Министерството на образованието и науката (МОН) ще продължи да инвестира в научната инфраструктура, свързана с полярните изследвания, каза заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов по време на международна конференция на тема ''Полярната наука на Европейския съюз за устойчива планета: политики и програми за изследване и развитие на Антарктика за устойчива планета и по-добра готовност на обществото да посрещне промените в климата'', която се провежда в Софийския университет ''Св. Климент Охридски''. Организатори са Националният център за полярни изследвания (НЦПИ) на СУ и Българският антарктически институт (БАИ).
Сред присъстващите на форума са също генералните директори на Българската телеграфна агенция (БТА) и на Българското национално радио (БНР) - Кирил Вълчев и Милен Митев, ректорът на СУ проф. Георги Вълчев, представители на чуждестранни посолства в Република България, представители на БАИ, на НЦПИ, членове на организации и институти, свързани с изследването на Ледения континент, изследователи, преподаватели и др.
Работата на учените на Антрактика “е доказателство за потенциала на науката да създава остров между нации, институции и поколения. Нека заедно да работим за укрепване на връзката между науката и международните отношения, за да можем не само да разберем, но и да реагираме адекватно на климатичните промени и екологичните предизвикателства. Вярвам, че този форум ще даде ценен принос за изграждането на устойчиво бъдеще за планетата ни”, каза заместник-министър Николай Витанов. Той изрази решимостта на образователното министерство да продължи да инвестира в научната инфраструктура, свързана с полярните изследвания, както и с останалите изследвания в България, с човешкия потенциал, в специфични програми за научни изследвания и иновации, както и да подкрепя международното сътрудничество, свързано с Ледения континент.
“Освен чисто научните измерения, днешната конференция показва няколко важни неща – най-напред, разбира се, това, че все по-назад ще остава времето на самотните изследователски открития. Големите фигури в науката, които тлеят назад в нейната история, се заменят от колективи от водещи учени в различни страни и работата на Българския антарктически институт към Софийския университет показва прекрасно, че това трябва да бъде пътят на бъдещето. Съвместно с нашите партньори от Европейския съюз и останалите страни, които са включени в Договора за Антарктика, трябва да се опитаме да запазим това място като място, където човешката дейност не слага толкова силно своя отпечатък и място, където трябва да преобладава науката над всичко останало“. Това каза на форума ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев.
“Изключително важно е за нашето общество да разбере, че това, което правим на Антарктида, не е задоволяване на научното ни любопитство. Това са изследвания, нужни на цялото човечество и те не могат да се правят без координацията и сътрудничеството между страните, преди всичко от Европейския съюз, със съвместни програми. Това трябва да се засили все повече в бъдеще, но, разбира се, и със страните от другите континенти – например без сътрудничеството на Аржентина България трудно би подготвила и извършващата се в момента 33-та Българска антарктическа експедиция'', отбеляза проф. Христо Пимпирев, директор на Националния център за полярни изследвания и ръководител на всички антарктически експедиции на България.
''Сътрудничеството между нациите в Антарктида е изключително важно - без него Антарктида няма да съществува като континент за наука, за мирно изследване и, разбира се, за едно голямо приятелство, което остава за цял живот'', добави проф. Пимпирев.
Гл. ас. д-р Росица Янева от Националния център за полярни изследвания и Института за гората към Българска академия на науките (БАН) прочете поздравителен адрес от президента на Република България Румен Радев. “Бъдещето на Антарктика е неразривно свързанo с бъдещето на глобалната климатична система. Предизвикателствата, пред които сме изправени по отношение на промените в тази система изискват безпрецедентно и незабавно сътрудничество, защото утрешният ден зависи от всички нас”, се посочва в него.
Д-р Джон Бел, директор на Генерална дирекция “Научни изследвания и иновации“ към Европейската комисия, отправи видео обръщение към присъстващите на форума.
Д-р Абдула ал Мандус, който е президент на Световната метеорологична организация към ООН и директор на Националния институт по метеорология в Обединените арабски емирства (ОАЕ), отбеляза, че в глобалното изявление за климата се казва, че 2023 г. е най-горещата година в историята. По думите му България и ОАЕ може да не присъстват директно и постоянно на Ледения континент, но промените в ледените маси и океана са всеобхватни и засягат всички държави. ООН вече отчита нивото на океаните и призова за международно сътрудничество във връзка с подобряването на последиците от климатичните изменения върху тази част от света. Ръководителят на СМО подчерта високата ангажираност на държавните власти в България по темите за Антарктида чрез дейността на БАИ и чрез създаването и поддържането на Българската антарктическа база. Той призова към засилване на международното сътрудничество.
След откриването започна първата панелна сесия на тема “Климатични промени: Адаптация и смекчаване. Ролята на антарктическите изследвания в предоставянето на отговори за политици и широка общественост” с модератор Карина Ангелиева - стратегически съветник на Българския антарктически институт.
/ТС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
