Италианската обществена медия РАИ, която има телевизионни и радио канали, както и интернет платформа, чиято управа от дълго време се назначава от политическото ръководство на Италия и която се финансира отчасти с обществени средства, на 6 май излезе в 24-часова стачка. Акцията беше по призив на Синдикалния съюз на журналистите от РАИ, който обединява около 1600 от около общо 2000 журналисти в медията. Чрез този протест синдикатът се обяви в защита на свободата на словото пред опитите за политическа намеса в работата на журналистите, отбелязват италиански медии и световните агенции Асошиейтед прес и Франс прес.
В изявление, публикувано в сайта на РАИ, синдикатът оповести: "За първи път от много години журналистите от РАИ ще се въздържат напълно от работа в знак на протест срещу решенията на висшето ръководство, което слива програми и емисии, без да ги обсъжда със синдикатите, не замества служителите, които са пенсионирани или излизат в отпуск по майчинство, при което натоварването пада върху тези, които остават; което не въвежда публична процедура за подбор на кадри; което не стабилизира положението на служителите, чиято ситуация е най-несигурна и което намалява заплатите, като отменя едностранно премията за постигнати резултати. Но не само това, тези дни стана публично известно, че РАИ се е опитала да цензурира монолог на 25 април, а след това, очевидно озовала се в неудобно положение заради полемиката, се е опитала да го превърне в икономически въпрос. Предпочитаме да се лишим от заплатата си за един или повече дни, отколкото да изгубим свободата си, убедени, че свободата и автономността на обществената медия са ценност за всички. А РАИ принадлежи на всички".
На 6 май по обед синдикатът, насрочил стачката, организира и пресконференция в Асоциацията на чуждестранната преса, базирана в Рим, в която членуват кореспонденти на чужди издания, отразяващи събитията в Италия. „Работя в РАИ от 20 години, но никога не съм виждала толкова цензура“, заяви на пресконференцията Енрика Агостини, журналист от новинарския канал „РАИ нюз“. Тя описа климат на йерархически натиск върху новинарския канал, за да бъдат съобщавани в него положителни новини за премиера Джорджа Мелони, докато новини, които поставят правителството в неудобно положение, са ежедневно игнорирани или съобщавани със закъснение, предаде Франс прес. Агостини посочи като конкретен пример полемика, възникнала миналата есен около министъра на земеделието Франческо Лолобриджида, роднина на кинодивата Джина Лолобриджина и съпруг на Ариана Мелони, сестрата на Джорджа Мелони. Той настоял миналия ноември високоскоростен влак да спре непланирано, за да може да слезе от него. Лолобриджида тогава заяви, че влакът закъснявал и той щял да пропусне служебен ангажимент. Случаят породи възмущение сред обикновените италианци, а на пресконференцията в понеделник Енрика Агостини каза, че информацията за този инцидент е била съобщена от РАИ с няколкочасово закъснение.
Стачката в РАИ получи подкрепата на други медийни синдикати, асоциации и издания. Председателят на Националната федерация на италианската преса Виторио Ди Трапани заяви, че в Италия има риск от "отклонение по унгарски, което ще намали свободата на словото и на медиите“, предаде Франс прес.
В отговор на изявлението на синдиката, организирал стачните действия, ръководството на медията във видеоизявление, качено на сайта на РАИ, каза, че мотивите за стачката нямат нищо общо с правата на работниците, а са идеологически и политически. В текста се казваше, че настоящото ръководство на РАИ работи, за да я превърне в модерна дигитална медия, че е приело план в тази насока, който сега се прилага от административния съвет на медията. Работещите в РАИ журналисти са фундаментален ресурс в създаването на задълбочена информация, което е в основата на съществуването на тази медия, се казваше още в изявлението. В него се допълваше, че трансформацията на медията е в съответствие с новите предизвикателства пред журналистите, но тя не поставя под въпрос придобитите права на служителите в компанията, нито работните места. В изявлението се казва, че в РАИ няма цензура или заглушаване, както твърди синдикатът, организирал стачката и той е призован от ръководството на компанията да не разпространява фалшиви новини, които създават погрешна представа за облика на компанията. В изявлението се казваше още, че системата за определяне на премиите за журналисти в РАИ е изравнена с тази за определяне на премиите за всички други служители в медията. Допълваше се, че в настоящата икономическа ситуация не могат да се организират публични конкурси за наемане на служители в една медия с над 2000 души, докато в нея текат необходими процеси за оптимизиране на работата й, което ще повиши значимостта й. "Стачката на Синдикалния съюз на журналистите от РАИ един месец преди европейските избори не само води до обедняване на предоставяното информационно съдържание, но и излага обществената медия на политическа манипулация, лишавайки гражданите от основното им право на информация, което е крайъгълен камък на демокрацията“, се казваше в изявление на ръководството на РАИ.
Стачката обаче не доведе до цялостно преустановяване на програмите на РАИ, защото наскоросъздаден друг синдикат в медия – УниРАИ - свързван с десницата, отказа да се присъедини към стачните действия, които определи като политически. Но той все пак призова за завръщане на плурализма в медията, припомня Франс прес. УниРАИ има около 350 членове и стачката за него беше първият тест за вярност към управляващите в страната, коментират италиански издания. Според в. „Република“ УниРАИ е изиграл ролята на Троянски кон, използван от десницата, за да „пилотира новините“, като е бойкотирал безпрецедентната стачка в РАИ срещу задушаващия контрол на управляващите, а целта на бойкота е била да се покаже, че действията на стачкуващите са неоснователни и нелегитимни.
В стачката не се включиха и служителите на Радио РАИ, които вече стачкуваха в края на април срещу плановете за сливане на радиоканала на РАИ, излъчващ парламентарните заседания, с телевизионния канал на РАИ, посветен на дейността на парламента на Италия и срещу сливането на спортния радиоканал на РАИ със спортния телевизионен канал на медията, припомня АНСА.
Както става ясно от изявлението на синдиката, организирал 24-часовата стачка, капката, заради която е преляла чашата на търпението, беше инцидент с анулиране на монолог на известния италиански писател, журналист и университетски преподавател Антонио Скурати, който той трябваше да произнесе на 20 април в програмата „Ке сара“ по канала „РАИ Тре“, водена от журналистката Серена Бортоне. Участието на Скурати беше замислено по повод Деня на освобождението на Италия от фашизма, който се чества на 25 април.
Антонио Скурати е роден в Неапол през 1969 г. Завършва философия в Миланския университет. Учи и в Висшето училище за социални науки в Париж. Има докторантура в областта на теория и анализ на литературния текст от Университета в Бергамо. Към този университет той е бил и ръководител на Център за изследване на езиците на войната и на насилието. Сега е преподавател по сравнително литературознание и творческо писане в Свободния университет за езици и комуникации в Милано. Сътрудник е на много издания, сред които „Кориере дела сера“, „Интернационале“ и „Стампа“. Автор е на трудове, романи и на един документален филм. Световна известност му носи четирилогията, посветена на Италия при управлението на фашисткия режим на Бенито Мусолини. Първата част от нея се появи през 2018 г. и е озаглавена „Синът на века“. Творбата получава италианската литературна награда „Стрега“ на следващата година и е преведена в около 40 страни по света, включително и на български под заглавието "Мусолини. Синът на века". През 2020 г. от печат излиза втората част от тетралогията, озаглавена „Мъжът на провидението“. През 2022 г. излиза третата част, озаглавена „Последните дни на Европа“. Сега Скурати работи по четвъртата част.
През септември на 2022 г. пред италианското издание „Бизнес“, малко след победата на партията на Мелони на парламентарните избори в Италия, Скурати си задава въпроса дали Мелони е искрен демократ или е приемник на Мусолини. „Джорджа Мелони казва, че нейната програма е консервативна. Според мен тя е определено реакционерска, не произхожда от либералния консерватизъм, а от следвоенния неофашизъм, което е нещо много различно“, казва Скурати.
През декември миналата година писателят публикува трактата „Фашизмът и популизмът. Мусолини днес“, в който прави паралели между риториката на фашисткия режим и тази на модерните суверенистки и популистки лидери, припомнят изданията „Стампа“ и „Фанпейдж“. Трактатът се появи в момент, в който популистите набират популярност в различни точки на света, от Европа през САЩ до Латинска Америка.
Монологът, с който стана инцидентът в РАИ, беше съкратена версия на статия на Скурати за в. „Република“, публикувана на 19 април. В статията и в монолога Скурати припомняше убийството на Джакомо Матеоти - италиански политик, журналист и антифашист, секретар на Обединената социалистическа партия, който на 10 юни 1924 г. е отвлечен и убит от фашистки отряд заради това, че изобличавал посегателствата, извършвани от зараждащата се диктатура на Мусолини. В същия монолог Скурати припомняше и масовото избиване от нацистите на 335 души в Адреатинските пещери в покрайнините на Рим. Тези хора били подбрани от нацистите с помощта на ръководителя на тогавашната римска фашистка полиция Пиетро Карузо. Сред тях имало политически и обикновени затворници, военни и цивилни италианци, плюс десетки евреи, заловени при антиеврейска операция в гетото на Рим. Те са били откарани в Адреатинските пещери и разстреляни на 24 април 1944 г. от нацистките военни, като това масово убийство е било в отговор на атентат, извършен от италианската Съпротива на 23 април срещу казарма на нацистите в Рим, в който загиват 35 души, сред които 33 нацистки военни и двама италиански цивилни. В монолога на Скурати се говореше и за масовото убийство в Сант'Ана ди Стацема, когато отстъпващи нацистки сили избиват на 12 август 1944 г. 560 цивилни само за 3 часа, като сред жертвите има и много деца. В монолога си Скурати напомняше и за масовите убийства през Втората световна война в селата Марцабото, Грицана Моранди, Монцуно и в района на масива Монте Соле в Апенините. Между 29 септември и 5 октомври 1944 г., в отговор на оказвана поддръжка от страна на местното население на Съпротивата в Италия, нацистите изтребват стотици хора там. Според различни източници жертвите варират от 770 до 1830, като сред тях отново има и много деца. През януари 2007 г. 10 бивши членове на нацистките СС са признати за виновни в тяхно отсъствие от италиански военен съд и са осъдени на доживотен затвор, припомня Би Би Си. Две години по-рано италиански съд осъди задочно на доживотен затвор и 10 бивши членове на нацистките СС за масовите убийства в Сант'Ана ди Стацема, допълва Би Би Си.
В монолога си след като припомняше тези мрачни събития от епохата на фашизма в Италия, Скурати казваше, че Мелони и нейната партия упорстват да обвиняват единствено нацистите за тези престъпления, но не и техните фашистки съучастници, а също така отричат и фундаменталната роля на Съпротивата. Той припомняше, че миналата година по повод 25 април Мелони дори не е споменала думата "антифашизъм" във връзка с Освобождението на Италия от нацистите и фашистите. „Докато тази дума - антифашизъм - не бъде произнесена от тези, които ни управляват, призракът на фашизма ще продължи да преследва дома на италианската демокрация", казваше Скурати.
Анулирането на монолога на Скурати породи вълна от критики в Италия. "РАИ вече не е обществена медия, а се превръща в мегафон на правителството“, заяви Ели Шлайн, лидерката на опозиционната Демократическа партия, която е основната опозиционна сила в Италия.
Ръководството на РАИ отрече да е анулирало монолога на Скурати заради цензура. А премиерът Мелони публикува в акаунта си във Фейсбук целия текст на Скурати, като остави на аудиторията си свободата да размишлява относно съдържанието му. В пост към текста Мелони обвини левицата, че вдига шум заради „предполагаема“ цензура на един монолог, докато Италия има много по-сериозни проблеми, за които трябва да се говори. „Левицата говори за режим, а отговорът на РАИ е, че е отказала да плати 1800 евро (месечната заплата на много служители) за едноминутен монолог“, заяви Мелони. „Не знам каква е истината, но с удоволствие публикувам текста на монолога (за който се надявам да не се налага да плащам)“, добавяше тя. После Мелони отбелязваше, че го прави, защото онези, които винаги са били пренебрегвани и цензурирани от обществената медия, никога няма да поискат цензурирането на когото и да е било, дори и на онези, които смятат, че с парите на гражданите трябва да се плаща тяхната собствена антиправителствена риторика.
Скурати отхвърли версията на Мелони, че монологът му е бил цензуриран заради спорове относно хонорара, който трябвало да му се изплати. Известни журналисти също се включиха в дебатите на страната на Скурати. Журналистката Бортоне прочете в ефира на програмата си анулирания текст на Скурати въпреки решението на ръководството на РАИ. Самият Скурати прочете монолога си по време на обществени прояви в Неапол и в Милано, редица издания го препечатаха, той се завъртя в интернет и беше изчетен демонстративно и от учащите в редица университети и училища в страната, припомнят италиански издания. Скурати е и сред специалните гости на започналото вчера в Торино литературно изложение, което е най-голямото в Италия.
На 6 май журналистката Бортоне беше поканена да говори на пресконференцията пред чуждестранните медии относно стачката на РАИ. Тя разказа тогава, че Скурати е трябвало да получи хонорар в размер на 1500 евро бруто, а не 1800, колкото споменава Мелони. Договорът му за участието му в предаването е бил финализиран пет дни преди анулирането на монолога му. Анулирането е станало, след като Скурати е дал предварително текста на монолога си на журналистката и тя го е предоставила на вниманието на ръководството си, както обикновено се случва. След анулирането Бортоне поискала обяснения от ръководството, но получила мъгляви разяснения, че то не искало Скурати да си прави платена реклама в РАИ. На пресконференцията на 6 май Бортоне заяви, че за първи път в кариерата си става свидетел на анулиране на договор с участник в телевизионна програма по разпореждане отгоре, пишат „Република“, „Либеро“ и „Прима онлай“.
В сряда ръководството на РАИ обаче представи коренно различна версия, според която самият Скурати е решил да анулира участието в програмата си, когато разбрал, че няма да получи предвидените 1500 евро хонорар, пише „Опън онлайн“. Ръководството първоначално решило да плати тази сума на писателя. Но след щателно проучване на въпроса решило, че участието му в програмата на Бортоне ще бъде без хонорар, тъй като Скурати по онова време бил в процес на рекламиране на своя творба и на филм, който бил направен по нея. Скурати бил информиран за тези промени и ръководството си помислило, че той е приел да участва в програмата без хонорар, но после той решил да не участва в програмата, а Бортоне представила нещата в подвеждаща светлина и с това накърнила имиджа на РАИ и сега рискува да получи глоба, защото срещу нея е започнала вътрешно разследване, пише „Опън онлайн“. Същевременно обаче разследване на „Република“ разкри за съществуването на вътрешна комуникация в РАИ, в която се говорело експлицитно за редакционни мотиви при взимането на решението за анулиране на монолога на Скурати.
И докато двата лагера спорят по този казус, който намери отзвук и в световните агенции, в Италия се появиха и информации за това, че монолог на италианската писателка Надя Теранова, вдъхновен от пропалестински протести на студенти в Пиза, щурмувани от полицията, е бил също сметнат за неподходящ за излъчване в ефира на РАИ, припомнят „Манифесто“ и „Република“.
Относно случилото се със Скурати в интервю за „Кориере дела сера“ на 22 април италианският журналист и писател Роберто Савиано, който стана известен с книгите и публикациите си срещу мафията, заради което животът му е перманентно в опасност, припомни, че той не веднъж е предупреждавал, че в РАИ при новите управляващи има цензура. Савиано трябваше да води по РАИ програма, посветена на битката с мафията, но в крайна сметка тя беше анулирана. Същевременно срещу него бяха заведени две дела за клевета от Мелони и от вицепремиера и лидер на партия „Лига“ Матео Салвини във връзка с негови изказвания срещу тях. Делото на Салвини срещу Савиано продължава да се гледа. По делото, заведено от Мелони, Савиано беше осъден миналата есен на глоба от 1000 евро условно заради това, че преди няколко години я нарекъл „копеле“, коментирайки твърдата антиимигрантска риторика на крайната десница, водеща до решения, в резултат на които умират деца мигранти.
В интервюто за „Кориере дела сера“ от 22 април Савиано казаше, че дори Мелони да е публикувала анулирания монолог на Скурати, това изобщо не означава, че в РАИ няма цензура. Савиано допълваше, че публикацията на Мелони с монолога е била съпроводена с такива коментари, които биха могли да се възприемат като сплашване срещу един гражданин, което било нейният метод на действие. Савиано припомняше, че в края на миналата година Мелони по време на фестивала „Атрею“, организиран от нейната партия в Рим, е заявила, че самият той изкарвал пари, като говорел за мафията. Сега десни медии казват, че Скурати също изкарва пари, като говори за фашизма, заяви Савиано. „Подобни приказки превръщат хората в мишени за привържениците на Мелони“, подчерта писателят и добави, че това че Мелони е публикувала текста на Скурати не я превръща в защитник на свободата на словото. Публикацията просто е била насъскване на нейните поддръжници срещу монолога на Скурати, допълва Савиано.
Стачката в РАИ, за която една от причините беше анулирането на монолога на Скурати, беше организирана малко след като прочутият италиански телевизионен водещ Амадеус обяви, че напуска медията и преминава в частната телевизия „Нове“ на медийната група „Дискавъри“, където ще води няколко програми. Амадеус от 5 години водеше и фестивала в Сан Ремо, съорганизиран и излъчван от РАИ. Смята се, че уменията му като телевизионен водещ са допринесли за високата зрителска аудитория на феста. Но някои прояви на участници и гости на Сан Ремо в последните му две издания породиха разнородни полемики в Италия, а представители на управляващите го набедиха, че се е превърнал в сцена на антиправителствени изяви и се е политизирал ненужно.
Напускането на Амадеус беше поредното излизане на известен водещ от РАИ. Миналата година към „Нове“ от РАИ премина и предаването на Фабио Фацио, в което гости по традиция са актуални лица от новините в политиката, културата, спорта, светския живот, сред които папа Франциск, Барак Обама, Мадона, Фани Ардан и много други. За програмата на Фацио се смяташе, че е донесла голяма аудитория на канала „РАИ Тре“, но десницата я набеждаваше, че се е превърнала в платформа на левицата и на либералните идеи.
Преминаването на известни лица от РАИ към „Нове“ се превърна в повод за редовни шеги в сатиричната програма „Фратели ди Кроца“ на телевизионния водещ Маурицио Кроца, излъчвана също по „Нове“. Кроца дори нарече телевизията си „Остров Лампедуза за журналистите бежанци от РАИ“. В програмата си, в която ежеседмично Кроца прави пародии на италиански политици, неотдавна той разигра сцена, в която пародийна версия на Мелони се възмущава, когато журналист споменава думата "критика" във връзка с нейното правителство. Накрая в скеча се стигаше до извода, че най-подходящо е Мелони да си се самоинтервюира, за да не й бъдат задавани неудобни въпроси.
Във връзка с неудобните въпроси, повдигани от журналисти на РАИ, в края на април стана ясно и, че премиерът на Албания Еди Рама се обадил на Паоло Корсини, директор на отдела за задълбочен анализ на информационното съдържание в РАИ, заради репортаж в разследващото предаване „Рипорт“ по „РАИ Тре“ относно миграционното споразумение между Италия и Албания. Рама възразил пред висшия кадър на РАИ, че репортажът съдържал лъжи и клевети, бил пристрастен и представял Албания като „люлка на престъпността в Европа“, припомнят Франс прес, Асошиейтед прес, „Фато куодиано“ „Стампа“, „Република“. В допълнение Рама публикувал и възмутени постове в социалните си канали срещу водещия на „Рипорт“ Сигфридо Ранучи във връзка с програмата, в която се казваше, че ключова роля в миграционната сделка между Италия и Албания е изиграл секретарят на албанското правителство Енджел Агачи, който в миналото е бил адвокат на албански наркотрафиканти, съдени в Италия. В програмата на Ранучи се изразяваха и опасения, че 650-те милиона евро, които Италия ще инвестира в изграждането на италиански центрове за мигранти в Албания, може би няма да попаднат в подходящи ръце. От РАИ потвърдиха, че Рама е звънял по телефона, но описаха разговора с него като „сърдечен“. Самата Мелони неотдавна също публично разкритикува РАИ заради същото предаване. На партиен митинг в Перуджа на 28 април тя заяви, че Рама и албанският народ са били линчувани от медията заради това, че помагат на Италия да се справи с незаконната миграция, припомнят Асошиейтед прес и РАИ. Тази позиция на Мелони беше на свой ред разкритикувана от представители на опозицията в Италия, според които тя вместо да защитава италианската медия от опита за натиск над нея от страна на чужд лидер, обявява едно медийно разследване, посветено на харченето на пари на италианските данъкоплатци, в линч на албанците.
24-часовата стачка в РАИ на 6 май беше поредният протест от страна на италиански журналисти срещу, както те казват, заплахите за свободата на словото и на изразяването в Италия, допълва Асошиейтед прес. В друга италианска медия - агенция АДЖИ, журналистите също стачкуваха неотдавна заради предложение тя да бъде придобита от депутат от партията на „Лига“ на Салвини - коалиционен партньор в правителството на Мелони. Въпросният депутат вече контролира три консервативни издания в страната. Този казус дори беше споменат в тазгодишното издание на доклада на организацията „Репортери без граници“ за свободата на медиите по света. В този доклад Италия слезе с 5 места по-надолу, до 46 място от общо 180, допълва Асошиейтед прес. Така тя се озова в категорията на така наречените проблематични страни заедно с Полша и Унгария.
Самата Мелони още на годишната си пресконференция на 4 януари трябваше да отговаря на въпроси относно ситуацията в РАИ. Тогава тя припомни, че докато е била в опозиция през годините, нейната партия е получавала много малко време за изява в медията и информациите за нея са били съобщавани по нощите, докато например Демократическата партия с рейтинг по онова време под 20 процента е присъствала постоянно в емисиите на РАИ. Още тогава Мелони отхвърли критиките на опозицията, че превръща РАИ в медия на дясното правителство, заради която вече на шега я наричат „Теле Мелони“.
Що се касае до позицията на Мелони спрямо фашизма, заради която тя е критикувана в анулирания монолог на Скурати, още при встъпването си в длъжност през октомври 2022 г. тя заяви пред парламента, че никога не е изпитвала симпатия към режими като фашисткия, управлявал Италия от 1922 г. до 1943 г., припомня Франс прес. А на 25 април Мелони в пост във Фейсбук написа: „В деня, в който Италия празнува Освобождението, което с края на фашизма постави основите на завръщането на демокрацията, ние потвърждаваме отново нашата неприязън към всички тоталитарни и авторитарни режими. Тези от вчера, които потискаха народите в Европа и света, и тези от днес, на които сме решени да се противопоставим с ангажираност и смелост. Ще продължим да работим в защита на демокрацията и за една Италия, която най-накрая е в състояние да се обедини около ценността на свободата. Да живее свободата!“.
Редица медии, в това число и световни агенции обаче припомнят, че корените на партията на Мелони могат да бъдат проследени назад във времето до Италианското социално движение – политическа сила, съставена от привърженици на Бенито Мусолини след края на Втората световна война. В логото на партията на Мелони е втъкано и логото на Италианското социално движение, припомня Франс прес.
Опасения, че десницата превзема институции от медийно-културната сфера се появиха и по други поводи в последно време. През октомври миналата година италианският министър на културата Дженаро Санджулиано номинира за нов президент на Фондацията на Биеналето във Венеция 60-годишният Пиетранджело Бутафуоко, който на младини е бил крайнодесен активист, но след това е възприел по-традиционни консервативни позиции, отбелязва АНСА. Бутафуоко, който е мюсюлманин, е автор на редица книги, в които проявява остроумен хумор, хаплива ирония и умение да провокира читателя. По повод назначението му левоцентристката опозиция в Италия обвини десницата, че „заграбва Венецианското биенале, както е заграбила и РАИ“, припомня АНСА. Според Мелони обаче назначението бележи още един пробив за десницата в един орган, начело на който обикновено са били назначавани левичари. Въпреки че е набеждаван от левицата, че е човек на десницата, Бутафуоко пише статии за няколко италиански издания, които критикуват остро Мелони, като например „Фато куотидиано“, или „Република“. Той е автор на публикации и в изданията „Фолио“ и „Соле 24 оре“.
Скандал избухна и когато през януари неаполитанският театрален режисьор Лука де Фуско, за когото се твърди, че е близък до председателя на парламентарната комисия за културата и депутат от „Италиански братя“ Федерико Моликоне, беше избран за директор във фондацията „Римски театър“, ръководеща няколко театъра в столицата. Изборът е станал на заседание на борда на фондацията, на което присъствали само негови членове от десницата, съобщават АНСА и „Рома тудей“. По повод това назначение опозиционната лидерка Ели Шлайн заяви, че правителството използва културата само, за да назначава там свои лоялни хора.
През февруари директорът на общинския музей на посещаваното от туристи градче Остуни в областта Пулия Лука Дел’Ати подаде оставка, след като в „Инстаграм“ публикува снимка на Мелони с главата надолу, което беше възприето като препратка към смъртта на Мусолини, обесен с главата надолу на площад в Милано на 29 април 1945 г., припомня АНСА. Партията на Мелони веднага призова за отстраняването на директора. Той се извини за проявата си на лош вкус, породена от негово импулсивно възмущение от конкретни действия на Мелони, но добави, че смята акаунта си в Инстаграм за лично пространство на изява.
През април миланският театър „Ла Скала“ се сдоби с нов директор - италианеца Фортунато Ортомбина, който от 2017 г. беше директор на венецианския театър „Ла Фениче“. Ортомбина е работил в „Ла Скала“ като координатор на творческата дирекция в периода 2003 г.-2007 г., така че за него това е като завръщане у дома. Той беше назначен по препоръка на министъра на културата Дженаро Санджулиано и ще замени на поста французина Доминик Мейер, който беше начело на „Ла Скала“ от четири години. Мейер ще остане на позицията си до август 2025 г., а Ортомбина ще встъпи в длъжност през септември 2024 г. като по този начин ще има период на двама директори начело на театъра и на плавен преход във властта. Назначението на Ортомбина беше възприето обаче от някои членове на административния съвет на миланския театър като прокарано от правителството на Мелони, което иска италианци да оглавят водещите културни институции в страната, отбелязва Франс прес. Ортомбина каза, че никога не е търсил подкрепата на никого за този пост, който е признание за труда му досега. Но в италиански медии се появиха критики, че докато е бил на ръководна позиция в „Ла Фениче“, той е възлагал на сина на министърката на институционалните реформи Мария Елизабета Казелати – Алвизе Казелати, дирижирането във венецианския театър на редица концерти и опери.
/ПТА/
news.modal.text
