site.btaТворба, представяла България на Венецианското биенале на изкуствата, поставя началото на фонд “Съвременно изкуство” в казанлъшката Художествена галерия

Творба, представяла България на Венецианското биенале на изкуствата, поставя началото на фонд “Съвременно изкуство” в казанлъшката Художествена галерия
Творба, представяла България на Венецианското биенале на изкуствата, поставя началото на фонд “Съвременно изкуство” в казанлъшката Художествена галерия
снимка: Ралица Стефанова, БТА

Фрагмент от творбата на Лазар Лютаков и Рада Букова, представила през 2019 година България на първото официално държавно участие във Венецианското биенале на изкуствата, е първата творба от фонд “Съвременно изкуство” в Художествената галерия в Казанлък. Това съобщи в интервю за БТА директорът на културния институт д-р Пламен Петров. Това е и първото откупено от галерията художествено произведение от 17 години насам. 

Творбата, наречена “Малък павилион”, е фрагмент от първото ни държавно легитимирано представяне в рамките на може би най-важния арт форум в света. Авторите представят там един проект, посветен на темата “В търсене на отговора как живеем”. Проектът им представлява една арт инсталация от две отделни творби, свързани през кураторския поглед на изкуствоведа Вера Млечевска, посочи д-р Петров. Инсталацията представлява зала, опакована в топлоизолационни плоскости, а в плексигласови етажерки са разположени стъклени чаши от рециклирано стъкло, произведени във Виетнам. Коментарът на самите автори е, че “Как живеем” може да бъде както въпрос, така и констатация, а със своите визуални средства те показват как в една вековна сграда ние влагаме изцяло изкуствен материал, обясни директорът на галерията. По думите му инсталацията засяга проблема за съвремието и за пластовете, които оставяме върху миналото, за опосредственото вмешателство на човека в него, което в един момент става неконтролируемо. “Лазар Лютаков работи в тази посока и с чашите, които закупува от Виетнам - те са от рециклирано стъкло, нещо, което вече е използвано, направени са с машина, но същевременно всички те са различни”, коментира д-р Пламен Петров. Представянето на България тогава беше доста философско, макар в местен контекст да породи напрежение на художествената сцена, посочи той и изрази мнение, че участието ни във Венецианското биенале е оставил един “горчив вкус”. 

“Нашето желание беше този фрагмент от инсталацията да може да попадне в държавна колекция. Това ще позволи онези, които останат след нас, да говорят за процесите, които са се случили и да бъде очертана ясно голямата битка, която съвременното изкуство е водило дори в 21-ви век”, каза д-р Пламен Петров. Той отбеляза, че за това няма вина публиката, а музеите, които не са се постарали да доведат до знанието и, че съвременното изкуство е нещо, с което може да се общува. 

Д-р Петров изрази мнение, че създаването на фонд “Съвременно изкуство” в казанлъшката галерия е важно събитие за развитието на съвременната художествена сцена. То е резултат от много усилия на екипа на културния институт и е преминало през множество административни процедури, задвижени преди повече от две години. В средата на миналата година са предприети конкретни действия по вписването на първата инвентарна единица в този фонд, за което огромно съдействие оказва изкуствоведът д-р Мария Василева. 

По думите на д-р Пламен Петров фонд “Съвременно изкуство” има само в две държавни галерии – в София и в Русе. Според него такъв фонд е важно да има, защото функцията на музея освен да опазва културното си наследство, е и да натрупва нови произведения. Той изрази мнение, че след години съвременното изкуство почти няма да присъства в музеите в страната. То не може да влезе в други фондове, защото изисква по-специфични грижи и съхранение. “По-голямата част от колекцията на Художествената галерия в Казанлък през годините е натрупана чрез дарения. Много е важно обаче музеите да могат да откупуват и особено да откупуват съвременно изкуство, все още държавата му остава длъжник, то присъства много слабо в музеите, да не говорим, че в галерии извън столицата много рядко изобщо се показва. Художествените музеи не полагат достатъчно усилия то да бъде правилно презентирано на публиката и по тази причина се появява едно явление на воюване с него, това е най-пагубното, което може да прави една музейна институция”, каза още директорът на културния институт.

Според д-р Петров откупуването на творбата на Лазар Лютаков и Рада Букова от Художествената галерия в Казанлък ще остави своя отпечатък след години. “Творбата е знакова за развитието на съвременното изкуство. Този мултипъл, който притежаваме, е в тираж, всички останали са откупени от частни колекционери и в държавна галерия няма такъв. Това означава, че когато трябва да се пише историята на съвременното изкуство, със сигурност, за да бъде показано, ще трябва да се обърнат към колекцията на Художествената галерия в Казанлък, обясни той. Д-р Петров благодари на авторите за търпението и огромните отстъпки и жестове и подчерта, че пазарната цена на произведението е напълно непостижима за бюджета на културния институт. 

В момента се водят преговори с още един визуален артист, за да може да бъде закупена още една творба за новия фонд на галерията. Очаква се и други артисти да дарят произведения. Д-р Петров изрази надежда те да се натрупат, “за да можем след време да разказваме историята на собственото си съвремие”. Творбата на Лазар Лютаков и Рада Букова ще бъде интегрална част от новата постоянна експозиция на галерията, която ще бъде открита през май т.г.

/РИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:07 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация