site.btaОБНОВЕНА Комисията по културата и медиите в НС прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет

Комисията по културата и медиите в Народното събрание (НС) прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет. 

На заседание днес „За“ гласуваха 10 народни представители, „Против“ бяха двама – Ангел Янчев и Костадин Костадинов от „Възраждане“. Манол Пейков от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) се въздържа.

Обстоятелствата налагат един значително по-консервативен подход в бюджета за култура, каза министърът на културата Мариан Бачев. Той отбеляза, че според показателите по бюджета на Министерството на културата, включени в законопроекта за държавния бюджет за тази година, предвидените приходи в законопроекта за бюджета са в размер на 54 130 000 лева и включват увеличение от 6 130 000 лева спрямо Закона за бюджета за 2024 г. „Увеличението е за организациите в системата на сценични изкуства, музеите и галериите и училищата по културата и изкуствата“, каза министърът. 

„Предвидените разходи по бюджета на министерството са в размер на 457 163 900 лева. В сравнение със Закона за бюджета за миналата година ръстът в разходите е малко над 13 процента“, добави той.

Българската телеграфна агенция (БТА) пести бюджетни средства, докато се развива, каза генералният ѝ директор Кирил Вълчев и призова парламента да приравни възнагражденията в обществените медии с учителските. Той обясни, че агенцията е намалила необходимите целеви разходи за 2025 г. с 3,6 милиона лева. 

„БТА винаги е търсила средства с точни и ясни изчисления за финансиране от държавния бюджет и затова се обръщаме към парламента при евентуално преразпределяне на пари в държавния бюджет за 2025 г. да обмислите приравняването на възнагражденията в обществените медии и експертите в Съвета за електронни медии с тези на учителите“, каза Кирил Вълчев. По думите му това означава тези възнаграждения да бъдат увеличени до 125 процента от средната заплата за страната.

Изпълняващата длъжността председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) Симона Велева отбеляза, че медийният регулатор прави всичко възможно по своите сили и капацитет да изпълнява надлежно задълженията си по закон, като развива активно редица дейности. 

СЕМ има бюджет от 3 445 800 лв, заложени в Закона за държавния бюджет. Разбираме добре ситуацията в държавата и липсата на средства, каза Велева. Тя представи пред депутатите актуални данни за работата на регулатора.  „За миналата година сме осъществили 20 568 часа наблюдение на над 50 телевизионни програми, 7541 часа надзор на радиопрограми, 1933 часа – на програми на БНТ, 3665 часа – на БНР“, посочи изпълняващата длъжността председател на СЕМ. 

Генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев апелира да се гледа на бюджета на обществените медии като на инвестиция в качествената журналистика, в демокрацията, „защото обществените медии са един от стълбовете на демокрацията във всяко едно общество“. 

Митев посочи, че в момента разходите за персонал съставляват около 70 процента от всички разходи на Българското национално радио. „През последните години се стараем да извършваме непрекъснато оптимизации, като от 2021 г. насам щатната численост на радиото е съкратена с 100 бройки, като в същото време не само не сме закрили нито една от услугите, които предоставяме на българското общество, а и разкриваме нови, най-вече в областта на нелинейните медийни услуги“, каза той.

Българската национална телевизия (БНТ) изпълнява обществената си мисия и за тази цел в днешно време са нужни много повече пари, финансиране, мощности и технически възможности, коментира Емил Кошлуков, генерален директор на БНТ и председател на УС на БНТ.

Той каза, че обществената телевизия успява вече втора или трета година поред да бъде електронната медия с най-високо доверие в обществото според Института за изследване „Ройтерс“. „Както знаем, бюджетът е такъв и в момента не можем да очакваме да направим нови студиа или допълнителни програми“, посочи Кошлуков. Той даде пример с разработено от БНТ приложение за смарт телевизори и таблети, която би осигурила достъп до всички филми, всички предавания, архив от документалистика, сериали на БНТ.

Председателят на комисията по културата и медиите в Народното събрание Тошко Йорданов даде БТА за пример на държавните институции. „Не знам, колеги, дали сте ходили на 127-годишнината на БТА, но г-н Вълчев е живото доказателство за това как с неувеличен бюджет в сектор, в който по принцип няма пари, може да се направи видима разлика и в материалната база, и в качеството на услугата", каза председателят на комисията по културата и медиите в Народното събрание Тошко Йорданов.

Много сме разтревожени за сесията на ЮНЕСКО, каза народният представител от ПГ на ПП – ДБ Манол Пейков „Има опасения и информации, които изтичат, че намерения на Министерството на културата и на премиера са да откажем това домакинство и според нас това ще бъде едно страхотно фиаско. Фиаско за България, защото такава възможност се открива веднъж на две поколения, посочи той.

Според Димитър Николов (ГЕРБ-СДС) лесно се губят добри журналисти в момента, като голяма част от тях отиват именно към публичния сектор в сферата на образованието. „Наистина в момента журналистиката не е сред престижните професии. Говоря го като журналист издател вече с близо 30-годишна практика“, отбеляза той.

Депутатът от ПГ „Възраждане“ Костадин Костадинов отбеляза, че „Българската телеграфна агенция е най-обективната българска медия, която абсолютно обективно отразява абсолютно всичко и то - абсолютно професионално, с което смятам, че вие всъщност изпълнявате ролята, която ви е заложена според закона“. „Стана традиция в последните няколко години да даваме БТА, която е най-старата обществена медия в България, за пример“, добави той.

През миналата година имаше програма „Читалища“, която е много харесвана и много търсена от българските читалища - над 1400 читалища подадоха свои проекти, посочи Мариана Бояджиева от „БСП – Обединена левица“.

Тя се обърна към представителите на Министерството на културата, като постави въпроса за съществуването на тази програма през 2025 г.

Освен изисквания, хората, които работят в обществените медии, трябва да получават и мотивация. Това каза народният представител Искра Михайлова от „ДПС – Ново начало“.

Тя отбеляза, че се присъединява към идеята да се обърне специално внимание на обществените медии, както и че подкрепя апела относно заплащането.

Тома Биков (ГЕРБ-СДС) посочи, че е убеден, че има нужда от дълбока структурна реформа в българската култура. Говоря за промяна на модели на финансиране и основната задача пред настоящия екип е през тази година да подготви тези промени, каза той. 

В този бюджет, каквито и пари да се дадат, няма да се стигне до реален резултат. Истината е, че една немалка част от парите изтичат за неща, които не са свързани с културата, добави Биков.

„Бюджетът е далеч от идеалния, но е единственият възможен“, каза Любен Дилов-син от ПГ на ГЕРБ-СДС.  Той предложи на министъра на културата Мариан Бачев малки корекции, които не изискват специална промяна в бюджета, но ще го улеснят в работата му. 

Като министър ще Ви се наложи много често да има извънредни разходи, за които просто няма да има време да получите специално постановление на Министерския съвет, каза Дилов-син. Затова аз Ви предлагам един гъвкав механизъм - в големия бюджет да се запише една сума, вътрешно преразпределена, която Вие да харчите примерно, след решение на специално създаден експертен съвет или на експертния съвет на фонд „Култура“, допълни той.

Има вече такава идея за дългосрочно финансиране на археологически обекти. Това каза народният представител от ГЕРБ-СДС Никола Джамбазов.

Той постави въпрос за заложените средства в бюджетната програма за опазване на недвижимото културно наследство като се поинтересува каква част от тях са заложени за теренни археологически проучвания, каква част са за консервация, влизат ли приоритетните проекти, които от няколко години „също са вече факт в живота на археологията“.