Милен Киров е пианист, композитор, продуцент, професор и доктор по музика. Живее в Калифорния от 26 години, преподава теория, солфеж, хармония, пиано и композиция в Лос Анджелис Сити Колидж.
Авторските му композиции за соло пиано, джаз формации и камерни групи, които представя на концерти в САЩ и Европа, съчетават традициите на европейската класическа музика, американския джаз и българския фолклор.
Роден е в Пловдив в семейство на фолклорни изпълнители и преподаватели. Баща му Тодор Киров е професор по гъдулка в Академията за музикално и танцово изкуство (АМТИИ) в Пловдив, бил е и декан на департамента по фолклор. Майка му е певица и тамбуристка. Когато е на 11 години, родителите му купуват кийборд и така се запалва по блуса и джаза. Изучава специалност пиано в Пловдивската академия, а след това завършва музикално образование в САЩ, където получава бакалавъркса степен по пиано и магистратура по композиция. През първите си години в САЩ е свирил в рокбанди като кийбордист и е бил студиен музикант. Защитава и докторантура в Калифорнийския институт по изкуствата на тема българските неравноделни размери и тяхното приложение в съвременната музика. Автор е на учебника "Размери и ладове" (включващ и диск с концертни етюди).
Милен Киров е автор на музиката към филмите "Човешка грешка" на Робърт Йънг, "Пура на плажа" на Стивън Милс, "Рекет" на Майкъл Баез и Христо Христов и документалната лента за Уди Алън на режисьора Робърт Уайди. Има няколко издадени албума, най-новият от които е соло пиано албумът му Spatium (записан в Полша и издаден от ICSM Records на Иво Върбанов - студио, базирано в Лондон). Един от любимите му по-ранни проекти е създаденият от него и все още съществуващ "Оркестър Мезе” (Orkestar MEZE) – група от единадесет музиканти от различни етноси, живеещи в Лос Анджелис. Дебютният им албум "Селски фънк" - микс от фънки ритъм, мощна брас секция, неравноделни размери и модални мелодии с емоционални соул вокали, излиза през 2011 г. и е представен с голям концерт в "Кей клуб" в Холивуд. Седем от песните в диска са на английски, има и две песни на български: "Селска приказка" - с музика и текст на бащата на проф, Киров - Тодор Киров и "Зора" – адаптация на български фолклор. Във втория албум на групата, в който Милен Киров е композитор, автор на текстовете и продуцент, гостуват Теодосий Спасов, Мирослав Тадич, професор Тодор Киров и слепият "посланик на соула" Елис Хол - легендарният вокалист и мултиинструменталист, откритие на Рей Чарлс. "Оркестър Мезе" обикаля Калифорния с т. нар. "селски" партита - шоу-спектакъл, който понякога продължава по 5-6 часа.
"Преподавателската работа ми позволява през последните години да прекарвам почти половината от месеците в България или в други страни от Европа. Щастлив съм, че се занимавам с музика - език, помагащ повече да се сближим, отколкото да се разделим", каза за Българската телеграфна агенция (БТА) проф. Милен Киров, който в момента е в страната ни. Тази година той използва творческия си отпуск за работа върху книгата си с технически упражнения за напреднали пианисти. Подготвя за печат и сборник с авторски композиции. Предстоят му записи и концерти в Германия (електрически джаз), както и тук – в София, Пловдив и други градове.
"Не виждам розово, светло бъдеще за авторската музика, поне не в следващите 20 години. Новите поколения слушат музика само дигитално, където много неща като качеството на звука, се губят. Променя се начинът, по който се прави и слуша музика, всичко е компресирано. Сегашният начин на правене на музиката не улавя емоцията, богатството на момента", казва още пред БТА Милен Киров.
Следва цялото интервю с проф. Милен Киров.
Проф. Киров, появяват се световни статистики, че вече само около 2% от хората слушат класическа музика. Как музикалното образование може да противодейства на това? Какви са наблюденията от преподавателската Ви практика в САЩ?
- Забелязва се тенденция - по-засилена през последните 10 години, към намаляване броя на студентите, които искат да учат класическа композиция, пиано, струнни инструменти. Има по-голям интерес към електронната музика, към музиката, създадена от технологиите.
В американското образование студентите стават все по-разнородни и няма една шапка, няма една програма. Има различни курсове, свързани с история на музиката като цяло, или конкретно на джаза, класиката. Има също курсове по елементарна теория на класическата музика и т. нар. комерсиална хармония. Тези свободноизбираеми предмети не само разширяват общата култура и запълнят "дупките", оставени от средното образование, но и помагат на тези, които късно решават, че искат да се занимават с музика, да решат с какво конкретно да продължат.
Самото музикално образование трябва да бъде непрекъснато ъпдейтвано - да дава обща култура както за миналото, така и за новите насоки, и да следва промените в нагласите. По време на пандемията установихме, че някои курсове са по-посещавани онлайн, отколкото в аудитории. Въпреки че музика е много трудно да се преподава онлайн. Имам курс по комерсиална, поп-хармония, който лесно се преподава онлайн, но всичко друго – солфеж, ансамбли, на практика е невъзможно.
Кариерата ви е многолика, имате индивидуални класически соло пиано изпълнения и импровизации, също изпълнения в група на джаз и фолклорни мотиви. Какво от това се харесва най-много в САЩ?
- Американците са иноватори, имат глад за нещо ново, за търсене на нещо по-различно. В моята музика се съчетават три традиции – на нашия фолклор, на западноевропейската традиция и на американския джаз. Това е което ме прави по-различен и интересен в САЩ.
В някои от композициите си използвате дигитален софтуер (дигитални инструменти). До каква степен изкуственият интелект присъства в музикалните търсения в Америка?
- Изкуственият интелект (ИИ) се развива с мълниеносни темпове. За мен ИИ няма артистична стойност в музиката, поне засега – учи се от всичко направено и го миксира без емоция.
Но това омаловажава работата на музикантите. Нашият труд е обезценен. Страхотно е да имаме платени платформи за качване и слушане на музика като Spotify, но от друга страна, всеки човек с лаптоп може да качва нещо и това променя вкуса и нагласите за възприемане на музиката. Питам мои студенти кога за последен път са слушали един албум от начало да край. Не откривам такива. Липсва търпение вече. Този лесен начин на споделяне на музика в дигиталните платформи би трябвало да допринесе за разнообразие в музиката, но всъщност я уеднаквява - заради алгоритмите. И хората просто следят и следват кое е популярно, понякога е трудно качеството да пробие в цялото това море от изобилие. Има творци, които ще изберат по-евтиния музикален вариант като ИИ продукцията, вместо да наемат композитор и музиканти, ако примерно, трябва да си озвучат филма.
Новите поколения слушат музика само дигитално, където много неща като качеството на звука, се губят. Променя се начинът, по който се прави и слуша музика, всичко е компресирано. Сегашният начин на правене на музиката не улавя емоцията, богатството на момента. И в един момент съвсем ще спрем да разпознаваме създадените от ИИ албуми. Spotify вече има и албуми, за които не е обявено, че са създадени от ИИ.
Не виждам розово, светло бъдеще за авторската музика, поне не в следващите 20 години. Докато новите поколения не наместят нещата. Хубавите произведения и майсторските изпълнения в един момент ще станат толкова рядко явление, че вероятно хората ще започнат да ги търсят и ценят. Но не и сега, когато технологиите се движат със скорост, изпреварваща способността на нашия мозък да възприеме промените.
Има един израз, който е клише, но улавя действителността: „Надявахме се, че ИИ ще се занимава с тежкия труд, а ние – с поезията и музиката, но се оказа, че ние ще вършим тежкия труд, а ИИ ще прави поезията и музиката.“
Някои смятат, че е добре в училищата да се преподава „Интернет дисциплина“. Вашето мнение?
- Но кой е подготвен да преподава това? Може би ИИ може да се заеме с тази задача, но ИИ се учи от нас. Той се учи от най-пристрастните същества на планетата.
Имах надежди за социалните медии преди години – вярвах, че тези медии ще помогнат за намиране на истината и търсене на неща, които да ни сближат. Но стана обратното – и там ние не търсим истината, търсим съмишленици, които да подкрепят нашето мнение, което смятаме за меродавно. Забелязва се нещо като връщане към племенно-общинските нрави: живеем в малки групи, всичко „отвъд хълма“ бива отричано. И вече все по-рядко влизам в социалните медии, такъв негативизъм и такива откровени глупости виждам, че ми става тъжно за човечеството. А ние не можем един без друг, все повече не можем един без друг – след промените в климата и всичко друго, което се случва. Не съм глобалист, но съм реалист.
Разкажете за новите си творчески проекти.
- Работя върху книга за с технически упражнения за напреднали пианисти. Трябва да намеря време да я довърша. Подготвям за печат и сборник с мои композиции. Предстоят ми записи и концерти в Германия (електрически джаз), както и тук – в София, Пловдив, в момента уточняваме датите.
Преподавателската работа ми позволява през последните години да прекарвам почти половината от месеците в България или в други страни от Европа. Имам нужда от този баланс - да изляза от ритъма на живота в САЩ, да сменя обстановката. Харесвам забързания американски ритъм, но имам нужда и от по-забавения ритъм на Европа. Аз съм гражданин на света. В България намирам по-близка връзка с приятели, тук е моето семейство, тук зареждам батериите. В САЩ животът е повече динамика и състезание, там имам приятели, които работят по 7 дни седмично, без да могат да си позволят дълги почивки.
Няма перфектни места за живеене. Идеалното място е там, където ти си удовлетворен вътрешнo, където си заобиколен от правилните хора и се чувстваш обичан, подкрепен. Щастлив съм, че се занимавам с музика - език, помагащ повече да се сближим, отколкото да се разделим.
/РБ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
