site.btaОБНОВЕНА Шрифтът БТА носи атмосферата на онази България, в която учениците на Кирил и Методий са създали буквите, каза Кирил Вълчев

Шрифтът БТА е изключително красив, той носи атмосферата на онази България, в която учениците на Кирил и Методий са създали буквите. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) днес, по време на предаването на шрифта от страна на Националната художествена академия (НХА). Събитието се състоя в националния пресклуб на БТА в София.

„Днес е хубав ден за ново начало, Игнажден. Можем да кажем, че първите, извън служителите на БТА, които полазват БТА, са екипът на Националната художествена академия, който създаде специално за Българската телеграфна агенция шрифт БТА“, каза Кирил Вълчев.

Той обясни, че шрифтът е разработен на база на азбучната система на кирилицата, като съхранява традицията на Кирило-Методиевите ученици. Голямата ни цел е всички печатни, дигитални текстове, документи, материали, излизащи от БТА, включително надписите в националните ни пресклубове, да имат единен облик, посочи генералният директор на агенцията.

Вълчев отбеляза, че шрифтът няма да бъде показан, докато не бъде регистриран в Патентното ведомство. 

По думите на Вълчев в България няма много регистрирани шрифтове в България. Генералният директор на БТА каза, че според справка една българска медия има регистриран шрифт, като не е известно доколко широко е използван той.

„Голямата цел е този шрифт, шрифт БТА да не остане само в БТА. Ние ще разрешим на всички, които искат да го използват, да могат да го правят свободно след неговата регистрация. Вече имаме интерес от държавни институции, сред които и самото Патентно ведомство, да започнем в България да използваме единен шрифт, изработен специално от българи за кирилицата. А не кирилицата да е пригаждана към латиницата. И се надявам, че наистина ще постигнем съгласие, ако е необходимо и с нормативни решения, в България да започнем да имаме единна визуална идентичност като държава“, каза Кирил Вълчев. Допълни, че авторите на шрифта от НХА са използвали преславски надписи и едновременно с това - най-модерните тенденции в шрифтовете.

„Днес наистина е много важен ден. Многогодишните усилия на нас, преподавателите от академията и на хората, които се занимават с изкуството на шрифта, най-накрая дават резултат, а именно – да наложим българските естетически стандарти и критерии в разработването на шрифтовите знаци“, посочи ректорът на НХА проф. Георги Янков. Той обясни, че все още България е единствената страна в Европейския съюз, която пише с кирилските знаци. „И това е идеалният момент ние да наложим и този стандарт в цялата кореспонденция, която се води между България и другите европейски страни“, добави проф. Янков.

Доц. д-р Светлин Балездров, който е преподавател по „Рекламен дизайн“ в НХА, представи екипа, работил върху този проект. Освен него, в създаването на шрифта участват проф. Кристина Борисова – дългогодишен преподавател по дисциплината „Шрифт“ в катедра „Плакат и визуална комуникация” в художествената академия, като оглавява и магистърската програма „Калиграфия“, д-р Жаклина Жекова - хоноруван преподавател по дисциплина „Шрифт“ в НХА и Николай Петрусенко, който е завършил магистърска програма „Шрифт“ в НХА и е докторант в СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Визуални изкуства“, като е хоноруван преподавател по предмета „Шрифт“ в НХА  от 2018 г.

„Създадохме един амбициран шрифт, ползващ българската визуална идентичност на кирилицата, с което правим шрифта абсолютно пригоден както за функционално използване, така и за идентифицирането му с Българската телеграфна агенция“, посочи Николай Петрусенко.

Кирил Вълчев обясни, че БТА е имала две основни изисквания. Едното от тях е да се стъпи на традицията на Кирило-Методиевите ученици и на онези букви, на които са пишели българите още през девети-десети век. „Второто ни изискване беше да има максимална авторизация на шрифта и тя също е видна от това, че всяка главна и малка буква имат нещо, по което се различават, без то да бъде натрапчиво. Тоест, това не са просто пренесени в различен размер главни и малки букви. Като при малките букви са търсени и внушението, и идеята за ръкописност“, отбеляза генералният директор на БТА.

„За нас, за Патентното ведомство, е изключително важно това, че научаваме за едно добро иновативно решение, което е в област, която не е толкова развита в България. Когато традицията се смесва със съвременните тенденции, това наистина е радващо за нас като българи.

Като представител и председател на Патентно ведомство, бих искала да споделя, че фактът, че се търси закрила чрез обект на индустриална собственост, говори за вече сериозно ниво на познаване на системата на индустриална собственост в България“, каза по време на събитието в БТА председателят на Патентно ведомство Оля Димитрова.