Българската народна банка ревизира във възходяща посока очакванията си за растеж на българската икономика през настоящата 2025 година, но в същото време понижи прогнозата си за ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) за идната 2026 година. Това става известно от редовното тримесечно издание на БНБ "Макроикономическа прогноза", публикувано на официалния сайт на централната банка.
В прогнозата си към месец март БНБ очаква растежът на реалния БВП в България да възлезе на 2,8 процента през 2025 г., след което да се забави временно до 2,2 процента през 2026 г. и да се ускори до 3,1 процента през 2027 година. За сравнение, в прогнозата на банката, публикувана през януари се очакваше БВП да нарасне с 2,5 процента през настоящата година, с 3 процента през 2026 година и с 2,5 процента през 2027 година.
Ревизията спрямо прогнозата от декември 2024 г. в посока по-висок с 0,3 процентни пункта растеж на реалния БВП през 2025 г. се дължи главно на прогнозираното по-силно нарастване на правителственото потребление и положителния принос на запасите, пише в анализа.
Тези ревизии са само частично компенсирани от очаквания по-нисък растеж на износа на стоки и услуги и малко по-слабия растеж на частното потребление. Ревизията в правителственото потребление е свързана главно с включването в прогнозата на информация за заложените в Закона за държавния бюджет за 2025 г. по-високи разходи за заплати, здравеопазване и междинно потребление, посочват в прогнозата.
Растежът на икономическата активност е ревизиран отрицателно с 0,8 процентни пункта през 2026 г. и положително с 0,6 процентни пункта през 2027 г. спрямо макроикономическата прогноза от декември 2024 г. Това се определя от ревизиите на инвестициите в основен капитал и частично се компенсира с промяната в приноса на нетния износ, докато растежът на крайното потребление остава без съществена промяна. Низходящата ревизия на инвестициите в основен капитал през 2026 г. и възходящата ревизия през 2027 г. се дължат главно на постъпилата нова информация от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2025–2028 г. относно публичните инвестиции, свързани с придобиване на военна техника.
Значение за низходящата ревизия на публичните инвестиции през 2026 г. има и техническото допускане на БНБ за по-малък размер на средствата, които се очаква да бъдат усвоени по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) през годината, в сравнение с предходната прогноза на БНБ.
Централната банка прогнозира средногодишната инфлация да се ускори до 3,8 процента (ревизия с 0,5 процентни пункта нагоре спрямо преходната прогноза) през 2025 г., като основен принос за повишението ѝ се очаква да имат групите на храните и на услугите. Според прогнозата средногодишната инфлация ще се забави до 2,4 процента през 2026 г., най-вече поради понижението на инфлацията в групите на административно определяните цени и тютюневите изделия и на храните, докато през 2027 г. се очаква тя да достигне 2,6 процента.
По отношение на годишната инфлация в края на периода (по хармонизирания индекс на потребителските цени) се очаква инфлацията да достигне 3,5 процента за 2025 годна, 2,5 процента за 2026 година и 2,6 процента за 2027 година. Очакванията на БНБ са ревизирани във възходяща посока за 2026 и 2027 година спрямо преходната прогноза - съответно с 0,4 пр. пункта и 0,2 пр. пункта.
Ревизията в посока по-висока средногодишна инфлация през 2025 г. е вследствие на значителните възходящи ревизии при енергийните продукти (с 4,2 процентни пункта в посока по-малък спад на цените) и в групата на услугите (с 1,6 процентни пункта в посока по-силно нарастване на цените). Тези ревизии се дължат главно на постъпилите отчетни данни (особено при услугите, където инфлацията в началото на 2025 г. остава устойчиво висока), както и на промяната в допусканията за динамиката на цените на основни енергийни суровини на международните пазари.
През 2026 г. инфлацията при всички основни подкомпоненти е ревизирана в посока по-висок растеж на потребителските цени, докато през 2027 г. ревизията се обяснява с по-високата прогноза за инфлацията при услугите, посочват от БНБ.
Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена към 26 март 2025 г. и се основава на допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 6 март 2025 г. Поради това в прогнозата не са отчетени ефекти от рязкото задълбочаване на търговската война след обявените от САЩ на 2 април всеобхватни мита, уточняват от БНБ.
Търговска война
Най-новото издание на макроикономическата прогноза на БНБ разглежда експозицията на българския износ към САЩ в контекста на новите търговски мита, наложени от американския президент Доналд Тръмп. Рязкото задълбочаване на глобалната търговска война след обявените от САЩ на 2 април 2025 г. всеобхватни мита създава значителна несигурност по отношение на световната търговия и съответно на икономическите и ценови процеси в глобален план, в Европа и в България, пише в анализа.
Основният канал на влияние на търговската война върху икономическата активност в България се очаква да бъде през външнотърговските потоци. Делът на САЩ в износа на България е сравнително малък, като според статистиката за брутния външнотърговски стокообмен през 2024 г. 2,5 процента от българския износ на стоки в номинално изражение, или 1,1 млрд. евро, е предназначен за САЩ.
Статистиката за брутния външнотърговски стокообмен не отразява в пълна степен експозицията на българската икономика към вътрешното търсене в САЩ. Това се дължи на високата степен на интеграция на България в глобалните производствени вериги, при което значителна част от българската добавена стойност достига американския пазар индиректно – чрез износа към трети страни. Поради тази причина за по-прецизна оценка е използвана базата данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за търговията в добавена стойност, като най-актуалните налични данни са към 2020 г.
Анализът показва, че макар 3 процента от брутния износ на стоки и услуги на България през 2020 г. да е бил насочен директно към САЩ, общо 4 процента от брутния износ на български стоки и услуги е достигнал американския пазар под формата на българска добавена стойност. От този дял 3,8 процента са били предназначени за крайно потребление в САЩ и зависят пряко от вътрешното търсене в САЩ, докато останалите 0,2 процента са били реекспортирани към трети страни. Ако се приеме, че делът от 3,8 процента отговаря на директната експозиция на българския износ към американския пазар, то спрямо нивото на износа на стоки на България през 2024 г. (43,1 млрд. евро) вносните мита на САЩ биха засегнали български стоки за износ на стойност около 1,6 млрд. евро.
Направените оценки показват, че експозицията на българския износ към САЩ е относително ограничена, поради което и преките ефекти върху икономическата активност у нас по търговския канал се очаква да бъдат относително слаби. Задълбочаването на търговската война обаче поражда сериозна несигурност за развитието на световната търговия и за външното търсене на европейски стоки. Това е предпоставка за съществени косвени негативни ефекти върху търсенето на български стоки от основните търговски партньори на страната. Към настоящия момент тези ефекти не могат да бъдат количествено оценени поради продължаващите промени във външнотърговската политика на водещите икономики, които е възможно да предизвикат значителни изменения в глобалните търговски потоци и преструктуриране на веригите на доставки.
Макар да са трудни за прогнозиране, тези ефекти имат потенциал да се окажат съществени и представляват основен риск от реализиране на по-нисък растеж на българския износ през целия прогнозен хоризонт спрямо базовия сценарий, посочват от БНБ.
/ИЦ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
