site.bta„Гьоте институт“ представя на открито ново германско кино

„Гьоте институт“ представя четири игрални филма от най-новото германско кино на открито, в своя двор. Селекцията се фокусира върху проблемите на подрастващите, отношенията между 30-годишните, агресията и човешките права, разказват организаторите. 

По думите им действието на всички филми се развива частично или изцяло в Берлин. Автори на подбраните заглавия са представители на новото поколение германски режисьори, а филмите от „Хофкино 2024" са създадени между 2020 и 2023 година. Входът е свободен.

11 ЮЛИ – „ПАШКУЛ“ (KOKON, 2020)

Горещо и лепкаво лято в квартал Кройцберг в Берлин. 14-годишната Нора излиза с по-голямата си сестра и приятелите си из квартала. Между плувния басейн и училището, по  покриви и партита, те подражават на образите, които виждат от медиите, изпълняват модели за подражание в съответствие с това, което очаква компанията им от връстници.  Нора е в центъра на всичко това и все пак в периферията. Тя наблюдава света около себе си и себе си в него. За нея това е лято на метаморфоза от дете към младо момиче. Събитията и преживяванията се преплитат интензивно, цветно и тихо, същевременно шумно. Случват се много неща за пръв път. Нора за пръв път има менструация, пуши марихуана, влиза в конфликти, открива любовта си към други момичета. С нея шумният квартал Кройцберг изведнъж изглежда безкрайно голям и пълен със скрита красота. Докато жегата се лепи по кожата ѝ, Нора губи сърцето си за пръв път и се научава да отстоява себе си.

Режисьорката и сценарист Леони Крипендорф е родена в Берлин през 1985 г. От 2009 до 2016 г. учи режисура в академията за кино и телевизия „Конрад Волф" в Постдам. Дипломният ѝ филм Looping е номиниран и награден за множество национални и международни филмови награди. През февруари 2018 г. участва в сценарния форум за таланти на „Берлинале“ – за сценарий за дебютния си филм „Пашкул“. В момента работи по два нови пълнометражни филмови проекти.

18 ЮЛИ – „ВСИЧКИ ГОВОРЯТ САМО ЗА ВРЕМЕТО“ (ALLE REDEN ÜBERS WETTER)

Клара е успяла жена. Далеч от източногерманските провинции, тя води независим живот като преподавателка в Берлин и завършва докторантурата си по философия. Между професионалните си амбиции, аферата с един от студентите си и с взискателното приятелство на дипломната си ръководителка има малко време за собственото си семейството. Когато Клара се връща у дома с петнайсетгодишната си дъщеря, за да отпразнува 60-ия рожден ден на майка си, тя се сблъсква с идеала си за свободен и независим живот. Въпросът е колко висока е цената, която трябва да плати за него.

Режисьорката Анника Пинске (1982), израства във Франкфурт на Одер, учи философия и литература в Хумболтовия университет в Берлин и в Потсдамския университет. По време на следването си стажува във Volksbühne при режисьорите Рене Полеш и Димитър Готшеф. В периода 2013-2015 г. е асистентка на режисьорката на филма „Тони Ердман“ – Марен Аде. През 2011 г. започва да учи режисура в Германската филмова и телевизионна академия в Берлин. Номинирана е за Германската награда за късометражно кино през 2015 г. с първия си късометражен филм Spielt keine Rolle. През 2016 г. печели награда с втория си късометражен филм Homework. И двата филма са отличени с наградата "Особенно ценни" от Центъра за оценяване на филми и са прожектирани на множество фестивали по света.  Пълнометражният ѝ дебют „Всички говорят само за времето“ отпразнува световната си премиера на Международния филмов фестивал в Берлин през 2022 г. и е номиниран за наградата за най-добър първи филм. В момента филмът обикаля фестивалите по света.

22 АВГУСТ – НИКО (NICO)

Уверената в себе си германо-персийка Нико обича работата си като медицинска сестра в гериатрична клиника. Всички я обичат заради лекия ѝ и проявяващ разбиране характер. Тя се наслаждава на берлинското лято заедно с най-добрата си приятелка Роза, докато нападение на расова основа внезапно не я откъсва от безгрижното ѝ ежедневие. Така Нико разбира, че не принадлежи към средата си, която винаги е считала за естествена, а осъзнава колко много расизъм всъщност я заобикаля. Измъчвана от спомените за ужасното нападение, Нико се затваря все повече в себе си. Не само най-близките ѝ хора губят връзка с нея, но и пациентите ѝ вече не припознават някога веселата млада жена. Нико осъзнава, че нещата не могат да продължават така и се записва на тренировки по карате. Така тя успява да канализира гнева си и да изпита собствената си сила, но също така губи връзка със себе си и стария си живот.

Родена през 1984 г. в Хаан, Северен Рейн-Вестфалия, режисьорката Елине Геринг започва кариерата си като операторка и редакторка в немски новинарски телевизии в Париж, Прага, Киев и Берлин. Работила е и за „Дойче веле“ в Кайро. Между 2009 и 2010 г. прави няколко късометражни и документални филма за неправителствени организации в Южна Африка. Завръщайки се в Германия, през 2014 г. заснема късометражен филм и същевременно започва да учи режисура в Германската кино и телевизионна академия в Берлин. „Нико“ е пълнометражният ѝ дебют в киното.

28 АВГУСТ – „СЛЪНЦЕ И БЕТОН“ (SONNE UND BETON)

Берлин-Гропиус, в рекордната жега на лято 2003 г. – парковете миришат на кучешки изпражнения, навсякъде има счупени стъкла, а по ъглите – дилъри. Който живее тук, е или гангстер, или жертва. Лукас, Джино и Юлиус са такива жертви. Нямат пари за басейн, нямат късмет в любовта и в домовете им има само напрежение. Когато искат да си купят трева в парка, те попадат между съперничещи си дилъри, които пребиват Лукас и искат 500 евро за защита. Как Лукас трябва да намери парите? Новият му съученик Санчес има идея: просто да проникне в училище, да измъкне новите компютри от склада и да ги продаде. Тогава ще се отърват от всички свои парични притеснения. Планът е успешен. Почти.

„Слънце и бетон“ е безкомпромисната екранизация на едноименния литературен бестселър на комика и водещ на подкастите Gemischtes Hack – Феликс Лобрехт.

Режисьорът Давид Внендт, роден в Гелзенкирхен през 1977 г., израства като син на дипломат в Исламабад, Маями, Брюксел и Мекенхайм в Рейнланд. След като завършва училище, започва работа в различни филмови, телевизионни и театрални продукции в Берлин и Париж. През 2004 г. завършва магистърска степен по бизнес администрация и журналистика в Свободния университет в Берлин. До 2011 г. Внендт учи режисура в Академията за филмово и телевизионно изкуство „Конрад Волф" в Потсдам. За дипломния си филм Kriegerin е удостоен с три германски филмови награди. Неговата успешна екранизация на бестселъра на Шарлот Рош „Влажни зони" отпразнува световната си премиера в конкурсната програма на филмовия фестивал в Локарно през 2013 г. Награденият филм-сатира за Хитлер „Той се върна" излиза по кината през 2013 г. „Слънце и бетон" е четвъртият пълнометражен филм на режисьора. 

/ДД