Франция е изправена пред потенциална политическа безизходица, след като съюзът от леви партии спечели неочаквана победа срещу крайната десница и лагера на президента Еманюел Макрон, но никой от трите блока не постигна мнозинство, предаде Ройтерс.
Избирателите нанесоха голям удар на националистическата, евроскептична партия "Национален сбор", която социолозите предричаха, че ще спечели втория тур на парламентарните избори, но в крайна сметка завърши на трето място.
Резултатите бяха поражение и за центристкия блок "Заедно" на президента Еманюел Макрон, който свика предсрочните избори, след като партията му "Ренесанс" загуби европейските избори миналия месец.
В крайна сметка се стигна до разпокъсан между три групи парламент - левица, центристи и крайна десница - с много различни политически програми и без никаква традиция да работят заедно. Това се очаква да отслаби ролята на Франция в Европейския съюз и като цяло на международната сцена. Във вътрешнополитически план ще бъде трудно и за трите политически блока да прокарват законодателния си дневен ред, отбелязва Ройтерс.
Левичарският "Нов народен фронт", който иска да наложи таван на цените на продукти от първа необходимост като горивото и храната, да увеличи минималната заплата до 1600 евро нето на месец, да увеличи заплатите в бюджетния сектор и да наложи данък върху богатството, веднага каза, че иска да управлява.
"Волята на народа трябва да бъде уважена. Никакви договорки няма да са приемливи. Поражението на президента и неговата коалиция се потвърди ясно. Президентът трябва да приеме своето поражение", заяви крайнолевият лидер Жан-Люк Меланшон. "Министър-председателят трябва да си ходи. Президентът трябва да покани "Нов народен фронт" да управлява", добави Меланшон.
Месец след хазартния ход на президента Еманюел Макрон да разпусне парламента, на второ място се нарежда досегашното президентско мнозинство - коалицията "Заедно". В предишния състав на парламента макронистите имаха 250 депутати, но сега ще имат значително по-малко. При все това президентският лагер демонстрира неочаквана устойчивост, отбеляза АФП, имайки предвид, че социолозите прогнозираха да получи по-слаб резултат.
Трети е крайнодесният "Национален сбор" с исторически голям брой депутати. След като спечели първият тур на изборите, партията на Марин Льо Пен обаче остава след втория тур далеч от властта, тъй като получи по-нисък от очаквания резултат. Гласоподавателите попариха надеждите на "Национален сбор" да състави кабинет, който щеше да е първото крайнодясно правителство от Втората световна война насам. За партията остава утехата, че вкарва рекордно голям брой депутати в Националното събрание, долната камара на парламента.
"Приливната вълна се надига. Тя не бе достатъчно висока този път, но продължава да се покачва. И следователно нашата победа само беше отложена", каза Льо Пен. "Имам прекалено много опит, за да бъда разочарована от резултат, в който удвояваме броя на нашите депутати", добави тя. Според Льо Пен формацията, на която тя е председателка на парламентарната група и неформална лидерка, е загубила само заради изборната тактика, приложена от макронистите и левицата. В редица избирателни райони кандидати на коалицията на Макрон "Заедно" се отказаха от участие във втория тур в полза на кандидатите на "Нов народен фронт", а в други леви кандидати се отказаха в полза на президентския лагер, за да могат да бъдат победени кандидатите на "Национален сбор". Такава изборна тактика беше приложена в над 200 едномандатни избирателни района.
Председателят на "Национален сбор" Жордан Бардела упрекна президента Макрон и премиера Габриел Атал, че "хвърлят Франция в обятията на крайната левица". Според него поражението на партията му се дължи на дезинформация и създаване на пречки за свободен избор. "Национален сбор" спечели убедително първия тур на изборите преди седмица.
На четвърто място на вчерашния втори тур се нарежда консервативната партия "Републиканците".
Националното събрание е по-важната от двете камари на френския парламент. Тя има последната дума в законодателния процес и затова е с по-голяма тежест от Сената, който е доминиран от консерватори.
Министър-председателят Атал заяви, че ще подаде оставка днес. Той обаче каза, че е готов да остане на поста "докогато е необходимо". Макрон не направи изявление, но Елисейският дворец съобщи, че президентът анализира изборните резултати и ще изчака да види пълната картина в парламента, преди да реши на кого да възложи да състави правителство. Президентският му мандат е до 2027 г. и Макрон каза, че няма да го приключи преждевременно. Без мнозинство и без възможност да прилага собствената си политическа програма, Макрон излиза отслабен от изборите, посочва АП.
Франция, един от стълбовете на Европейския съюз, се оказва в непознатите води на трипартийността и липсата на мнозинство два дни преди срещата на върха на НАТО и три седмици преди началото на Летните олимпийски игри в Париж. Никой от основните три блока в страната няма да има необходимия брой от 289 депутати, т.е. абсолютно мнозинство, за да състави самостоятелно правителство. Избирателната активност бе около 67 процента, най-голямата от 1981 г. насам. Така нареченият "републикански фронт", изграден между двата тура от макронистите и левицата, за да ограничат вълната на крайната десница, спечелила по-рано първия тур, даде резултат, изтъква АФП. При все това остава неясно как ще изглежда следващото правителство.
Макар и да не е рядкост в други европейски държави, съвременна Франция никога не е имала парламент без доминираща партия. Подобна ситуация изисква от депутатите да постигнат междупартиен консенсус, за да съгласуват позициите на правителството и законодателството. Политиката на Франция, изпълнена с противоречия, и дълбоките разногласия по отношение на данъците, имиграцията и близкоизточната политика ще направят това особено трудно. Налице е и перспективата Макрон да бъде принуден да управлява заедно с човек, който се противопоставя на повечето му вътрешни политики. Резултатите ще окажат влияние върху войната в Украйна, световната дипломация и икономическата стабилност на Европа. Президентът заяви, че няма да работи с крайната левица, но евентуално би могъл да протегне ръка на социалистите и "Еколозите". Те обаче може да откажат да я приемат, отбелязва АП.
С евентуален министър-председател от левицата Макрон ще трябва да споделя властта по силата на споразумение, известно във Франция като "съжителство". Премиерът ще стане по-влиятелната фигура от президента. Ако нито един от лагерите не успее да постигне управляващо мнозинство, сегашното правителство може да остане на власт като преходен кабинет или да бъде назначено правителство от технократи. При такъв сценарий Франция ще бъде заплашена от политически блокаж. С оглед на олимпийските игри, които ще започнат в Париж на 26 юли, също така е възможно правителството на Атал да остане на власт още няколко седмици, прогнозира ДПА.
/ПТА/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
