site.btaБФЖ: Време е престъпленията от омраза по признак пол да бъдат криминализирани

На 11 март 2025 г. от официалния сайт на ПП „Възраждане“ стана ясно, че симпатизант на партията е внесъл сигнал до прокуратурата с искане за разследване на изложбата „Герила Гърлс: Изкуството да си непослушна“, организирана от Български фонд за жените в партньорство с Националната галерия / Квадрат 500. Вносителят на сигнала се позовава на чл. 162 от Наказателния кодекс (НК), който криминализира престъпленията от омраза.

Любопитно е, че в сигнала се подчертава нуждата от промени в НК, така че той да включва престъпления от омраза по признак пол. В момента кодексът предвижда защита срещу подбуждане на омраза, основана на раса, етнос, цвят на кожата, произход, народност и сексуална ориентация. Въпреки това, насаждането на омраза срещу жени или мъже не представлява престъпление у нас.

Време за законови промени

Призивът за включване на пол като защитен признак в НК е повече от належащ. Българското правителство има международно задължение да криминализира насаждането на омраза по признак пол най-късно до 14 юни 2027 г., съгласно Директива (ЕС) 2024/1385 на Европейския парламент. Член 8, т. 1 от директивата изисква държавите членки да санкционират:

„умишленото подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или срещу член на такава група, определена въз основа на пола, посредством публично разпространяване, чрез ИКТ, на материали, съдържащи такова подбуждане.“

Освен подбуждането към омраза по признак пол, българският парламент е задължен – съгласно същата директива – да въведе наказателна отговорност за престъпления, извършени с цел да се накаже жертвата за нейната професия или обществена роля. Това включва атаки срещу обществени представители, журналисти и защитници на правата на човека. В момента българското законодателство не предвижда специална защита за тези групи, въпреки че вече съществуват утежняващи обстоятелства за престъпления срещу лекари и учители. Необходима е спешна законодателна промяна, за да бъдат защитени и онези, които се борят за правата на гражданите.

Изложбата не е престъпление, а свободно изразяване

Дори ако подбуждането на омраза по признак пол вече беше криминализирано, изложбата „Изкуството да си непослушна“ пак нямаше да попадне в обхвата на Наказателния кодекс. Причината е, че тя представлява упражняване на защитеното право на свобода на изразяване и представя обективни, статистически данни. Данните, включени в експозицията, се отнасят до събития в САЩ и нямат връзка с българската действителност.

В този смисъл авторите на изложбата не твърдят, че в България съществува дискриминация по признак пол. Въпреки това, такава дискриминация е установена и доказана по съдебен ред с решението на ЕСПЧ от 23.05.2023 г. по делото А.Е. срещу България. Следователно, различното третиране на мъжете и жените у нас е безспорен факт, признат от международен съд. Разпространяването на този факт е защитено право на свобода на изразяване и не може да се тълкува като престъпление от омраза.

Припомняме, че в началото на март беше проведен международен мониторинг върху България, отчитащ липсата на напредък в борбата с насилието по признак пол. Той отчита броя на издадените заповеди за защита на жени и мъже, както и броя на лицата, получили социални услуги вследствие на претърпяно насилие.

БФЖ изпрати становище, в което подчерта, че решенията на ЕСПЧ по делата А.Е. срещу България и Y. срещу България все още не са изпълнени. Броят на жертвите на насилие продължава да расте, като жените остават значително по-засегнати. Кризисните центрове не се увеличават, а мерки за промяна на обществените нагласи относно подчинената роля на жената в семейството и обществото липсват. Все още не е въведено джендър образование в училищата, наред с други пропуски.

На 6 март 2025 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа реши България да остане под засилено наблюдение по този въпрос. До края на годината страната трябва да представи нови статистически данни и конкретна информация за прилагането на Закона за защита от домашното насилие.

Заключение
Макар сигналът на симпатизанта на ПП „Възраждане“ да е правно необоснован, той поставя на дневен ред реален проблем – липсата на правна защита срещу насаждането на омраза по признак пол. Настояваме за спешни законодателни промени, които да осигурят равна защита на всички граждани, независимо от пола им.