Основните проблеми на Бангладеш, довели до широкоразпространените протести и подаването на оставката на премиера Шейх Хасина Вазед, са корупцията и квотната система. Това казаха в специално интервю за БТА бангладешките журналисти Имран уз Заман от Бангладешката национална телевизия и Махади Хасан Шимул от частния сателитен и кабелен телевизионен канал „Бойшакти ТВ“, които коментираха края на продължилото 15 години управление на премиерката. До оставката се стигна, след като хиляди протестиращи щурмуваха официалната ѝ резиденция, пренебрегвайки наложения полицейски час.
Пред БТА двамата журналисти заявиха, че водещи в протеста са били студентите, възмутени от квотния принцип при разпределянето на работните места в обществения сектор. Двамата журналисти отхвърлиха възможността зад случващото се в страната да има външни сили.
Следва интервюто, което Имран уз Заман и Махади Хасан Шимул дадоха за БТА:
Какво доведе до настоящите протести в Бангладеш?
Имран уз Заман: В първите няколко дни на протеста студeнтите представиха част от исканията си. По-късно основната опозиционна Бангладешка национална партия (БНП) и наскоро забранената партия „Джамаат-и-ислами“ се присъединиха към движението и това доведе до падане на правителството. Загубата на живот на много хора по време на протестите само ускори събитията.
Махади Хасан Шимул: Особено будеща противоречие беше т.нар. квота на борците за свобода. Мнозина я смятат за разпределение на постове на хора, лоялни на управляваща партия „Лига Авами“ ("Народна лига") на премиера Шейх Хасина. Това са квоти за членовете на семействата на онези, които навремето са водели освободителната борба на Бангладеш, но днес това довежда до противоречия.
На 5 юни в сила влезе решението на Върховния съд на Бангладеш за възстановяване на квотата от 30% от работните места в държавния сектор за борците за свобода и техните потомци. Имайте предвид, че съдебното решение беше отменено през 2018 г. след масово движение, водено от студенти и учители. Но сега отново има непрекъснати протести в Бангладеш по този въпрос. Премиерът Шейх Хасина в неделя наля масло в протестния огън, след като сравни протестиращите с „Разакар“ (паравоенни сили, лоялни на Исламабад по време на Войната за независимост в Бангладеш срещу Пакистан, извършвали военни престъпления. Днес в Бангладеш думата се използва като равнозначна на „предатели“ – бел. ред.).
Въпреки че имаше проблясъци на първоначални протести в Дака още в началото на юни, по-мащабните действия започнаха след Курбан Байрам на 17 юни. Месец по-късно беше обявено, че всички държавни и частни университети ще бъдат затворени за неопределено време.
Как ще коментирате оставката на Шейх Хасина Вазед от поста министър-председател? Каква ще бъде съдбата ѝ в изгнание? Ще се опита ли да се върне на поста?
Имран уз Заман: Тя малко прекали. Разстоянието между нея и народа стана твърде голямо. И преди всичко в нейната работа се усещаше надменност. Ето защо обикновените хора силно се разочароваха от нея. Освен това държавните служители стигнаха до връх в корупцията.
Тя замина за приятелски настроена към "Народната лига" държава. Там ще е в безопасност. Казват, че няма да се върне в политиката.
Махади Хасан Шимул: Шейх Хасина подаде оставка от поста и напусна страната със сестра си Шейх Рехана. След нейното заминаване синът ѝ Саджиб Вазед Джой говори пред Би Би Си за нежеланието на майка си да се върне в политиката, и за нейното дълбоко разочарование. Той работеше като неплатен съветник по информационни и комуникационни технологии в нейното правителство.
Кои са силите, които са се обединили зад протестното движение? След свалянето на Шейх Хасина Вазед ще има ли общо правителство, или има шанс партиите да започнат борба помежду си?
Имран уз Заман: Основната сила на протестното движение бяха студентите. Но сега не се вижда никакво тяхно присъствие, включително и при съставянето на (новото – бел.ред.) правителство.
Присъствието на военнопрестъпниците от Войната за независимост от 1971 г. („Джамаат-и-ислями“ – бел. ред.), които бяха забранени преди няколко дни, обаче шокира обикновените хора.
Новото правителство, което ще бъде съставено, изглежда, е контролирано от военните. Затова и шансовете за битка са много ниски.
Махади Хасан Шимул: Студенти от различни колежи и университети в страната се организираха под знамето на Антидискриминационното студентско движение, за да поискат премахване на квотите за държавни работни места. Създаден беше 65-членен координационен екип, за да се ускори движението за рационална реформа на квотната система. Основните четирима координатори са студенти от Университета в Дака.
По-късно всички опозиционни политически партии се присъединиха към тях.
Лидерите на Антидискриминационното студентско движение заявиха, че следващото временно правителство ще бъде съставено с участието на студентите, гражданското общество и политиците, участващи в протеста.
Каква е ролята на армията в случващото се? Що за човек е началникът на Генералния щаб на Бангладеш Вакер Уз Заман?
Имран уз Заман: След като Шейх Хасина подаде оставката си, началникът на армията се обади на лидерите на всички партии (с изключение на наскоро оттеглилата се "Народна лига" и представителите на студентите) и след това отиде да се срещне с президента. Началникът на армията координира формирането на временно правителство. Но той беше назначен от правителството на Шейх Хасина, докато опозицията не беше съгласна с назначаването му.
(Тук журналистът Имран уз Заман уточни, че въпреки еднаквите фамилни имена, той няма общо с ген. Вакер Уз Заман – бел. ред.)
Махади Хасан Шимул: Главнокомандващият армията ген. Вакар Уз Заман каза, че страната ще бъде управлявана чрез формиране на временно правителство. Той допълни, че е поел отговорността за живота и имуществото на народа и че ще изпълни всичките му искания. Същевременно според него всяко убийство ще бъде наказано, а всяка несправедливост – съдена. Той каза, че е поканил лидерите на всички политически партии за съставяне на временно правителство.
По въпроса за облекчаване на комендантския час той заяви, че ако страната се успокои, няма да има нужда от такъв и че е наредил на армията и полицията да не откриват огън по протестиращите. Той заяви, че ще търси решение на ситуацията, но че това може да отнеме няколко дни.
Очакват ли се промени в Бангладеш след смяната на властта?
Имран уз Заман: Основният проблем на Бангладеш е корупцията. И обикновените хора, и гражданското общество искат премахване на корупцията. Студентите първоначално поведоха движението, за да реформират квотната система в държавните работни места.
Махади Хасан Шимул: Нахид Ислам, един от координаторите на Антидискриминационното студентско движение, обяви, че ще предложи временно национално правителство. Той заяви, че няма да се подкрепи друго правителство освен такова, подкрепено или предложено от студентите – независимо дали е подкрепяно от армията или от президента. Такова правителство няма да бъде прието от революционната студентска маса.
Има ли чуждестранна следа в протестите?
Имран уз Заман: Няма признаци за нещо подобно. Но все пак изпитан съюзник на правителството на „Народната лига“ е Индия. А Америка открито подкрепи БНП и „Джамаат-и-ислами“.
Махади Хасан Шимул: Не. Най-основното е, че правителството на Шейх Хасина установи диктатура в продължение на дълги години и грабежите от властта доведоха до гняв в съзнанието на хората.
Знае се, че Бангладеш е „тъкачният стан“ на света. Очаква ли се протестите да доведат до икономически размествания?
Имран уз Заман: Всичко беше затворено през последните 18 дни на протести. От шивашкия бранш вече съобщиха, че доставките на много поръчки в чужбина са пропуснати. Те казаха, че загубите им са огромни.
Махади Хасан Шимул: Паричните преводи от чужбина могат да бъдат сравнени с мед в икономиката на Бангладеш. Тези парични преводи са движещата сила зад растежа и икономиката. Ако паричните преводи са мед, работниците мигранти са кошери. Правителството хвърляше камъни по този кошер. Работниците бяха възмутени от убийствата на участниците в Антидискриминационното студентско движение, от масовите арести, комендантския час, бруталността на силите на реда спрямо студентите в страната и от спирането на интернет.
В различни страни по света те демонстрираха в подкрепа на движението срещу квотите, провеждайки кампания срещу правителството. Те дори обявиха, че няма да изпращат парични преводи по законни канали, докато правителството е на власт.
От друга страна спирането на интернет започна да оказва негативно влияние върху шивашката индустрия. Търговците на дрехи казват, че много чуждестранни клиенти са прибягнали до закупуване на стоки от алтернативни държави поради спирането на интернет. Според експертите заради протестите икономиката на страната е загубила най-малко 10 милиарда долара през последните няколко дни. Същото е положението и с търговците на експортно ориентирани стоки в чужбина. Освен това са затворени пазарите в столицата Дака и малките предприятия. Общественият транспорт е ограничен, хората с различни професии са изправени пред огромни финансови загуби.
Правителството трябва по всякакъв начин да стабилизира ситуацията в страната.
/ГГ/
news.modal.text
