СПРАВКА

site.btaКак ще протече вторият тур на парламентарните избори във Франция и какво предстои след него

Как ще протече вторият тур на парламентарните избори във Франция и какво предстои след него
Как ще протече вторият тур на парламентарните избори във Франция и какво предстои след него
Триумфалната арка в Париж. Снимка: БТА/Любомир Мартинов (ПБ)

Вторият тур на парламентарните избори във Франция може да доведе до парламент, в който няма ясно мнозинство, освен ако крайната десница не спечели достатъчно гласове да състави първото си правителство след Втората световна война. Това показват социологически проучвания, цитирани от Ройтерс.

Агенцията представя някои факти за изборите и какво следва след вота.

КЪДЕ И КОГА СЕ ГЛАСУВА

В страната има общо 577 избирателни района - по един за всяко място в Националното събрание, долната камара на парламента.

Седемдесет и шест народни представители бяха избрани на първия тур миналата неделя, включително 39 кандидати на крайнодесния "Национален сбор" и неговите съюзници. На втория тур ще се реши съдбата на 501 депутатски места.

Гласуването идната неделя приключва в 18:00 ч. в малките населени места и в 20:00 ч. в големите градове. В 20:00 ч. социологическите агенции ще публикуват първи прогнозни резултати, основаващи се на частични резултати от преброяването на бюлетините в изборните секции, затворили по-рано през деня. Те обикновено са надеждни, отбелязва Ройтерс.

Преброяването на гласовете обикновено става бързо. Но ако резултатите са близки - например ако "Национален сбор" го делят няколко места от абсолютното мнозинство - финалният резултат може да стане известен чак в ранните часове на понеделник.

КОЙ ЩЕ ПОБЕДИ

Партия "Национален сбор" спечели първия тур, като получи една трета от всички подадени гласове. Социологическите проучвания показват, че тя ще спечели повече места от всяка друга партия, но преднината ѝ се стопява, което значи, че вероятно няма да разполага с мнозинство.

Левият "Нов народен фронт" и "Зедно" - съюзът на центристки партии, подкрепяни от президента Еманюел Макрон, оттеглиха от надпреварата свои кандидати в над 200 избирателни района. Така те се стремят да увеличат шансовете на най-добре представилите се на първия тур кандидати да победят на втори тур опонентите си от "Национален сбор" в своите райони и съответно да спечелят места в парламента.

Последните сондажи, направени след оттеглянето на тези кандидати, показват, че най-вероятният сценарий е разпокъсан парламент, в който крайната десница няма да получи абсолютно мнозинство.

КАКВО ДА СЛЕДИМ

Ключов въпрос е дали гласоподавателите ще подкрепят противниците на "Национален сбор" в своите избирателни райони, или ще предпочетат въобще да не отидат до урните. Или пък ще гласуват за крайната десница, въпреки че кандидатът, за когото са гласували на първи тур и който е отпаднал от надпреварата, ги е призовал да направят точно обратното.

"Национален сбор" и неговите съюзници се нуждаят да спечелят 289 места, за да си осигурят абсолютно мнозинство и да изпълнят своята антиимигрантска и евроскептична програма. Партията каза, че лидерът ѝ Жордан Бардела ще бъде нейният кандидат за премиер.

При такова развитие на нещата министър-председателят Габриел Атал, назначен от Макрон, ще подаде оставка незабавно. Макрон ще назначи нов премиер, който ще получи задачата да състави правителство. Президентът има правото да наложи вето на дадена номинация, ако сметне съответния човек за неподходящ за поста.

"Национален сбор" не каза категорично какво ще направи, ако малко не му стигне за абсолютно мнозинство. Бардела каза, че няма да оглави нестабилно правителство на малцинството, но Марин Льо Пен намекна, че формацията може да потърси подкрепа от други депутати, ако не ѝ достигат само няколко гласа в парламента.

КОАЛИЦИОННО ПРАВИТЕЛСТВО

Атал каза, че традиционните десни, леви и центристки партии могат да правят ад хок съюзи да гласуват по определени закони в новия парламент, вместо да съставят коалиционно правителство.

В левицата обаче някои се застъпват за идеята да се състави управляваща коалиция. За разлика от Германия и много други европейски страни, Франция никога не е имала широки коалиции в съвременната си политическа история.

И двата сценария вероятно ще доведат до политическа несигурност и ще забавят реформите.

КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АКО НЕ БЪДЕ ПОСТИГНАТО СПОРАЗУМЕНИЕ

Възможно е никоя от трите групи - крайната десница, центристите на Макрон и левицата - да не бъде достатъчно голяма, за да управлява сама, да не успее да сключи коалиционно споразумение или да не предостави достатъчно гаранции, че може да ръководи жизнеспособно правителство на малцинството.

В този случай във Франция може да настане политическа парализа, да се прокарват трудно или изобщо да не бъдат приемани закони. Тогава за текущите въпроси ще отговаря служебно правителство.

МОЖЕ ЛИ МАКРОН ДА ПОДАДЕ ОСТАВКА

Макрон изключи такава вероятност, но тя може да стане привлекателна за него, ако настане политическа парализа в страната. Нито парламентът, нито правителството могат да накарат президента да се оттегли от поста си.

Съгласно конституцията нови парламентарни избори може да бъдат насрочени чак след една година.

Основни партии Кандидати, избрани на първи тур Кандидати, класирали се за втори тур Оттеглили се кандидати Кандидати, които ще се явят на втори тур
"Национален сбор" 39 486 3 483
"Нов народен фронт" 32 469 132 337
"Заедно" (макронисти) 2 337 83 254
"Републиканците" 1 89 2 87

* Таблицата не включва кандидати от по-малки партии

/НС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:22 на 05.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация