site.btaКакви действия да се предприемат, за да имат своето справедливо място на българския пазар родните производители, беше темата на дискусия в София

Кръгла маса на тема "Мястото на българския производител на храни на българския пазар: Анализ на действащите регулации, нормативна база, ценообразуване и политики" се проведе в столичния хотел "Маринела". Организатори на събитието са Българската аграрна камара (БАК).

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов подчерта, че темата е доста актуална в последните дни и седмици, но тя е актуална в дневния ред на БАК от създаването на камарата преди две години.

Той припомни споразумението, което камарата подписа с правителството след протестите миналата година, и в което едно от исканията бе създаването на закон за веригата на доставки на български храни. "Събитията от последните дни показват, че нашите решения тогава са били на място и навреме", отбеляза Проданов, допълвайки, че идеята на днешната среща е развиване на тази идея, за да бъдат намерени най-правилните и добри решения.

Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) каза, че всички говорят за цени, за проблеми с търговските вериги, но малко се коментира ролята на българския производител.

Караколев изтъкна като голям проблем в сектор "Животновъдство" липсата на инфраструктура за коопериране. Според него държавата трябва да започне в спешен порядък изготвянето на нормативна база в тази насока, защото в този сектор единствената алтернатива е коопериране, за да може кооперативът да преговаря с преработвателните предприятия.

По думите на председателя на Браншова камара "Плодове и Зеленчуци" Цветан Цеков не повече от 10 процента от стоките на пазара, са българска продукция.

Търговските вериги все по-агресивно навлизат на пазара, а производителите, които имат потенциала да работят с тях, са поставени в неравноправни условия, посочи Цеков. Той изрази мнение, че у нас няма свободен пазар, а контролиран такъв, защото веригите използват практики, които могат спокойно да се определят като нелоялни.

Важно е във всички законодателни промени да може да бъде гарантирано място на българските производители на пазара, заяви Цеков.

По думите на председателя на Българската асоциация на оранжерийните производители Йордан Кръстанов така наречените "промоции" във веригите винаги са за сметка на производителя, никога за сметка на търговеца. Той открои и въпроса за общинските пазари, където също има спекула. Според Кръстанов там не продават истински производители, въпреки че имат "зелено картонче" за такива. Много от тях обработват два декара собствена земя, а продават тонове продукция, част от нея - вносна, твърди той. Проблемът е, че няма проследимост, тъй като притежателите на "зелено картонче" са освободени от задължението да ползват касови апарати, допълва Кръстанов. 

Председателят на Националното сдружение на българските лозари (НСБЛ) Атанас Василев каза, че продуктите, които произвеждат, се продават минимум със 100 процента надценка. По думите му има огромен дисбаланс в отношенията между участниците в агрохранителната верига. Големите проблеми идват от това, че допуснахме сами да излезем от пазара с нашето бездействие - от страна на държавата и производителите, коментира Василев. Според него няма свободен пазар - има ли място в пазара, някой се намесва и обикновено по-силните икономики са тези, които могат да произведат продукта си на по-ниска цена.

Митко Пъчев от Браншова асоциация на говедовъдите подчерта, че производителите от сектора имат огромен проблем с вносните млека и отказите на преработвателите по места да купуват българско прясно мляко с претекст, че не могат да си продават продукцията и складовете им са пълни. По думите му в момента вносното мляко на рампа в България идва на 1,40 лева за литър без ДДС, а българско мляко от производител на места е 0,60 лева.

Симеон Караколев обобщи, че производителите се чувстват оставени на несправедливо място в агрохранителната верига, трудът им не е достойно заплатен и те не могат да планират, не могат да развиват стопанствата си. "Буквално работим без печалба, а няма как един бизнес да се развива без печалба", отбеляза той.

Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Владислав Михайлов посочи, че преговорите между производителите и търговските вериги в последните години се правят при затворени врата и при сериозна неравнопоставеност, а подходът е индивидуален.

По думите му до 2010 г., когато веригите се налагаха на пазара, политиката им беше при тях да са най-ниските цени. Михайлов си спомня, че тогава не е имало верига, която да работи с над 20 или 25 процента надценка. В периода 2012-2020 г. те вече са се наложили и са започнали с "прекаляването" – до 35-45 процента надценка. Според Михайлов проблемът е дошъл през 2020 г. – ковид кризата, когато са злоупотребили със ситуацията. Към днешна дата, няколко години по-късно, в търговските вериги надценката на българското мляко е от 80 до 110 процента. Той оспори твърдението на Митко Пъчев за цена на мляко от 1,40 лева, като каза, че вносното идва на 0,52 евроцента.

Според Кирил Вътев, министър на земеделието и храните в периода юни 2023 - април 2024, докато не се гласуват ключови законопроекти, интересът към темата не трябва да намалява. Той изрази мнение, че е грешка да се обвиняват преработвателите или веригите, защото агрохранителната верига е неразривно свързана. Нужно е обаче да се направят сериозни анализи, къде остава максимална добавена стойност. Защото за да оцелява всеки един по веригата, той има нужда от печалба, каза бившият земеделски министър. Вътев подчерта, че нормалното ценообразуване е от долу нагоре – от полето към рафта, а у нас в момента е обратно.

Само с обществен натиск можем да постигнем резултат, заяви Васил Грудев, бивш директор на Държавен фонд "Земеделие", както и бивш заместник-министър и министър на земеделието. По думите му на първо място, резултатът, който се търси, е засилване на ролята и на позицията на производителя в цялата верига. Грудев отбеляза, че проблематиката е европейска и в тази връзка трябва да търсим европейски решения. В настоящия момент е отворен регламент за обща организация на пазарите и трябва да се работи по него, тъй като ще се даде инструментариум като дефинирането на нелоялните търговски практики, посочи Грудев, според когото доброто разписване на тези практики ще донесе възможност за по-синхронизиран диалог с веригите.

Той допълни, че веригите са станали силни, защото са влезли във всеки квартал. Затова може да се помисли за вариант, в който магазини с площ над определена квадратура да са извън населеното място, като така се дава възможност на малките магазини да функционират.

Не можем да се сърдим на веригите, че искат постоянно да увеличават маржа си на печалба, защото това е играта на капитализма, констатира Грудев.

Според председателя на парламентарната комисия по земеделие и храни в НС Севим Али ("Демокрация, права и свободи" – ДПС) е нарушено чувството за справедливост при производителите и потребителите и това ескалира все повече през годините. Той изрази готовност да бъдат  подкрепени всякакви законодателни инициативи, които бъдат внесени, за да се обърне фокусът и към земеделските производители.

Стоян Чуканов, фермер и представител на българското земеделие в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), посочи, че в ЕИСК се разработва становище за организацията на общите пазари. Той подкрепи мнението на Васил Грудев, че трябва на национално ниво максимално бързо да бъдат въведени промените, предлагани от Европейската комисия вследствие на масовите фермерски протести в Брюксел миналата година.

По време на събитието стана известно, че в петък, 21 февруари, от 12:00 часа се очаква да се проведе кръгла маса по темата в Парламента.