site.btaБългарски учени ще изучават взаимодействието на коронавирусите с тъканите и органите

EZ 08:30:01 22-01-2022
RZ1413EZ.006 08:30
Варна - учени - проект

Български учени ще изучават взаимодействието на коронавирусите с тъканите и органите


Варна, 22 януари /Мила Едрева, Георги Генчев, БТА/
Български учени започват работа по нов проект и ще изучават основните характеристики на коронавирусите, както и тяхното взаимодействия с тъканите и органите на тялото. Това каза за БТА проф. Христо Найденски от Българската академия на науките.
Проектът е със заглавие "Коронавирусни инфекции - взаимодействие на клетъчно и гостоприемниково ниво в светлината на концепцията "Едно здраве". Финансиран е от Фонда за научни изследвания към МОН, обясни Найденски. По думите му това ще бъде мултидисциплинарно изследване като работата ще протече в лаборатории към департамента по Инфекциозна микробиология. В рамките на проекта предстои да бъде създадена лаборатория с ниво на безопасност BSL2+, снабдена с ламинарен бокс клас BSL3, допълни Найденски. Той уточни, че осигуряването на такова оборудване е наложително, тъй като предпазването на персонала при работа с най-рискови материали е от изключително значение. Този лабораторен уред - бокс изолатор, е подходящ при подготовка (разреждане или дозиране) на циторедуктивни медикаменти, а също и при работа с всякакви опасни и биологични материали, обясни Найденски. По думите му придобиването на клас BSL3 ще позволи на родните учени да изучат основните характеристики на коронавирусите и тяхното взаимодействие с тъканите и органите на макроорганизма.
Все още малко знаем за протеина CD147-spike рецептор на клетки-гостоприемници, за който е установено, че е нов път за проникване на SARS-CoV-2, разказа още ученият. И уточни, че този протеин би бил допълнителна мишена за създаването на нови антивирусни стратегии и препарати, както и за намаляване на патогенетичния ефект при тези инфекции.
Екипът, който ще работи по проекта, включва специалисти с богат експериментален опит от специалностите хуманна и ветеринарна медицина, фармация, биология, биофизика и др., допълни Найденски. По думите му партньор по програмата е и Институтът "Пастьор" в Атина. Професорът допълни, че в продължение на 36 месеца ще се изпълняват множество научни задачи, като ключов въпрос е да се изяснят патогенезата и механизмите на наблюдаваното увреждане на тъканите на известните коронавируси (CoVs, в т.ч. и SARS-CoV-2).
В рамките на проекта ще бъдат изяснявани и въпроси, свързани с имунния отговор при експериментален животински модел - зайци. Ще се търси и връзка между патогенетичните механизми при коронавирусна инфекция на животни и хора, както и ще се работи върху разработването на ефективни терапевтични стратегии.
Найденски коментира още, че идеята на доц. Волф Любке за разработването на лечебни препарати въз основа на антитела, добити от коластра на животни, е много рационална и с доказана ефективност в лечението на пациенти със средно- и тежкопротичаща инфекция. Според него все още в обществото обаче остава неразбрана превантивната роля на антителата за ограничаване разпространението на COVID-19. Липсата на достатъчно донори за реконвалесцентна плазма също е сериозна пречка, а използването на такава от животни изисква допълнителни проучвания. В нашия проект сме поставили фундамента на тези проучвания, обясни Найденски.
За да може науката да бъде ефективна и да върви преди събитията, е нужно да се направят и промени в законодателството, каза още ученият. Той посочи, че пример за забавящи норми е Законът за обществените поръчки, тъй като обявяването на една такава "изяжда" около 8-10 месеца от началото на всеки проект.
Обществото трябва да разбере, че всяко придобито знание за даден причинител/патоген има своето значение за борбата и превенцията на епидемиите, епизоотиите и епифитотиите, допълни Найденски. И обобщи, че, ако процесът на проучванията прекъсне по някакви причини, това би довело до дефицит на знания и готовност за справяне при поява на инфекциозно заболяване при хора, животни или растения.
/РЗ/