site.btaУчени, участници в антарктическите ни експедиции, благодариха на БТА за отразяването на работата им на Ледения континент

Искам да благодаря на Българската телеграфна агенция (БТА), защото широко отразява работата на учените, които участват в експедициите ни на Антарктида, каза проф. Албена Александрова, биохимик и ръководител на Центъра за научна и приложна дейност в спорта (ЦНПДС) към Националната спортна академия (НСА) "Васил Левски". Тя участва, заедно с други учени, в Националния пресклуб на БТА в София, в представянето на новия брой на списание ЛИК с тема "Българската наука на Антарктида", както и в дискусията след него.

Учените от Националната спортна академия участват още в едни от първите експедиции и имат своя принос в изследването на Ледения континент, каза проф. Александрова. Тя уточни, че през годините научните изследвания са се развивали и задълбочавали, като вече се включват и изследвания за съня при участниците в експедицията ни, както и с някои психологични проблеми, които могат да възникнат при тази отдалеченост от средата, в която учените са свикнали да живеят.

Нашият настоящ проект е свързан с изследване на физиологичното състояние на участниците в експедицията, както и с многото фактори, които оказват влияние върху човешкото здраве, обясни проф. Албена Александрова. Изследвахме нашите колеги преди да заминат за Ледения континент, а след завръщането им направихме същите изследвания, за да можем да оценим промените, които са настъпили в тяхното функционално състояние, добави, тя. Всички резултати ще бъдат обединени и анализирани, каза проф. Александрова.

Сред гостите ни в Националния пресклуб на БТА в София е и Петър Сапунджиев - доктор по електроника, който е инженер на българската база "Св. Климент Охридски" на Ледения континент, каза Яница Христова - отговорен редактор в списание ЛИК на БТА. 

Тази година предизвикателствата бяха свързани с два проекта, по които работих на Антарктида, каза д-р Сапунджиев и добави, че за изследванията там е необходима специфична апаратура, която трябва да работи при суровите условия, включващи екстремни температури, агресивна среда на корозия, ветрове, дълги периоди на тъмнина. Шест години съм инженер по време на българската експедиция и заедно с мои колеги работим, за да създадем надеждни условия нашата научна измервателна апаратура да работи непрекъснато и да дава постоянно надеждни данни, каза Петър Сапунджиев.

Той обясни, че единият проект, по който е работил, е свързан с изследване на наличната соларна енергия през цялата година, включително и през тъмните зимни месеци, както и за осигуряване на апаратурата в базата.

Другият проект, по който работих, е за изследването на ледниците и за разработване, както и за инсталиране на специфична апаратура, която непрекъснато, години напред ще заснема еволюцията на един от ледниците до нашата база, каза д-р Петър Сапунджиев.

Сред нас е и доц. Тихомир Стефанов - биолог от Националния природонаучен музей в София, който е изследвал рибната богатство в Антарктида, каза Яница Христова.

Благодаря на БТА, че посвети брой на списание ЛИК на нашите изследвания на остров Ливингстън, защото комуникацията на науката и на научните резултати са изключително важни, каза доц. Тихомир Стефанов. Той обясни, че неговият проект е бил посветен на рибите и на видовото им разнообразие, на тяхното пространствено разпространение, както и на влиянието на активното топене на ледниците.

При активното топене на ледниците голямо количество сладка вода се влива в морската вода, в която живеят рибите, които аз изследвам, каза доц. Стефанов. Той подчерта, че е много важно, че с помощта на българския кораб "Св. св. Кирил и Методий" може да се проучи по-голяма част от акваторията на южния залив на остров Ливингстън. По този начин успях да събера проби от различни места и вече имам предварителни резултати от проектите, които ще се издадат като научни публикации, каза доц. Тихомир Стефанов. Той благодари на проф. Христо Пимпирев и на всички "стожери на българската антарктическа наука".