В битката за европейските избори в Италия италианският премиер Джорджа Мелони се изправя срещу всички, включително и срещу своите коалиционни партньори в правителството. Мелони е също така един от само двамата премиери в ЕС, решили да се впуснат в тази надпревара като водач на предизборни листи. Другият премиер е хърватинът Андрей Пленкович.
Мелони е родена на 15 януари 1977 г. в Рим и е израснала в римския работнически квартал Гарбатела. Бащата на Мелони - данъчен консултант – напуска семейството, когато тя е на 11 години. Майка на Мелони – Анна Параторе, е трябвало да пише любовни романи, за да свързва двата края и да издържа семейството. Тя е написала над 140 такива творби по псевдонима Джози Бел, съобщиха още преди две години италиански издания. Самата Мелони отрано започва работа. Била е детегледачка, келнерка и дори барманка в римски нощен клуб. Този портрет на момиче, което е израснало в семейство с финансови трудности, и което отрано знае какво е да работиш, се харесва на италианците. Мелони завършва средно образование в гимназията, специализирана в областта на туризма, „Америго Веспучи” в Рим. По-късно тя споделя, че е избрала точно това държавно учебно заведение, само защото там е имала възможност да научи няколко чужди език. Днес Мелони владее испански, английски и френски. Тя не е висшистка, но това не я притеснява и тя изтъква, че въпреки, че не е завършила висше образование, е показала, че с усърдна работа може да се стане и премиер.
В политиката Мелони се впуска още през 1992 г., когато е едва на 15 години. Тогава се присъединява към младежкото крило на националистическото „Италианско социално движение”. Точно това нейно начало в политиката и до днес е предмет на много дискусии. „Италианското социално движение” е основано през 1946 г. от бивши фашисти и симпатизанти на фашизма, припомня Франс прес. По времето когато Мелони става част от младежкото движение на тази политическа формация, тя обаче е в процес на трансформация и през 1995 г. се превръща в нова политическата сила „Национален съюз”, която се дистанцира от постфашистките си корени и се представя като по-умерена защитничка на идеалите на националконсерватизма. В крайна сметка и „Национален съюз” изчезва от политическия свят в Италия през 2009 г., когато се влива в тогавашния голям нов проект на Силвио Берлускони „Народ на свободата”, разпаднал се няколко години по-късно.
През 1998 г. Мелони е избрана за член на провинциалния съвет на Рим. На 27-годишна възраст става национален лидер на младежкото движение на „Национален съюз”. През 2006 г. е избрана за депутат в Камарата на депутатите (долната камара на парламента на Италия). Впоследствие става и най-младия заместник-председател в историята на Камарата на депутатите. В същата година става член на Ордена на журналистите в италианската област Лацио. Заради изявите й в политиката и журналистиката, най-вече в областта на каузи в полза на младите, Мелони попада в полезрението на Берлускони и през 2008 г., когато е на 31 години, тя става министър на младежта в неговото четвърто и последно правителство. По този начин Мелони държи рекорда в Италия за най-млад министър в историята на страната. През 2009 г. , когато партията „Национален съюз”, от която е Мелони, се слива с партията на Берлускони „Форца Италия” и с още политически сили в „Народ на свободата”, Мелони оглавява младежкото движение на тази нова формация. След падането на правителството на Берлускони през 2011 г. насред протести, финансова криза и скандали, свързани с личния живот на премиера, прераснали в съдебната сага „Рубигейт”, Мелони започва да изразява все по-голямо недоволство от партийните структури. През 2012 г. тя дори се кандидатира за лидерския пост на „Народ на свободата”. Опитът й не се увенчава с успех и Мелони решава да създаде нова партия. За целта се обединява с колегите си от „Народ на свободата” Иняцио Ла Руса и Гуидо Крозето и така се ражда „Италиански братя”. Името на партията идва от откъс от италианския национален химн. Впоследствие Мелони е избрана за неин лидер.
Постепенно новата формация бавно, но сигурно се налага в италианския политически пейзаж. На парламентарните избори в Италия през 2013 г. тя е част от десноцентристката предизборна коалиция, в рамките на която тя получава едва 2 процента, но пък вкарва в парламента 9 депутати, сред които и Мелони, която оглавява парламентарната група на партията си. Партията се кандидатира за първи път на европейските избори през 2014 г., но получава само 3,7 процента. През 2016 г. Мелони се кандидатира за кмет на Рим с подкрепата на партията „Лига” на Матео Салвини, като тогава тя се противопоставя на кандидата, издигнат от десноцентристката партия на Берлускони. Мелони получава 20,6 процента на първия тур, което е двойно повече от резултата на кандидата на Берлускони, но това не й върши работа, за да стигне до втория тур, на който за кмет е избрана Вирджиния Раджи от „Движение 5 звезди“. На изборите за италиански парламент през 2018 г. партията на Мелони участва в коалиция с „Форца Италия“ и „Лига“ и трите заедно получават 34 процента. Сред тях „Италиански братя получава“ 4,35 процента. На европейските избори през 2019 г. партията печели 6,44 процента. Вкарва 6 депутати, но в края на мандата на Европарламента вече има 10 евродепутати заради преминаване в нейните редици на парламентаристи от други политически сили. На парламентарните избори в Италия през септември 2022 г. „Италиански братя“ се яви заедно със същите партии като на изборите през 2018 г. и коалицията печели вота с общо над 40 процента, като тогава „Италиански братя“ получава 26 процента и се превръща в първа политическа сила в Италия. След това Мелони състави с коалиционните си партньори правителство, което оглави.
В Европа „Италиански братя“ в началните си години е част от десноцентристката Европейска народна партия, но преди изборите за девети Европарламент премина в Партията на европейските консерватори и реформисти. От 2020 г. Мелони е лидер на тази паневропейска формация.
През годините на плавен възход на „Италиански братя“ Мелони е винаги в опозиция на различните италиански правителства – на Марио Монти, на Енрико Лета, на Матео Салвини, на Паоло Джентилони, на Джузепе Конте, на Марио Драги.
А в двете години преди да спечели парламентарните избори в Италия, Мелони натрупа още политически капитал по време на коронавирусната пандемия, когато второто правителство на Конте и правителството на Драги въведоха локдауни и повсеместното използване на зелените сертификати за антиковидна ваксинация, при което в даден момент неваксинираните бяха ограничени много повече в действията си от ваксинираните и дори някои възрастови групи от тях не можеха да работят присъствено. Тогава Мелони се обяви срещу всичко това, дефинирайки го като ограничаване на свободите и защити идеята, че на една пандемия трябва да се противодейства чрез разумни мерки, насърчаващи отговорното поведение у хората, както и с инвестиции в транспорта и учрежденията, така че те да не се превърнат в развъдници на зараза.
В личен план през 2016 г. Мелони ражда дъщеричка – Джиневра, от връзката си с журналиста и телевизионен водещ Андреа Джанбруно. Двамата се разделиха миналата година след публикувани в медиите скандални извънефирни коментари на журналиста. Двойката обаче запазва добри отношения.
За евровота сега партията на Мелони предпочете да се яви сама с листата „Италиански братя Джорджа Мелони“, а не в коалиция с партньорите си от правителството, въпреки призивите на крайнодясната партия „Лига“ за обединение преди вота, което да сложи край на мнозинството в Европа, избрало Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия преди пет години и дало тежест в ЕС на френския президент Еманюел Макрон.
Водещ кандидат на „Италиански братя“ във всички 5 избирателни окръга в Италия е Джорджа Мелони, като тя се регистрира и само с малкото си име, за да покаже, че все още хората се обръщат към нея по този начин и че тя си остава народен човек. На годишната си пресконференция на 4 януари Мелони заяви, че всеки вот за нея е възможност да провери какви са нагласите на хората и увери, че няма да отиде в ЕП, ако бъде избрана за евродепутат, защото би предала доверието на гласоподавателите, които на изборите в Италия са гласували за нея с мисълта, че тя ще управлява страната в продължение на пет години. На конгрес в Пескара на 28 април, когато обяви официално кандидатурата си за евровота, Мелони заяви: „Ние искаме да направим в Европа точно същото, което направихме в Италия на изборите на 25 септември 2022 г.: да създадем мнозинство, което обединява десните сили, за да изпратим окончателно левицата в опозиция, дори в Европа“. В средата на май във видеоконферентна връзка на форум, организиран от крайнодясната партия „Вокс“ в Мадрид, Мелони повтори призива си за обединение на десницата в Европа срещу левицата. На 24 май на фестивала на икономиката в Тренто тя потрети призива си и подчерта, че "коалиционните формати с цветовете на дъгата" нямат визия и съответно и не могат да просъществуват. По този начин тя визира коалицията с разноцветна политическа окраска, подкрепила Фон дер Лайен преди пет години начело на ЕК.
С тези призиви Мелони отвори вратата пред възможността за различни коалиционни формати в Европейския парламент след евровота. Тези дни усилено се говори за обединение между нейното европейско политическо семейство с това на ЕНП, или с това на „Идентичност и демокрация“, както и за присъединяване на партията на Виктор Орбан към „Европейските консерватори и реформисти“ на Мелони. През италианското издание „Кориере дела сера“ френската крайно дясна лидерка Марин Льо Пен вече заяви, че би искала да си сътрудничи по-тясно с италианската премиерка Джорджа Мелони. „Сега е моментът да се обединим", каза Льо Пен, чиято партия „Национален сбор“ е част от „Идентичност и демокрация“.
Зачестиха и информациите, според които европейското политическо семейство на Мелони и в частност самата Мелони, може да изиграят роля в избирането на следващ председател на ЕК и на Европейския съвет. „Издигам кандидатурата си за евродепутат, защото освен председател на „Италиански братя“, аз съм и лидер на европейските консерватори, които искат да имат решаваща роля в промяната на европейската политика“, заяви Мелони на 28 април в Пескара.
При издигането на кандидатурата си тя също така подчерта, че чрез това иска да накара италианците да се произнесат по въпроса дали са „доволни от работата, която вършим в Италия и от работата, която вършим в Европа“. Откакто дойде на власт в Италия, Мелони си е поставила за цел да превърне страната си в протагонист в Европа, където Рим да отстоява своите интереси. Това е заложено сега и в политическата програма на „Италиански братя“ за евровота. Партията иска да има по-голяма тежест при дефиниране на политиките на европейско ниво, свързани със зеления преход, така че да не са в ущърб на обикновените хора и на производствения капацитет на Италия. В допълнение партията се обявява в защита на традиционните консервативните ценности и свободи.
За Мелони и нейната партия европейският вот е всъщност тест за работата й като премиер на Италия. В социален план откакто дойде да власт, тя защитава идеята, че в Италия трябва да има такива условия, че жените да не са изправени пред дилемата да избират между майчинството и кариерата и да са принудени от финансови съображения да правят аборти. Личната й история вероятно оказва влияние върху тази нейна позиция, тъй като Мелони е дошла на бял свят само защото майка й, подтиквана да направи аборт от баща й, когато е разбрала, че е бременна с Джорджа, се отказала да го направи в последния момент. Това разказва самата Мелони в автобиографичната си книга. Мнозина обаче разглеждат позицията на Мелони за абортите като опасност за правата на жените. Мелони се обяви и срещу онова, което тя нарича ЛГБТ лобита, тоест онези, които се опитват да популяризират или насаждат ЛГБТ идеите още сред подрастващите. Тя толерира гражданските еднополовите съюзи, но нейното правителство отказа да работи в посока на легализирането на еднополовите бракове. Мелони акцентира върху това, че е италианка, майка и християнка. Според нейни противници този лозунг означава, че тя не работи в полза на онези, които не попадат в тези категории. Пак в социален план правителството на Мелони отмени режима за помощи при безработица - така наречения граждански доход - и го замени с друг, от който се възползват по-малко хора, с аргумента, че подобни помощи не насърчават хората да търсят активно работа.
В идеологически план Мелони и нейната партия са проатлантически и проевропейски настроени. Но фактът, че корените на партията на Мелони могат да бъдат проследени до едно постфашистко движение непрестанно води до обвинения във фашизъм, отправяни от нейни критици към нея. Самата Мелони казва, че ако е била изкушена от фашистката идеология, е щяла още в началото да го заяви открито. Тя твърди, че не храни носталгия по фашизма. В интервюто, дадено за „Спектейтър”, преди да спечели изборите през 2022 г. Мелони, тя каза: „Когато основахме „Италиански братя”, ние основахме тази партия като една десноцентристка сила с високо вдигната глава. Ако бях фашистка, щях да кажа, че съм фашистка. Вместо това аз никога не съм говорила за фашизъм, защото не съм фашистка” . Мелони припомня също така, че през 2006 г. е заявила в друго интервю: „Мусолини направи различни грешки: расовите закони срещу евреите, обявяването на война, авторитарния режим. Но в исторически план той направи други неща, които бяха добри, но това не го опрощава”. През август 2022 г., за да успокои западните партньори на Италия, Мелони публикува видеобръщение на английски, испански и френски. В него тя заяви, че преди няколко десетилетия италианската десница е оставила фашизма в историята, като е осъдила недвусмислено липсата на демокрация и отвратителните антиеврейски закони по времето на фашизма. „Ние ожесточено се противопоставяме на всякакво антидемократично отклонение с твърди думи, което не всеки път може да се наблюдава от страна на италианската и европейската левица”, заяви тя тогава. А тази година на 25 април, когато Италия отбеляза годишнината от освобождението си от фашистите, Мелони в пост във Фейсбук написа: „В деня, в който Италия празнува Освобождението, което с края на фашизма постави основите на завръщането на демокрацията, ние потвърждаваме отново нашата неприязън към всички тоталитарни и авторитарни режими. Тези от вчера, които потискаха народите в Европа и света, и тези от днес, на които сме решени да се противопоставим с ангажираност и смелост. Ще продължим да работим в защита на демокрацията и за една Италия, която най-накрая е в състояние да се обедини около ценността на свободата. Да живее свободата!“. Неотдавна правителството на Мелони обаче беше обвинено в оказване на натиск над обществената медия РАИ във връзка с антифашистки монолог на известен италиански писател. Мелони отрече да е имало цензура и публикува лично монолога във Фейсбук акаунта си. Миналото лято Мелони заведе дело срещу вокалиста на британската рок група „Пласибо“, нарекъл я „фашистка и расистка“ по време на фестивал в Ступинги, в Северозападна Италия. В средата на април беше даден ход на дело по иск на Мелони за клевета срещу бившия професор по латински и гръцки в Университета в Бари Лучано Канфора, който по време на дебат през април 2022 г. я нарекъл „неонацистка по душа“. Първото съдебно заседание по делото ще е на 8 октомври в Бари.
През месеците на власт в Италия Мелони демонстрира политически и дипломатически прагматизъм и днес за нея се говори като въплъщение на умереното лице на европейската крайна десница, отбелязва Франс прес. Непоколебимата й подкрепа за Украйна, изразила се под формата и на оръжейни доставки, в това число и на система за противоракетна отбрана, произвеждана съвместно с Франция, успокои Вашингтон и Брюксел. В миналото говорила положително за Русия на Владимир Путин, след началото на руската инвазия в Украйна, Мелони не престана да осъжда руските действия. Тя посети на два пъти Киев, украинският президент пък посети Рим, двамата се срещнаха и в кулоарите на форуми на високо равнище, Италия и Украйна сключиха споразумение за стратегическо партньорство. Но въпреки всичко това Мелони възприе сдържано позицията на френския президент Макрон, заговорил за евентуално изпращане на западни военни в Украйна, а нейното правителство заяви, че няма да прати италиански войски там. Мелони също така се обяви срещу използване на доставени на Украйна западни оръжия за нанасяне на удари по цели на руска територия.
В ЕС, но и на международната сцена, Мелони защитава принципа, че трябва да се разговаря с всички. Така например тя не се отказа от диалог с унгарския премиер Виктор Орбан, останал приближен на Москва, и дори изигра ключова роля в убеждаването му да се откаже от ветото си върху отпускането на европейска помощ за Киев.
Въпреки идеологическите различия Мелони намери общ език по някои въпроси с лидерите на Испания и на Германия, а с френския президент Макрон, тя дори постигна консенсус по някои теми. Извън ЕС Мелони установи по-близки отношения с британския премиер Сунак, беше приета с пълни почести в Белия дом, запази каналите за диалог с Пекин въпреки, че в края на миналата година Италия се оттегли от китайската инициатива „Един пояс, един път“, посрещна в Рим президента на Аржентина Милей, задълбочи връзките с Индия и Япония и с редица страни от Близкия изток и от Магреб.
По новата гореща криза – войната в Газа, правителството на Мелони осъди атаката на „Хамас“ срещу Израел от 7 октомври, но и оказа подкрепа на засегнатите в резултат на последвалата война в Газа цивилни палестинци. Въпреки тази подкрепа за цивилните палестинци Италия беше сред 25-те страни, които в началото на май гласуваха с „въздържал се“ по време на вот в Общото събрание на ООН на резолюция, в която се казваше, че палестинците заслужават да са пълноправен член в световната организация. Резолюцията беше приета тогава със 143 гласа „за“ срещу 9 „против“ (тези на САЩ, Израел, Унгария, Чехия, Аржентина, Палаос, Науру, Микронезия, Папуа Нова Гвинея), а сред останалите въздържали се, освен Италия, бяха Германия, Канада и Великобритания.
Мелони съумя да работи с председателката на ЕК по редица досиета, по-специално миграционното. По нейна инициатива ЕС сключи споразумение с Тунис за сътрудничество в борбата с трафика на мигранти. Мелони беше в делегацията на ЕС, отишла в Египет също за сключването на подобен договор. Отделно от това през януари италианският премиер представи иновативен план за равнопоставено и взаимноизгодно сътрудничество с Африка, което в дългосрочен аспект би могло да пресече миграционните потоци от африканския континент към ЕС, превръщайки същевременно Африка в енергиен източник за търсещата многообразие в тази насока Европа. Мелони прокарва и идеята за сътрудничество с трети страни, като Албания или Либия с цел справяне с миграционния проблем. Нейни критици я обвиняват, че по този начин тя изнася проблема на Италия в трети страни и сключва сделки с правителства, набеждавани в отклонения в областта на правата на човека и свободите. Правителството на Мелони заедно с Дания, Чехия, Гърция, България, Финландия, Естония, Литва, Латвия, Кипър, Малта, Нидерландия, Полша, Австрия и Румъния, на 16 май призова ЕК за намиране на решения за прехвърляне на мигранти в трети страни. От тези 15 страни отделно 8 страни – Италия, Малта, Гърция, Полша, Чехия, Дания, Австрия и Кипър - изразиха и желание за обособяване на зони за сигурност в самата Сирия, за да може там да бъдат връщани сирийски мигранти, избягали от войната в родината си, припомня Франс прес.
В самата Италия по миграционния въпрос правителството на Мелони въведе драстични ограничения върху работата на неправителствените организации, спасяващи мигранти по море, отбелязва Франс прес. Така например под заплаха от солени глоби и конфискация, корабите на тези организации са длъжни вече след операция по спасяване на мигранти да се отправят незабавно към посочено им от властите пристанище, вместо да продължат с още спасителни операции. Често пъти това пристанище е отдалечено от зоната им на действие. Така корабите не могат да помагат с дни наред на други бедстващи плавателни съдове с мигранти. А плаването до отдалечено пристанище увеличава и разходите на неправителствените организации. През май италианското Управление за гражданско въздухоплаване забрани на самолети на неправителствени организации да излитат от летищата на Трапани, Палермо, Лампедуза и Пантелерия, за да издирват в централната част на Средиземно море на бедстващи мигранти.
В много аспекти Мелони иска да представлява като приемливото лице на екстремизма, като умерен консерватор и като посредник, смята Лоренцо Кастелани, политически анализатор от Свободния университет за социални науки „Гуидо Карли“. Тези усилия от страна на Мелони бяха възнаградени от ЕС, подкрепил инициативите й за възпиране на миграционната лавина, затрупваща Италия, отбелязва Франс прес. В ЕС в действителност подобни действия бяха подети още преди идването на власт на Мелони под формата на предложения от ЕК пакт за реформа на европейската политика за предоставяне на убежище и за миграцията. След четири години на дискусии пактът беше окончателно приет тази пролет. По този въпрос Мелони не се поколеба да си припише заслуга за постигане на консенсус на европейско ниво и за превръщане на миграционния въпрос в една от водещите теми в европейския дневен ред, отбелязва Франс прес. „Ние искаме Италия да има централна роля в промяната на онова, което не работи в Европа“, заяви тя в речта си в Пескара на 28 април. Според Лоренцо Преляско, основател на социологическия център „ЮТренд“, чрез такава риторика Мелони е възприемана като пораждаща доверие, като човек на действието, който не се колебае да казва направо каквото мисли. Това показва ловка комуникационна стратегия от нейна страна.
Във вътрешен план Мелони постави началото на реформа на конституцията, при която да бъде засилена ролята на премиера по модела на канцлера в Германия. Според Мелони реформата ще позволи премиерът на Италия да бъде избиран директно от италианците и ще доведе до по-силни и по-стабилни правителства в бъдеще. Тази реформа опозицията определя като отслабване на правомощията на президента и на прерогативите на парламента и в по-общ план като заплаха за самата същност на италианската републиката. Темата, въпреки че е национална, се превърна и в една от централните в предизборните дебати в Италия в навечерието на евровота. На 8 май Мелони увери, че няма да се откаже от плановете си в тази насока. Според сегашната система в Италия партиите започват разговори за съставяне на правителство след изборите и едва като се договори управляваща коалиция в парламента се предлага и премиер, когото президентът на Италия номинира за поста. Като предложеният премиер не е обезателно лидерът на партията, спечелила изборите, което именно не се нрави на Мелони.
Пак във вътрешен план Мелони и нейното правителство са обвинявани и в цензура и месене в работата на РАИ и в допускане на чужди лидери да оказват натиск над журналисти от тази медия. Заради това голяма част от журналистите на РАИ организираха неотдавна и 24-часова стачка, а темата за свободата на медиите се превърна в една от водещите в предизборната кампания за евровота. Международна мисия за наблюдение беше в Италия в средата на месеца и обяви, че е констатирала влошаване на ситуацията с медиите. Няколко журналистически организации дори сезираха за това с писмо европейския комисар Вера Йоурова, отговаряща за ценностите и прозрачността.
Мелони навлезе в битката за евровота с няколко предимства. Тя е ротационен лидер на Г-7 за 2024 г., което я поставя в още по-голяма светлина на международната сцена.
През май в Рим беше Фон дер Лайен, която пред италианската агенция АНСА не изключи варианта за диалог с европейското политическо семейство на Мелони пред огромните предизвикателства за Европа, които налагат разговори с всички, които са ангажирани с ЕС, Украйна и върховенството на закона. Тогава АНСА обобщи това като „Фон дер Лайен не изключва сделка с „Европейските консерватори и реформисти“ на Мелони.
Малко преди това в Рим беше и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който оттам припомни, че Киев не е искал натовски войски да бъдат разположени в Украйна, предаде АНСА. Столтенберг похвали решението на Италия да прати система за противовъздушна отбрана на Украйна и да подкрепя Киев срещу Русия и дефинира Италия като надежден и ключов съюзник в алианса. А Мелони използва срещата, за да призове НАТО да се фокусира и върху южния си фланг.
В актива си Мелони има и няколко международни признания. Тя беше включена неотдавна в класацията на стоте най-влиятелни личности на 2024 г. на списание „Тайм“ в категорията за лидери. „Когато Джорджа Мелони дойде на власт в Италия през 2022 г. и стана първата жена лидер на страната, много наблюдатели се опасяваха относно нейната крайнодясна партия и въздействието, което тя ще окаже върху Европа и света. Но две години по-късно тя остава популярна - не само в Италия, където тя се радва на одобрение въпреки слабия икономически растеж, но също и сред западните лидери, много от които бяха доволни от нейната твърда подкрепа за Украйна (и по-специално от способността й да убеди лидери като унгарския Виктор Орбан да подкрепят европейското финансиране за Киев). Мелони не се е отказала напълно от дясната си политика. У дома тя провежда политики, които според критиците водят до тиха ерозия на правата на ЛГБТ общността. На ниво ЕС тя е смятана за движещата сила за подхода на блока по въпроса за миграцията - подход, който включва плащане на държави като Египет и Тунис, за да не допускат те мигранти да тръгнат от тях към Европа. Ако десният блок в Европа се разшири след изборите за ЕП през юни, както сочат социологическите проучвания, Мелони ще се възползва от възможността да се превърне в негов естествен лидер“, написа „Тайм“ в аргументацията си относно включването на Мелони в класацията си.
В края на миналата година сп. „Форбс“ включи Мелони сред 100-те най-влиятелни жени в света, като я постави на четвърто място, след Урсула фон дер Лайен, Кристин Лагард и Камала Харис. Тогава италиански медии подчертаха, че Мелони е на най-челно място в класацията сред лидерките на европейски страни.
Пак в края на миналата година сп. „Политико“ постави Мелони в категорията на "дейните лидери" в класацията си „Випуск 2024 г.“ на личностите, които ще окажат влияние на 2024 г. с действията си. В аргументацията си за това решение изданието отбелязваше, че Брюксел се е опасявал, че Мелони като премиер ще превърне Италия в поредното проблемно дете на ЕС, а Киев е очаквал Италия да се опита да смекчи подкрепата си за Украйна и да оттегли санкциите срещу Русия. Но Мелони е показала, че тези опасения не са основателни и дори си е създала значителен (макар и предпазлив) фенклуб. „И въпреки че преди Мелони призоваваше Италия да се откаже от еврото и многократно взимаше под прицела на критиките си „бюрократите в Брюксел", сега тя претърпя, както изглежда трансформация, изглежда е в добри отношения с Урсула фон дер Лайен и дори работи в тясно сътрудничество с нея по някои въпроси“, допълваше „Политико“. „Преди да стане министър-председател, Мелони изглеждаше като поредния крайнодесен приятел на Путин. Тя се противопостави на налагането на санкции на Москва след незаконното анексиране на Крим през 2014 г., а през 2018 г. поздрави Путин за „преизбирането му", като заяви, че то представлява „недвусмислената воля на руския народ". През 2022 г., точно преди Путин да започне пълномащабната си инвазия в Украйна, Мелони заяви в интервю, че Италия се нуждае от „светски мир с Русия" и обвини президента на САЩ Джо Байдън, чиято администрация отправяше спешни предупреждения за предстояща офанзива, че „използва външната политика, за да прикрие проблемите, които има у дома". Не е чудно, че възходът на Мелони към властта обезпокои Белия дом“, допълваше изданието. „Но Мелони се показа като съвършен хамелеон и осъди руската инвазия в Украйна, а около първата годишнина от нея посети и Киев. Миналия май по време на срещата на върха на Г-7 в Япония, Мелони приятно изненада американските представители с желанието си да изгради силни отношения с Байдън и два месеца по-късно тя посети Белия дом, където получи прием, подобаващ на ВИП персона“, допълваше изданието. „Превръщането на Мелони в „ястреб" в сферата на сигурността беше завършено, когато тя изтегли Италия от китайската инициатива „Един пояс, един път", отбелязваше „Политико“. Изданието заключаваше, че 2024 г. ще бъде решаваща за Мелони, когато избирателите ще се отправят към урните през юни в целия ЕС, докато позициите на партията на Мелони изглеждат по-силни от всякога и в момент, в който "не е тайна, че десноцентристката ЕНП ухажва италианската лидерка, като прави това може би с оглед на постигане на следизборна сделка, която може да преначертае европейския политически пейзаж“.
Но Мелони встъпва в битката за ЕП не само съпровождана от похвали на чужди издания. Тя редовно поражда критиките на италианския журналист Роберто Савиано, препубликувани после и в чужди медии. А по време на панаира на книгата в Торино в началото на май световноизвестният писател Салман Рушди призова Мелони да не реагира детински на негативните коментари към нея, а да се научи да ги приема като зрял човек.
Но като оставим на страна похвалите и критиките, най-новите социологически допитвания в Италия в навечерието на евровота вещаят за партията на Мелони следното – 27,1% (агенция Текне), 26,8 % (агенция Куорум), 27,2 % (агенция ЮТренд), 27 % (агенция Ессе Ву Джи), 26,5 % (агенция Ипсос). Което де факто и й отрежда първо място на евровота в Италия.
/ГГ/
news.modal.text
