site.btaЗадачата ни е затвърждаване ценностите на Антарктическия договор чрез международно сътрудничество и висококачествени научни изследвания, каза доц. Хосе Ксавие

''Нашата задача е да затвърдим ценностите на Антарктическия договор, като провеждаме международно сътрудничество и висококачествени научни изследвания.'' Това каза за БТА доц. Хосе Ксавие - изследовател, член на Център за морски и природни науки към Университет в Коимбра, Португалия. Той взе участие като панелист в дискусиите на международната конференция, посветена на европейската политика за устойчива планета, с акцент върху полярната наука , която се проведе в Софийския университет ''Св. Климент Охридски''.

В рамките на провелата се конференция в Алма Матер той подчерта, че е много важен подходът на журналистите към учените. Според доц. Ксавие те трябва да имат достатъчно търпение и да обяснят на представителите на научната общност как да говорят, така че знанията им, изразени с научни термини, да бъдат сведени до езика на обикновените хора.

''Португалската полярна програма включва над 100 учени и 10–15 екипа, които работят в различни области – морски, сухоземни и атмосферни науки. Основната цел е международно сътрудничество, съгласно Антарктическия договор, въпреки че участваме и като наблюдател в Арктическия съвет, тъй като програмата обхваща и двете полярни зони. Нашата задача е да затвърдим ценностите на Антарктическия договор, като провеждаме международно сътрудничество и висококачествени научни изследвания'', споделя в интервюто за БТА изследователят. В него той говори за дейността на Центъра за морски и природни науки в Португалия, за сътрудничеството между българските и португалските учени в областта на полярната наука, и за изследванията на португалските учени на Антарктида.

Каква е основната цел на дейностите, които извършвате в Центъра за морски и природни науки в Университета ''Коимбра'' в Португалия?

- Моят екип, което е част от дейностите ми като доцент, се стреми да разбере как функционира Южният океан и как реагира на различни заплахи. Работим с пингвини, тюлени, албатроси, калмари, риби и хранителната верига, като се опитваме да разберем как тези животни се адаптират към промените в климата. В последните 25 години проследяваме движението на животните, за да установим къде се хранят и как се адаптират към климатичните промени. До момента общият ни извод е, че повечето животни в Антарктида и Южния океан изпитват трудности при справяне с климатичните промени.

Друг аспект на изследванията ни е свързан със замърсяването. Нашите изследвания показват, че микропластмасите за пръв път са установени при пингвини – факт, който не беше известен досега. Това е показател, че замърсяването вече е проникнало в морската хранителна верига.

Опитваме се да предоставим решения за създаването на политики. Съвсем наскоро публикувахме статия в списание Science, която показва как пространственото планиране на морските зони може да бъде решение за защитата на Антарктида. Целта ни е да предоставим научна информация, която да подпомогне Антарктическия договор в правилното вземане на решения за защита на зоните в региона. Освен това екипът ми работи върху образование и научна комуникация. Разработихме програма за работа с училища, млади учени и полярни педагози, с цел да направим науката достъпна за широката общественост, в това число и за учениците.

Бихте ли дали пример за сътрудничество между български и португалски учени в областта на полярната наука?

- За периода 2011–2012 г., когато работих с Българската антарктическа програма, разработихме няколко научни публикации. Първата от тях беше за метод за определяне на пола на пингвини. Разработихме евтин подход за определяне на пола на пингвините, тъй като мъжките и женските индивиди имат различно поведение при търсенето на храна. Този метод позволява по-точно изследване на тяхната екология.

Публикувахме материал относно изследването на хранителните навици на два вида пингвини. Проучихме как два вида пингвини - ''Дженту'' и пингвините с подбрадник, се конкурират за храна - основно за антарктически крил. Установихме, че двата вида се хранят с еднаква храна, но крилът намалява заради климатичните промени.

Имаме и статия за проучване на нивата на живак в хранителната верига – анализирахме нивата на живак в животни от Антарктическия полуостров, особено на остров Ливингстън. Живакът е силно токсичен и се натрупва в организмите, като преминава и през хранителната верига.

Как се кооперират научните общности в България и Португалия по отношение на политиките, свързани с Антарктида?

- В областта на политиката за Антарктида, работим с България от 2013 година. Особено активно си сътрудничим в сферата на образованието и популяризирането на научните изследвания чрез Антарктическия договор. Имаме научна статия за това, която е в процес на публикуване, включва множество съавтори от България, и обединява колеги от повече от 20 държави по света, които работят в рамките на Антарктическия договор, за да подчертаят значението на образованието и популяризирането в посока разясняване на важността на Антарктическия договор. За да я съставим, анализирахме не само научните изследвания, но и политическите документи, които се представят за разглеждане в рамките на Антарктическия договор. Целта беше да се оцени значимостта на образованието. Нашето проучване показа, че количеството политически документи за Антарктида, свързани с образованието, се е увеличило драстично след 2015 г.

Достатъчно запознати ли са хората с Антарктическия договор?

- През 2015 година в България се проведе първият семинар за образование в рамките на Антарктическите консултативни срещи. Това демонстрира водещата роля на България в признаването на важността на образованието за обясняване на значимостта на Антарктическия договор на световно ниво. Сега публикуваме статия, за да анализираме съдържанието на тези политически документи, насочени към образованието. Основното, което изпъкна, беше, че през последните 10 години в тези документи постепенно се добавя повече информация за значението на образованието за Антарктида. Това показва, че държавите, подписали Антарктическия договор, признават важността на популяризирането на информация за Антарктида пред световната общественост.

Какви са силните страни на португалската научна общност в областта на полярните изследвания?

- Португалската полярна програма включва над 100 учени и 10–15 екипа, които работят в различни области – морски, сухоземни и атмосферни науки. Основната цел е международно сътрудничество, съгласно Антарктическия договор, въпреки че участваме и като наблюдател в Арктическия съвет, тъй като програмата обхваща и двете полярни зони. Нашата задача е да затвърдим ценностите на Антарктическия договор, като провеждаме международно сътрудничество и висококачествени научни изследвания.

Пример за това е публикация в сп. Nature отпреди няколко години, която използва данни от докладите на IPCC (бел.а. - Междуправителствена експертна група по климатични промени), за да покаже, че покачването на морското равнище може да достигне до 30 сантиметра през следващите 50 години. Това оказва допълнителен натиск върху страните, подписали Антарктическия договор, да разработват по-добри политики за защита на Антарктида.

В момента активно обсъждаме въпроси, сред които - установяване на защитени територии, например за императорските пингвини, като специално защитен вид; управление на туризма и неговото въздействие; сътрудничество в опазването на околната среда и други.

Как извършват португалските учени своите полярни изследвания?

- Португалия няма постоянна база или изследователски кораб в Антарктида. Всяка година наемаме самолет, за да транспортираме учени, включително български и международни колеги, до и от Антарктида. През изминалата година организирахме първата научна експедиция с ветроходен кораб, която изследва Антарктическия полуостров. Имаше множество проекти, свързани с това, като същевременно развиваме сътрудничество с Испания, България и Чили за създаване на мини лаборатории, които да позволяват полеви анализи.

По-голяма част от усилията на Португалия в рамките на Португалската полярна програма са насочени към международно сътрудничество и осигуряване на логистична подкрепа. Най-важното за нас е, че преобладаващата част от науката, която правим, е международна и мултидисциплинарна. Винаги следваме насоките на договора – международно сътрудничество, качествена наука и сериозно внимание върху опазването на околната среда.

Хозе Ксавие получава докторска степен (PhD) от Университета в Кеймбридж, а сега е доцент в Университета в Коимбра, Португалия, и почетен член на Британската антарктическа служба с над 25 години опит в изследванията на Антарктида. Неговата работа свързва екологията на Южния океан с образование, популяризация и политики. Публикациите му са включени в престижни издания като Nature и Science. Той е носител на наградата Tinker-Muse за изключителни постижения в науката и политиката, свързани с Антарктида.