site.btaИзразът “Живот и здраве“ е най-сложен за превеждане от български на италиански език според преводачката Джорджа Спадони

Изразът “Живот и здраве“ е най-сложен за превеждане от български на италиански език, каза в интервю за БТА Джорджа Спадони преводачка от български на италиански език, преподавателка и редакторка.

Тя е завършила  магистратура „Преводач-редактор“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с италиански език, носителка е на наградата за литературен превод „Леонардо Пампури“ (2018) и е финалистка за награда „Перото“ за превода ѝ на „Всички на носа на гемията“ на Деян Енев (Bottega Errante Edizioni, 2023).

Джорджа Спадони беше един от участниците в дискусията „Литературен преводач и / или литературен агент в границите на една безгранична професия“, организирана в пространството за култура „ТАМ“ във Велико Търново от Елена Димитрова, преводач и преподавател във Великотърновския университет, в която преводачите разговаряха по различни теми със свои колеги, студенти и приятели. 

Раздвижва се италианският книжен пазар по отношение на българската литература. След наградата „Букър“ на Георги Господинов интересът към българските автори се засилва. Напоследък много мои приятели ме питат защо няма български автори, преведени на италиански, инспирирани именно от тази награда, каза Спадони.  Тя уточни, че засега е превела сборника на Деян Енев „Всички на носа на гемията“, а в момента работи върху превода на романа на Рене Карабаш „Остайница“. Една много интересна книга, защото сюжетите са от Албания, която е близо до Италия, затова ще е любопитно как ще бъде приета книгата, допълни преводачката. Предстои и преводът на романа на Радослав Бимбалов „Екстаз“.

В Италия, както и в други европейски държави, има интерес към съвременните български автори, защото те могат да гостуват и да се срещат очи в очи със своите бъдещи читатели, каза Спадони. По думите й именно затова класиката от миналото не е толкова търсена в Италия, колкото съвременните писатели, които могат да коментират своите сюжети с читателите. Като пример тя посочи, че италианското издателство „Воланд“ всяка година представя по един непознат съвременен български автор, но с реална възможност за среща с него в дадено пространство за култура и четене.

Тя разказа, че читателската картина в Италия и България е идентична. Има два вида читателски типажи – такива, които изобщо не четат,  и такива, които четат яростно, както в нашите среди им казваме – силни читатели. При тези силни читатели има една „порция“ от публиката, която има огромен интерес към писателите от Източна Европа. Съществен момент за този интерес са възможностите за пътешествия към тези дестинации, които досега са необходени от италианските туристи, примерно от Балканите. След като се запознаят с природата, манталитета и вкусовете на страната, тези откриватели започват да търсят изкуството на дадената държава – книги, филми, музика, но ги търсят на италиански, допълни тя. По думите й туризмът , нискотарифните полети на авиокомпаниите и усещането, че ще видиш нещо специфично и непознато, е добър мост към литературата, която е нужна на пътешественика, за да опознае в сърцевина мястото, което е посетил или му предстои да изследва.

Нейният интерес към България, българския език и култура, не е развит заради любовна или родствена връзка. Тя учи в университета в Болоня, където започва с френски и руски език, след това в края на първия семестър преподавателката й по руски език препоръчала българския като трети език. Лекторка била Ласка Ласкова от Софийския университет, която запалила любовта на Спадони към българския език и литература. Чрез нея тя се е срещала с български писатели, учители и интелектуалци. Била е на стаж в Италианския културен институт в София, където се е запознала с проф. Дария Карапеткова от Софийския университет, която е водила магистърската програма за преводач-редактор с италиански език. Това окончателно разпалило любовта й към българския език.

За БТА тя уточни, че най-трудната дума за произнасяне и превод от български на италиански език за нея била „разхвърляно“, но изразът „Живот и здраве“, които българите от всички поколения казват, е най-труден за превод. 

„Искам да го опитомя този израз, който много трудно се превежда буквално на италиански език, заради фаталистичното усещане, което носи“, каза Спадони. Странното е, че го произнасят както възрастни, така и много млади хора, мисля, че изразът е типично български, затова го уважавам, той е подобен на този, който ние италианците имаме - "Сладък безделен живот", но който също носи различен привкус в буквален превод, добави Джорджа Спадони.