site.btaОперация „Орлов нокът“: Преди 45 години САЩ правят неуспешен опит да освободят заложниците, държани в американското посолство в Иран

Преди 45 години, на 24 април 1980 г., САЩ правят опит да освободят заложниците, държани в американското посолство в Техеран. Операция „Орлов нокът“ се проваля, а осем войници загиват, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА. 

До акцията, която е подтогвяна в продължение на месеци, се стига след като на 4 ноември 1979 г. в иранската столица Техеран революционно настроени студенти, привърженици на аятолах Хомейни, превземат сградата на посолството на САЩ след отказа на Съединените щати да екстрадират сваления от власт на 11 февруари 1979 г. шах Мохамад Реза Пахлави за съдебен процес в Иран. За заложници са взети 66 служители на американското посолство, като нападателите се съгласяват да освободят няколко от тях – такива, които не са граждани на САЩ, чернокожите (потиснати в Америка) и няколко жени (мюсюлманите не воюват с жени). Шестима от пленените успяват да избягат.

Останалите 52-ма заложници са държани в продължение на 444 дни. Нападателите настояват за екстрадирането на бившия шах, който се лекува в САЩ, както и предаването на богатството му на Иран.

На 7 април 1980 г., няколко седмици преди операция „Орлов нокът“, САЩ прекъсват дипломатическите си отношения с Иран и засилват търговското ембарго. В дните преди операцията от Европейската икономическа общност също приемат да подкрепят търговските санкции срещу Иран.

За операцията БТА съобщава в своите бюлетини “Международна информация“ и “Международна информация - служебен“:

Неуспешен опит за освобождаване на заложниците в Техеран

Вашингтон, 25 април 1980 г. /АП/ Белият дом съобщи тази сутрин, че смелата военна акция за освобождаване на американските заложници в Техеран е била изоставена поради „техническа неизправност“. Сблъскването на два американски самолета на земята в иранската пустиня предизвикало смъртта на осем души от екипажите, гласи съобщението.

В съобщението, прочетено пред журналисти от секретаря по печата при Белия дом Джоди Пауъл, се казва, че всички американци, участващи в операцията, включително неуточненият брой ранени, са били изведени от Иран.

Пауъл каза, че се очаква ранените да се излекуват.

Президентът Джими Картър, който нареди да бъде прекратена мисията, „поема цялата отговорност за решението да се направи опит за освобождаване на заложниците“, каза Пауъл.

„Съединените щати продължават да държат правителството на Иран отговорно за сигурността на американските заложници. Съединените щати са твърдо решени да продължат усилията си за освобождаването на заложниците във възможно най-скоро време.“ (…)

Досега няма никаква реакция в Техеран на американския опит за освобождаване на заложниците. (…)

***

Иран: Разследване на американската операция

Техеран, 25 април 1980 г. /АФП/ Иранските ръководители са наредили да се извърши незабавно разследване по американската операция, за която съобщи Белият дом. В това съобщение се изтъкваше, че два американски самолета се разбили в Иран при опит да бъдат освободени заложниците от американското посолство в Техеран.

Началникът на Генералния щаб на иранската армия генерал Хади Шадмехр заявил, че няма никакви сведения за точното място, на което двата самолета са се разбили, и че е бил извършен контрол на всички писти в страната. Той добавил, че по-късно ще бъдат съобщени допълнителни подробности. 

***

Токио, 25 април 1980 г. /АП/ Японската радиоразпръсквателна корпорация /Ен Ейч Кей/ разговаряла днес по телефона със студентите, окупирали американското посолство в Техеран. Студентите казали, че заложниците се чувствали добре. Ен Ейч Кей съобщава също така, че студентите били казали, че чули съобщенията за опит да бъде извършена операция за освобождаване на заложниците, но не им повярвали.

„Президентът на САЩ Джими Картър лъже, че е имало такъв опит“, заявили, както съобщава Ен Ейч Кей студентите в разговор по телефона.

Това са първите изявления на студентите след съобщението за неуспешната операция за освобождаване на заложниците. 

Кореспондентът на БТА в САЩ съобщава за телевизионното изявление на президента Картър:

Шок от провалилата се военна авантюра на САЩ в Иран

Ню Йорк, 25 април 1980 г. /Кор. на БТА Енчо Митов/ Американците научиха със смайване за трагично провалилата се военна акция срещу Иран, предприета под претекст за освобождаване на американските заложници в Техеран. Сутринта президентът Картър, който пое върху себе си цялата отговорност за тази акция, обяви по радиото и телевизията за нейния провал и се опита да го обясни с технически повреди в някои от използуваните в акцията самолети.

„Късно вчера - заяви в обръщението си Картър - аз отмених грижливо планираната операция, която бе в ход в Иран, за да се постави в изходна позиция спасителната ни команда за освобождаване и по-късно за изтегляне на американските заложници, които се държат в плен там от 4 ноември. Технически повреди в спасителните хеликоптери ни принудиха да прекратим мисията и когато нашата команда се изтегляше, както аз бях наредил, два от нашите самолет се сблъскаха на земята - след операция за презареждане с гориво в отдалечена пустинна местност в Иран... Не е имало престрелки, не е имало сражения. Но за мое дълбоко съжаление осем от членовете на екипажите на двата сблъскали се самолета са загинали, а няколко други американци са ранени. Участниците в операцията веднага бяха изтеглени от Иран по въздуха, на ранените бе оказана медицинска помощ и всички те се очаква да се възстановят от раните си.“

Президентът заяви, че всички са съзнавали, че предприетата операция ще бъде трудна и рискована. Нейната подготовка и планиране са започнали почти веднага след задържането на заложниците през ноември в Техеран. Той не даде обаче никакви други подробности по самата операция - нито за броя на участвалите в нея „доброволци“, самолети и хеликоптери, нито откъде е започнала и къде точно се е разиграла трагедията на иранска земя, нито къде е станало изтеглянето на участниците след нейния провал. Президентът обаче нарече тази военна операция „хуманитарна“ и заяви, че не е била „насочена срещу Иран или иранския народ“. Но тя идва в разгара на усилена кампания и подготовка на общественото мнение за предприемане на открити военни мерки срещу Иран, аргументирани с въпроса за заложниците, заради което край иранските брегове са струпани огромни военноморски сили на САЩ.

В обръщението си Картър отново изрази „твърдата решимост на САЩ да действуват с всички достъпни средства за освобождаването на заложниците“. Той отново призова американския народ и всички съюзници и приятели на САЩ в света да го подкрепят. (…)

Провалилата се авантюристична военна акция, дискредитирала управлението на САЩ, предизвика вече остра реакция на недоволство и възмущение, което се чувствува дори в първите радио и телевизионни коментари след обръщението на Картър. (…)

Реакция има и от аятолах Хомейни:

Лондон, 25 април 1980 г. /БТА/ „Много пъти съм казвал, че за да бъде преизбран за президент Картър е готов да извърши всяко престъпление“ - се казва в декларация на аятолах Хомейни, разпространена днес от иранската осведомителна агенция ПАРС.

В документа иранският ръководител заявява, че ако американските диверсанти бяха успехи да стигнат до „шпионското гнездо“ в посолството на САЩ в Техеран, нямаше да намерят там нито един жив заложник. Аятолах Хомейни подчертава, че нито той, нито иранското правителство няма да носят отговорност за живота на заложниците, ако Съединените щати предприемат още един „глупав опит“ да ги освободят по военен път. Иранският религиозен водач посочва, че не осем, а десетки американци намерили смъртта си при военната авантюра в Иран, предприета по нареждане на Белия дом.

Коментирайки декларацията на аятолах Хомейни, осведомителните агенции подчертават нейната сдържаност, към сдържаност призовал днес и външният министър на Иран Садък Готбзаде. В интервю пред западни телевизионни журналисти в Техеран той посочил, че Иран ще отговори с благоразумие на „нервните“ действия на амерйшското правителство, Готбзаде предупредил, че било дадено нареждане в случай на сериозна военна опасност от страна на САЩ всички ирански петролни кладенци да бъдат взривени.

Опитите кризата в американско-иранските отношения да бъде разрешена по военен път бяха отхвърлени днес и от генералния секретар на ООН Курт Валдхайм, Валдхайм заявил, че с тревога е следил развитието на събитията през изтеклата нощ в Иран, „от началото на кризата усилията ми бяха насочени към уреждане чрез преговори, сега повече от всякога е необходима сдържаност, разум и нови усилия за разрешаване на опасната криза с мирни средства“, заявил Курт Валдхайм. 

Реакциите по света са противоречиви:

Париж, 25 април 1980 г. /АФП/ Съветският министър на външните работи Андрей Громико заяви днес на пресконференция, че Съветският съюз „се противопоставя решително“ на всякакви военни акции срещу Иран.

Запитан за американското нападение снощи, съветският министър заяви: „Когато научих това тази сутрин, отначало не повярвах. След това получих потвърждение. Държа да повторя, че ние сме решително против каквито и да е военни акции на Съединените щати или на който и да е друг срещу Иран“.

***

Брюксел, 25 април 1980 г. /АФП/ Представителят на Съединените щати в НАТО запозна днес сутринта колегите си, събрани на обичайната среща на Съвета на НАТО, с официалния текст на президента Картър за неуспешната операция за спасяване на американските заложници в Техеран.

Повечето представители, посочва добре информиран източник, са изразили разбирането и симпатията на правителствата си по този повод. Същият източник съобщава, че американската операция е била предприета без предварителни консултации със съюзниците от НАТО. (…)

***

Бон, 25 април 1980 г. /АФП/ Западногерманският канцлер Хелмут Шмидт научил „от съобщенията на агенциите“ за американския опит заложниците в посолството на САЩ в Техеран да бъдат освободени чрез сила, заяви днес официалният говорител на западногерманското правителство Клаус Бьолинг.

„Ние бяхме изненадани“, продължи Бьолинг и добави, че Хелмут Шмидт веднага уведомил за положението своя министър на външните работи Ханс-Дитрих Геншер. „Сега очакваме уточнения от Вашингтон, за да можем да придобием пълна представа за положението“, заяви накрая Бьолинг.

***

Лондон, 25 април 1980 г. /АФП/ Великобритания е била информирана за възможността да бъде предприета американска операция за освобождаване на заложниците, но с нея не са се консултирали преди опита, извършен снощи, заяви заместник-министърът на външните работи на Великобритания Йън Гилмър днес сутринта пред Камарата на общините.

Всички са съгласни, заяви той, че „Съединените щати проявиха голяма сдържаност през последните месеци“. Той добави, че сега не е „подходящият момент“ да се критикува американското ръководство.

Гилмър изтъкна, че той не „осъжда американската акция“ и че трябвало да се прави ясно разграничение между „опит за спасение“ и „военна акция срещу Иран“.

Той смята също, че е „твърде желателно“ да бъдат направени консултации между Съединените щати и европейските им съюзници. (…)

***

Вашингтон, 25 април 1980 г. /АП/ Американският президент Джими Картър изпрати днес послания до ръководителите на Великобритания, Западна Германия, Франция и други съюзници, в които дава обяснение на на неуспешния опит да бъдат спасени американските заложници в Иран и в които иска трайната им подкрепа. (…)

Според източниците, американските посланици в съюзническите страни ще получат телеграми от Картър до съответните ръководители, които те след това лично ще занесат. (…)

С притеснение близките на заложниците посрещат новината за провалената акция:

Вашингтон, 25 април 1980 г. /АФП/ Несигурност, изненада, изумление и силна тревога - това бяха днес първите реакции на семействата на заложниците в Техеран и на политическите среди във Вашингтон, след като бе съобщено за неуспеха на операцията за спасяването на 50-та американски заложници в Техеран. (…)

Повечето от семействата на заложниците са стъписани, някой от тях изразиха силна тревога за последиците от новата инициатива на президента Картър. „Ние сме опечалени. Страхуваме се. Не знаем какви реакции може да се очакват от Иран“, заяви Доротея Морфилд, съпруга на генералния консул в американското посолство в Техеран Ричард Морфилд. Пасторът Ърл Ли, чийто син Гари е заложник в посолството, смята, че “всякаква употреба на сила е лоша“.

Дик Галегос, чийто син е също заложник, смята, че опитът на президента Картър е бил „мъдър“, но същевременно се надява, че той няма да предизвика репресии срещу задържаните. 

Иранските източници „разказват“ различна история за операцията: 

Техеран, 25 април 1980 г. /АФП/ Известен брой американци, участвали в неуспешната операция за освобождаване на заложниците в Техеран, все още се намират в района на Табас, където са се сблъскали двата хеликоптера, съобщава източник, близък до аятолах Хомейни.

Същият източник съобщава, че в операцията са участвали общо триста американци.

Пет хеликоптера „Шинук“ и два самолета „Херкулес С-150“ /според други източници три/ са участвали в операцията. В единия от хеликоптерите са били намерени военен автомобил „Вилис“ и мотоциклет.

***

Техеран, 25 април 1980 г. /АФП/ Два американски самолета, получили задача да освободят заложниците в американското посолство в Техеран, са се разбили и пламнали в една пустинна област на югоизток от Техеран, когато напускали Иран, съобщи днес иранското Върховно командуване.

В комюнике, предадено по радио “Техеран“ в 14:00 ч. местно време, Върховното командуване подчертава, че двата американски самолета, пренасящи „агенти на ЦРУ и морски пехотинци“, са се сблъскали по време на полет и са експлодирали близо до град Табас /на 500 км югоизточно от Техеран/, без да изпълнят операцията. (…)

От своя страна официалната иранска агенция ПАРС посочва, че специалният американски щурмови отряд се е състоял от три тежкотоварни самолета „С-130 Херкулес“.

Те били излетели от база, намираща се близо до Кайро, и след престой в Бахрейн нарушили иранското въздушно пространство в 02:00 ч. местно време /21:30 ч. по Гринуич/. (…)
 
Междувременно става ясно, че иранци са „пленени“ за кратко от американските командоси:

Х Х Х, 25 април 1980 г. /АП/ Пътници от ирански автобус съобщиха днес, че били пленени предишната нощ от американски морски пехотинци в района на Табас, където бе извършен неуспешният опит за спасяване на 50-те американски заложници.

В предадено по иранското държавно радио интервю пътниците заявиха, че техният автобус бил спрян близо до Табас в източната иранска пустиня Даш-Е-Кавир. (...)

Според тях говорещите перфектно фарси американски войници наредили на пътниците да слязат от автобуса и откарали иранските си пленници към намиращите се наблизо американски самолети. (…)

Докато иранците били набутани в самолета, един от хеликоптерите експлодирал и пехотинците решили да напуснат.

Американските войници пуснали иранците да си отидат, а самите те напуснали няколко минути по-късно, съобщиха пътниците. 

***

Официалната версия на САЩ за военната акция срещу Иран

Ню Йорк, 26 април 1980 г. /Кор. на БТА/ Министърът на отбраната на САЩ Харолд Браун свика в Пентагона специална пресконференция, за да обяви официалната версия и подробности за провалилата се американска акция в Иран. Той подчерта, че това е „спасителна, а не военна операция“ и потвърди неколкократно, че САЩ “оставят отворени вратите“ за предприемане в бъдеще на „всяко възможно действие“ за освобождаване на заложниците, в това число и чрез повторение на подобни „спасителни“ операции.

Браун съобщи, че ударната група е наброявала около 90 души, специално подготвени за такива операции. Освен тях в самата акция са взели участие неуточнен брой спомагателен персонал и членове на самолетните и хеликоптерните екипажи. Според министъра групата е била прехвърлена от борда на самолетоносача „Нимиц“ в пустинна местност на около 200 мили от Техеран. Там използваните в операцията осем хеликоптера трябвало да бъдат презаредени с гориво, след което да продължат за Техеран, за да се осъществи крайната фаза на акцията. Но още преди да пристигнат до пункта за презареждане, в два от хеликоптерите се появили технически неизправности. Единият бил изоставен в пустинята, а вторият се завърнал на борда на „Нимиц“. В самия пункт на приземяването хидравлични неизправности се появили и в трети хеликоптер. Според обясненията на министъра, това наложило да се отмени цялата операция. Но след 3-часов престой за зареждането един от хеликоптерите се блъснал при излитането в транспортния самолет „С-130“, който превозвал горивото. В резултат загинали осем душ, чиито тела били изоставени на местопроизшествието и сега ще бъдат поискани по дипломатически път от Иран.

Министърът призна, че подготовката на операцията е започнала още през ноември м.г., но решението за нейното практическо осъществяване е било взето от президента и от Пентагона преди около две седмици. Хеликоптерите и придружаващите ги самолети са излетели снощи, скоро след настъпването на нощта, но след възникналите неизправности и трагичния инцидент цялата операция е била набързо прекратена, а ударната група - изтеглена на борда на „Нимиц“. (…)

Браун категорично опроверга, че е имало сблъсквания с иранските сили в района на приземяването. Въпреки това той не можа да даде обяснение на факта, че телата на загиналите осем командоси са били изоставени на местопроизшествието. Браун потвърди обаче, че ударната група временно била задържала един ирански автобус с около 50 цивилни пътници, които при изтеглянето били пуснати на свобода. Едновременно Браун отрече иранските твърдения, че част от командосите не са успели да се евакуират и практически били изоставени да се укриват в пустинята. (…)

След операцията на САЩ в Иран са много „сдържани“, според наблюдателите на международните процеси преди 45 години, но студентите предприемат действия:

Обединени нации, 26 април 1980 г. /АФП/ Представителят на Иран в ООН Мансур Фархан определи „нахлуването на американските сили в Иран „като“ провокация, целяща да дестабилизира иранския режим“. Но той заяви, че иранските власти „няма да реагират яростно и ще продължат трудните си усилия“, за да разрешат кризата.

„Ние няма да посегнем върху заложниците. И студентите дадоха същото уверение“, заяви Фархан на пресконференция, като добави, че всяко повтаряне на американския опит би довело до проливане на кръв. (…)

Иранският дипломат заяви, че кризата около задържането на заложниците не е била „конфронтация между Съединените щати и Иран, а по-скоро вътрешна иранска криза“.

Според него иранските ръководители, президентът Банисадр, министърът на външните работи Садък Готбзаде и аятолах Хомейни полагат всички усилия, за да бъдат освободени заложниците, „които са невинни жертви на динамиката на революционния процес и промените“. (…)

***

Техеран, 26 април 1980 г. /АФП/ Американските заложници, които сега се намират в сградата на американското посолство, ще бъдат разпръснати „в различни градове на Иран“ и ще бъдат поставени „под отговорността на населението на всеки един от тези градове и на ислямските студенти“, се казва в комюнике на ислямските студенти. В него се сочи, че подробностите за прехвърлянето на заложниците ще бъдат съобщени по-късно на населението. (…)

На 3 ноември 1980 г. студентите поверяват заложниците на правителството. Заложниците са освободени на 20 януари 1981 г., когато Роналд Рейгън встъпва в длъжност като президент на САЩ, след споразумение между САЩ и Иран, постигнато с посредничеството на Алжир на 19 януари 1980 г. Иран иска 24 млрд. долара за освобождаването на заложниците. Постепенно сумата е намалена на 8 млрд. долара, които са взети от замразените активи на Иран в европейски и американски банки. След приспадането на дълговете на Иран са броени 3 млрд. долара, а заложниците са освободени.