site.btaУспение Богородично е свидетелство за финала в плана на Божието домостроителство за последните времена, каза свещеник Герасим Йорданов

Празникът Успението на Пресвета Богородица е свидетелство за крайната стъпка в есхатолотичния план (учението за последните времена на човечеството в теологията - б.а.) на Божието домостроителство за човека, каза свещеник Герасим Йорданов от храм „Свети великомъченик Георги“ в Перник пред БТА.

На днешния ден християните почитат църковното предание за смъртта на Пресвета Богородица – Дева Мария. Светата църква от древни времена е установила празника Успение на Пресвета Богородица, каза свещеник Герасим.

Приготовлението на Божия храм преди св. литургия за празника е свързано с народни и християнски традиции като украса с цветя, освещаване на храна и плодове, курбан и т.н, разказа той. Според него този ден, заедно с Благовещение, са сред най-важните празници за разбирането на ролята на жената в християнското семейство и за разбирането на христологичното учение (което се занимава с богословските аспекти на Иисус Христос - бел. ред.).

„Знаем, че Дева Мария от ранна детска възраст е посветена в традициите на храма, затова по неин пример се подготвяме за празника с пост и молитва“, добави свещеник Герасим.

УСПЕНИЕТО НА БОГОРОДИЦА

За завършването на земния път на Богородица пише преподавателят по омилетика (теория на проповедта - бел.ред.) Александър Радославов в „Църковен вестник“. По неговите думи Свещеното предание разказва как архангел Гавриил се явил на Божията Майка с палмово клонче в ръка и ѝ известил, че след три дни ще се представи отвъд. Същият архангел навремето ѝ благовестил, че ще роди Спасителя на света.

Той пояснява, че след смъртта ѝ апостолите я погребали в Гетсимания край Йерусалим. Отсъствал е само св. апостол Тома, който пристигнал в Йерусалим три дни след погребението. „Апостолът имал желание да се поклони на тялото ѝ. Заедно с другите апостоли отишъл на мястото, където била погребана, но гробът бил празен. Апостолите имали обичай да се събират на обща трапеза и да поставят хляб на празното място, отредено за възкръсналия Христос. След ядене те въздигали този хляб, наречен „част Христова". Този път, когато станали от трапезата, чули ангелско пеене и видели Пресв. Богородица на облаци“, разказва Александър Радославов.

Затова и днес светата църква прославя Божията Майка в своите богослужебни песнопения като възхождаща от земята към небето, обкръжена от ангели, допълва още той.

По мнението на съвременни изследователи празникът Успение Богородично е най-старият богородичен празник в църковния календар, пише богословът доц. Венцислав Каравълчев в своя студия от 2011 година. Обособяването му най-вероятно става в Йерусалимската църква в началото на IV в. и бързо се разпространява в другите църкви, добавя той.

По думите на богослова преданието за успението на Богородица е свидетелство, че богородичните догмати са и христологични. Той отбелязва, че някои еретични учения са принизявали достойнството на Св. Богородица. „Така например ереста на колиридианите е отричала човешката природа на Богородица, а оттам – и нейната телесна смърт, както и съществуването на човешка природа в Христос“, пише той.

ПОЧИТАНЕТО НА БОГОРОДИЦА

„Православното почитание на Св. Богородица има своето начало още във византийския култ към нея, средоточие на който се явява Константинопол. На 11 май 330 година св. Константин Велики официално пренася столицата на империята в Новия Рим, който той посвещава на Пресв. Богородица“, сочи богословът доц. Венцислав Каравълчев.

Той пояснява, че на 15 август 595 година император Маврикий, разпорежда празникът Успение на Пресвета Богородица да бъде честван официално и е  издигнат храм на мястото на гроба на Богородица в Гетсиманската градина в Йерусалим.

По думите на богослова Западната църква възприема официално празника около век по-късно – през VII в. Общото за Изтока и Запада празнуване на празника на Успение на 15 август се е наложило чак през IX в., добавя той.

Според доц. Каравълчев Успението на Божията майка, заедно с празника на Благовещението, са от ключово значение за разбиране на призванието и делото на Св. Богородица, както и за изясняване на някои страни от христологията.

„Мистично Богородичният живот и Успение в Господа демонстрират пълнотата на вярата, идваща от новото творение. Св. Дева Мария осъществява пълнотата на човешкия живот и благодат чрез живота, смъртта, и възкресението на Божия Син. Чрез нея новият живот, който е Самият Бог, става достъпен за всички, родени в Христос чрез вярата и кръщението“, допълва той.

„ЗАСПИВАНЕТО“ В ХРИСТИЯНСКОТО УЧЕНИЕ

Според Свещеното предание „успение“ означава заспиване, сън. Доц. Венцислав Каравълчев сочи, че според православното учение физическата, телесната смърт е отделяне на душата от тялото, а духовната – отделяне на душата от Бога в резултат на упорството в греха.

„Смъртта е трагедията на човешкия род, тя не е присъща на Божието творение и затова е източник на страдание. Но смъртта на Пресв. Богородица, която става „вместилище на невместимия Бог“ заради своята праведност, е била лека като сън, оприличена е на заспиване“, добавя той.

Църквата е нарекла смъртта на Светата Майка успение, защото тя блажено е заспала и е преминала безпрепятствено в царството Божие при своя Син и Бог, Иисус Христос, сочи богословът.