Националният исторически музей участва с 11 артефакта в предстоящата изложба „Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“ в музея „Гети“ в Лос Анджелис, САЩ. Това обяви пред БТА доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей.
Както БТА писа, четиринадесет музея от България с над 150 предмета ще участват в експозицията. Те представляват над 90% от всички експонати, включени в изложбата, която ще продължи от 3 ноември до 3 март 2025 година.
Доц. Петрунова уточни, че сред 11-те експоната, които НИМ праща в Лос Анджелис е и Панагюрското златно съкровище, около което се водят спорове. „Формално, по документи, е заведено към Пловдивския археологически музей, а пък, откакто е създаден Националният исторически музей през 1973 година, то е експонирано тук“, отбелязва тя.
Подборът е направен от кураторите на експозицията, които посетили НИМ и разгледали с какво може да попълнят изложбата. „И така се спряха на тези 11 предмета“, казва доц. Петрунова.
ЕКСПОНАТИТЕ
По думите й всеки от тези артефакти представя една уникална интересна част от тракийската култура. Някои от тях не могат да бъдат видени другаде, като каменния релеф от една от тракийските могили в Стрелча. Други експонати представляват част от знакови съкровища. Например – съкровището от Рогозен. В изложбата в САЩ ще бъдат показани три предмета от това съкровище.
„То е, мога да кажа, откритието на ХХ век, защото всеки би си мечтал точно такава находка да открие – дали случайно, дали при редовни археологически проучвания“, казва доц. Петрунова. Рогозенското съкровище е открито през 1985 година във Врачанско, като се оказва, че самото съкровище е укрито на два дяла и група археолози под ръководството на Богдан Николов започват проучването и намират около 100 сребърни предмета с общо тегло над 20 килограма, припомня тя. В цялата колекция съдове, които съдържа това съкровище, се съдържат най-различни по видове предмети като канички, фиали, чашки. „Най-важното е, че те са много богато украсени, имат орнаментални мотиви и представят в пълния блясък Елинистическата епоха“, казва още доц. Петрунова.
По думите й има и някои уникати в това съкровище, които дават информация за непознати досега изображения. Особено тракийските богове. „До това откритие ние нямахме информация как са си представяли и как са изобразявали Великата богиня – майка. Тук тя е богато представена“, отбелязва директорът на НИМ.
НИМ изпраща в САЩ и две фийли от IV век пр. н. е., които представят така наречената Могиланска могила. Доц. Петрунова разказва, че могилата се намира в центъра на Враца. В една от гробниците се намира пищно погребение на тракийска девойка, може би член на владетелска династия, както и богати дарове. Върху една от луксозно изработените чаши има надпис, обозначаващ името на одриския владетел Котис I. Директорът на НИМ припомня, че Одриската държава е най-голямото тракийско обединение, което може да се нарече държава и което оставя сериозни следи в тази ранна епоха. Те успяват да обединят няколко тракийски племена и дават сериозен отпор за завладявания през целия този IV век пр. Хр.
СЪКРОВИЩАТА
В музея „Гети“ ще бъдат показани и три предмета от Летнишкото съкровище. „Аз лично в една моя книга съм го нарекла древен разказ за пътя към властта“, казва тя. Доц. Петрунова припомня, че върху ковани апликации, изработени много изящно, е предаден разказ за това как героят тръгва през различни предизвикателства, извършва различни геройства и победи и накрая бива награден и самият той става бог.
„Нещата са свързани с някаква митология. Иначе самото съкровище е намерено през 1963 година – случайно. Апликациите са били укрити в един съд и при тяхното разглеждане се оказва, че те са части от конска амуниция, изработени са от сребро и са били позлатени, но както споменах, най-интересната част е този последователен разказ за събитията, които са се случили на тракийския конник“, разказва доц. Петрунова.
По-специално в изложбата участват апликации, които изобразяват момента, в който героят влиза в свещен брак с Богинята майка и именно това е актът, който го превръща и него в божество, отбелязва тя. По думите й другата апликация е много любопитна – тя е представена отново жена, най-вероятно богиня, която се бори с един триглав дракон.
„Тези предмети са много интересни и направиха впечатление още при подбора на артефактите от IV в пр. Хр. Това идва да покаже разнообразната, интересна, богата на митология култура на траките. Нещо, което хората не са виждали. Разбира се, авторите на изложбата, са амбицирани да запознаят целия свят с това, което ние притежаваме като културно-историческо наследство“, казва директорът на НИМ.
По думите на доц. Петрунова Панагюрското съкровище доби изключително широка популярност и се харесва като че ли най-много. „Може би печели първо място то публиката, поради начина си на изработка, поради това, че разказва една древна легенда, за златната ябълка, за трите богини, които се борят за нея, за да признае овчарят коя е по-красивата. Тези богини са изобразени в каничките на съкровището – това са Атина, Афродита и Хера, много знакови богини на гръцката митология. И разбира се – прословутият съд с изображения на глави от по-тъмната раса, което прави много силно впечатление. Доколкото съм чела средновековна археология, не съм прочела нито едно адекватно обобщение и обяснение защо именно тези изображения се срещат по този паметник“, казва тя.
ИЗЛОЖБАТА В „ГЕТИ“
Доц. Петрунова посочва, че и друг път са правени подобни представяния на предмети от тракийския период. „Но аз лично бях много впечатлена от идеята и мисля, че тази презентация, така, както е замислена, още повече, че се прави от общите усилия на 14 музея, ще отвори много широко вратите за опознаване на древните разкази за българските земи. Разбира се, се надяваме това да доведе и туристи в България, а и да се разшири сътрудничеството на хората, които изследват Древна Тракия и античния свят извън нашите територии. Говоря за чуждестранни учени“, казва доц Бони Петрунова.
Тя посочи, че във втора зала в Националния исторически музей и около нея, са представили една постоянна експозиция на тази тема. „Сега предстои обновяване на самата зала и не всички артефакти, намерени по различно време, на различни места, са включени в тази изложби. Но това е и невъзможно, тъй като ще стане нещо огромно и невъзможно за пренасяне и експониране“, казва още тя.
„Надявам се, че изложбата в „Гети“ ще има голям успех, надявам се, че нейното представяне в щатите ще доведе публика в България и ще повдигне малко духа на българите, които да си дадат сметка, че живеят в една изключителна територия и трябва в съвременната епоха да отговарят поне малко на това, което са правили предците им“, каза доц. Петрунова.
/ХТ, РБ/
news.modal.text
