site.btaБТА пести бюджетни средства, докато се развива, каза генералният директор Кирил Вълчев и призова парламента да приравни възнагражденията в обществените медии с учителските

Българската телеграфна агенция (БТА) пести бюджетни средства, докато се развива, каза генералният ѝ директор Кирил Вълчев. По време на заседание на парламентарната комисия по културата и медиите днес той призова за приравняване на възнагражденията в обществените медии с учителските.

„Ръковоството на БТА проявява пълно разбиране към затрудненията с държавния бюджет за 2025 г. предвид закъснялото му приемане и обективните ограничения във финансовите възможности на България. Затова и правим стъпки за намаляване на необходими разходи, заложени за тази година, за оптимизиране и преразпределяне на постоянни разходи, както и за допълване на приходите от различни източници, извън предвидените суми в държавния бюджет“, каза Кирил Вълчев.

БТА НАМАЛЯВА ЦЕЛЕВИТЕ РАЗХОДИ ЗА 2025 Г.

Генералният директор на БТА обясни, че агенцията е намалила необходимите целеви разходи за 2025 г. с 3,6 милиона лева. „За тази година бяха заложени 4,8 милиона лева за две целеви финансирания от Министерството на финансите в тригодишната прогноза. Едното – 3,6 милиона, беше за лицензи и поддръжка на информационно-комуникационната инфраструктура на БТА. Преди повече от три години, когато отворихме достъпа до агенцията се наложи да купим изцяло нов хардуер, който вървеше със софтуер с тригодишни лицензи. Той е от особено значение за киберсигурността. И сега, тази година, е падежът да се купят за нови три години тези лицензи“, обясни Вълчев.

По думите му благодарение на „Информационно обслужване“ БТА е постигнала разсрочване на тези 3 600 000 лева за три години. Така че сега ще получим само 1 200 000 лева целеви разходи, за да запазим обаче образа на България като страна, в която не се пиратства със софтуер и наистина се използват най-добрите софтуери от гледна точка на киберсигурност, добави генералният директор на националната информационна агенция.

Той разказа, че други 1 200 000 лева са били необходими за закупуване на допълнително дисково пространство памет, „тъй като изключително нарасна обемът на работа в БТА“. По молба на БТА системният администратор “Информационно обслужване” АД е поел ангажимент да оптимизира наличните дискови масиви така, че този допълнителен целеви разход да бъде прехвърлен за 2026 г., обясни още Вълчев.

ОПТИМИЗИРАНЕ И ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОСТОЯННИ РАЗХОДИ

„Ние пенсионирахме всички 43 работещи пенсионери в рамките на четири години и на тяхно място дойдоха млади хора. И така спестихме пари от класове. Всъщност, намаляването на класа е от 22,3 % към 31 декември 2020 г. на 15,9 % към края на миналата година. Тоест - намаление с 6,4 %. Това са средства, които ни позволяват да ги вложим в обучение на нашите служители, включително най-ценните хора ги задържаме като ментори за кратък период от време“, каза генералният директор на БТА. 

Според него драстично са намалени разходите за извънреден труд - от 255 000 лева през 2021 г. на 100 000 лева през 2024 г. „Тук искам да благодаря на парламента за разбирането миналата година да може втори кореспондент да работи във всеки от кореспондентските ни пунктове и така да покриваме без извънреден труд на практика 365 дни в годината. Тази политика ще я продължим и тази година. Има още три града, в които не можем да намерим втори кореспондент. Това са Силистра, Габрово и Кърджали“, отбеляза той.

По думите на Кирил Вълчев БТА спестява разходи за информационни източници чрез договори за безвъзмездно предоставяне на информация за агенцията с уредени авторски права. За четири години медията е сключила договори за безвъзмезден обмен на информационни материали с националните новинарски агенции на 50 държави.

„Много ни помага и това, че сме седалище на Асоциацията на балканските новинарски агенции. Такова станахме през 2022 г. Бяхме приети, и то нелесно, и в клуба на най-големите агенции в света - MINDS International (Media Innovation Network)“, добави генералният директор на БТА. Той отбеляза, че агенцията има договори с образователни и културни институции и бизнес асоциации и камари за системно предоставяне на информационни материали. Вълчев даде пример с това, че за четири години БТА е сключила договори с 37 университета в България.

Генералният директор на БТА обясни, че разходи се пестят още с използването на 30 електрически автомобила и още 10 хибридни автомобила. „Това позволи да започнем, без да търсим от вас още пари, един мащабен проект – да заснемем България през четирите сезони – всички над 5000 населени места“, отбеляза той.

Кирил Вълчев посочи, че БТА пести още от това, че не наема помещения за националните си пресклубове в страната. Вместо това националната информационна агенция си сътрудничи по места с общините и областните администрации с безвъзмездно предоставяне на имоти. „Ние утроихме пресклубовете си на практика без да правим разходи извън тези за хората, които работят там“, каза той. Националните пресклубове на БТА в момента са 42. 

Агенцията ще спести разходи през 2025 г. с провеждането на 24 и 25 май  в София и Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий” на 20-ата Световна среща на българските медии на тема „Медии и знание”, каза Кирил Вълчев.  По думите му БТА спестява средства още чрез политиката на обновление стъпка по стъпка със собствени назначени служители по поддръжката.

Генералният директор на БТА отбеляза, че не се търсят допълнителни пари от държавния бюджет за изградения вече външен асансьор до Националния пресклуб в София.

БТА ще се опита през 2025 г. без да търси допълнителни средства от бюджета да внедри напълно новия шрифт ЛИК, създаден по поръчка на агенцията от Националната художествена академия (НХА) на основата на  буквите на учениците на светите братя Кирил и Методий през IX век в България, каза Вълчев. Шрифтът е вече регистриран в Патентното ведомство на Република България, като БТА го предоставя за свободно ползване от всички публични институции на страната в името на постигане на единен облик.

ПРЕЗ 2022 И 2023 Г. БТА ПОСТИГНА ПОЧТИ ТРОЙНО ПОВЕЧЕ ПРИХОДИ ОТ ЗАЛОЖЕНИТЕ

През 2022 г. и 2023 г. БТА постигна почти тройно повече приходи от заложените от Министерството на финансите 300 000 лева годишно, като за 2024 г. и 2025 г. вече са заложени по 600 000 лева, каза генералният директор на националната информационна агенция. Добави, че през 2024 г. БТА е постигнала около 800 000 лева.

Това ни позволи да инвестираме в безплатното разпространение на хартиеното издание на възстановеното през 2022 г. списание за литература, изкуство и култура ЛИК като го изпращаме на библиотеките на повече от 300 културни и образователни институции, обясни Вълчев. Припомни, че електронният вариант на списанието е със свободен достъп за всички на интернет страницата на БТА. През 2024 г. агенцията издаде три от броевете на английски език - за българската следа в Космоса по повод 45 години от космическия полет на Георги Иванов, за българската наука на Антарктида и за 155 години от основаването на БАН, допълни още той.

По думите на генералния директор на БТА недостатъчните средства за капиталови разходи агенцията се опитва да допълва с проекти по различни програми национални и европейски програми. По Плана за възстановяване и устойчивост с проект на стойност 3 943 464 лева БТА оборудва помещения за библиотеката и архивите от 16 февруари 1898 г. до наши дни с център за цифровизацията им от 34 временно наети служители към момента, която ще приключи през 2026 г., обясни той.

Кирил Вълчев каза още, че с три проекта по „Красива България” на Министерството на труда и социалната политика на обща стойност 352 163 лева БТА е изградила паркинг със зарядни станции за електрически автомобили, обновила и осветила е фасадата на сградата и е осигурила достъп на входовете за хора с увреждания. Агенцията съфинансира със собствени средства в размер на 461 179 лева, без да търси допълнителна подкрепа от държавния бюджет, добави генералният директор на БТА.

Той обясни, че през тази година БТА кандидатства отново по „Красива България” с проект за обновяване на коридорите и тоалетните и подмяна на стария служебен асансьор, който води и към новите помещения на архивите. Проектът е на обща стойност 322 977 лева като отделно съфинансирането от 383 478 лева БТА ще се опита да осигури отново без да търси още пари от държавния бюджет, каза Вълчев.

Той посочи, че БТА разчита на програма „Развитие на регионите” 2021-2027 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за най-мащабния си проект с индикативна стойност 6 600 000 лева – „Светът на новините” за продължаването на обновлението на сградата на БТА в София с модерна климатизация и панели на покрива за производство на собствена електроенергия, преобразяване на околното пространство с градина. Проектът е вече включен в основния списък на одобрените от Столична община проритизирани проектни идеи за интегрирано градско развитие, коментира генералният директор на Българската телеграфна агенция.

Недостатъчните средства за разходи за дейност БТА се опитва да допълваме със съвместни проекти с институции на Европейския съюз, от който е част България, добави още той. Отбеляза, че по общо осем проекта през последните четири години БТА е получила общо 2 090 523.47 лева средства директно от Брюксел. В момента БТА кандидатства с още два проекта, които ще осъществи чрез голямата си мрежа от национални пресклубове, включително в съседните държави на Балканите като през 2025 г. агенцията планира да отвори пресклуб с постоянен кореспондент в Атина, каза Кирил Вълчев.

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА В ОБЩЕСТВЕНИТЕ МЕДИИ И СЕМ ДА СЕ ПРИРАВНЯТ С ТЕЗИ НА УЧИТЕЛИТЕ

„БТА винаги е търсила средства с точни и ясни изчисления за финансиране от държавния бюджет и затова се обръщаме към парламента при евентуално преразпределяне на пари в държавния бюджет за 2025 г. да обмислите приравняването на възнагражденията в обществените медии и експертите в Съвета за електронни медии с тези на учителите“, каза Кирил Вълчев. По думите му това означава, тези възнаграждения да бъдат увеличени до 125 процента от средната заплата за страната.

„За БТА нужните средства, заедно с осигурителните вноски за сметка на работодателя, биха били около три милиона лева. В момента са предвидени малко над 600 000 лева за едно на практика под петпроцентно увеличение, като се махнат осигуровките“, отбеляза генералният директор на БТА.

Според него би могло да се мисли за поетапно постигане на такива цели през тази и следващата година. „Напомням, че само от разсрочването на плащанията за лицензи и дисково пространство през 2025 г. БТА спестява на текущия бюджет 3,6 милиона лева, които са по-малко от нужните работещите в БТА да бъдат приравнени на учителите“, посочи Кирил Вълчев.

По думите му огромната отговорност на медиите като носещи знанието за днешния ден ги приравнява на училищата. „Затова си струва да помислим дали не е правилно още с този бюджет заплатите в обществените медии и СЕМ да се изравнят с учителските“, обясни генералният директор на БТА.

Той отбеляза, че България само ще спечели от по-качествена журналистика. „Днес ситуацията с намирането на добри журналисти е същата, както преди беше с намирането на добри учители и си струва България да приложи същия подход с възнаграждения над средната работна заплата. Това ще бъде стимул и за частните медии, за които пък трябва да се мисли за дългосрочни програми за подпомагане. Защото най-важни за истинното знание за днешния ден са хората, които информират за него и затова преди инвестициите в изкуствения интелект трябва да правим вложения в естественият интелект“, каза още Кирил Вълчев.

Както БТА писа, Комисията по културата и медиите в Народното събрание (НС) прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет. На заседание днес „За“ гласуваха 10 народни представители, „Против“ – бяха двама – Ангел Янчев и Костадин Костадинов от „Възраждане“. Манол Пейков от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) се въздържа.