site.bta"Водни къщички" придават човешко лице на финансовата столица на Германия

Франкфурт се е утвърдил като финансовата столица на Германия и е известен с небостъргачите си, но по-близо до земята може да се открие традиция, която обединява бедни и богати, банкери и пънкари, разказва "Асошиейтед прес".

Скромните "водни къщички" (Wasserhаuschen) са отличителна черта на градския пейзаж, откакто започват да се появяват през втората половина на 19-и век. Тогава не било препоръчително да се пие непреварена вода от водопровода и малките будки предлагат на градските жители бутилки минерална вода. Те насърчават работниците – с одобрението на градските власти – да пият вода вместо бира и спиртни напитки. Търговията им процъфтява, тъй като не са задължени да приключват работа в официалния час за край на работното време, обявен за магазините. Непосредствено след разрушенията в края на Втората световна война пък са ценни снабдителни пунктове.

Днес асортиментът им е доста по-богат – бира на крак, бонбони, вестници, цигари, понякога кафе, а на тротоара пред тях често са поставени маси или някое и друго канапе.

За Лаура Пьолат, 27-годишна студентка, която работи във водната къщичка "Файн", малките будки са "като дневна в сърцето на града".

"Хората, които се събират тук, са много различни – стари и млади, всички групи", разказва тя.

"Водните къщички са място за социализация. Те са достъпни, всеки е добре дошъл. Това е демократично място... Без тези места за срещи градът би изгубил част от човешкото си лице", разказва Хуберт Глос, който предлага туристически обиколки на будките, разпръснати из целия град.

Навремето във Франкфурт е имало 800 водни къщички, но броят им е намалял заради издигането на нови сгради и други фактори, обяснява Глос. Според градските власти в момента те са около 300, повечето – взети под наем от пивоварни или дистрибутори на напитки.

За фотографа Щефан Хьониг водните къщички днес са място, където "всеки, без значение откъде идва и каква заплата получава, може да седне и да се отпусне, без да бъде подлаган на преценки".

"Това е хубавото на водните къщички – тук се срещат хора от различни класи", допълва 42-годишният фотограф.