site.btaНямаме самочувствието на свободни хора като общество, казва поетът Александър Петров

Нямаме самочувствието на свободни хора като общество, казва поетът Александър Петров
Нямаме самочувствието на свободни хора като общество, казва поетът Александър Петров
Снимки: Иван Дончев

„Все още сме далеч от истинската свобода, защото и като хора, и като общество нямаме самочувствието на свободни хора. Невинаги казваме истината. Не лъжем, но премълчаваме. Протестираме, но търпим. Говорим, но не казваме всичко. И това ни пречи да бъдем един малък, но истински, достоен щрих от картата на Европа и света“. Това каза пред БТА поетът Александър Петров, на когото е посветен документалният филм „Оловният войник“ (реж. Костадин Бонев).

Премиерата бе в рамките на 27-ото издание на „София филм фест“, а личната свобода като върховна ценност е сред водещите теми във филма. „Оловният войник“ е с участието на Стенли, Дани Ганчев, Кирил Маричков, Константин Марков, Веселин Тодоров, Йордан Караджов, Иван Лечев, Димитър Кърнев и Лаура Марков.

„Идеята е на режисьора Костадин Бонев. Преди няколко години го поканих на концерт в зала 1 на НДК „Рок поезия“, който организирах, и предполагам, че това е била искрата, която подпали идеята“, разказа Петров пред БТА.

По думите му, той се е чувствал напрегнат по време на снимките, тъй като в документалното кино не се правят безброй дубли и реплики не се заучават. „Камерата работи и си сам пред обектива. В игралното кино отговорността е на сценариста, ако ръсиш клишета, а тук не е така“, допълни поетът, който подготвя следващия концерт под знака на „Рок поезия“. Събитието ще се състои през месец октомври в Националния дворец на културата (НДК), а пред публиката ще бъдат представени емблематични песни от репертоара на групите и музикантите, с които е работил Александър Петров. 

СЛЕДВА ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ

Господин Петров, как се появи идеята за документалния филм „Оловният войник“?

- Идеята е на режисьора Костадин Бонев. Преди няколко години го поканих на концерт в зала 1 на НДК „Рок поезия“, който организирах и предполагам, че това е била искрата, която подпали идеята. По-късно се присъедини и писателят Митко Новков, който е автор на сценария. Мисля, че в документалното кино сценарият е една рамка, а най-важно е да знаеш какво искаш да кажеш с филма.

Имахте ли съмнение относно създаването на филма, предвид, че както казвате Вие – не сте от хората, които плуват в собствен сос под светлината на прожекторите?

- Не съм имал съмнение, защото и сценаристът, и режисьорът са добре познати имена, които отдавна са доказали своя професионализъм в това, което правят. По-скоро бях малко напрегнат при снимките, защото в документалното кино не можеш да правиш безброй дубли и не си заучаваш репликите. Камерата работи и си сам пред обектива. В игралното кино отговорността е на сценариста, ако ръсиш клишета, а тук не е така.

Изненада ли Ви с нещо работата по „Оловният войник“?

- Да, много неща бяха неочаквани за мен. Например, споменът на Кирил Маричков, какви луди хлапета сме били с брат ми като малки. Ние израснахме на улица „Джовани Горини“, на която живееха „Бъндараците“ – първата рок група в България. Не съм подозирал, че ще обърне внимание на две рошави хлапета.

Във филма личи известна обида на рокаджиите, които в началото са свирили на големите политически митинги, свързани с промените, а след това са били забравени. Преодоляна ли е тази обида и как изглеждат днес отношенията между рока и политиката?

- Истината е, че рок музикантите бяха много активна част от събуждащото се тогава гражданско общество. Мисля, че много от тях се почувстваха употребени, защото никоя партия не направи нищо значимо в областта на културата. Негласно, но ясно – „Благодаря, взехме властта, а вие сега се оправяйте“.

В каква степен успя обществото ни, според Вас, да постигне този идеал за свободата, към който се стремеше в годините около прехода? 

- Все още сме далеч от истинската свобода, защото и като хора, и като общество нямаме самочувствието на свободни хора. Невинаги казваме истината. Не лъжем, но премълчаваме. Протестираме, но търпим. Говорим, но не казваме всичко. И това ни пречи да бъдем един малък, но истински, достоен щрих от картата на Европа и света.

Кои са темите, които Ви вълнуват днес като поет?

- По-скоро ме вълнуват нещата от живота, не като поет, а като човек. Това са и „вечните теми“ в изкуството. Отчуждението, самотата, надеждата, любовта и още безброй неща, които са част от нас.

На 30 март отбелязваме 90 години от рождението на Борис Карадимчев, с когото Вие сте работили неведнъж. Каква следа остави той в българската музика?

- Борис Карадимчев имаше невероятно отношение към поезията. Той беше от това поколение композитори, на които едно стихотворение им говореше, когато го харесат. И всички неща, които сме работили заедно, аз ги давах като стихотворения, които той обличаше в музика. Нещо, което в днешно време не се прави. Обикновено се създава първо музиката. И според мен той направи толкова златни песни, не искам да казвам хитове. Златни песни, които вече повече от половин век звучат по електронните медии. И освен това, филмовата му музика, музиката за анимационни филми… Мястото на Борис Карадимчев е незаменимо и незабравимо в българската музика.

Каква роля имаше Борис Карадимчев във формирането на Вашето отношение към музиката?

- Аз съм получавал безкрайно ценни съвети от него, които са оказали огромно влияние за това, което се случи по-нататък. Мога да кажа, че някои от най-важните неща, които съм научил – и за професията си, и за това какъв трябва да бъда, съм ги получил от него. И също мога да кажа, че той освен безспорен талант, беше един невероятно почтен човек

Александър Петров е роден в София през 1953 г. Завършил е „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на песни като „Бъди какъвто си“, „Нашият град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“ на старата Тангра, „Циркът“ на новата „Тангра“, „Жулиета“, „Оловният войник“, „Хазяйка“, „Дъвка-балон“ на Стенли, „Черно-бяла снимка“, „Безсъние“ на Чочо Владовски, „Приятели“, „Близо до мен“ на Вили Кавалджиев, „Главната улица“ на „Фактор“, „В друго време, в друг свят“ на Сигнал, „Оставаме“ от филма „Оркестър без име“, „Тук и сега“ на Д2,, „Времето е наше“, „Последен валс“, „Развод ми дай“ и др.

/ХТ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:39 на 07.06.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация