site.btaФорумът „Буна“ представя съвременно изкуство и на открито в градската среда на Варна

Творби от Форума за съвременно визуално изкуство „Буна“ са изложени не само в галерийни пространства, но и в градската среда във Варна и предизвикват разнопосочни реакции сред зрителите. 

По думите на куратора Александър Вълчев, отговарящ за градските намеси, работите, които той е избрал да представи на фестивала „Буна“, са фокусирани върху две теми. Едната е присъствието на съвременното изкуство в живота ни и смисъла, който то може да добави към него, а другата - преосмислянето на връзките настояще - минало, човек-природа, вечно-преходно, реалност-мечти. Произведенията са временно експонирани, изработени са от нетрайни материали, подлежащи на повторна употреба или рециклиране. Те говорят за вечни теми, но на съвременен език, посочва той.

Вълчев смята, че в наши дни истерията около историята и нейното интерпретиране достига своето кресчендо и всеки е експерт какво може и какво не може да присъства в публична среда без да има сериозна дискусия и усилия за постигане на съгласие. „Неглижирането на настоящето, безкрайното взиране в миналото и произволното му интерпретиране с цел търсене на поводи за национална гордост и самочувствие, са изместили всичко останало. Руши се с лека ръка, а вакуумът се запълва от посредствени имитации и кич“, посочва кураторът. Той смята, че изкуството в града винаги е предизвиквало много полемики и открай време е инструмент на политиката за утвърждаване и легитимиране на властта, за увековечаване на хора и събития от миналото или за чисто разкрасителни функции със съмнителна естетическа стойност. 

Вълчев избира да представи на „Буна“ работи, които според него са контрапункт на тези тенденции и които подхождат с ирония и със знанието, че всичко се променя. По думите му те обръщат поглед към темите, изразните средства и материалите на днешното време, без да забравят, но и без да имитират миналото. 

В градската среда във Варна зрителите могат да видят масивните „Стели“ на Симеон Симеонов, изработени от стиропор. Една от тях е пред Археологическия музей в града и вече е събрала мнения на жители на града, като някои са изписали върху бялата пластика думите „Не прецаквайте човечността и махнете това оттук“. Попитан какво мисли за творбата, един от минувачите посочи, че я одобрява, защото в нея има светлина, но не разбира какво означава. Наблизо не се вижда и пояснителен надпис за автора и произведението, каквато е практиката на другите места. 

Пред Морското казино и пред Аквариума е експонирана работата на Стоян Дечев „Черно море - море от черно“, която е в две части. Първата е скулптура, излята от битум на земята във формата на Черно море, а втората прилича на статистическа диаграма, базирана на текущото икономическо разделение на водния басейн. „Черно море е в епицентъра на съвременните геополитически събития, свързани със стратегическото му местоположение за пренос на стоки между Европа, Азия и останалия свят, където нефтопродуктите заемат основно място. В резултат на това контролът върху Черно море е „ябълката на раздора“ в настоящата военна ситуация. В същото време в него се изливат огромно количество отпадъчни води и други замърсители от Европа и Азия, утайките от които се отлагат в безкислородното дъно на известното със своите консервационни качества море“, казва авторът на творбата. 

Пред Градската художествена галерия и на ул. „Дръзки“ са поставени мащабни табла на Лъчезар Бояджиев от цикъла „Градски картички“. На тях има снимки на конни паметници, в които са дигитално заличени ездачите и премахнати постаментите. Едно от заведенията на плажа е украсено с движещите се цветни ленти от пространствената инсталация на Кристиян Бакалов със заглавие „Pure“.

Могат да се видят още импровизирана скулптура на Никола Стоянов, която прилича на отпадъци от поредният ремонт; завързан за постамент балон на Димана Латева, застинал в неговия опит за летене; запечатани човешки силуети, дело на Илияна Григорова и Богомил Иванов, които вятърът развява като гордо вдигнати знамена, привидно свободни, но всъщност приковани от материалността на нашето време, в което отвсякъде ни рекламират мечти, но ни продават предмети, посочва кураторът Александър Вълчев. „Важно е какво правим днес, защото утре „днес“ ще бъде вчера. Хората ще гледат към това вчера, а ние може да сме пропуснали да го изживеем пълноценно, да го преосмислим и да запишем важните неща, за да ги предадем на тези след нас“, добавя той.