site.btaКнигата ,,Алкивиад Велики“ от Вера Мутафчиева има ново издание

Излиза ново издание на романа ,,Алкивиад Велики“ от Вера Мутафчиева (1929-2009), съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите им тя е част от колекция, в която са включени още ,,Случаят Джем“ и ,,Аз, Анна Комнина“. Автор на обновената визия на ,,Алкивиад Велики“ е Люба Халева.

„Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист. Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача –  защото показа, че българският интелектуален писател е възможен“, пише Ани Илков за писателката.

Според литературния критик Владимир Янев (1950-2024) чрез съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. „Писателката го определя като „алкивиадство“ – „зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища – съвети, демос, публика, войска“. Симбиозата между егоцентризъм и стадност ражда отровните пустоцветия на демагогията и моралния релативизъм. И сякаш са необходими корективите на сократическото учение за нравствеността, за да се спасим от собственото си „алкивиадство“, гласят още думи на Владимир Янев, цитиран от издателите.

„Твърдеше, че е потомствен учен историк, а писател по принуда. Всъщност беше точно обратното, тя беше историк и османист по принуда, така са се стекли житейските обстоятелства, а писател - по даденост свише, по рождение“, посочва социалният антрополог Антонина Желязкова за Вера Мутафчиева.

Литературната историчка Албена Хранова отбелязва, че за авторката обикновено се казва, че в писането си е събрала историческата наука и литература. Но ми се струва, че всъщност тя успя ясно да ги раздели, да направи от тях различни разкази, посочва Хранова. По думите ѝ писането на Мутафчиева е винаги скептично, критично и точно затова е „проникващо и казващо“.

Вера Мутафчиева е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.

През 1951 г. завършва „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а от 1978 г. е доктор на историческите науки. Асистент е в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993).

Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина. Сред нейните произведения са „Книга за Софроний“, „Случаят Джем“, „Летопис на смутното време“, „Аз, Анна Комнина“, „Предречено от Пагане“, спомените ѝ „Бивалици“, „Разгадавайки баща си“, „Семейна сага“ и др. Сценарист е на филма „Хан Аспарух“.

Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година. Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998).

Вера Мутафчиева е лауреат на редица отличия, включително на Хердерова награда (1980).

/ ГН