София е изправена пред значителни управленски предизвикателства в напредъка по своята програма за кръгова икономика. Те включват липса на измерими цели, прекален акцент върху управлението на отпадъците вместо холистичен кръгов подход и ограничени финансови стимули за бизнеса. Това са част от констатациите в нов доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавен "Кръговата икономика в София, България".
ОИСР предоставя препоръки за политики за ускоряване на кръговия преход на София, като се основава на своята рамка с три стълба — хора и фирми, политики и места.
В доклада се подчертава, че София се е превърнала в ключов център за иновации в Югоизточна Европа и една от най-бързо развиващите се стартиращи екосистеми. В тази връзка градът може да използва съществуващата си иновационна екосистема като катализатор за ускоряване на трансформацията на кръговата икономика. Например София може да превърне Центъра за компетентност по чисти технологии в централен хъб за кръгови иновации чрез хакатони, отворени покани за устойчиви решения и съвместни изследователски проекти с университети. Градът може да направи усилия за популяризиране, включващи активно местни фирми, жители и инвеститори чрез инициативи като обществени предизвикателства или хакатони за разработване на кръгови решения. Освен това София може да подобри участието на гражданите чрез форуми за кръгова икономика и онлайн платформата "Circular Voices", насърчавайки диалога и сътрудничеството за устойчиви решения. Градът би могъл също така да насърчи екосистема за сътрудничество, свързвайки установени фирми със стартиращи такива, е сред другите препоръки на ОИСР. Друга възможност е привличането на инвеститори чрез създаване на инвестиционен фонд за кръгова икономика и акселератор за зелен бизнес, които предоставят финансова подкрепа и подкрепят стартиращи фирми, желаещи да развиват бизнес и проекти, свързани с кръговата икономика.
Докладът посочва още, че София може да стане пример за подражание чрез интегриране на принципите на кръговата икономика в дейността на публичните институции, включително услуги, икономически дейности и инфраструктура. На първо място градът би могъл да оптимизира ефективността на ресурсите (например чрез приоритизиране на неутралните за климата проекти в обществени сгради), да подобри целите за намаляване на отпадъците и рециклирането (например чрез насърчаване на програми за намаляване на отпадъците и разделно събиране на отпадъци) и да удължи жизнения цикъл на общинските дълготрайни активи (например чрез искане на устойчиви решения за услуги като кетъринг и планиране на събития). Второ, София може да се позиционира като тестово поле за кръгови иновации, като предлага обществени пространства и инфраструктура за пилотни проекти. Тук като примери са посочени градско обзавеждане, направено от рециклирани материали, или услуги като пазари за втора употреба и места за поправка на различни предмети от ежедневието. Към всичко това градът може да увеличи прозрачността, позовавайки се на информация, основана на доказателства.
Индикатори за наблюдение на благосъстоянието на жителите – като качество на въздуха, достъп до зелени площи и създаване на зелени работни места – биха могли да подпомагат разработването на политики. Същевременно, активната комуникация, включително публикуване на доклади и провеждане на кампании, е възможност да се подчертаят ползите от кръговите инициативи, като намалени отпадъци, спестяване на енергия и икономически предимства.
Според доклада на ОИСР със своя компактен градски център с висока гъстота София е в добра позиция да оптимизира използването на ресурсите чрез намаляване на нуждите и разходите за инфраструктура и услуги (например пътища и водни системи). От друга страна обаче стоят предизвикателствата като необходимостта от ефективни системи за управление на отпадъците и отпадните води и ограниченията, породени от лимитираната наличност на земя. В противовес с това, районите с ниска гъстота на населението около центъра на София могат да се сблъскат с по-високи разходи и логистични предизвикателства за услугите за събиране и рециклиране на отпадъци. Тези контрастиращи динамики подчертават необходимостта от индивидуално решение с двоен подход за кръговата икономика в София. Градът би могъл да приспособи мащабни решения за кръгова икономика чрез разширяване на пунктовете за събиране на отпадъци с интелигентно наблюдение, въвеждане на мобилни единици за събиране за периферните райони и създаване на локализирани центрове за отпадъци за сортиране, ремонт и преработка, се посочва още в анализа.
София може също така да въведе пилотни квартали с нулеви отпадъци с насърчителни програми, да популяризира градски ферми, използващи компостирани отпадъци, и да подкрепи центровете за ремонт и пазарите за втора употреба с цифрови платформи.
Превръщането на неактивната инфраструктура в центрове за иновации е добра възможност за насърчаване на движени от общността кръгови инициативи. В райони с ниска гъстота София може да стимулира децентрализирано пречистване на отпадни води и общности за възобновяема енергия, рационализирайки регулациите и стартирайки пилотни проекти за насърчаване на възприемането, препоръчва ОИСР.
Столицата ни е изправена пред значителни управленски предизвикателства в напредъка на своята програма за кръгова икономика. Те включват липса на измерими цели, прекален акцент върху управлението на отпадъците вместо холистичен кръгов подход и ограничени финансови стимули за бизнеса. Това са част от констатациите в нов доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавен "Кръговата икономика в София, България".
Превръщането на неактивната инфраструктура в центрове за иновации е добра възможност за насърчаване на движени от общността кръгови инициативи, е сред останалите препоръки в доклада.
В райони с ниска гъстота София може да стимулира децентрализирано пречистване на отпадни води и общности за възобновяема енергия, рационализирайки регулациите и стартирайки пилотни проекти за насърчаване на възприемането, препоръчва ОИСР.
