Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) публикува първата си голяма световна оценка на засегнатите от повишено съдържание на сол почви от 50 години насам. Докладът показва, че близо 1,4 милиарда хектара земя (малко над 10 процента от общата земна площ на света) вече са засегнати от солеността, като още един милиард хектара са изложени на риск поради климатичната криза и лошото управление, пише ФАО на официалната си страница.
Докладът за глобалното състояние на засегнатите от сол почви беше представен днес по време на Международния форум за почвата и водата 2024 г. в Банкок. Участниците в събитието, организирано съвместно от ФАО и Министерството на земеделието и кооперациите на Тайланд, обсъдиха план за действие за спиране и обръщане на деградацията на почвата и недостига на вода.
Прекомерната соленост намалява плодородието на почвите и сериозно засяга устойчивостта на околната среда. В страните, които са най-засегнати от този проблем, стресът от солеността може да доведе до загуби на добив от култури - като ориз или боб - до 70 процента.
Това се случва в момент, когато има спешна нужда да се увеличи производството на храни, за да се изхрани нарастващото световно население.
Докладът оценява площта на засегнатите от сол почви на 1381 милиона хектара, или 10,7 процента от общата земна площ в света. Освен това се изчислява, че 10 процента от напояваните обработваеми земи и 10 процента от обработваемите земи, които разчитат на дъжд за напояване, са засегнати от солеността, въпреки че несигурността остава висока поради ограничената наличност на данни. Моделите на глобалните тенденции в безводието показват, че при съществуващата тенденция на повишаване на температурата, засегнатата площ може да се увеличи до между 24 и 32 процента от общата земна повърхност. По-голямата част от засушаването се очаква да се случи в развиващите се страни.
Към момента 10 държави (Афганистан, Австралия, Аржентина, Китай, Казахстан, Русия, САЩ, Иран, Судан и Узбекистан) представляват 70 процента от засегнатите от сол почви в света.
Причините за засоляването са както естествени, така и предизвикани от хората
Климатичната криза увеличава безводието и недостига на прясна вода. Прогнозите са, че повишаването на морското равнище ще изложи над един милиард души в крайбрежните зони на риск от прогресивни наводнения и засоляване до края на века. Освен това глобалното затопляне допринася за засоляването чрез размразяването на трайно замръзнали земи.
Значителна роля играят и неподходящите земеделски практики. Те включват напояване на култури с вода с лошо качество, неадекватен дренаж, обезлесяване и премахване на дълбоко вкоренена растителност, прекомерно изпомпване на вода в крайбрежните и вътрешните райони, прекомерната употреба на торове, препарати за размразяване и минна дейност.
Световното потребление на прясна вода се е увеличило шест пъти през последния век, допринасяйки за засоляването на подземните води поради прекомерната експлоатация на водоносни хоризонти за напояване.
Призив за действие
Тъй като засегнатите от сол почви представляват поне 10 процента от Земята, тяхното устойчиво управление е от решаващо значение за посрещане на нарастващите нужди от храни, предупреждава ФАО.
Докладът предлага серия от стратегии за устойчиво управление на засегнатите от сол почви. Стратегиите за смекчаване включват мулчиране, използване на междинни слоеве от насипен материал, инсталиране на дренажни системи и подобряване на сеитбооборота. Стратегиите за адаптация включват отглеждане на устойчиви на сол растения (като халофити, които виреят в мангрови блата, тропически пясък и крайбрежни скали и дори солени пустини) и биоремедиация – използване на бактерии, гъбички, растения или животни за отстраняване, унищожаване или изолиране на опасни вещества от околната среда.
Докладът също така призовава за правна рамка на национално и международно ниво за защита на естествените солени екосистеми и осигуряване на устойчиво управление на земеделските почви при напояване, особено в райони, изложени на риск от засоляване. Основната цел е да се защити производителността, качеството и цялостното здраве на почвата, като се гарантира качество и количество на храните за бъдещите поколения.
Доклади за напредък
По време на събитието в Банкок бяха публикувани и два доклада за напредъка на ФАО. Първият показва тенденциите в ефективността на използването на водата на глобално, регионално и национално ниво, като предлага поглед върху постигнатия напредък и предоставя препоръки за ускоряване на усилията за устойчиво използване на водните ресурси. Вторият доклад разглежда тенденциите в натиска върху възобновяемите сладководни ресурси от икономическите сектори на глобално, регионално и национално ниво. Докладът подчертава предизвикателствата, пред които са изправени регионите, където нивата на воден стрес са критични, особено по отношение на продоволствената сигурност.
/ЕС/
news.modal.text
