site.btaСветът отбеляза столетие от смъртта на Пучини – геният, който обича жените и колите, и не се притеснява да нарече Карузо „мързелив“

В края на 2024 г. оперният свят отбеляза 100 години от смъртта на един от най-талантливите и обичани композитори – Джакомо Пучини. Той умира на 65-годишна възраст на 29 ноември 1924 г.

Един от най-интересните моменти в неговата славна кариера е първото му пътуване до Ню Йорк и дебютът му в Метрополитън опера.

Емблематичните творби на Пучини „Бохеми“ и „Тоска“ са представени за първи път в Метрополитън опера през 1900 и 1901 г. с голям успех. Това кара ръководството на театъра да планира поставянето на още две заглавия – наскоро създадената „Мадам Бътерфлай“, както и „Манон Леско“.

През 1907 г. Метрополитън опера кани Пучини в Ню Йорк, за да напътства работата по двете постановки. Посещението му се очаква с голямо вълнение, тъй като по това време той е най-известният жив оперен композитор в света (Верди умира през 1901 г.).

Операта предлага на Пучини щедър хонорар от 20 000 италиански лири, като заплаща пътуването му, хотелски апартамент и кола за целия му престой, тъй като той е голям почитател на автомобилите.

Очаква се Пучини да присъства на репетициите на „Манон Леско“, но заради лошото време в Атлантическия океан корабът закъснява толкова много, че акостира едва в деня на премиерата. Нещо повече – композиторът стъпва на американска земя в късния следобед и пристига в Метрополитън опера, когато първото действие на спектакъла вече е започнало.

При включването на светлините за антракта той вече е в ложата и медните духови инструменти от оркестъра го приветстват с фанфарен поздрав. Публиката избухва в аплодисменти, а емоциите се подсилват и от факта, че на сцената е най-известният тенор в света – Енрико Карузо.

По-късно композиторът пише до своя издател „Ню Йорк е удивителен град! Първата вечер на „Манон Леско“ не може да се опише с думи. Операта ми получи ентусиазиран прием в препълнената зала. Никога не съм виждал подобно нещо“.

В следващите дни Пучини посещава репетициите на „Мадам Бътерфлай“, като Карузо е в ролята на Пинкертон, а Чо-Чо Сан е младото американско сопрано Джералдин Ферар. Тя е голяма звезда за своето време и много жени й подражават дори в стила на обличане.

Пучини обаче не е впечатлен от нея и смята, че пее фалшиво. Той е критичен дори към Карузо и в лични разговори го определя като „мързелив, без желание да учи”.

Докато е в Ню Йорк, композиторът получава много покани за светски събития, които той недолюбва, като една от причините в случая е, че не знае английски. Посещава само най-важните събирания и то главно, за да танцува цяла нощ с красиви жени. Нещо, което докарва жена му Елвира до луда ревност.

В САЩ Пучини прекарва голяма част от свободното си време с италианците Карузо и баритона Антонио Скоти. Тримата често ходят в ресторант на 34-та улица, където играят карти с други свои сънародници.

Пучини е толкова популярен, че по улиците на Ню Йорк започват да го преследват папараци. Един ден, докато върви по Бродуей, той вижда изложение на моторни лодки. Харесва си една, но цената е доста висока за онова време – 500 щатски долара. Композиторът, който постоянно е следван от свои фенове, продава на един от тях автографа си точно за… 500 щатски долара и така си купува моторната лодка.

В Ню Йорк Пучини често ходи на театър и гледа няколко пиеси на калифорнийския драматург Дейвид Беласко, като една от тях е “Момичето от златния Запад”.

След шест седмици в САЩ композиторът се връща у дома в рибарското селце Торе дел Лаго, където, вдъхновен от пиесата на Беласко, започва работа по операта си La fanciulla del West (Момичето от златния Запад).

През 1908 г. прочутият диригент Артуро Тосканини става музикален директор на Метрополитън опера и търси за репертоара на театъра нови произведения от известни композитори. Така Пучини, чиято слава е станала още по-голяма, се връща в Ню Йорк през декември 1910 г. за световната премиера на “Момичето от златния Запад” с участието отново на Карузо и под диригенството на Тосканини.

Премиерата е важна стъпка в утвърждаването на Метрополитън опера като един от най-добрите оперни театри в света. Билетите са с двойно по-голяма цена от обичайното, а на черния пазар се продават 30 пъти по-скъпо от номиналната си стойност.

Вероятно Пучини е щял да пътува до Ню Йорк поне още веднъж в следващите години, но Първата световна война осуетява това. Гениалният композитор умира през 1924 г. в Брюксел от рак на гърлото.