site.btaВсички срещу Мелони

В предизборната кампания за европейските избори в Италия няколко проевропейски настроени партийни лидери  се изправят в оспорвана битка с премиера Джорджа Мелони в петте италиански избирателни окръга. Повечето от тези кандидати са стари познайници за италианците, а предизборното противопоставяне между тях и премиера превръща предизборната кампания в битка от типа „Всички срещу Мелони“.

Лидерката на левоцентристката Демократическа партия Ели Шлайн оглави нейните изборни листи в Централен и Островен район, но предупреди, че ако бъде избрана, ще се откаже от мандата и ще продължи работата си като италиански депутат. Подобно на Мелони и тя беше вписана в листите както с пълното си име Етел Елена Шлайн, така и само с умалителното си име Ели.

Шлайн е родена в Лугано, в Швейцария, на 4 май 1985 г. в семейството на американския политолог от еврейски произход Мелвин Шлайн и на италианската университетска преподавателка по право Мария Паола Вивиани. Предците на баща й са от село близо до Лвов, но са го напуснали още по времето, когато територията е била част от Австро-Унгарската империя, и са заминали за САЩ. Дядото по майчина линия на Шлайн е бил антифашист. Ели Шлайн има брат и сестра. Брат й Бенджамин е математик, а сестра й Сузана е дипломат.

Ели Шлайн е юрист, специалист по конституционно право. Първият си политически опит получава на 22 години като доброволец в щаба на Барак Обама в Чикаго по време на първата му кандидидат-президентска кампания, припомня в. “Кориере дела сера”. После Шлайн става част от ДП и през 2014 г. е избрана за евродепутат. Но през този период в редиците на демократите е извършен вътрешнопартиен преврат и тогавашният партиен лидер и премиер Енрико Лета е сменен от  Матео Ренци. Заради несъгласие с тази промяна, както и с партийния курс, подет от Ренци Шлайн напуска ДП и се включва в други политически проекти в лявото и екологичното политическо пространство. През 2019 г. не се кандидатира за преизбиране за евродепутат. Година по-късно участва в изборите за областна администрация на Емилия-Романя. Тогава начело на областта е избран Стефано Боначини, но Шлайн също се представя много добре и става заместник на Боначини. Когато начело на демократите отново се връща Енрико Лета през 2021 г., Шлайн постепенно се приобщава отново към идеите на ДП. На парламентарните избори през септември 2022 г. тя беше избрана за депутат като независима, но малко след това официално поднови членството си в ДП и обяви кандидатурата си за партиен секретар на вътрешнопартийните избори, спечелени от нея.

Ако трябва се обобщи, Шлайн защитава гражданските права, в това число и правата на жените, на мигрантите, на ЛГБТ общността, брани екологични каузи, води битката за намаляване на бедността, за равнопоставеност и за равни възможности за всички, отстоява социалната справедливост, обявява се срещу медийната цензура и натиска над журналистите, критикува остро планираната от премиера Мелони реформа на конституцията, която би увеличила правомощията на министър-председателя. Шлайн спечели симпатиите на редица италиански интелектуалци и творци. Самата тя не крие симпатиите си към американските демократи Барак Обама, Камала Харис и Александра Оказио-Кортес.  В изказването си след победата си на изборите за лидер на ДП миналата година Шлайн спомена имената на още няколко чужди политици, които са я вдъхновявали през годините, сред които бившият гръцки финансов министър на радикалната левица Янис Варуфакис, бившата премиерка на Нова Зеландия Джасинда Ардърн, представителката на германските еколози и евродепутатка Ска Келер. Шлайн не крие и симпатиите си към екологичните каузи, бранени от шведската екоактивистка Грета Тунберг и към миграционните каузи, отстоявани от германския капитан на кораб, подпомагащ бедстващи мигранти в Средиземно море Карола Ракете, която влезе в конфликт с лидера на италианската крайна десница “Лига” Матео Салвини по времето, когато той беше министър на вътрешните работи на Италия и затегна антиимиграционните закони. Шлайн се възхищава и от покойната италианска писателка и интелектуалка Микела Мурджа, която не спираше да критикува десницата, както и от американската феминистка Лиса Левънстийн, професор по история в Университета на Северна Каролина.

През първата си година начело на ДП Шлайн наложи партията като основна опозиционна сила на управляващите „Италиански братя“ на Мелони. Но това все още не значи, че тя е успяла да убеди сънародниците си, че ДП е истинска алтернатива на десните в Италия. Тези опити се усложняват от това, че в историята на ДП, основана през 2007 г., тя не е управлявала самостоятелно, а винаги е била в състава на сложни правителствени коалиции. Често пъти в тях са влизали и нейни политически опоненти. Такова беше например правителството на Енрико Лета. А в периода 2019-2022 г. ДП първо беше част от коалиция заедно с антисистемното "Движение 5 звезди" и "Италия Вива" на Матео Ренци във второто правителство на Джузепе Конте, след което стана част от широката коалиция на Марио Драги. С това присъствие след управляващите ДП си навлече доста критики от страна на десницата, че е незаслужено на власт, тъй като ДП беше големият губещ на парламентарните избори в Италия през 2018 г., спечелени тогава от “антисистемните петзвездни” и десните. Дори и онези, които не се отъждествяваха с десницата, разкритикуваха ДП, че само и само да е във властта избира да бъде въвличана в противоестествени за нея коалиции. Една от целите на Шлайн сега е да се състави широка коалиция в лявото и в центъра, която да се противопостави на десницата на Мелони. Но засега подобно широко формирование не се осъществява. През зимата ДП и „Движение 5 звезди“ спечелиха в обща коалиция изборите за областен управител на Сардиния. И анализатори с интерес гледаха дали този нов модел на сътрудничество ще се повтори и на изборите за областни управители в Базиликата и Абруцо, но това така и не се случи.

В една все още консервативна Италия за някои Шлайн изглежда прекалено модерна. Тя се дефинира като бисексуална и в момента има връзка с жена. Мотото на Шлайн е: “Аз съм жена, обичам друга жена и не съм майка, но това не ме прави по-малко жена”. Но дали по-консервативните италианци ще предпочетат това мото пред мотото на Мелони „Аз съм Джорджа, аз съм майка, аз съм християнка, аз съм италианка“,, превърнало се дори в популярно рап парче?

Шлайн си навлече критики и по друг повод. Тя има три гражданства – италианско, американско и швейцарско. Зачестиха призивите тя да запази само италианското гражданство, тъй като да си гражданин на чужди страни, една от които не е член на ЕС, а другата пък е сред доминиращите страни в света, не се възприема като уместно за партиен лидер в една страна, която иска да бъде автономна във взимането на важни геополитически решения, но която се гордее и с ролята си на страна основоположник на ЕС.

Една седмица преди евровота допитванията на различни социологически агенции вещаят от 20 до 22 процента за демократите. В европейски план ДП е част от "Европейските демократи и социалисти"  и от Партията на европейските социалисти и нейни естествени съюзници за левоцентристките сили в страните членки на ЕС, като например партиите на Олаф Шолц и Педро Санчес.

Десноцентристката партия „Форца Италия“, която е коалиционен партньор в правителството на Мелони, но на евровота се явява с отделна листа, издигна за свой водещ кандидат италианския вицепремиер и външен министър Антонио Таяни в Североизточен, Северозападен, Централен и Южен район. Той е роден на 4 август 1953 г. в Рим. Завършва право в университета "Сапиенца" в столицата.  Посещавал е военен курс за специализация в областта на противовъздушната отбрана и в даден момент е бил диспечер в радарна база. Работи първоначално като журналист в изданията "Сетиманале" и "Джорнале". Работил е в новините на телевизия РАИ Уно. Бил е специален пратеник в Ливан, СССР, Сомалия. В политиката влиза като член на Младежкия монархически фронт. През 1994 г.  е един от съоснователите на "Форца Италия" на Силвио Берлускони. Става партиен координатор за областта Лацио. Същата година става депутат в италианския парламент. После става и  говорител в първото правителство на Берлускони. През същата година се явява и като партиен кандидат на изборите за Европейски парламент и започва и политическа кариера на европейско ниво. По време на тази еврокариера той е евродепутат, еврокомисар в комисията на Жозе Мануел Барозу, бил е заместник-председател и председател на ЕП и заместник-председател на Европейската народна партия. Владее английски, френски и испански.

През всичките тези години Таяни дълго време беше в сянката на партийния лидер Силвио Берлускони и неведнъж на него се падаше трудната задача да замита гафовете на милиардера, славещ се с близостта си в миналото с руския президент Владимир Путин и набедил през 2022 г. украинския президент Володимир Зеленски, че също е допринесъл за войната в Украйна. След смъртта на Берлускони преди година Таяни пое ръководството на партията и неговата задача беше да успее да я запази като индивидуална политическа сила въпреки прогнозите, че тя ще се разпадне или ще бъде погълната от партията на Мелони. Като външен министър в правителството на Мелони Таяни показва същия балансиран прагматизъм в дипломацията. В евроидеологически план той отхвърля коалиция с „Идентичност и демокрация“, но не и с либералите от „Обнови Европа“.

В навечерието на вота, „Форца Италия“, която участва в евроизборите, откакто е създадена, и която едно време беше движеща сила в четири правителства, сега според различните допитвания ще получи само между 8 и 9 при заявена от Таяни цел от 10 процента. През последното десетилетие рейтингът на партията спадна основно заради скандалите, свързвани с Берлускони, и сега под ръководството на Таяни тя все още не може да си върне рейтинга от годините на славното й минало. Според анализатори това отчасти се дължи и на факта, че Таяни няма харизмата на Мелони и остава в нейната сянка. Той вече обяви, че ако бъде избран за евродепутат също като Мелони и Шлайн ще се откаже от мандата си, за да продължи работа като вицепремиер и външен министър.

Центристите се представят на евровота разделени и съответно с две водещи лица, след като преди две години те успяха да се обединят за италианските парламентарни избори.

Бившият италиански премиер и бивш член на ДП Матео Ренци, основал през 2019 г. центристката партия „Италия Вива“, сега се явява в обща листа с още няколко политически формации, наречена „Съединени европейски щати“. Четиридесет и девет годишният Ренци, с юридическо образование, е също кандидат за евровота, но се регистрира на последно място в листите на „Съединени европейски щати“ в Северозападен, Централен, Южен и Островен район. По този начин той се разграничи от водачите на листи Мелони, Шлайн и Таяни, които след като са привлекли повече гласоподаватели, ще се откажат от евродепутатския си мандат.

Като центрист Ренци се опитва да е конструктивна опозиция на правителството на Мелони, като същевременно е в опозиция и на демократите на Шлайн, към които преди принадлежеше. Според някои италианци Ренци беше възприеман като най-популярен и иновативен политик през годините му като кмет на Флоренция (2009-2014 г.). Рейтингът му започна да намалява след вътрешнопартийния преврат, който той извърши след това срещу правителството на демократа Лета. Няколко години по-късно начело  на „Италия Вива“ Ренци допринесе и за свалянето на второто правителство на Джузепе Конте, от което беше част. След това прие да е част от широката коалиция на Марио Драги, която също се разпадна, въпреки че в този случай не Ренци беше причината. Когато на власт дойде десницата на Мелони, Ренци прогнозира, че това правителство ще просъществува само няколко месеца, но прогнозата му не се сбъдна. Сега той е  сенатор. А от една година е и главен редактор на изданието „Риформиста“, в което критикува и десницата и левицата, и се представя като алтернативния „трети“ за италианците.  В европейски план Ренци е на страната на либералите от „Обнови Европа“.

Допитванията вещаят за "Съединени европейски щати" между 4 и 4,5 процента.

Другото лице на центристите е бившият министър в правителствата на Ренци и на Паоло Джентилони – Карло Календа. Той е лидер на формацията „Действие“ и оглави листата й в Североизточен, Централен, Южен и Островен район. По образование Календа е юрист, заемал е и предприемачески позиции, преди да се захване с политиката и да оглави различни министерства. Сега е сенатор. В даден момент в миналото е бил и представител на ДП. Неговата партия също е в опозиция на десницата на Мелони и на левицата на Шлайн. Любопитното е, че в партията „Действие“ Календа е всъщност партиен секретар, но партиен президент е Мара Карфаня – едно време водеща фигура от „Форца Италия“ и една от любимките на Берлускони в четвъртото му правителство, в което тя беше колежка на Мелони. Заместник-партиен секретар на Календа е друга бивша видна представителка от „Форца Италия“ – Мария Стела Джелмини, която също беше колежка на Мелони в четвъртия кабинет на Берлускони. Календа успя да ги „примами“ на своя страна за изборите в Италия преди две години, нещо, което Берлускони тогава трудно преглътна.

Партията на Календа, подобна на партията на Ренци, в европейски план е от „Обнови Европа“. Допитванията й отреждат между 3,5 и 4,2 процента.

Ако обаче трябва да се търси кой е най-проевропейският измежду лидерите, влезли в предизборната битка срещу Мелони, то това е родената през 1948 г. Ема Бонино, лидерката на партия "Плюс Европа", която е част от листата „Съединени европейски щати“. Бонино е завършила университета „Бокони“ в Милано със специалност съвременни езици и литература. Била е  министър на международната търговия и европейските въпроси във второто правителство на Романо Проди, министър на външните работи в правителството на Енрико Лета, еврокомисар за защита на потребителите и здравеопазването в еврокомисията на Жак Сантер, многократно е била италиански депутат. Сега е италиански сенатор. Партията на Бонино, основана преди седем години, защитава идеите на силния европеизъм и на либерализма, а самата Бонино е смятана за една от ключовите женски фигури в италианската политика. Сега Бонино е водещ кандидат в листата на „Съединени европейски щати“ в Северозападен район и на второ място в листата на същата формация в Централен район.  Бонино спечели симпатиите на сънародниците си, когато през 2015 г. обяви, че страда от белодробен рак, но миналата година обяви, че се е излекувала.