Всеки един долар (приблизително 0,90 евро), инвестиран във възстановяване на деградирала земя, ще донесе печалба от 7 до 30 долара (приблизително 6-27 евро), сочи нов доклад на подкрепяното от Програмата на ООН за околната среда движение "Спасете почвата" (Save Soil).
Докладът идва, след като на 4 септември приключи Стратегическият диалог за бъдещето на селското стопанство на ЕС на Европейската комисия (ЕК), в който се изтъква, че климатичните и икономическите съображения, наред с други, трябва да бъдат основни двигатели на селскостопанските политики.
Тъй като финансирането на борбата с изменението на климата ще доминира в дискусиите на тазгодишната Среща на върха на ООН по въпросите на климата КОП29 (COP29) в Баку през ноември, важен въпрос е несъответствието между въздействието на дребните земеделски стопани върху световното предлагане на храни и минималния размер на финансирането за борба с изменението на климата, което те получават. Тези земеделски производители, които са от жизненоважно значение за изхранването на света, са на предната линия на климатичните сътресения и опустошителното влошаване на почвата, но въпреки това те не получават достатъчно финансиране, посочват от "Спасете почвата".
По данни на ЕК от 2022 г. 60-70 процента от почвите в Европа са в нездравословно състояние.
"Деградиралата земя е земя на възможностите. Чрез превръщането ѝ в здрава почва могат да се събират премии. Тя е толкова икономически привлекателна, че един инвестиран долар ще върне от 7 до 30 долара", казва в доклада д-р Мурали Туммарукуди, директор на Бюрото за координация на глобалната инициатива за земята на Г-20 към Конвенцията на ООН за борба с опустиняването.
Доказано е, че всяка година обезлесяването и деградацията на земите струват на света 6,3 трилиона долара под формата на загубени екосистемни услуги като селскостопански продукти, възможности за отдих и чист въздух - еквивалент на 8,3 на сто от световния БВП през 2016 г.
Въпреки това инвестициите в подкрепа на деградацията на почвите и земите получават само малка част от необходимото финансиране.
"Дори и бизнес аргументите да са ясни, земеделските стопани може да не разполагат с капитал, за да преминат към регенеративни практики. Трябва да популяризираме земеделските стопани, чиито земи могат да бъдат изгодни за частни инвестиции, и да създадем видимост за тях. Конвенцията на ООН за борба с опустиняването създава глобална карта на перспективите, която ще каже от 2 – 2,5 милиарда хектара земя, която е деградирала, коя от тази земя може да бъде възстановена чрез инвестиране на частно финансиране", уточнява д-р Тумарукудади.
По думите на Правеена Шридхар, главен технически директор на движението "Спасете почвата", когато земеделските стопани преминат към устойчиви практики, те виждат по-високи добиви, намалени разходи за производствени ресурси като торове и по-добра реализация на цените на продукцията си от по-висок клас. Предизвикателството е да се направи мост между инвеститора и земеделския производител, смята той.
Според Джиотсна Пури, асоцииран вицепрезидент в отдел "Стратегия и знания" на Международния фонд за развитие на селското стопанство (IFAD), има нужда от икономии от мащаба – в света има над 600 милиона земеделски стопани и един частен инвеститор не може да се включи във всички тях. Съществува и усещане за риск, че земеделските стопани нямат обезпечение и тук идва ролята на ARCAFIM – финансов механизъм за адаптиране към изменението на климата на стойност 200 млн. долара, открит на КОП28, за да се подпомогне катализирането и увеличаването на финансирането на частния сектор за адаптиране към изменението на климата, насочено към дребните земеделски стопани и селските предприятия в Африка и Южна Азия.
"ARCAFIM може да обобщи възможностите за частни инвестиции и да създаде набор от инвестиции с различни рискови профили, които са привлекателни за различни инвеститори. Също така може да осигури заеми с 0 процента лихва за фермерите и оформя нови пазари за предоставяне на зелени кредитни линии", коментира Пури.
БТА припомня, че миналата година на КОП28 десетки посетители станаха съпричастни към проблемите на почвите по света чрез ефектен мултимедиен спектакъл под купола на Експо Сити в Дубай.
Индийският духовен водач Садгуру, който е познат и в България, представи глобалната си инициатива "Спасете почвата" пред зрителите на имерсивния спектакъл, в който изкуствен интелект предупреждава хората за заплахите от глобалното затопляне и вероятността 1,4 милиарда души по света до 2060 г. да бъдат принудени да напуснат домовете си заради него.
/СЛС/
news.modal.text
