site.btaБългарка в Америка инициира кампания за набиране на средства за читалището в Ковачевица

SM 16:13:01 21-01-2022
MG1610SM.005
Америка - музика - кампания - Ковачевица

Българка в Америка инициира кампания за
набиране на средства за
читалището в Ковачевица


София, 21 януари /Мартина Ганчева, БТА/
Българката Лора Чекоратова, която живее и работи в Америка от 30 години, инициира кампания за набиране на средства за читалище "Светлина" в Ковачевица. От специално създадена страница в интернeт, сънародничката ни и нейни колеги музиканти от дарителско общество "Светлина" призовават местни жители от село Ковачевица и община Гърмен, както и приятели от цяла България и цял свят, да се включат.

Лора Чекоратова е родена в София. Започва да свири на пиано от четиригодишна. На девет изнася първия си рецитал в СМУ "Любомир Пипков", където получава началното си образование. През 1992 г. продължава в Джулиард скул в Ню Йорк.

Още като студентка печели редица стипендии и награди, включително първа награда на международния конкурс за пианисти "Washington International". Нейният силов дебют в Кенеди център, Вашингтон, е последван от рецитали, камерни концерти и участия в международни фестивали на най-престижните сцени в САЩ. Записвала е многократно за радиото и телевизията в САЩ, Финландия, Швеция и България. От 2005 г., заедно с известни български музиканти и Американска фондация за България, създава концертния цикъл "Bulgarian Concert Evenings in New York" в Генералното консулство на България в Ню Йорк и води организацията на концертите дванадесет поредни сезона. През последните няколко години пренася музиката от Ню Йорк и в село Ковачевица, където организира фестивала "Неотъпкана пътека".

Ето какво сподели Лора Чекоратова в специално интервю за рубриката BG СВЯТ.

Дълъг ли беше пътят от София до Ню Йорк? Какво ви накара да изберете живот в чужбина, на хиляди километри от дома?

Когато заминах през 1992 година, нещата в България бяха много тежки. Светът буквално рухна пред мен. Беше вълнуващо и имаше надежда, но знаех, че ще отнеме десетилетия, преди да видим някаква промяна. Всички колеги и приятели се разбягаха. Аз бях амбициозна, исках да съм в най-добрата консерватория на света. Работих здраво и се насочих към Джулиард, където през 90-те лека полека създадохме цяла колония от българи, включително световноизвестните Мила Георгиева и Росен Миланов. Средата беше отлична и тя постави началото на интереса към българската музикална култура в Ню Йорк, първо в академичните среди, след това и благодарение на дейността на нашата културна общност тук.

Вече над 25 години живеете и работите в САЩ. Какво ви липсва от България?

Много неща ми липсват. На първо място семейството и приятелите ми. Липсва ми и начина на живот в България, който е по-спокоен, има в него един момент на наслада, който липсва в Ню Йорк, където всички постоянно бързаме. Аз обожавам София. Мисля, че напоследък столицата ни става все по-хубаво място за живеене. Липсват ми разходките до Витоша, уикендите в Рила и разбира се, моята голяма любов - село Ковачевица.

Поддържате ли контакт с други българи в Ню Йорк. Какъв е животът на българската общност там?

О, да, в Ню Йорк има голяма българска общност. Поддържаме постоянен контакт покрай концерните вечери, които организираме вече повече от 17 години и които са не само културни събития, но и възможности за общността да се събира редовно. В Ню Йорк има прекрасни българи с невероятни професионални постижения в бизнеса, медицината, изкуствата. Гордея се с моите сънародници и се радвам че много от тях подкрепят всички мои инициативи.

А вашият живот какъв е?

Моят живот е типичен за Ню Йорк - работя много, но нещата, с които се занимавам са изключително интересни и ми дават много енергия. Освен с българската организация в Ню Йорк, работя на още три места - преподавам в подготвителния клас към консерваторията Манес ( към Ню Скул), артистичен директор съм на една от най-престижните организации за млади музиканти "Салон на виртуозите" и същевременно развивам дейността на моята фондация в България "Неотъпкана пътека". Често имам и концерни изяви и пътувания. Участвам и в различни семинари и конференции. По време на пандемията целия този живот се прехвърли онлайн.

Родителите ви са инженери, а вие музикант. Как пламна любовта към музиката?

Моят баща е много музикален и е свирел на пиано до консерватория. В казармата се среща с бащата на Васко Василев, приятели са и до днес. Бащата и майката на Васко, и двамата са музиканти, откриха, че имам качества и абсолютен слух и ме насочиха към музиката.

Вие сте съосновател на поредицата "Български концерни вечери в Ню Йорк". Разкажете ни за тази инициатива.

През 2005 година в Ню Йорк имаше млад и енергичен генерален консул - Антон Карлов. Заедно с видни български музиканти тук - Павлина Доковска и Стефка Евстатиева - организираха кампания за набиране на частни дарения за закупуване на роял в консулството. Включих се и аз заедно с моя съпруг цигуларя Георги Вълчев. Парите се събраха за нула време. На следващата година направихме организация, като привлякохме много колеги от Джулиард и другите консерватории в Ню Йорк. Създадохме традиции, които развиваме и до днес. В Ню Йорк няма български културен център, използваме залата на консулството, както и други зали като Карнеги (камерната зала) и различни клубове и други интересни културни сгради, каквито тук има много. Заедно с фондацията на Елизабет Костова, която работи за българската литература, ние де факто представляваме един мобилен и гъвкав културен център. Често работим с други центрове като Чешкия и Полския например, които имат прекрасни сгради и са много отворени за колаборации.

Имате и друг интересен проект в България - "Неотъпкана пътека". Кога и как се зароди идеята?

Когато се родиха моите деца, започнах да прекарвам летата си в България, за да могат и те да се усетят като българчета. Но тъй като не мога да бездействам дълго, започнах да мисля за подходяща работа, която да мога да върша, без да съм физически в България целогодишно. От там ми дойде концепцията за летен фестивал на необичайно за класическа музика място, който да дава възможност на участващите музиканти да работят задълбочено заедно и да представят необичайни програми на уникално място. Започнах да търся място. По съвет на приятели в Ню Йорк посетих Родопите.

 Направихме си едно незабравимо пътешествие. Тръгнахме от Пловдив, оттам отидохме в Павелско, където летуват нашите приятели Манол Пейков (държавник и издател) и Яна Делирадева (диригент.) Заедно обиколихме всички села и градчета в Родопите. Накрая стигнахме в Ковачевица.

Като видяхме селото и читалището, веднага разбрахме, че сме намерили мястото. Беше любов от пръв поглед. После научихме историята на селото, запознахме се с всички. Обадихме се на Мариана Карпатова, мецосопран, която е от Гоце Делчев и цигуларя Никола Таков, който е в Памплона. Присъединиха се и други съмишленици. Стъпка по стъпка тръгнахме по нашата пътека. След три години вече можем да кажем, че сме се установили и е време да разширяваме дейността си - в момента водим кампания за набиране на средства за реставрация и поддръжка на читалището в Ковачевица.

Лятото ще стартираме и програма за развитие на благотворителността, чрез музика, при най-младите. Мариана организира лагер по хорово пеене, а децата изнасят концерти в домове за сираци и възрастни хора. Отделно правим и образователни концерти. Важно е класическата музика да стане редовна част от живота на хората в малките населени места. Публиката е много музикална и сърдечна. В България има много потенциал, от нас зависи да го реализираме.

Популярни ли са, ценени ли са българските музиканти по света?

Ценени са, разбира се. В неделя сме в Метрополитан опера на рецитал на Соня Йончева. Росен Миланов дирижира четири престижни оркестри, Добринка Табакова е един от най-търсените композитори. Списъкът от български музиканти на световната сцена е безкраен. Това е един безценен ресурс. Много от нас редовно работят и за България. Не забравяйте, че организациите и тук, и в България, които направихме, са създадени и работят на доброволни начала, правим го, защото е важно и защото виждаме, че се цени и има бъдеще.
/МГ/