site.btaИнститутът за съвременно изкуство гостува на форума „Буна“ във Варна с изложбата „Его-система / Еко система”

Изложбата „Его-система / Еко система” на Института за съвременно изкуство (ИСИ) в София се открива тази вечер във Варненската градска галерия. Тя е курирана от Яра Бубнова, създадена е специално за Форума за съвременно визуално изкуство „Буна“ и неговата тазгодишна водеща тема „Природата на връзките“. 

В изложбата участват авторите Калин Серапионов, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Мария Налбантова, Мариела Гемишева, Мартин Пенев, Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Радостин Седевчев, София Грънчарова, Стефан Николаев, Аксиния Пейчева, Димитър Солаков.

Идеята ни беше да предложим нашите виждания как опазвайки себе си и своите амбиции и претенции, все пак да изграждаме социални отношения и да живеем в тях. Стараем се да покажем нашата зависимост от природата, но и много по-силната нейна зависимост от нас, каза пред БТА Яра Бубнова. „Тъй като ИСИ е вече старо обединение на колеги художници, ние много добре знаем, че това, което пречи на общността, е егото на отделните индивиди и се опитаме в тази изложба с малко дистанция и леко чувство за хумор да говорим за това как може да се запази индивидът и все пак той да влиза в тези връзки и да създава природа на отношения, която подпомага много сфери в съвременния свят“, добави кураторката. 

По думите й в експозицията има работи на най-известните ни художници. Недко Солаков показва за първи път серия рисунки, създадени специално за форума. В най-новата си работа Лъчезар Бояджиев предлага във Варна да се направи паметник на Хан Аспарух на Аспаруховия мост. Кирил Прашков е изписал на английски „Демокрацията не е виагра“. Според Бубнова посланието му е, че на всички нас много ни се иска демокрацията да се случи изведнъж и да има резултат веднага, а всъщност именно връзките биха могли да я изградят. Работата на Правдолюб Иванов за реката, която иска да си спомня, изисква визуално възприятие, защото в един момент тя започва да тече в обратна посока, напомняйки за нашето непрекъснато връщане в едни и същи обстоятелства, обясни кураторката. 

Изложбата се занимава и с дефицити на обществото ни, взаимното уважение, независимо от несъгласието, каза още тя и добави, че в творбите на по-младите художници са застъпени и други теми. При Аксиния Пейчева има отношения с техническо средство, каквото е принтерът, който си живее свой собствен живот, макар че още не е изкуствен интелект, и произвежда абсолютно осмислена продукция без никаква човешка намеса. Това също е някаква форма на опасност и би трябвало и там да изградим някакви отношения, посочи Бубнова. Според нея е много забавна работата на Радостин Седевчев, който е известен с това, че се занимава с частната памет на хората, сдобивайки се с различни архиви на битпазара, свързвайки ги с обществената памет. Той показва етюдник от времето на социализма, където е намерил 500 лева на банкноти по 10 лева с лика на Георги Димитров. Парите, които за онези времена са голяма сума, са останали там и това е малко иронично отношение към вечната тема колко струват изкуството и трудът на художника, смята кураторката. 

С изключение на рисунките на Солаков и движещата се скулптура на Мартин Пенев, няма конвенционални форми в изложбата и този избор е рефлексия на самото съществуване, в което живеем, на тази променливост и нестабилност, посочи още тя и добави, че все пак това са произведения на изкуството, защото разчитат на гледане и разглеждане, емоционално и ментално навлизане в сюжетите на всеки автор. 

Бубнова сподели, че с огромно удоволствие от ИСИ са се отзовали на поканата от Ралица Герасимова от „Буна“, защото смятат, че форумът във Варна е от изключителна важност, събирайки много хора в град, в който има история, технология и природа, пострадала от човешката дейност. Тук такъв фестивал има много хубав ефект, защото хората могат да разберат колко различни са художествените езици, но те говорят за нещо, което вълнува всеки. 

ИСИ е от най-дълго съществуващите и активни неправителствени организации, занимаващи се с визуално изкуство в България. Замислен е през 1993 г. и е регистриран като НПО, сдружение на изкуствоведи и художници през 1995-а. Историята му е тясно свързана с развитието на артсцената ни през последните десетилетия. Бубнова уточни, че там членуват художници по свое желание, но спазвайки взаимно разбирателство. Първото, което е нужно на художника, е някой да се интересува от това, което той прави, а парите и изложбите идват след това. „При дефицита през 90-те години, когато се разрушаваха оценките, с които новото поколение естествено не бе съгласно, тази природа на взаимно разбирателство формира Института и макар че авторите ползват различни форми на изразяване, всеки уважава как другият израства със своите художествени средства. Затова толкова дълго оцеля ИСИ, защото има общност, което е такъв дефицит в нашето време. Това е общност от хора, на които да разчиташ не в личния си живот, а в творческата работа“, каза още тя. ИСИ има своя галерия в помещение, предоставено от Недко Солаков и там вече за трети път се провежда школа за млади художници и студенти.