Когато говорим за Смолян, Родопите, Рожен, се сещаме за нашата област, но тези имена се срещат и на остров Ливингстън, където благодарение на българската полярна експедиция, са кръстени полуостров Рожен, нос Смолян, връх Чепеларе. Всичко това е голяма гордост за родопчани, защото Смолян е оставил своя голям отпечатък на Ледения континент, каза в прякото включване на представянето на новия брой на лик „Българската наука на Антарктида“ инж. д-р Момчил Караиванов, координатор на Регионален академичен център на БАН за Смолянска област и директор на дирекция в Областна администрация.
Смолян е градът, в който през 2019 г. за първи път бе изложена експозиция от 234 фотографии от остров Ливингстън. Изложбата, посветена на българската полярна експедиция, е част от образователната програма на Националния център за полярни изследвания към Софийския университет. „Благодарение на контакта, който беше направен чрез заместник областния управител Адриан Петров, тя стоя повече от две години в областната администрация. Самите участници в експедицията Мирослав Цветанов, Стефан Велев, Ралица Събева и Деница Апостолова показаха филми пред ученици в града и разказаха за своите преживявания на Южния полюс. Ценното бе, че смолянчани имаха възможност да се докоснат не само до един континент, но и до труда и усилията на хората, които представят България достойно, при едни трудни условия и са завоювали правото страната ни да бъде член на Антарктическия съюз“, добави Караиванов.
Най-добрият плувец на България Петър Стойчев, който също е от Смолян, успя да постави рекорд, плувайки във водите на Антарктида и да развее българския флаг.
От Чепеларе е и Марчо Паунов, участник в последните три полярни експедиции. Той бе с мисия да изгради товарна въжена линия, с която да се транспортират материалите за строителството на новия лабораторен блок на остров Ливингстън. Марчо, заедно с алпиниста Дойчин Боянов, са първите, които покоряват връх Чепеларе в планината Тангра и развяват знамето на община Чепеларе. На Ледения континент е забит и флага на рудоземското село Чепинци от жители на селото, които бяха част от 30-та антарктическа експедиция.
„Първата година изградихме въжената линия, успяхме да направи половината от основите на сградата. През следващите две години се занимавахме с довършването на основите и строежа на самата сграда, която е метална конструкция с термопанели. Стана една добра сграда, голяма, удобна, модерна, в която ще може да се работи спокойно“, разказа за БТА Марчо Паунов.
При първото си пристигане на острова той се впечатлил най-много от огромните ледници, високи над 50 метра. „Усещането е, че си на друга планета. Тази година влязох в ледникова пукнатина по един физически проект на учения Цветан Паров, който изследваше движението на температурата в ледниците. Той ми разказа, че прагът на това ледниците да се стопят е много малък, вече сме на 0,2 процента да се разтопят напълно. Той каза, че най-вероятно ще продължи да е част на българската полярна експедиция, докато има нужна от подобен вид логистична дейност по въжената линия“, добави още Марчо Паунов. Той посочи, че голяма гордост е за нас, че България успява да поддържа база на ледения континент. Само 30 държави от целия свят имат бази в Антарктида и една от тях е България.
/АКМ/
news.modal.text