В цяла Европа влиянието на крайнодесните движения тази година нарасна. В Италия и във Финландия те влязоха в управлението, а в няколко други страни - като Германия, Испания и Франция - отбелязаха сериозно засилване на подкрепата на избирателите, посочва „Евронюз“.
Европейският съюз (макар и несъзнателно) осигурява символ, около който крайнодесните движения в различните страни успяват да се обединят, обяснява Марта Лоримър - преподавателка по политология в Кардифския университет, която специализира в изследването на крайнодясната политика и европейската интеграция. ЕС осигурява на крайнодесните партии идеологически ресурси за тяхната легитимация, посочва Лоримър. Отправянето на политически послания по въпросите от европейския дневен ред дава на тези формации възможност да префасонират политическия си облик по начин, който да намери отклик както сред традиционните им избиратели, така и сред по-широката общественост.
Въпреки че в политиката има тенденция Европа да се отъждествява с ЕС, френската партия "Национален сбор" например популяризира тезата, че европейската цивилизация е нещо различно от ЕС като конкретен политически проект, обяснява експертката. Всъщност Марин Льо Пен (а преди нея и баща ѝ) стигна дотам да твърди, че политиката ѝ е „проевропейска, но анти-ЕС“, представяйки ЕС като своеобразно отклонение от истинската европейска цивилизация.
Говоренето за Европа по този начин проправи пътя и на партиите от италианската крайна десница към излизане от рамката на строго националната политика, отбелязва Лоримър. Въпреки че нацията остава в центъра на тяхната идеология, този подход им позволява да се представят като по-отворени към други народи и култури, отколкото обикновено се приема - в отговор на критиките на хората, които смятат тези партии за обикновени националисти.
Крайнодесните партии често са смятани за евроскептични и това не е непременно неправилно, посочва експертката. Техният подход към Европа обаче е по-сложен от простото кредо „мразим ЕС“. Съществуват различни подходи както в различните страни, така и в рамките на едно и също партийно семейство, например между политиците, които заемат прагматична позиция по отношение на ЕС, политиците, които се стремят да го променят отвътре, и тези с радикално опозиционен подход. Това не е особено ново явление и помага да се обясни отчасти защо крайната десница остана разединена в Европейския парламент въпреки силното си представяне на европейските избори през юни.
Новият състав на Европейския парламент, който в края на тази година одобри комисията „Фон дер Лайен 2.0“, е най-десният в историята на ЕС, пише в. „Гардиън“. Повече от половината от депутатите са от десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) на Фон дер Лайен или от крайнодесни групи, сред които са групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), която обединява партията на италианския премиер Джорджа Мелони с по-крайни партии от десницата като френската "Реконкиста" и "Шведските демократи". Крайнодесните депутати обаче са разпръснати и в групите „Патриоти за Европа“, ръководена съвместно от Марин Льо Пен и Виктор Орбан, и още по-крайната група „Европа на суверенните нации“, доминирана от германската партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ).
Същото важи и за другите две основни институции, които споделят изпълнителната власт в Европа, посочва изданието. Повече от половината от членовете на новата Комисия на ЕС и на Съвета на ЕС са от десницата. Това съотношение на силите между левицата и десницата е безпрецедентно и може да означава край на центристкото мнозинство, което управлява Европа от създаването на ЕС, коментира "Гардиън".
Разочарованието от политическата класа създаде възможности за десните популисти и други критици на традиционните партии и политическото статукво на стария континент да наберат популярност на редицата избори през изминалата година, коментира американският мозъчен тръст „Пю Рисърч“.
Партиите от левицата и центъра се обединиха, за да се опитат да не допуснат десния популистки "Национален сбор" на Марин Льо Пен на власт във Франция на парламентарните избори в края на юни, но въпреки това партията на Льо Пен значително увеличи броя на депутатските си места в Националното събрание. А по-рано този месец "Национален сбор" гласува заедно с лявата коалиция "Нов народен фронт", за да свали правителството на консерватора Мишел Барние след само три месеца на власт.
В Австрия крайнодясната Австрийска партия на свободата спечели 29% от гласовете на изборите през септември - по-висок дял от всяка друга партия и най-добър резултат в историята ѝ.
Португалия се присъедини към списъка на европейските страни, в които крайната десница е във възход след успеха на партията ШЕГА! (“Стига!”) на изборите през март. Партията спечели 50 от общо 230 места в парламента, в сравнение с едва 12 през 2022 г. и едно през 2019 година.
Партията "Реформирай Обединеното кралство" спечели третия по големина дял от гласовете на парламентарните избори във Великобритания през юли- 14%, а нейният лидер Найджъл Фараж най-накрая спечели място в парламента при осмия си опит.
АзГ през септември стана първата крайнодясна политическа партия, която печели регионални избори в Германия след Втората световна война.
През последното десетилетие коментаторите редовно спорят дали десният популизъм в Европа се засилва или намалява въз основа на актуалните резултати от избори. В крайна сметка обаче е ясно, че десните популистки партии вече са част от политическия пейзаж на Европа, коментира „Пю Рисърч“.
На фона на отиващата си 2024 година и в момент, когато Европа е изправена пред големи решения и дилеми относно Украйна, как да се справи с Доналд Тръмп и предизвикателствата от страна на Китай, легендарният френско-германски икономически двигател на континента този месец започна да буксува, коментира „Гардиън“. Както във Франция, така и в Германия възходът на крайната десница и съпътстващата го криза на доверието в основните политически сили от известно време сочат за дълбоки политически проблеми, отбелязва вестникът.
През ноември Шолц на практика реши да сложи край на своето крехко коалиционно правителство, като уволни своя финансов министър Кристиан Линднер, който е фискален ястреб. В момент, когато Германия се опитва да рестартира икономическия си модел, който вече не може да разчита на евтина руска енергия и на растеж, основан на износа, лидерът на германските социалдемократи умишлено предизвика произвеждането на предсрочни избори с надеждата, че ще получи мандат за изтегляне на по-големи заеми и за повече инвестиции.
Според всички социологически проучвания обаче изглежда, че той няма да го получи, посочва "Гардиън". Най-вероятният следващ канцлер е лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц. Мерц обеща да запази санитарния кордон, изключващ крайнодясната партия АзГ от властта. Плановете на ХДС за намаляване на корпоративните данъци и ограничаване на публичните разходи обаче само биха задълбочили социалното напрежение, което подхрани възхода на АзГ, посочва „Гардиън“.
Проблемите във Франция започнаха с катастрофалното решение на президента Еманюел Макрон да предизвика предсрочни избори в края на юни, пише вестникът. Замислена като средство за противопоставяне на крайнодясната партия на Марин Льо Пен, която спечели европейските избори в началото на юни, стратегията успя да доведе единствено до парламент, разделен на три блока, нито един от които не разполага с мнозинство. След това Макрон задълбочи грешката си като отказа да позволи на победителя на изборите, лявата коалиция „Нов народен фронт“, да излъчи следващия министър-председател и по този начин разби крехкия съюз с левицата, целящ да държи крайнодесните извън властта.
Политическата дисфункция в двете най-влиятелни страни членки на ЕС не е най-добрият начин, по който би могла да приключи тази година. От януари Тръмп несъмнено ще се опитва да оказва натиск срещу западните си съюзници по въпросите на икономическата и външната политика и несъмнено това допълнително ще окуражи представителите на крайната десница по целия континент, заключава „Гардиън“.
/ПТА/
news.modal.text
