Действащият списък на сградите, представляващи културно наследство във Варна, съдържа около 660 обекта. Преди две години към него са предложени още 154, но от всичките 814 ежегодно отпадат по близо 80, които се саморазрушават или се разрушават незаконно. Това сочи анализът на арх. Димитър Стефанов, който е член на Регионалната колегия на Камарата на архитектите (КАБ) и Дружеството във Варна на Съюза на архитектите в България (САБ).
Както БТА писа, предстои да се актуализира регистърът на недвижимото културно наследство в града, като в обследването на сградите ще участват представители на архитектурната гилдия, археолози, конструктори. Процедурата е финансирана от Министерството на културата.
Опазването на културните ценности у нас се регламентира от Закона за културното наследство (ЗКН), който е в сила от 10 април 2009 г., припомни арх. Стефанов. С Наредба №3 от 10 юли 2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности е въведен регламент за реда на идентифициране на обекти, представляващи културна ценност и за определяне на режима за тяхното опазване. Наредбата въвежда класификация на обектите на единични и групови, на такива с местно и национално и световно значение, на архитектурни, археологически и исторически (събитийни), на движими и недвижими. Регламентирани са и правилата за определяне на териториалния им обхват.
Според неговите наблюдения има няколко практики за поддържане на културното наследство. Сред тях са както пълната реставрация, така и адаптацията с реставрация и пристрояване в духа на основната сграда. Същестува също адаптация с реставрация на отделни фрагменти от сградата с пристрояване и надстрояване на принципа на контраста, като при нея основен критерий за успеха е мярката в съотнасянето на стиловете, смята специалистът. Към практиките той добавя и пълното преизграждане, при което според него паметникът губи автентичността си, но съхранява спомени за старата сграда, тъй като се допуска вграждане на автентични детайли и фрагменти от фасадата и детайли от интериора.
По думите на арх. Стефанов най-разпространен във Варна обаче е метод, който той определя като „Балканска чалга“. В него на мястото на регистриран паметник на културата се появява нова, много по-висока сграда с игриво вплитане на архитектурни елементи като балюстри, корнизи, пиластри, арки и сводове без особена връзка със съборения обект или околната среда. Той добави, че липсват добри практики както при изработването на проектите, така и при контрола за поддържане и съхранение на сградите, което се изисква от Закона за културното наследство.
Все пак арх. Стефанов отбеляза, че през последните десет години във Варна се култивира общество от радетели за опазването на културното наследство. Към него спадат Музей „Стара Варна“, откъдето регулярно правят достояние на обществеността стари снимки от града, Историко-архитектурното дружество, което е набрало огромно количество информация за историята, авторите на проектите и ползвателите на сградите, представляващи културна ценност, Консултативният съвет към кмета на града по опазване на архитектурното наследство и Създаденото звено към главния архитект, регионалните представителства на САБ и КАБ. Значима според него е ролята и на магистратурите, организирани от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, където за три години повече от 30 архитекти са получили магистърска степен по опазване на архитектурното наследство. Има и над 15 книги, в които са проучени и запечатани повечето от архитектурните шедьоври на Варна, припомни той.
/АКМ/
news.modal.text
