site.btaПредставители от различни сфери прогнозираха бъдещето след 20 години на форум в София

Представители от различни сфери от обществения живот в България обявиха днес своите прогнози за бъдещето след 20 години. Форумът, който ги обедини, е "Булевард 2044", организиран от сп. "БГЛОБАЛ" (BGLOBAL). БТА е медиен партньор на събитието, което се провежда в столичния Интер Експо Център. 

Бъдещето ще принадлежи на хората с експертиза в много сфери, а необходимостта от мултидисциплинарни умения ще нараства. Това предположение е на Владимир Грънчаров от "Електрик.ми" (Elektrick.me). В аудио-визуалната област, в която специализира "Електрик.ми", Владимир Грънчаров прогнозира появата на истинска холограма, тоест "пикселите да са в пространството". Въпрос на време е това да се случи, посочи още лекторът. А бъдещето на посланията той вижда във въздействието чрез емоции или както се изрази "бъдещето е за възприятието". 

Компаниите от аудио-визуалната област разчитат много на изкуствения интелект, посочи Грънчаров, който лично намира този инструмент за много полезен. При изкуствения интелект няма граници, добави той. Но веднага след това се обяви за задължителното му регулиране, за морални и етични регулации, които да гарантират, че процесът няма да излезе от контрол. 

За Доброслав Димитров от "Империя онлайн" и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) бъдещето ще принадлежи на тези, които обичат и са отдадени на своята работа и занимание. Той посочи, че няма човек, който да знае от днес какво ще се случи през 2044 година. Това свое виждане Димитров защити със следните доводи: случващото се днес е без исторически аналог; скоростта на развитие на технологиите е непрестанно ускоряваща се и защото в наши дни има повече живи учени, отколкото през цялата човешка история. 

Николай Андреев от "Виваком" (Vivacom) се спря на тенденциите в областта на телекомуникациите, които той определи като "сърфа на вълната на бъдещето". Той открои пет процеса в областта. На първо място Андреев постави изискването пред по-високите скорости на свързаност и необходимостта от по-големи капацитети. Тук той посочи, че ръководеният от него телеком вече осъществява лабораторни опити на 5,5 Джи мрежата, която ще е свързващото звено към 6 Джи. Новото поколение мрежа се очаква да влезе в търговска употреба през 2030 година. 

Второто направление е свързано с развитието на умните градове, последвано от “Индустрия 4.0", която няма как да се осъществи без развитието на телекомуникациите, категоричен е Николай Андреев. Предпоследната област, на която той обърна внимание, е Изкуственият интелект, който той определи като неизбежен. На последно място Андреев се спря на необходимостта от консолидацията на европейския телекомуникационен пазар, където за разлика от основните конкурента на ЕС - САЩ и Китай, в които има до четирима водещи играчи, пазарът на Стария континент е силно фрагментирана. За него окрупняването на пазара трябва да стане задължително, защото “само, за да достигнем цифровия преход съгласно плановете до 2030 година, са необходими инвестиции от над 170 млрд. евро в телекомуникациите в Европа“. Тези инвестиции са невъзможни без консолидация на индустрията, предположи Николай Андреев.  

Доминик Хамерс от "Геотехмин" наблегна в своята лекция върху значението и растящата роля на медта, като базов и стратегически важен метал в усилията към декарбонизация и прехода към нискоемисионна икономика. Той се спря на няколко предизвикателства около добива на мед, на фона на покачващото се търсене на метала: все по-рядко се разкриват големи и качествени проекти за добив; средното съдържание на мед в новите залежи намалява; процесът за нов руден проект се удължава, като от първия сондаж до първото производство на мед са нужни 16 години. Накрая той обърна внимание на отрицателната обществена реакция спрямо рудодобива и експлоатирането на темата с популистки цели.

Доминик Хамерс уточни, че ключов въпрос е дали минните компании ще успеят да осигурят нужните количества мед, при това в кратък срок, предвид растящата електрификация на света. Отговорът не е лесен, каза Хамерс и препоръча усилия в няколко направления: намиране и разкриване на нови залежи; рециклиране, а обществото да осъзнае, че ако иска комфорт и прогрес, то без рудодобива това е немислимо да се случи. 

В панела участваха още Юлиян Михов от "Прайсуотърхаус Купърс" (PWC), д-р Александър Симидчиев и Антонина Кардашева от "Фондация за развитие на емоционалната интелигентност".  

Програмата на форума включва и участието на Диана Стефанова от "БрайтКап Венчър" (BrightCap Venture); Траян Траянов - "Заедно в час"; Милена Стойчева от фондация "Джуниър Ачийвмънт" (Junior Achievement) и бивш министър на иновациите и растежа; представители на ученическото нововъзникнало предприятие "ЕМ-ПАКС" (EM-PAX); разговор на водещата на форума Девина Василева с ученици от Националната финансово-стопанска академия, Националната природно-математическа гимназия и частната гимназия "Банкер"; Милен Христов от "Електрохолд" и фондация "Практикум", икономиста Иван Мандаджиев; уличния художник NASIMO и Румина Николова от "Дъ Смартс" (The Smarts). 

"Булевард 2044" е петото събитие от поредицата "Преди утрешния ден" на сп. "БГЛОБАЛ". Форумът започна с ефктен мултимедиен танцов пърформънс, създаден от "Електрик.ми" и хореографа и танцьор Радостина Точева от RIO Crew. Програмата на събитието включваше хип-хоп стрийт танците на детския и тийнейджърския отбор на VS DANSE STUDIO S и музиката на Група ША ША.