site.btaВучич: Арестът на лидера на босненските сърби Милорад Додик би бил катастрофален за целия регион

Всяко решение за ареста на президента на босненската Република сръбска Милорад Додик би било катастрофално за целия регион, заяви сръбският президент Александър Вучич, цитиран от в. "Данас".

В обръщение към нацията снощи Вучич посочи, че ситуацията в региона е много тежка и особено политическата ситуация в Република Сръбска и Босна и Херцеговина, където бяха произнесени присъди срещу Милорад Додик, премиера на Република Сръбска Радован Вишкович и председателя на парламента Ненад Стевандич.

"Изложени сме на лъжите на Сараево, на безбройните лъжи за намеса на Сърбия дори в случая с изгонването на германската министърка (по европейските въпроси), за чието посещение дори не сме уведомени", подчерта Вучич и допълни, че би било "голям срам за Сърбия да участва в ареста на президента на Република Сръбска".

В събота германският министър по европейските въпроси Ана Люрман заяви, че по време на посещението ѝ в Баня Лука в петък представители на властите в босненската Република Сръбска са я заплашили с насилие. Тя определи това поведение като неприемливо и обвини за него босненския сръбски лидер Милорад Додик.

"Сърбия (няма) да върши мръсната работа на всички, които искат да разрушат сръбския народ и Република Сръбска", каза още Вучич.

Изказването на Вучич идва на фона на политическа криза в Босна, където през февруари Съдът на Босна и Херцеговина осъди на първа инстанция Додик на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна, припомня БХРТ.

Босненската прокуратура издаде заповед за ареста на Додик, Вишкович и Стевандич. Те са заподозрени за "нападение срещу конституционния ред" след като парламентът на Република Сръбска прие, а Додик подписа указ за приемане на закони, които забраняват дейността на държавните съдебни и институции за сигурност във федеративната единица на страната.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете полуавтономии са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.