Глобалната миграция на хора се очаква да се удвои до края на века спрямо сегашните нива, като основен двигател на тази тенденция са разрушителните и взаимосвързани кризи: деградацията на почвите, климатичните промени и несигурността по отношение на храните, според нов доклад на движението "Спасете почвата" (Save Soil), получен в БТА.
Докладът, озаглавен "Връзката между деградацията на почвите, климатичните промени и несигурността на храните: Надвиснала глобална миграционна криза", обединява данни от водещи международни институции като Световната банка и Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD), отправяйки сериозно предупреждение за бъдещото изселване на хора – фактор, който допринася за глобална нестабилност и миграционен натиск, включително и в България.
Докладът подчертава, че макар климатичните промени да са основен катализатор, деградацията на почвите действа като критичен, но често пренебрегван "усилвател на заплахата". Тя намалява способността на земята да устоява на климатични сътресения като суши и наводнения, рязко понижава селскостопанската продуктивност и засилва хранителната несигурност – в крайна сметка принуждавайки милиони да напуснат домовете си.
Според прогнозите на Световната банка, разгледани в доклада, влошаването на климата и състоянието на земята може да принуди до 216 милиона души към вътрешна миграция до 2050 г. Това вътрешно изселване вероятно ще доведе до допълнителен натиск върху международната миграция.
Прогнозите сочат, че до 95 процента от земната повърхност може да е деградирала до 2050 г., ако настоящите тенденции продължат. Например, в Субсахарска Африка деградацията на почвите може да намали реколтата с до 22 на сто до 2040 г., като е възможно добивите на царевица в някои райони да спаднат с 50 процента до 2050 г.
Докладът посочва и значителни въздействия върху Европа – при сценарии с високи емисии около 15 на сто от континента може да премине към по-сух климатичен клас до 2100 г., което ще засили процесите на засушаване и ще окаже влияние върху производството на храни.
В България деградацията на околната среда, включително на почвите, има директен ефект върху земеделието. Очаква се климатичните промени значително да намалят потенциала за добив на царевица за зърно в страната, като според някои сценарии загубите може да достигнат до 80 процента – заплаха с големи последици за продоволствената сигурност.
Докладът подчертава, че деградиралите почви, с ниско органично съдържание, губят способността си да задържат вода и хранителни вещества.
"Поддържането на здрава почва с достатъчно органично вещество – идеално между 3 и 6 процента – не е само екологичен въпрос. То е ключово за предотвратяване на принудителната миграция", казва Правийна Сридхар, главен технически директор на "Спасете почвата".
Докладът настоява за политически мерки за възстановяване на почвеното здраве чрез устойчиво управление на земята и регенеративно земеделие. Сред препоръките са приоритизиране на възстановяването на почвите във финансирането за климата, подкрепа за фермерите за прилагане на устойчиви практики и интегриране на почвеното здраве във всички климатични и развити стратегии.
В България няма мрежа за мониторинг на почвите
Към днешна дата в България няма обособена мрежа за мониторинг на почвите и единствените данни се събират от европейския регистър LUCAS, подчертават от Съвместния изследователски център (JRC). Според доклада за състоянието на почвите в Европа за 2024 г. в Северна и Източна Европа съществуват много по-гъсти мрежи за мониторинг на почвите, отколкото в по-южните части на континента.
Програмата за почвите LUCAS, създадена през 2006 г. по инициатива на Европейската статистическа служба (Евростат) в сътрудничество с генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" на Европейската комисия и Съвместния изследователски център (JRC), представлява всеобхватно усилие за събиране и анализ на почвени проби в целия ЕС. В рамките на LUCAS се провеждат редовни проучвания за събиране на информация относно земното покритие и земеползването. През 2009 г. LUCAS е разширена за вземане на проби и анализ на свойствата на най-горния почвен слой в 23 държави от ЕС. Избрани са около 20 000 пункта за вземане на проби от почвата с помощта на стандартизирани процедури. През 2012 г. посочените процедури са разширени, така че да обхванат България и Румъния, където са събрани проби от около 2000 пункта.
/СЛС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
