Без участието на научно-изследователския кораб (НИК 421) „Св. св. Кирил и Методий“ нямаше да мога да осъществя своя проект на Антарктида, каза морският геолог от Института по океанология към БАН доц. д-р Райна Христова, която участва в представянето на майския брой на списание ЛИК, посветен на българската наука на Ледения континент. Тя посочи, че за нея е чест да бъде част от 31-вата и 32-рата ни антарктически експедиции.
Тази година доц. Христова е изследвала дънни утайки, които дават възможност на учените да разгадават ритъма на разтопяване на ледника в близост до базата ни. В тях учените са търсили следи от антропогенно и техногенно замърсяване и тежки метали, оставени от човека с неговото присъствие на континента. Взехме геоложки проби на НИК 421, каза тя и благодари на капитана му Николай Данаилов и на целия екипаж за силната подкрепа, която са оказали в нейната дейност.
Заедно с колегата си хидробиологът доц. Любомир Кендеров те са изучавали дънните организми и утайки, за да оценят в каква степен промяната на климата, която се усеща и на Ледения континент, влияе върху живите организми и как човек може да намери рецепта за съществуването си в предизвикателство като глобалното затопляне, съобщи доц. Христова. Сега учените обработват в лаборатории взетите проби и се надяват да получат добри резултати, които да коалират с тези на своите колеги, допълни тя.
Доц. Христова благодари и на проф. Христо Пимпирев, който я окуражил да дочака момента, когато България ще има свой научно-изследователски кораб, без какъвто е невъзможно да се развива нейната наука. За финал тя сподели, че е изключително щастлива и мотивирана да продължи своите изследвания.
/АКМ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
