site.btaКнигата ,,Алкивиад Велики“ от Вера Мутафчиева има ново издание

Книгата ,,Алкивиад Велики“ от Вера Мутафчиева има ново издание
Книгата ,,Алкивиад Велики“ от Вера Мутафчиева има ново издание
Излиза ново издание на книгата ,,Алкивиад Велики“ от Вера Мутафчиева. Снимка: „Жанет 45“

Излиза ново издание на романа ,,Алкивиад Велики“ от Вера Мутафчиева (1929-2009), съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите им тя е част от колекция, в която са включени още ,,Случаят Джем“ и ,,Аз, Анна Комнина“. Автор на обновената визия на ,,Алкивиад Велики“ е Люба Халева.

„Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист. Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача –  защото показа, че българският интелектуален писател е възможен“, пише Ани Илков за писателката.

Според литературния критик Владимир Янев (1950-2024) чрез съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. „Писателката го определя като „алкивиадство“ – „зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища – съвети, демос, публика, войска“. Симбиозата между егоцентризъм и стадност ражда отровните пустоцветия на демагогията и моралния релативизъм. И сякаш са необходими корективите на сократическото учение за нравствеността, за да се спасим от собственото си „алкивиадство“, гласят още думи на Владимир Янев, цитиран от издателите.

„Твърдеше, че е потомствен учен историк, а писател по принуда. Всъщност беше точно обратното, тя беше историк и османист по принуда, така са се стекли житейските обстоятелства, а писател - по даденост свише, по рождение“, посочва социалният антрополог Антонина Желязкова за Вера Мутафчиева.

Литературната историчка Албена Хранова отбелязва, че за авторката обикновено се казва, че в писането си е събрала историческата наука и литература. Но ми се струва, че всъщност тя успя ясно да ги раздели, да направи от тях различни разкази, посочва Хранова. По думите ѝ писането на Мутафчиева е винаги скептично, критично и точно затова е „проникващо и казващо“.

Вера Мутафчиева е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.

През 1951 г. завършва „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а от 1978 г. е доктор на историческите науки. Асистент е в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993).

Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина. Сред нейните произведения са „Книга за Софроний“, „Случаят Джем“, „Летопис на смутното време“, „Аз, Анна Комнина“, „Предречено от Пагане“, спомените ѝ „Бивалици“, „Разгадавайки баща си“, „Семейна сага“ и др. Сценарист е на филма „Хан Аспарух“.

Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година. Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998).

Вера Мутафчиева е лауреат на редица отличия, включително на Хердерова награда (1980).

/ ГН

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:12 на 02.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация