site.btaВдъхновението е любопитство към хората, събитията и живота, казва пред БТА поетът Александър Петров

Вдъхновението не е нищо повече от любопитство към хората, събитията и живота. Това казва пред БТА поетът Александър Петров. Песни, написани от него, ще прозвучат в юбилейния концерт „Рок поезия“ на 25 октомври в зала 1 на НДК. Участват „Тангра“, „Сигнал“, „Фактор“, Кирил Маричков и Стенли. Събитието е с надслов „Песните, без които не можем“.

Пред БТА Александър Петров коментира, че в стиховете си се опитва да разказва истории. Животът непрекъснато предлага теми, стига да имаш сетивото да ги откриеш, смята той. По думите му песните, включени в програмата на концерта, са художествени фотографии на чувствата, хората и времето от неговото поколение.

Господин Петров, Вие сте автор на много поп и рок песни. Защо решихте да поставите акцент върху рок поезията си в концерта?

- Мисля, че стиховете, които колегите ми обличаха в музика, си заслужава да бъдат събрани в един концерт. Те са като фотография на чувствата, хората и времето на моето поколение. Художествени фотографии, защото много от тях звучат повече от четири десетилетия.

Какво ще чуе публиката на 25 октомври и програмата ще бъде ли различна от едноименния концерт през 2019 г.?

- Има някои нови, по-скоро непознати песни, но като цяло ще звучат емблематични песни за всяка рок група и изпълнител. 

Пишете текстове от много години – как запазвате и поддържате вдъхновението си за нови и нови песни през това време?

- Опитвам се да разказвам истории. Колкото до вдъхновението – то не е нищо повече от любопитство към хората, събитията и живота. Той непрекъснато предлага теми, стига да имаш сетивото да ги откриеш. А после е лесно. И много вдъхновяващо, защото в рамките на едно стихотворение, което ще се превърне в песен от три-четири минути, трябва да си изключително концентриран и пестелив на думите.

Имало ли е моменти, в които сте оставяли тази част от работата си на пауза? 

- Не, защото това винаги е било моята професия. И, за щастие, в нея няма пенсиониране.

Вярно ли е, че за поп музиката формулата обикновено е, че музиката се пише по текста? А кое е първо в рока – нотите или текста?

- Попитали един много известен американски автор на текстове кое е първото – музиката или текста. Той се замислил за миг и отговорил: „О, първо звъни телефона…“. Но при мен истината е, че, особено в началото на пътя си, пишех стихотворения и след това ги предлагах на композитори и музиканти. Избрах този начин на публикуване и за миг не съжалявам.

Неведнъж сте казвал, че част от текстовете, които създавате, са вдъхновени от реални истории. Бихте ли споделил една такава история? 

- Да, зад много от песните има нещо лично преживяно или истинска история. Спомням си как преди много години се събрахме със съучениците, за да празнуваме годишнина от завършване на гимназията. Заболя ме, защото бяхме много близки някога, а вече почти нямаше какво да си кажем. Така се роди стихотворението „Главната улица“, което после група „Фактор“ превърна в песен.

Какво означава рок музиката за Вас днес и по какъв начин се промениха обществената й мисия и функция в сравнение с времето около прехода?

- Рок музиката днес е различна. Някога тя беше бунт срещу статуквото, срещу конформизма и клишетата. Но всичко се променя и всяко поколение има своята музика, своите герои. 

Кои са песните, без които не можете?

- Много са. Но ако трябва да избера една, това е „Любовта, без която не можем“.

Коя е думата на Александър Петров?

- По-скоро е категория. Надежда. Надеждата, че можем да бъдем по-толерантни, човечни и справедливи.

Александър Петров е роден в София през 1953 г. в семейството на строителен инженер и художничка. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на песни като „Бъди какъвто си“, „Нашият град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“ – на „Тангра“,  „Жулиета“, „Оловният войник“, „Хазяйка“, „Дъвка-балон“ на Стенли, „Черно-бяла снимка“, „Безсъние“ – на Чочо Владовски, „Приятели“, „Близо до мен“ – на Вили Кавалджиев, „Главната улица“ – на „Фактор“, „В друго време, в друг свят“ – на „Сигнал“, „Оставаме“ от филма „Оркестър без име“, „Тук и сега“ – на D2, „Животът“, „Присъда“, „Скитница“, „Маската“, „На сцената“, „От любов да умра“, „Равносметка“, „Частен случай“, „Ще се намерим“ – на Лили Иванова, „Неделя“, „На случайна гара“ (в съавторство с Иван Тенев) – на Васил Найденов, „Времето е наше“, „Последен валс“, „Развод ми дай“.

През 2018 г. Александър Петров издава стихосбирката „Бъди какъвто си“, а година по-късно осъществява първия концерт, озаглавен „Рок поезия“.