стана разговорно описание на проекта или като неофициално заместващо име за предложеното съоръжение.

През юни 2020 г. Ройтерс съобщи — позовавайки се на неназовани източници — че предложението е изоставено поради резервираността на полското правителство да се ангажира с искания от САЩ праг на финансиране, въпреки че служители както на правителството на САЩ, така и на Полша отрекоха това.

Подготвя се визита във Вашингтон

Външните министри на Франция, Германия и Полша са планирали пътуване до Вашингтон скоро след встъпването в длъжност на новоизбрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп на 20 януари, казаха трима дипломати от Европейския съюз пред "Политико".

Идеята министри от три големи страни от ЕС да пътуват заедно е да се "покаже европейско единство", каза един от дипломатите, на когото, подобно на другите двама, беше предоставена анонимност, за да говори за посещението. Пътуването все още е в етап на планиране и все още няма определена дата. Германската външна министърка Аналена Бербок, френският външен министър Жан-Ноел Баро и полският външен министър Радослав Шикорски може да бъдат придружени от първия дипломат на блока Кая Калас, според двама от дипломатите.