Списание "Съвременник" представя в новия си брой неиздавания досега у нас английски автор Джоузеф Лойд Кар (1912-1994). Всеки момент предстои да излезе първият брой за 2024 г., в който продължаваме нашата концепция винаги да има един роман, да има разкази, да има поезия, интересни текстове, да бъде разнообразно списанието за верните ни читатели. Това каза за БТА главният редактор на изданието акад. Владимир Зарев.
БТА е медиен партньор на списание "Съвременник".
Кар има осем публикувани романа, в "Съвременник" излиза "Месец на село", спечелил наградата "Гардиън" за проза на английски писатели и номиниран в краткия списък за награда "Букър". Романът е прекрасен, психологически, в който се описва английската провинция, с интересни персонажи и малко мистика, каза Зарев.
Разказите в новия брой са на Олдъс Хъкли, Джойс Каръл Оутс, Далъс Уиб, Шийла Колър, българския писател Иван Митев. "Обръщам внимание на Митев, защото той излиза за пръв път в "Съвременник", но е много интересен автор и разказите му заслужават специално внимание. Поезията е представена от Урсула ле Гуин, известна на българския читател като автор на романи, но поезията й е много интересна. В списанието, освен това, сме включили и прекрасните стихове на Рада Александрова, в които тя възпява раздялата с дъщеря си. Много силна, трагична поезия", поясни Зарев.
Той обърна специално внимание на биографичен текст на Пенчо Ковачев за Йордан Радичков, в който авторът разказва за непознатите за аудиторията детство и младост на писателя. "Самият Радичков още от дете е бил любознателно дете, младостта му е доста странна, и мисля, че текстът ще допринесе за познанието на този безкрайно любопитен български писател. Тези спомени достигат до знаменитата му книга "Свирепо настроение" - изначална, много важна книга", каза главният редактор на "Съвременник".
"В "Ателие" представяме чудесната млада художничка Живка Маринова. "Критическите хроники" са познати на читателя ни - за поезия ги води Патриция Николова, за проза - Митко Новков, разглеждат най-новите и интересни явления в българската литература", добави той.
"Съвременник" е елитно списание за българска и преводна литература. То беше създадено в далечната 1974 г. и има славна 50-годишна история. Негов първи главен редактор беше незабравимият Павел Вежинов, който, освен голям писател, беше и прекрасен главен редактор", спомни си Зарев. "Вежинов винаги идваше в кафенето на Съюза на писателите, където провеждахме редакционните колегии, защото списанието беше сбутано в малка стаичка, на първия етаж, на сградата на съюза. Той носеше кариран каскет, влизаше, поръчваше си водка и знаехме, че щом поръча втора или трета водка, ще бъде изключително интересно заседание", разказа Зарев.
В онези години тиражът на списанието достигна 17 500 екземпляра, малко вестници днес имат такъв тираж. Благодарният читател нарече списанието "прозорец към света". "Съвременник" минава за една от най-дефицитните стоки по онова време.
"Трудно, почти невъзможно, бе да се абонираш за него. В РЕП го продаваха под масата. Майка ми, например, винаги ме молеше за един брой, който да даде на кварталния месар, за да й отделя по-хубаво месо. Но месарят не го четеше, а го даваше на продавачка в "Кореком", която твърде вероятно също да не го е чела и го е давала другаде. Списанието бе наистина изключително търсено. От РЕП ни натискаха да увеличим тиража, но Павел Вежинов се съпротивляваше и предпочиташе да има дефицит, за да се запази интереса към изданието", припомни Зарев.
"Аз имам 50-годишен трудов стаж, но винаги съм работил единствено и само в списание "Съвременник" - като редактор, завеждащ отдел "Чужда литература", през 1983 г. Павел Вежинов ме направи зам.-главен редактор, а от 1988 г. имам честта и удоволствието да съм главен редактор на списанието", каза Владимир Зарев. Той добави, че като главен редактор е имал доста неприятности и обяснява първите с това, че поема изданието точно във времената на промяната. "Тогава три пъти ме викаха в ЦК на БКП - за това, че си позволихме да преведем роман на Солженицин, след това за романа "1984" на Оруел, тогава стана голям скандал, но стотици хора ни се обадиха да ни благодарят за този невероятен роман, както и за пиесата на Йордан Радичков "Образ и подобие". Тогава някой беше казал на Тодор Живков, че в тази пиеса се оглежда неговия образ. След 10 ноември говорих с Радичков и той ми каза, че това е просто образ на един диктатор, но ако Тодор Живков се е познал в него, това е друг въпрос", разказа Зарев.
След 10 ноември 1989 г. настъпват доста бурни години за "Съвременник", но изданието успява да оцелее. Цената на хартията и на печата се увеличава драстично. В същото време книгоиздаването се развива. Всичко това води до спад в тиража на "Съвременник" и до финансови трудности. Главният редактор Зарев си спомня знаменателни срещи и усилия, за да спаси списанието.
"Направихме издателство "Съвременник", в което започнахме да печатаме стойностни, качествени романи. Тогава тиражите бяха по 30-40 хиляди екземпляра. В редакцията бяхме много хора и парите не достигаха. С директора на печатница "Димитър Благоев" тогава се договорихме издателството да предложи интересно заглавие с голям тираж, а те да осигурят хартията и печата на изданието. Той прие и тогава издадохме романа "Вечната Амбър" в невъобразимия тираж от 320 000 екземпляра. Тогава цели камиони с романа се продаваха за минути. Приходите - няколко милиона лева, бяха използвани за ремонт на Съюза на писателите и за списанието не остана нищо. За да оцелеем, започнах да търся богати хора, нямате представа на какви унижения съм се подлагал. Нужни бяха няколко хиляди долара, за да се спаси списанието", каза Зарев.
След това обаче нещата потръгват. Споделил тегобите си пред писателя Димитър Шумналиев, който тогава е заместник- главен редактор на вестник "Труд". "Главният редактор Тошо Тошев реши да вземе "Съвременник". Казваше - вие сте нашата брошка, да, но брошка без костюм не става, казвах му аз. Сделката стана между Тошо Тошев и тогавашният председател на Съюза на писателите Николай Хайтов, който знаеше, че списанието ще загине до месеци, ако не се намери решение, тъй като загубите бяха доста големи. Хайтов се съгласи да го предаде на Тошо Тошев, като договорката беше списанието да смени собственика си без прехвърляне на пасивите и активите на изданието. Хайтов се съгласи, но ми каза да не казвам на никого, за да не попречи някой на споразумението. И така списанието започна да излиза при в. "Труд", настаниха редакцията в малък апартамент срещу редакцията на вестника, поеха ни всички разходи. Тогава списанието започна да излиза с цветни корици и цветна кола, което бе важна промяна, и ни върнаха спокойствието", спомня си Зарев.
Той припомня, как след навлизането на германската медийна група ВАЦ на българския медиен пазар, тя се съгласява да продължи да издава "Съвременник". Това бяха най-спокойните времена за мен като главен редактор и за списанието, каза Зарев. "После, с падането на тиражите на вестниците, пострада и списанието, и то спря. С моя приятел проф. Михаил Неделчев отидохме при новия собственик на групировката Любомир Павлов и той склони да издава списанието чрез издателство "Труд". Впоследствие то стана част от групата "24 часа". Венелина Гочева издава сп. "Съвременник" и до днес, и дано продължи да го прави в бъдеще", завърши краткото описание на дългата история на "Съвременник" Зарев. Той я обобщава като непрекъсната борба за оцеляване. "Ще ми се държавата да се досети, че сп. "Съвременник" и няколко литературни издания като него са културен феномен, който трябва да бъде запазен, който трябва да бъде оценен. Настоявам, че националната ни духовност, националната ни култура, има отношение към националната сигурност повече, отколкото четири-пет полуживи самолета", каза Владимир Зарев.
***
Владимир Зарев е роден на 5 октомври 1947 г. в София. Автор е и на романите „Хрътката“ (1987), „Хрътката срещу хрътката“ (1990), „Лето 1850“ (1988), „Разруха“ (2003), „Поп Богомил и съвършенството на страха“ (2004), „Светове“ (2008), „Орлов мост“ (2015), „Чудовището“ (2019), „Объркани в свободата“ (2022). Романите му се превеждат на много европейски езици, а романът му за времето на прехода в България - „Разруха“ (2003) става бестселър в Германия и САЩ. Германската литературна критика отбелязва, че Владимир Зарев е изключително явление в българската литература, а неговият роман „Разруха“ е най-добрата книга, написана за прелома в Европа от 1989 г.
/ДД/
news.modal.text
