Освен с лексиката и граматиката, преводачът трябва да бъде много добре запознат също и с манталитета на хората в страната, с чийто език работи. Това каза пред БТА преводачката от български на италиански език Джорджа Спадони. Тази вечер тя ще участва в онлайн дискусия, посветена на темата за превода и на възприемането на българската литература в Италия.
„Има моменти, в които можеш да разбереш думите и те са много ясни, контекстът може би също, но те просто да не се връзват. Много суха материя е да гледаш само думите и тяхното значение, затова е много важно да знаеш как работи езикът“, смята Спадони, която е носител на наградата „Полски кот“ (2024) за превода ѝ на италиански на сборника „Всички на носа на гемията“ на Деян Енев.
По думите ѝ българският и италианският език имат много сходства помежду си, като даде за пример „богатата“ глаголна система. „Но може би едни от най-трудните неща за превод са тези, свързани с културата - всички тези термини, които се отнасят към много специфични неща от българската култура“, каза тя. Според нея това включва храни, ритуали, поговорки, исторически, географски препратки.
Спадони отбеляза, че в такива моменти трябва да се търси баланс между това да се запази текстът така, както е, и думата да се предаде на съответния език, и това той да бъде обяснен с бележка под линия или в самия текст. „Аз обичам да запазвам възможно най-много, за да се усеща културата. Но често това не зависи само от преводача, а и от издателските практики, от публиката, от формата“, обясни тя. Разказа, че работи върху превод на откъс от „Керван за гарвани“ на Емине Садкъ за швейцарско онлайн списание, където форматът вероятно няма да позволи използването на толкова бележки под линия.
„Това е част от работата – да се намери начин, по който да се решават тези „проблеми“. И трябва да се знае, че няма само едно решение. Може би има толкова решения, колкото преводачи. Най-важното е, когато преводачът решава и избира едно решение, да може да се аргументира. Обяснението не може да бъде само: „Защото така ми звучи по-добре“, отбеляза италианката.
НАЙ-ХУБАВАТА ЧАСТ ОТ РАБОТАТА Е КОМУНИКАЦИЯТА С АВТОРИТЕ
Изключително ценно е да мога да комуникирам с авторите по време на преводите, каза Джорджа Спадони. По думите ѝ това е най-хубавото нещо в работата на преводачите – да могат да отидат „зад кулисите“ и да разговарят с автора, за да се получи възможно най-добре текстът на целевия език. „Много обичам и го чувствам като дълг да задавам въпроси, когато нещо не ми е ясно“, обясни тя.
Спадони разказа, че досега всички български автори, с които е работила, са били много склонни да обсъждат различни теми и да дадат отговори. „Само при един текст нямах такава възможност – когато работих за един сайт върху откъс от Георги Марков, когото аз много обичам. Но видях наистина разликата и много се усеща, когато такава комуникация не е възможна“, допълни тя.
Според нея „гласът“ на преводачите не трябва да се „чува“, а да се слива с този на авторите. „Дори ако има някакви по-слаби места в текста, преводачът не трябва да се намесва, а да го остави така, както си е“, смята преводачката.
ПРЕВОДАЧЪТ КАТО ЛИТЕРАТУРЕН АГЕНТ
При избора си на книги за превод Джорджа Спадони разказва, че се доверява на личния си вкус. Въпреки това обаче, по думите ѝ, има още фактори, с които трябва да се съобрази. „Трябва да се гледат още тенденциите в Италия – какво се чете в момента, кои са авторите, които се четат, може ли да се намери някакъв автор със сходни теми. И също – дали книгата засяга силни актуални теми, по които авторът да има свой принос, както и дали има автор, който може да даде друга перспектива за България, тоест – да дава някаква друга гледна точка“, обясни преводачката.
По думите ѝ досега винаги тя е предлагала на издателства от Италия кои книги на български автори да се публикуват в родината ѝ. Изключение прави „Остайница" от Рене Карабаш, за която усилията били съвместни между нея и литературна агенция от България. Двигател за този избор на издателството беше, освен самото качество на книгата и историята, която е много силна, фактът, че се работи върху филмовата адаптация на „Остайница", разказа Спадони. Допълни, че в Триест има голям италиански фестивал за киното от Източна Европа, а издателството е в „много тесни отношения с този фестивал“.
Това преводачът да служи и като литературен агент се случва много често при малките езици, посочи Джорджа Спадони. „Може би при българският се среща повече, защото нямате традиция на литературни агенции, но сега се радвам, че най-накрая има една, на която може да се разчита“, каза тя. Отбеляза, че досега почти винаги издаването на българска литература в чужбина се е случвало чрез преводачите.
„Аз много обичам тази част на моята работа, но тя е неплатена. Това винаги е наша инвестиция – да търсим, да четем, да предлагаме автор или авторка, без да знаем дали това ще бъде прието“, посочи тя.
На въпроса какви са предизвикателствата пред преводача, работещ с „малък“ език, Спадони отговори, че от формална гледна точка това е фактът, че този превод е по-скъп. „Има по-малко преводачи и затова цената е по-висока спрямо, например, френски или английски език“, каза тя. „Най-важното, когато става въпрос за този вид превод, е да има подкрепа. В този случай – от България, от българските институции. Да знаят от издателствата, че могат да разчитат на програми, финансирания. Това не означава, че винаги всичко трябва да е финансирано. Но трябва да има някаква конкретна подкрепа и в самия процес на превод, и в промоцията на книгата“, допълни Спадони.
„ВСИЧКИ НА НОСА НА ГЕМИЯТА“
Преводачката разказа, че „Всички на носа на гемията“ на Деян Енев е първата книга, която е превела от български на италиански език. По думите ѝ за първи път я прочела през 2019-2020 г. в Италия. „Разказите в книгата много ми напомниха за България – такава, каквато я бях видяла до този момент“, отбеляза тя. Допълни, че когато вече завършвала магистратурата си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ѝ се случило да преведе един разказ, след което да види същите персонажи и сюжети по време на разходка из българската столица.
„Това, което ме спечели първоначално, е, че книгата дава много добра първоначална идея за България от една хубава гледна точка. Няма намеса от страна на автора, защото Деян наистина е човек, който събира историите от улицата и просто ги пише, без да назидава“, разказа Спадони.
Тя посочи, че разказът не е „много хитов“ жанр в Италия, но от издателството Bottega Errante Edizioni споделяли нейното мнение, че книгата дава добра възможност за опознаване на българската общност.
В момента Спадони работи по превода на „Екстазис“ от Радослав Бимбалов. В книгата едновременно се говори по актуални теми и се пише за България, посочи преводачката. По думите ѝ вероятно ще има голям интерес и към новата книга от автора, която предстои да излезе през септември. „Много се надявам да имам възможност да работя и върху „Направени от вина“ на Йоанна Елми. И се надявам, пак, живот и здраве, да се задвижи и нещо в посока романа „Хагабула“ на Тодор П. Тодоров“, допълни Спадони.
В ИТАЛИЯ НЕ СЕ ЗНАЕ ДОСТАТЪЧНО ЗА БАЛКАНИТЕ
„Италианската публика според мен усеща, че има някаква голяма дупка в познанието на страните от региона на Балканите. От моята гледна точка проблемът идва от факта, че допреди няколко години, но може би и сега, под „Балканите“ италианската публика разбира само бившата Югославия“, посочи преводачката. Според нея интересът на италианските читатели към България се увеличава. Една от причините е международната награда „Букър“, която писателят Георги Господинов и преводачката Анджела Родел спечелиха с „Времеубежище“ миналата година. Друга причина, според Спадони, е осъзнаването на тази „дупка“.
„Много хора, които аз познавам, са били в София. Защото когато търсиш евтини полети за отпуск, винаги, поне преди КОВИД-19, излизаше и София. Хората попадат в града и всички ми казват, че много им харесва в София, в България, че са останали с хубаво впечатление. И като поискат да намерят български книги или да гледат български филми, не намират. Или намират много малко неща“, каза тя.
ЕДИН ОТ ЛЮБИМИТЕ Ѝ БЪЛГАРСКИ ИЗРАЗИ Е „ЗА КАПАК“
„Един израз, който много ми харесва е „за капак“. Той дава много хубава идея за това, че има голям проблем и „за капак“ – още нещо. В италианския език нямаме такъв израз. Имаме „освен това“, но то е неутрално“, разказа Джорджа Спадони. По думите ѝ изразите, които са свързани със съдбата, също ѝ правят голямо впечатление – като „живот и здраве“, „от твоите уста - в Божиите уши“ и др.
Други думи, на които обръща внимание преводачката, са псувните в двата езика. „Аз съм и преподавател по италиански език като чужд и често студентите, но и приятели, ми казват, че може и да не знаят български или италиански език, съответно, но това, което знаят, са няколко думи. И започват да изреждат псувни. Затова започнах да мисля дали има съвпадения, как използваме тези думи на италиански и на български“, посочи тя. Това бе тема и на неин доклад в рамките на семинар, посветен на художествената литература и превод, организиран от Института за литература към БАН.
Джорджа Спадони е преводачка и преподавателка от гр. Йези, Италия. Завършила е магистърската програма „Преводач-редактор“ към СУ „Св. Климент Охридски“ с италиански език през 2022г. Авторка е на статии, преводи, рецензии и интервюта за италиански сайтове, които се занимават с теми и събития от Източна Европа.
Сред авторите, които превежда, са Деян Енев, Рене Карабаш, Йоанна Елми и Радослав Бимбалов. Носителка е на наградата за литературен превод „Леонардо Пампури“ (2018) и „Полски кот“ (2024) за превода ѝ на италиански на сборника „Всички на носа на гемията“ на Деян Енев. Освен с превод на проза се занимава с филмов превод и с устен превод на литературни събития и фестивали.
/АКМ/
news.modal.text
